So Independent: „Призови ме с твоето име“
Филм, хубав като най-прекрасно италианско лято – с безкрайна синева, ярък, гальовен, сантиментален и благополучен.
Call Me By Your Name, по-подходящият превод за което въпреки всичко е „ Назови ме с твоето име “, е любовна история, която се случва някъде през 80-те в Северна Италия, в една луксозна остаряла вила, в която живеят през ваканцията професор Пърлман, брачната половинка му и техният 17-годишен наследник, хубав като елинските скулптури на диапозитивите на професора. Когато във вилата идва за шест седмици Оливър, американският помощник на професора, сред двамата млади мъже се ражда другарство, което постепенно и красиво прераства в луда лятна обич.
Това е последният филм от трилогията „ Желание “ на Лука Гуаданино и както предходните два към този момент потвърдиха, той е един от най-големите естети и романтици в актуалното кино. Предишните два кино лентата, I am Love и „ “, бяха пояснение в обич към Тилда Суинтън, а този е поклонение пред двама красиви млади мъже – и Тимъти Шаламей. И въпреки че Тилда е безспорна гей икона (и въобще икона), персоналните желания на режисьора си личат отчетливо в мъжките персонажи във филмите му – от Флавио Паренти и Едуардо Габриелини в първия, през феноменалния Рейф Файнс във втория, до двамата артисти в последния от трите. Неслучайно Арми Хамър този месец е на корицата на OUT – най-голямото гей списание в Съединени американски щати.
Филм за любовта сред двама мъже, който не е драма, е безусловно изключение в киното. В случая тъкмо това е историята, екранизация по първия разказ на Андре Асиман. Елио (Тимъти Шаламей) и Оливър (Арми Хамър) имат своето лято на дълги диалози, споделени страсти и музика. Музиката е значима част от този филм – както класическите пиеси, които Елио свири на пианото си, по този начин и диско мелодиите от 80-те, част от тях истински, други написани особено. Изобщо цялото деяние се лее като музика – градината на огромната вила, реката и езерото, олющената мазилка на къщата, ретро облеклата в ярки цветове, спокойствието на дребния италиански град и хубавите млади девойки, които на вятъра обикалят в близост с велосипедите си.
Разбира се, тази обич е обречена да завърши, както всяка полуда в младежките ни лета. Филмът приключва с лицето на Елио, втренчен в огъня в камината по Коледа, спомнящ си за лятото. И до момента в който течаха надписите на кино лентата, никой от публиката не стана да си тръгне, а наблюдавахме в очите му това, което преди малко бяхме гледали – любов, горест, пристрастеност, съмнение, деликатност.
Call Me By Your Name, по-подходящият превод за което въпреки всичко е „ Назови ме с твоето име “, е любовна история, която се случва някъде през 80-те в Северна Италия, в една луксозна остаряла вила, в която живеят през ваканцията професор Пърлман, брачната половинка му и техният 17-годишен наследник, хубав като елинските скулптури на диапозитивите на професора. Когато във вилата идва за шест седмици Оливър, американският помощник на професора, сред двамата млади мъже се ражда другарство, което постепенно и красиво прераства в луда лятна обич.
Това е последният филм от трилогията „ Желание “ на Лука Гуаданино и както предходните два към този момент потвърдиха, той е един от най-големите естети и романтици в актуалното кино. Предишните два кино лентата, I am Love и „ “, бяха пояснение в обич към Тилда Суинтън, а този е поклонение пред двама красиви млади мъже – и Тимъти Шаламей. И въпреки че Тилда е безспорна гей икона (и въобще икона), персоналните желания на режисьора си личат отчетливо в мъжките персонажи във филмите му – от Флавио Паренти и Едуардо Габриелини в първия, през феноменалния Рейф Файнс във втория, до двамата артисти в последния от трите. Неслучайно Арми Хамър този месец е на корицата на OUT – най-голямото гей списание в Съединени американски щати.
Филм за любовта сред двама мъже, който не е драма, е безусловно изключение в киното. В случая тъкмо това е историята, екранизация по първия разказ на Андре Асиман. Елио (Тимъти Шаламей) и Оливър (Арми Хамър) имат своето лято на дълги диалози, споделени страсти и музика. Музиката е значима част от този филм – както класическите пиеси, които Елио свири на пианото си, по този начин и диско мелодиите от 80-те, част от тях истински, други написани особено. Изобщо цялото деяние се лее като музика – градината на огромната вила, реката и езерото, олющената мазилка на къщата, ретро облеклата в ярки цветове, спокойствието на дребния италиански град и хубавите млади девойки, които на вятъра обикалят в близост с велосипедите си.
Разбира се, тази обич е обречена да завърши, както всяка полуда в младежките ни лета. Филмът приключва с лицето на Елио, втренчен в огъня в камината по Коледа, спомнящ си за лятото. И до момента в който течаха надписите на кино лентата, никой от публиката не стана да си тръгне, а наблюдавахме в очите му това, което преди малко бяхме гледали – любов, горест, пристрастеност, съмнение, деликатност.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ