Филип Кръстев: Мачът с ЦСКА е перфектен шанс да покажем, че всеки в България трябва да се страхува от Левски
Филип Кръстев е един от най-важните футболисти в състава на Левски. Халфът даде особено изявление за Gong.bg дни преди дербито с ЦСКА. Националът сподели очакванията си за конфликта, за какво " сините " се провалиха против Локомотив София, къде са по-добри от " алените ", за какво остана на " Герена " и какво е мнението му за идния лагер с " лъвовете ".
- Как се чувстваш няколко дни след мача с Локомотив София? Успя ли да се възстановиш физически?
- Чувствам се добре. Успяхме да се възстановим физически и към този момент упражняваме за идващия мач с ЦСКА. Чувството е много неприятно преди дербито да създадем непредвидена загуба, която трябваше да бъде победа. Сега работим, с цел да изправим грешките си и в неделя да спечелим.
- На какво отдаваш загубата от Локомотив?
- Бяхме малко разконцентрирани. Допуснахме неточности, които различен път не позволяваме. Нашата непоклатимост в отбрана не беше на нужното равнище, също така не играхме и това неизменност, с което играем различен път през целия интервал от мача. Имаше моменти, в които от липса на внимание и задоволително старания допуснахме Локомотив да стига елементарно до нашата врата и да основава неприятности. В офанзива не успяхме да отиграем ситуациите си по най-хубавия метод и направихме много пропуски.
- Беше ли по-остър Станимир Стоилов в съблекалнята след този неоснователен мач за Левски?
- Не е бил толкоз изострен, скара ни се несъмнено. Неприемливо беше да играем по този метод. Извадихме си поуките от този мач и в идващия ще изглеждаме по напълно друг метод.
- Предстои ви един мач, в който при победа ще забравите и дребното неприятни моменти от началото на сезона. Чисто психически може би е доста значимо да съумеете да успехите ЦСКА?
- Мачът в неделя е доста значим за самата таблица с класирането, само че и чисто психически за нашия темп и нашата мотивация за идващите мачове. Мисля, че подсъзнателно имаме малко проблеми с мотивацията след отпадането от Европа. Това се дължи напълно на наши неточности, които позволяваме и метода, по който влизаме в мачовете. Трябва да си върнем мотивацията да печелим във всеки един мач, както беше предишния сезон и началото на този. Мачът с ЦСКА е съвършеният късмет да излезем и да покажем, че сме тимът на Левски, от който всеки в България се опасява и тим, който може да печели всеки един мач.
- Откакто си в Левски изигра три мача против ЦСКА. Нямате загуба. Успя ли да усетиш тръпката да играеш в дербито с фланелката на Левски?
- Мачовете с ЦСКА несъмнено са най-специалните за нашия тим. Има голяма история. Това е най-великото дерби на България. В него постоянно играеш на максимума, даже когато не си на 100% физически. В неделя още веднъж ще стане мач с доста огромен заряд и нашият тим ще даде всичко, с цел да завоюва.
- Връщаш ли се към 15 май, 57-ата минута, когато подаде на Илиян Стефанов за оня гол, който безусловно „ взриви ” „ синя ” България? Какво възприятие те обзема?
- Споменът към момента е свеж. Помня съвсем всеки стадий от мача и по-запомняща се обстановка. Чувството на финала за Купата на България беше най-хубавото, което съм изпитвал. Адреналинът през целия мач беше неповторим. Надявам се да си спомняме и за мача в неделя с хубави страсти и да побеждаваме.
- Този мач против ЦСКА и възможна победа може ли да бъде трамплин за освен това през този сезон, а точно шампионската купа?
- Разбира се, че може да бъде. Точно по тази причина моментът на този мач е доста значим. Идва в един интервал, в който тимовете стартират да се отделят в шампионата. За нас е доста значимо да спечелим мача, с цел да скъсим разликата от първите тимове в класирането. Първата цел пред нашия тим е да реализираме неизменност и да се борим за купата в края на сезона.
- Клишето гласи, че в подобен мач любимец няма, само че тази победа във финала за Купата на България дава ли ви някакво преимущество?
- Може би има психическо преимущество, откакто спечелихме толкоз значим мач като финала за Купата. Не мисля, че има любимец. Сигурен съм в нашите качества и знам какво можем да прави на терена нашия тим. Мисля, че сме по-стойностният тим и би трябвало да спечелим мача.
- Къде Левски е по-добър от ЦСКА?
- Мисля, че можем да играем на по-високо движение от ЦСКА, може да пресираме по-добре от тях. Можем и да направляваме по-добре топката и да играем по-добре от ЦСКА. Все отново в дербитата с голям заряд тези неща би трябвало да бъдат показани на терена, а освен маркирани на думи като мощни страни. В неделя би трябвало да покажем всички качества, които имаме като тим и да затвърдим положителната игра.
- Получиха се две неприятни травми във вашия тим. Може ли това да ви сплоти още повече и да играете за Билал Бари и Ноа Сонко Сундберг, в случай че бранителят не може да вземе присъединяване в срещата?
- Разбира се, че ще играем за тях. Ще създадем всичко допустимо да спечелим за Ноа и Бари. Те са съществени футболисти, които претърпяха неприятни контузии. Сега напрежението е на нашите рамене, с цел да покажем какъв брой същински тим сме и какъв брой сме сплотени, с цел да спечелим мача за самите нас, за почитателите, по този начин и за тях.
- През лятото се развихри по-скоро медийна сага към това дали ще останеш в Левски или не. Кое беше главното, което те накара да искаш да останеш на „ Герена ”, защото е известно, че имаше и други предложения?
- Най-важният фактор, който повлия за моето решение, е персоналното моето благополучие и моята мотивация да играя за този тим. Аз се усещах доста благополучен през предишния сезон, когато пристигнах от чужбина. Продължавам да се усещам по този начин. Мисля, че това място е доста хубаво за мен и не преставам да се усъвършенствам с всеки минал ден. Имам огромна поддръжка от треньорския щаб и от съотборниците ми. Фактът, че тук върнах удоволствието си към играта, което бях изгубил преди време, беше най-важното.
- От началото на годината в съвсем всеки мач играете пред цялостни трибуни на „ Герена ”. Кой е мачът, който е оставил най-силен отпечатък в теб?
- Най-лесно ми е да отбележа финала за Купата, както и мачовете в Европа с ПАОК и Хамрун. За мен най-любимия ми мач с фланелката на Левски е реваншът с Лудогорец за Купата. Атмосферта на този мач беше неповторима и в никакъв случай няма да я не помни.
- Ролята на Станимир Стоилов - какво ти даде, какво научи от него?
- Той беше най-големият фактор да дойда в тима първоначално. Той е доста придирчив – освен към мен, а към всички. Страшно доста почитам неговите разбирания за футбола. Уважавам и неговото мнение, по тази причина виждам да върша това, което ми споделя. Когато има забележка или съвет, виждам да го извършвам. В множеството случаи нещата, които ми споделя, са ми доста потребни по-късно на терена и ми оказват помощ ужасно доста. Много ми харесва да работя с него.
- Сега съвсем всяка офанзива на тима минава през теб. Усещаш ли, че ролята ти в тима става все по-значима, а и отговорността – по-голяма?
- Може би с времето, което натрупах в тима, отговорността ставаше по-голяма. Функциите ми в тима се променяха и нещата започнаха да зависят малко повече от мен и моята игра. Това е най-хубавото нещо, което можеше да ми се случи, тъй като имам привилегията да съм главен футболист в един доста огромен клуб. Стремя се да се усъвършенствам всеки ден. Разбира се, върша и неточности и от време на време не отигравам топката по най-хубавия метод, само че се стремя да усъвършенствам играта си – и самостоятелно, и групово. Така ще бъде и по-полезен за тима в течение на мачовете.
- Станимир Стоилов те върна малко по-назад в халфовата линия. Тази роля повече ли ти подхожда или предпочиташ да си зад нападателя, както преди?
- Любимата ми позиция е зад нападателя, тъй като за мен това е най-хубавата позиция във футбола. Там е най-голямото наслаждение. Може би повече позитиви извлякох от това, че играя леко по-изнесен обратно. Така станах по-комплексен състезател и започнах да усъвършенствам други черти в играта си. Вече самото ми мислене е малко по-променено. В чужбина позицията ми лека бавно стартира да се трансформира. Мога да играя на всички позиции в центъра, даже по-дефанзивно се усещам по-комфортно. Вече самото ми мислене за футбола е по-различно и не съм фокусиран толкоз върху фаза офанзива, а повече виждам да бъда потребен във всички етапи.
- В халфовата линия си партнираш с двама футболисти, носители на приз „ Футболист на годината ” – Ивелин Попов и Георги Миланов. През последните години те са двамата българи, създали най-сериозна кариера в чужбина. Какво научи от тях?
- Те са едни от най-успелите български фуболисти през последното десетилетие. Играли са футбол на по-високо равнище от това, което е в България. Играли са много огромни мачове през кариерата си. Оценявам техния опит и мисленото им за футбола. Надявам се опитът им и класата, която имат, да ни оказва помощ в мачовете и да печелим повече точки.
- От началото на сезона много вкарваш, само че и много асистираш. Кое ти носи по-голямо наслаждение – последният пас за гол или самото попадение?
- Винаги възприятието да отбележиш е най-хубавото. Мисля, че мога да въвеждам и повече голове и да бъде по-клиничен в завършващия ми удар. Когато подам на съотборник на добра позиция или създадем хубава офанзива и аз дам последния пас, също възприятието е доста удовлетворяващо и подам на съотборник, а той вкара.
- Знам, че обичаният ти състезател е Ръсел Уестбруук. Гледаш много НБА и американски спортове. Защо Уестбруук, а не ЛеБрон Джеймс или Кевин Дюрант?
- За мен той е по-различен вид човек. Запознат съм с неговия живот, тъй като съм негов доста огромен почитател. Той ми е обичан още от 2012, 2013 година. През годините ми стана като един воин, който доста почитам. За мен той е доста значима фигура, въпреки и да не се познаваме. Страшно доста държа на него и постоянно ще го поддържам, където и да играе.
- Има ли нещо от баскетбола или американския футбол, което си видял и се пренесъл в играта си на футболния терен?
- Може да се каже. Не единствено тренировките, които спортистите в тези спортове вършат, а и някои по-нестандартни придвижвания, които оказват помощ и във футбола. Понякога пробвам да скалъпвам и да упражнявам тези неща, с цел да мога по-късно да ги приложа в мач. Но да, има някои неща от американските спортове, които са ми помогнали във футбола.
- Ти си от младата вълна футболисти. Кое предпочиташ – да прочетеш книга или да играеш на плейстейшън?
- В последната година-два рядко съм играл видеоигри. Така е и с книгите. Не ми е доста забавно да чета книги, въпреки че знам, че това е доста потребно и хубаво занимание. От дребен ми е прелестно да играя видеоигри. В момента нямам доста време, само че бих избрал да играя видеоигри.
- Попадна в листата на националния селекционер Младен Кръстаич за идните мачове с Гибралтар и Северна Македония. Доста млади футболисти сте. Реално ти си един от тези с максимален опит от извиканите. Какво да чакаме от този млад народен тим. Имаш ли някакви усещания от новия селекционер, приказвал ли си с него?
- Не съм имал опцията да приказвам с новия селекционер. Очакванията ми са да стартираме да построяваме тим, който в бъдеще да реализира доста по-добри резултати и още веднъж да бъдем измежду положителните футболни страни. Познавам съвсем всички от по-младите момчета. Всичко си зависи от нас, би трябвало да поставим ужасно доста работа, с цел да се върнем там, където сме. Оптимистично надъхан съм за лагера на националния тим.
- Тези неприятни резултати, които се получиха последния път, повлияха ли ти по някакъв метод?
- Въобще не беше прелестно равенството с Гибралтар. Чувството след загубата с 2:5 от Грузия беше непоносимо. Аз не можех да осъзная какъв брой тежки са тези мачове и какъв брой неприятни са резултатите. Единственият извод, който съм си взел, е че всеки от нас би трябвало да работи повече, с цел да излезем от тази обстановка. Всеки би трябвало да стартира да поставя повече старания самостоятелно, а като тим би трябвало не просто да излизаме и да играем, а да даваме всичко от себе си, тъй като най-хубавото възприятие е да играеш за националния тим. Трябва да променим мисленето си и да играем по напълно друг метод. Това ще пристигна, когато поставим доста повече старания от тези досега. Аз се стремя да върша тъкмо това.
- Имаш ли някакви ритуали преди значим мач като този в неделя?
- Ритуалите ще си ги запазя за себе си, тъй като са много странни и моите съотборници постоянно се майтапят с мен за тези неща. По принцип ритуалите и режимът, които имам преди мач не се трансформират без значение от съперника. Винаги върша едни и същи неща. По-скоро те не са единствено суеверия, а ме карат да се усещам и по-спокоен. Така съм привикнал още от дребен. Правят едни и същи неща от 7-8 години.
- Би ли дал една прогноза за дербито?
- Надявам се да спечелим!
- Как се чувстваш няколко дни след мача с Локомотив София? Успя ли да се възстановиш физически?
- Чувствам се добре. Успяхме да се възстановим физически и към този момент упражняваме за идващия мач с ЦСКА. Чувството е много неприятно преди дербито да създадем непредвидена загуба, която трябваше да бъде победа. Сега работим, с цел да изправим грешките си и в неделя да спечелим.
- На какво отдаваш загубата от Локомотив?
- Бяхме малко разконцентрирани. Допуснахме неточности, които различен път не позволяваме. Нашата непоклатимост в отбрана не беше на нужното равнище, също така не играхме и това неизменност, с което играем различен път през целия интервал от мача. Имаше моменти, в които от липса на внимание и задоволително старания допуснахме Локомотив да стига елементарно до нашата врата и да основава неприятности. В офанзива не успяхме да отиграем ситуациите си по най-хубавия метод и направихме много пропуски.
- Беше ли по-остър Станимир Стоилов в съблекалнята след този неоснователен мач за Левски?
- Не е бил толкоз изострен, скара ни се несъмнено. Неприемливо беше да играем по този метод. Извадихме си поуките от този мач и в идващия ще изглеждаме по напълно друг метод.
- Предстои ви един мач, в който при победа ще забравите и дребното неприятни моменти от началото на сезона. Чисто психически може би е доста значимо да съумеете да успехите ЦСКА?
- Мачът в неделя е доста значим за самата таблица с класирането, само че и чисто психически за нашия темп и нашата мотивация за идващите мачове. Мисля, че подсъзнателно имаме малко проблеми с мотивацията след отпадането от Европа. Това се дължи напълно на наши неточности, които позволяваме и метода, по който влизаме в мачовете. Трябва да си върнем мотивацията да печелим във всеки един мач, както беше предишния сезон и началото на този. Мачът с ЦСКА е съвършеният късмет да излезем и да покажем, че сме тимът на Левски, от който всеки в България се опасява и тим, който може да печели всеки един мач.
- Откакто си в Левски изигра три мача против ЦСКА. Нямате загуба. Успя ли да усетиш тръпката да играеш в дербито с фланелката на Левски?
- Мачовете с ЦСКА несъмнено са най-специалните за нашия тим. Има голяма история. Това е най-великото дерби на България. В него постоянно играеш на максимума, даже когато не си на 100% физически. В неделя още веднъж ще стане мач с доста огромен заряд и нашият тим ще даде всичко, с цел да завоюва.
- Връщаш ли се към 15 май, 57-ата минута, когато подаде на Илиян Стефанов за оня гол, който безусловно „ взриви ” „ синя ” България? Какво възприятие те обзема?
- Споменът към момента е свеж. Помня съвсем всеки стадий от мача и по-запомняща се обстановка. Чувството на финала за Купата на България беше най-хубавото, което съм изпитвал. Адреналинът през целия мач беше неповторим. Надявам се да си спомняме и за мача в неделя с хубави страсти и да побеждаваме.
- Този мач против ЦСКА и възможна победа може ли да бъде трамплин за освен това през този сезон, а точно шампионската купа?
- Разбира се, че може да бъде. Точно по тази причина моментът на този мач е доста значим. Идва в един интервал, в който тимовете стартират да се отделят в шампионата. За нас е доста значимо да спечелим мача, с цел да скъсим разликата от първите тимове в класирането. Първата цел пред нашия тим е да реализираме неизменност и да се борим за купата в края на сезона.
- Клишето гласи, че в подобен мач любимец няма, само че тази победа във финала за Купата на България дава ли ви някакво преимущество?
- Може би има психическо преимущество, откакто спечелихме толкоз значим мач като финала за Купата. Не мисля, че има любимец. Сигурен съм в нашите качества и знам какво можем да прави на терена нашия тим. Мисля, че сме по-стойностният тим и би трябвало да спечелим мача.
- Къде Левски е по-добър от ЦСКА?
- Мисля, че можем да играем на по-високо движение от ЦСКА, може да пресираме по-добре от тях. Можем и да направляваме по-добре топката и да играем по-добре от ЦСКА. Все отново в дербитата с голям заряд тези неща би трябвало да бъдат показани на терена, а освен маркирани на думи като мощни страни. В неделя би трябвало да покажем всички качества, които имаме като тим и да затвърдим положителната игра.
- Получиха се две неприятни травми във вашия тим. Може ли това да ви сплоти още повече и да играете за Билал Бари и Ноа Сонко Сундберг, в случай че бранителят не може да вземе присъединяване в срещата?
- Разбира се, че ще играем за тях. Ще създадем всичко допустимо да спечелим за Ноа и Бари. Те са съществени футболисти, които претърпяха неприятни контузии. Сега напрежението е на нашите рамене, с цел да покажем какъв брой същински тим сме и какъв брой сме сплотени, с цел да спечелим мача за самите нас, за почитателите, по този начин и за тях.
- През лятото се развихри по-скоро медийна сага към това дали ще останеш в Левски или не. Кое беше главното, което те накара да искаш да останеш на „ Герена ”, защото е известно, че имаше и други предложения?
- Най-важният фактор, който повлия за моето решение, е персоналното моето благополучие и моята мотивация да играя за този тим. Аз се усещах доста благополучен през предишния сезон, когато пристигнах от чужбина. Продължавам да се усещам по този начин. Мисля, че това място е доста хубаво за мен и не преставам да се усъвършенствам с всеки минал ден. Имам огромна поддръжка от треньорския щаб и от съотборниците ми. Фактът, че тук върнах удоволствието си към играта, което бях изгубил преди време, беше най-важното.
- От началото на годината в съвсем всеки мач играете пред цялостни трибуни на „ Герена ”. Кой е мачът, който е оставил най-силен отпечатък в теб?
- Най-лесно ми е да отбележа финала за Купата, както и мачовете в Европа с ПАОК и Хамрун. За мен най-любимия ми мач с фланелката на Левски е реваншът с Лудогорец за Купата. Атмосферта на този мач беше неповторима и в никакъв случай няма да я не помни.
- Ролята на Станимир Стоилов - какво ти даде, какво научи от него?
- Той беше най-големият фактор да дойда в тима първоначално. Той е доста придирчив – освен към мен, а към всички. Страшно доста почитам неговите разбирания за футбола. Уважавам и неговото мнение, по тази причина виждам да върша това, което ми споделя. Когато има забележка или съвет, виждам да го извършвам. В множеството случаи нещата, които ми споделя, са ми доста потребни по-късно на терена и ми оказват помощ ужасно доста. Много ми харесва да работя с него.
- Сега съвсем всяка офанзива на тима минава през теб. Усещаш ли, че ролята ти в тима става все по-значима, а и отговорността – по-голяма?
- Може би с времето, което натрупах в тима, отговорността ставаше по-голяма. Функциите ми в тима се променяха и нещата започнаха да зависят малко повече от мен и моята игра. Това е най-хубавото нещо, което можеше да ми се случи, тъй като имам привилегията да съм главен футболист в един доста огромен клуб. Стремя се да се усъвършенствам всеки ден. Разбира се, върша и неточности и от време на време не отигравам топката по най-хубавия метод, само че се стремя да усъвършенствам играта си – и самостоятелно, и групово. Така ще бъде и по-полезен за тима в течение на мачовете.
- Станимир Стоилов те върна малко по-назад в халфовата линия. Тази роля повече ли ти подхожда или предпочиташ да си зад нападателя, както преди?
- Любимата ми позиция е зад нападателя, тъй като за мен това е най-хубавата позиция във футбола. Там е най-голямото наслаждение. Може би повече позитиви извлякох от това, че играя леко по-изнесен обратно. Така станах по-комплексен състезател и започнах да усъвършенствам други черти в играта си. Вече самото ми мислене е малко по-променено. В чужбина позицията ми лека бавно стартира да се трансформира. Мога да играя на всички позиции в центъра, даже по-дефанзивно се усещам по-комфортно. Вече самото ми мислене за футбола е по-различно и не съм фокусиран толкоз върху фаза офанзива, а повече виждам да бъда потребен във всички етапи.
- В халфовата линия си партнираш с двама футболисти, носители на приз „ Футболист на годината ” – Ивелин Попов и Георги Миланов. През последните години те са двамата българи, създали най-сериозна кариера в чужбина. Какво научи от тях?
- Те са едни от най-успелите български фуболисти през последното десетилетие. Играли са футбол на по-високо равнище от това, което е в България. Играли са много огромни мачове през кариерата си. Оценявам техния опит и мисленото им за футбола. Надявам се опитът им и класата, която имат, да ни оказва помощ в мачовете и да печелим повече точки.
- От началото на сезона много вкарваш, само че и много асистираш. Кое ти носи по-голямо наслаждение – последният пас за гол или самото попадение?
- Винаги възприятието да отбележиш е най-хубавото. Мисля, че мога да въвеждам и повече голове и да бъде по-клиничен в завършващия ми удар. Когато подам на съотборник на добра позиция или създадем хубава офанзива и аз дам последния пас, също възприятието е доста удовлетворяващо и подам на съотборник, а той вкара.
- Знам, че обичаният ти състезател е Ръсел Уестбруук. Гледаш много НБА и американски спортове. Защо Уестбруук, а не ЛеБрон Джеймс или Кевин Дюрант?
- За мен той е по-различен вид човек. Запознат съм с неговия живот, тъй като съм негов доста огромен почитател. Той ми е обичан още от 2012, 2013 година. През годините ми стана като един воин, който доста почитам. За мен той е доста значима фигура, въпреки и да не се познаваме. Страшно доста държа на него и постоянно ще го поддържам, където и да играе.
- Има ли нещо от баскетбола или американския футбол, което си видял и се пренесъл в играта си на футболния терен?
- Може да се каже. Не единствено тренировките, които спортистите в тези спортове вършат, а и някои по-нестандартни придвижвания, които оказват помощ и във футбола. Понякога пробвам да скалъпвам и да упражнявам тези неща, с цел да мога по-късно да ги приложа в мач. Но да, има някои неща от американските спортове, които са ми помогнали във футбола.
- Ти си от младата вълна футболисти. Кое предпочиташ – да прочетеш книга или да играеш на плейстейшън?
- В последната година-два рядко съм играл видеоигри. Така е и с книгите. Не ми е доста забавно да чета книги, въпреки че знам, че това е доста потребно и хубаво занимание. От дребен ми е прелестно да играя видеоигри. В момента нямам доста време, само че бих избрал да играя видеоигри.
- Попадна в листата на националния селекционер Младен Кръстаич за идните мачове с Гибралтар и Северна Македония. Доста млади футболисти сте. Реално ти си един от тези с максимален опит от извиканите. Какво да чакаме от този млад народен тим. Имаш ли някакви усещания от новия селекционер, приказвал ли си с него?
- Не съм имал опцията да приказвам с новия селекционер. Очакванията ми са да стартираме да построяваме тим, който в бъдеще да реализира доста по-добри резултати и още веднъж да бъдем измежду положителните футболни страни. Познавам съвсем всички от по-младите момчета. Всичко си зависи от нас, би трябвало да поставим ужасно доста работа, с цел да се върнем там, където сме. Оптимистично надъхан съм за лагера на националния тим.
- Тези неприятни резултати, които се получиха последния път, повлияха ли ти по някакъв метод?
- Въобще не беше прелестно равенството с Гибралтар. Чувството след загубата с 2:5 от Грузия беше непоносимо. Аз не можех да осъзная какъв брой тежки са тези мачове и какъв брой неприятни са резултатите. Единственият извод, който съм си взел, е че всеки от нас би трябвало да работи повече, с цел да излезем от тази обстановка. Всеки би трябвало да стартира да поставя повече старания самостоятелно, а като тим би трябвало не просто да излизаме и да играем, а да даваме всичко от себе си, тъй като най-хубавото възприятие е да играеш за националния тим. Трябва да променим мисленето си и да играем по напълно друг метод. Това ще пристигна, когато поставим доста повече старания от тези досега. Аз се стремя да върша тъкмо това.
- Имаш ли някакви ритуали преди значим мач като този в неделя?
- Ритуалите ще си ги запазя за себе си, тъй като са много странни и моите съотборници постоянно се майтапят с мен за тези неща. По принцип ритуалите и режимът, които имам преди мач не се трансформират без значение от съперника. Винаги върша едни и същи неща. По-скоро те не са единствено суеверия, а ме карат да се усещам и по-спокоен. Така съм привикнал още от дребен. Правят едни и същи неща от 7-8 години.
- Би ли дал една прогноза за дербито?
- Надявам се да спечелим!
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ