Мисис Баба 2019 издаде тайната за невероятната си визия
Фейсбук виж галерията Стефи Стаменова е родена на 1 юли 1968 година в смолянското село Борино, само че израства в Пловдив. Преди две седмици тя сграбчи купата " Мисис Баба ". Наричат я " българската Шехерезада " поради увлекателните истории, които споделя. В професионалния си път тя сменя няколко разнообразни поприща. Била е преподавател, публицист, а през днешния ден е лайф коуч (от британски - треньор за живота) в Англия. Тя е майка на единствената българка, станала лице на английското сп. " Космополитън " Мануела Стаменова. Има 2-годишна внучка Естефания. За бурния си живот и смисъла да си положителен след избрана възраст тя описа пред " България Днес ".
- Преди седмица спечелихте състезанието " Мисис Баба “. Как решихте да се явите на него?
- Това е едно огромно предизвикателство за мен. Една от тематиките на семинарите ми е " Излез от зоната на комфорт и започни да живееш ". Това беше моето излизане от зоната ми на комфорт. Изживяването ми хареса, само че не мислех, че ще печеля първо място.
- Притеснявахте ли се? Как впечатлихте журито?
- Да, доста. Въпреки че съм привикнала със сцената и говорене пред аудитория, това да театралнича, да вървя и да се върша на модел е доста надалеч от мен. Никога не съм парадирала с визията си, тя ми е пособия, само че това не е главно в живота. Не знам по какъв начин съм впечатлила журито, те би трябвало да кажат това. Мисля, че излъчването ми и това, с което се занимавам, ги е сграбчило. Този конкурс е доказателство, че даже и да сме баби, можем да намерим време да изглеждаме добре, да се грижим за фамилията и да вършим работата си.
- Но доста хора не могат да балансират сред това да имат семейство, кариера, пък и да наподобяват добре. Вие по какъв начин успявате?
- Всичко е въпрос на организация, в случай че си задоволително проведен, ще намериш време за всичко.
- Какво сподели фамилията ви за присъединяване?
- Подкрепиха ме, несъмнено. Дъщеря ми Мануела е осведомена с състезанията. Преди години стана Мис България в Лондон. Тогава я избраха за момиче на английското списание " Космополитън ". Искат я от доста организации, само че тя избира да е зад камера и да прави фешън фотографии. Семейството ми не се изненада, че се явих на състезанието, тъй като ме познават и знаят, че обичам да влизам в разнообразни неща.
- Били сте учител и радиоводещ. Това са две изцяло противоположни специалности. Как се захванахте с тях?
- Учила съм детска педагогика и още на 20 година станах преподавател по британски език в Пловдив. Всъщност учителската специалност е доста надълбоко в кръвта ми, близо 7 година съм преподавала. Гледах да преподавам новаторско, с песни, стихотворения. Така един ден в междучасието слушахме радио " Атлантик ", вървеше някакво предаване, зададоха въпрос и никой не звънеше да отговори, а аз знаех отговора. Учениците ме накараха да звънна и да отговоря. Направих го и завоювах някаква премия. След няколко дни отидох до радиото да си взема премията и тогава се срещнах с шефа, с който разговарях. Той доста хареса гласа и дикцията ми и реши да опитва дали ставам за водеща. Каза ми: " Ама каква учителка, ти си родена за водеща ". Тогава не го одобрих на съществено. Разменихме контакти и той ме потърси след 2 седмици, с цел да ми предложи да работя като водещ, откакто едно от техните лица беше отпътувало за Америка. С две думи напълно инцидентно и на смешка стартира журналистическата ми кариера. Известно време съвместявах работата в учебно заведение и в радиото, само че най-после избрах да продължа в медията. След това работех в радио " Ком “, само че на върха на кариерата си взех решение да я приключа. Заминах за Англия, с цел да може щерка ми да получи по-добро обучение. Въпреки това не скърбя за нищо.
- Сега сте лайф коуч в Лондон, т.е. помагате на хората в развиването им, в намирането на салдото в живота. Защо там и в какво се състои активността ви?
- Първо започнах да се занимавам с недвижими парцели, срещнах се с доста британски вложители. Говорихме доста и един път един от тях ми сподели, че съм " българската Шехерезада ", тъй като съм умеела да приказвам увлекателно. Говоренето пред публика не ми е непознато. Много хора ми споделяха, че след мои семинари се усещат добре, по-позитивни. Това ме окуражи и изкарах курс за персонален и бизнес коучинг. Последните години давам семинари и в Англия и в България, прескачам на двете места, не съм се открила на никое място.
- По ваши визии българите или англичаните имат потребност от повече помощ и препоръки в живота?
- Аз не разделям хората по никакъв метод. Нито по вяра, народност, външни белези. Само по потребностите им, хората имат разнообразни потребности.
- В кое амплоа до момента се чувствате най-добре и изцяло в свои води?
- Във всяко едно съм се чувствала добре. Като преподавател бях щастлива, че помагах на младежите. Като публицист постоянно съм се чувствала добре и в никакъв случай няма да се откажа от призванието. Дори в този момент, в случай че получа положително предложение в радиото или малкия екран, незабавно бих се върнала. Сега като коуч също се усещам съвършено.
- Имате ли хитрости и секрети, с които се поддържате младолика?
- Имам доста хитрости и секрети. Водя женски практики, които ускоряват доста женската сила. И защото съм с прозвището " Шехерезада “, на мен ми стана забавно да схвана с какво тя е привлякла султана в приказките. Едно от нещата да се чувстваш млад и хубав е вътрешната хубост, би трябвало да се чувстваш добре в кожата си. Ако вътрешно си добре, това се вижда и извън.
- Вие сте на 50 година, само че не наподобявате на множеството хора на вашата възраст.
- Искам да кажа, че от 15 година най-малко съм не запомнила на какъв брой години съм. Когато ми направиха празник, ми подсетиха. За мен това няма значение, даже не ме интересува хората към мен на какъв брой са. Аз усещам с душата и сърцето си. Ако съм направила нещо, с което оказвам помощ на хората, не ме интересува дали съм на 50 година или на 70 година
- Повечето хора си показват бабите до печката, да плетат. Вие вършиме ли такива неща?
- Не оплитам, не заедно съм с кок на главата, в случай че хората по този начин си показват типичната баба. Ха-ха. Но пък обичам да сготвям, върша го на драго сърце.
- Как минава един ваш ден с внучката ви Естефания?
- Пеем доста, четем пишем, танцуваме, учим британски език. Забавно е. Въпреки че е единствено на 2 година, към този момент прави разлика сред български и британски език. Мога да кажа, че съм една радостна баба. Внучката ми е най-прекрасната тръпка. Баба е институция и благословия.
- Много дами се депресират след избрана възраст. Какво бихте им споделили?
- Тези дами, които не се усещат добре на своята възраст, очевидно не обичат задоволително себе си. Ако трансформират отношението към себе си, това ще повлияе и на външната сила и хубост. Трябва да излезем измежду природата, да срещаме положителни хора и да се радваме на дребните неща в живота. Това е гратис и ни дава сила. Трябва да сме признателни, че сме достигнали избрана възраст и се радваме на децата си.
- На днешно време е съвременна пластмасовата хубост. Смятате ли, че са нужни ботоксът и пластичните интервенции, с цел да се усеща една жена красива?
- Ако се усещат щастливи с корекции по себе си, за какво да не го създадат. Аз съм щастлива с естествената си хубост, нямам никакви хирургически намеси по себе си. Често даже излизам единствено с малко очна линия на очите.
- Преди седмица спечелихте състезанието " Мисис Баба “. Как решихте да се явите на него?
- Това е едно огромно предизвикателство за мен. Една от тематиките на семинарите ми е " Излез от зоната на комфорт и започни да живееш ". Това беше моето излизане от зоната ми на комфорт. Изживяването ми хареса, само че не мислех, че ще печеля първо място.
- Притеснявахте ли се? Как впечатлихте журито?
- Да, доста. Въпреки че съм привикнала със сцената и говорене пред аудитория, това да театралнича, да вървя и да се върша на модел е доста надалеч от мен. Никога не съм парадирала с визията си, тя ми е пособия, само че това не е главно в живота. Не знам по какъв начин съм впечатлила журито, те би трябвало да кажат това. Мисля, че излъчването ми и това, с което се занимавам, ги е сграбчило. Този конкурс е доказателство, че даже и да сме баби, можем да намерим време да изглеждаме добре, да се грижим за фамилията и да вършим работата си.
- Но доста хора не могат да балансират сред това да имат семейство, кариера, пък и да наподобяват добре. Вие по какъв начин успявате?
- Всичко е въпрос на организация, в случай че си задоволително проведен, ще намериш време за всичко.
- Какво сподели фамилията ви за присъединяване?
- Подкрепиха ме, несъмнено. Дъщеря ми Мануела е осведомена с състезанията. Преди години стана Мис България в Лондон. Тогава я избраха за момиче на английското списание " Космополитън ". Искат я от доста организации, само че тя избира да е зад камера и да прави фешън фотографии. Семейството ми не се изненада, че се явих на състезанието, тъй като ме познават и знаят, че обичам да влизам в разнообразни неща.
- Били сте учител и радиоводещ. Това са две изцяло противоположни специалности. Как се захванахте с тях?
- Учила съм детска педагогика и още на 20 година станах преподавател по британски език в Пловдив. Всъщност учителската специалност е доста надълбоко в кръвта ми, близо 7 година съм преподавала. Гледах да преподавам новаторско, с песни, стихотворения. Така един ден в междучасието слушахме радио " Атлантик ", вървеше някакво предаване, зададоха въпрос и никой не звънеше да отговори, а аз знаех отговора. Учениците ме накараха да звънна и да отговоря. Направих го и завоювах някаква премия. След няколко дни отидох до радиото да си взема премията и тогава се срещнах с шефа, с който разговарях. Той доста хареса гласа и дикцията ми и реши да опитва дали ставам за водеща. Каза ми: " Ама каква учителка, ти си родена за водеща ". Тогава не го одобрих на съществено. Разменихме контакти и той ме потърси след 2 седмици, с цел да ми предложи да работя като водещ, откакто едно от техните лица беше отпътувало за Америка. С две думи напълно инцидентно и на смешка стартира журналистическата ми кариера. Известно време съвместявах работата в учебно заведение и в радиото, само че най-после избрах да продължа в медията. След това работех в радио " Ком “, само че на върха на кариерата си взех решение да я приключа. Заминах за Англия, с цел да може щерка ми да получи по-добро обучение. Въпреки това не скърбя за нищо.
- Сега сте лайф коуч в Лондон, т.е. помагате на хората в развиването им, в намирането на салдото в живота. Защо там и в какво се състои активността ви?
- Първо започнах да се занимавам с недвижими парцели, срещнах се с доста британски вложители. Говорихме доста и един път един от тях ми сподели, че съм " българската Шехерезада ", тъй като съм умеела да приказвам увлекателно. Говоренето пред публика не ми е непознато. Много хора ми споделяха, че след мои семинари се усещат добре, по-позитивни. Това ме окуражи и изкарах курс за персонален и бизнес коучинг. Последните години давам семинари и в Англия и в България, прескачам на двете места, не съм се открила на никое място.
- По ваши визии българите или англичаните имат потребност от повече помощ и препоръки в живота?
- Аз не разделям хората по никакъв метод. Нито по вяра, народност, външни белези. Само по потребностите им, хората имат разнообразни потребности.
- В кое амплоа до момента се чувствате най-добре и изцяло в свои води?
- Във всяко едно съм се чувствала добре. Като преподавател бях щастлива, че помагах на младежите. Като публицист постоянно съм се чувствала добре и в никакъв случай няма да се откажа от призванието. Дори в този момент, в случай че получа положително предложение в радиото или малкия екран, незабавно бих се върнала. Сега като коуч също се усещам съвършено.
- Имате ли хитрости и секрети, с които се поддържате младолика?
- Имам доста хитрости и секрети. Водя женски практики, които ускоряват доста женската сила. И защото съм с прозвището " Шехерезада “, на мен ми стана забавно да схвана с какво тя е привлякла султана в приказките. Едно от нещата да се чувстваш млад и хубав е вътрешната хубост, би трябвало да се чувстваш добре в кожата си. Ако вътрешно си добре, това се вижда и извън.
- Вие сте на 50 година, само че не наподобявате на множеството хора на вашата възраст.
- Искам да кажа, че от 15 година най-малко съм не запомнила на какъв брой години съм. Когато ми направиха празник, ми подсетиха. За мен това няма значение, даже не ме интересува хората към мен на какъв брой са. Аз усещам с душата и сърцето си. Ако съм направила нещо, с което оказвам помощ на хората, не ме интересува дали съм на 50 година или на 70 година
- Повечето хора си показват бабите до печката, да плетат. Вие вършиме ли такива неща?
- Не оплитам, не заедно съм с кок на главата, в случай че хората по този начин си показват типичната баба. Ха-ха. Но пък обичам да сготвям, върша го на драго сърце.
- Как минава един ваш ден с внучката ви Естефания?
- Пеем доста, четем пишем, танцуваме, учим британски език. Забавно е. Въпреки че е единствено на 2 година, към този момент прави разлика сред български и британски език. Мога да кажа, че съм една радостна баба. Внучката ми е най-прекрасната тръпка. Баба е институция и благословия.
- Много дами се депресират след избрана възраст. Какво бихте им споделили?
- Тези дами, които не се усещат добре на своята възраст, очевидно не обичат задоволително себе си. Ако трансформират отношението към себе си, това ще повлияе и на външната сила и хубост. Трябва да излезем измежду природата, да срещаме положителни хора и да се радваме на дребните неща в живота. Това е гратис и ни дава сила. Трябва да сме признателни, че сме достигнали избрана възраст и се радваме на децата си.
- На днешно време е съвременна пластмасовата хубост. Смятате ли, че са нужни ботоксът и пластичните интервенции, с цел да се усеща една жена красива?
- Ако се усещат щастливи с корекции по себе си, за какво да не го създадат. Аз съм щастлива с естествената си хубост, нямам никакви хирургически намеси по себе си. Често даже излизам единствено с малко очна линия на очите.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ