Десетото издание на „ПроТекст“ като част от Фестивала за нова българска драма
Фестивалът за нова драматургия е хазаин на десетото издание на перформативните четения, обединени от наименованието – „ ПроТекст “. Тазгодишното юбилейно издание показа нови български пиеси, определени от интернационалната мрежа за модерна драматургия – „ ЮРОДРАМ “, измежду които „ Пусттония “, по текст на Мирослав Христов и постановка на Ованес Торосян, „ Паноптикум “ по текст на Мартина Новакова, текста и режисурата на Пресиян Кузов в „ Ръкавицата “ и „ Аристократите “ по текст на Заша Мариана Залцман и в преводна Гергана Димитрова.
„ Драматургията, новата изисква показване по някаква по-атрактивна форма, от класическото театрално четене. Формата на „ ПроТекст “ като перформативни четения е към този момент потвърдено съответна форма и тя си е развита от нашата платформа, с което ние доста се гордеем в действителност. Съвременният спектакъл обича да търси себе си, и като форма, и като наличие, и като другарство с публиката, се развива извънредно бързо и това са и основните характерности на актуалния спектакъл. “
Форматът на перформативните четения е основан с желанието да разпространява актуалната задгранична и българска драматургия, а фестивалът за „ Нова българска драматургия “ ще има своето продължение като интернационална активност в идващите три години.
„ Фестивалът ще опита да обмени в границите на 3 години обмена на драматургия сред Източна и Западна Европа, задачата на фестивала ще бъде да се преведат текстове и да се разгласяват. Ситуацията за актуалната драматургия не е лека, освен в България, а и на Запад – и в Германия, и в Щатите, Канада, това ни успокоява, тъй като на всички ни е мъчно. От страна продуцентите считат, че е мъчно да слагат модерна драматургия, тъй като мислят, че е рисково и я слагат единствено в дребното ъгълче, не на огромни подиуми, на огромните подиуми залагат на класическото и несъмнено. А с цел да се отгледа актуалната драматургия, тя би трябвало да се развива от ден на ден, да се слага повече, да се основат условия за актуалните драматурзи, драматурзите да се срещат с публиката, публиката да среща с техните текстове. Свободната сцена има повече доверие на публиката, там се дискутира нещо, което е проблематично, огромна част от държавните подиуми, освен в София, се опасяват от сериозните тематики, тъй като са привикнали да разтоварват публиката, само че това не е главната задача на театъра. “
Гергана Димитрова е режисьор и преводач на постановката – „ Аристократите “, която е част от тазгодишния „ ПроТекст “. Текстът на Залцман нанася удар по тънкото блестящо покритие на цивилизацията, разкрита като едно дехуманизирано общество. В основните функции влизат Боян Арсов и Мария Панайотова. В унищожен град, където телата запълват улиците, млада жена, Заша, търси леговище в зарязан пентхаус. Млад мъж, Шура, си проправя път през военната зона, с цел да откри Заша. И в този момент той се появява и не наподобява на нищо – с рибка като единственото, което има – до момента в който Заша го чака с шампанско, приготвено в хладилника. Двамата са представители на двете воюващи страни, само че Заша от дълго време е позволена в фамилията на Шура.
„ Всъщност текста е модерна история за Ромео и Жулиета в една страна, в която е имало революция, по някакъв метод демонстрира моментът, в който нищо не е останало в този град, той е изцяло срутен, и двамата – момче и момиче, които се оказва, че доста се обичат, само че са живели толкоз брутално, че тяхната обич е станала такава и те се срещат и техният спор се върти към това коства ли си да построят всичко още веднъж. Текстът е отдаден на най-големите романтици и е доста настоящ, и ще се веселя да го забележим на сцена, тъй като като препоръка ние взехме войната в Сирия, само че до момента в който репетирахме, се случи и спора сред Израел и Палестина. “
За развиването на актуалната драматургия, за перформативните четения като нова форма на среща с публиката и за обрисуваните модерни подходи към драматургията, чуйте в изявлението с режисьора, драматурга и главен уредник на " ПроТекст " – Гергана Димитрова.
„ Драматургията, новата изисква показване по някаква по-атрактивна форма, от класическото театрално четене. Формата на „ ПроТекст “ като перформативни четения е към този момент потвърдено съответна форма и тя си е развита от нашата платформа, с което ние доста се гордеем в действителност. Съвременният спектакъл обича да търси себе си, и като форма, и като наличие, и като другарство с публиката, се развива извънредно бързо и това са и основните характерности на актуалния спектакъл. “
Форматът на перформативните четения е основан с желанието да разпространява актуалната задгранична и българска драматургия, а фестивалът за „ Нова българска драматургия “ ще има своето продължение като интернационална активност в идващите три години.
„ Фестивалът ще опита да обмени в границите на 3 години обмена на драматургия сред Източна и Западна Европа, задачата на фестивала ще бъде да се преведат текстове и да се разгласяват. Ситуацията за актуалната драматургия не е лека, освен в България, а и на Запад – и в Германия, и в Щатите, Канада, това ни успокоява, тъй като на всички ни е мъчно. От страна продуцентите считат, че е мъчно да слагат модерна драматургия, тъй като мислят, че е рисково и я слагат единствено в дребното ъгълче, не на огромни подиуми, на огромните подиуми залагат на класическото и несъмнено. А с цел да се отгледа актуалната драматургия, тя би трябвало да се развива от ден на ден, да се слага повече, да се основат условия за актуалните драматурзи, драматурзите да се срещат с публиката, публиката да среща с техните текстове. Свободната сцена има повече доверие на публиката, там се дискутира нещо, което е проблематично, огромна част от държавните подиуми, освен в София, се опасяват от сериозните тематики, тъй като са привикнали да разтоварват публиката, само че това не е главната задача на театъра. “
Гергана Димитрова е режисьор и преводач на постановката – „ Аристократите “, която е част от тазгодишния „ ПроТекст “. Текстът на Залцман нанася удар по тънкото блестящо покритие на цивилизацията, разкрита като едно дехуманизирано общество. В основните функции влизат Боян Арсов и Мария Панайотова. В унищожен град, където телата запълват улиците, млада жена, Заша, търси леговище в зарязан пентхаус. Млад мъж, Шура, си проправя път през военната зона, с цел да откри Заша. И в този момент той се появява и не наподобява на нищо – с рибка като единственото, което има – до момента в който Заша го чака с шампанско, приготвено в хладилника. Двамата са представители на двете воюващи страни, само че Заша от дълго време е позволена в фамилията на Шура.
„ Всъщност текста е модерна история за Ромео и Жулиета в една страна, в която е имало революция, по някакъв метод демонстрира моментът, в който нищо не е останало в този град, той е изцяло срутен, и двамата – момче и момиче, които се оказва, че доста се обичат, само че са живели толкоз брутално, че тяхната обич е станала такава и те се срещат и техният спор се върти към това коства ли си да построят всичко още веднъж. Текстът е отдаден на най-големите романтици и е доста настоящ, и ще се веселя да го забележим на сцена, тъй като като препоръка ние взехме войната в Сирия, само че до момента в който репетирахме, се случи и спора сред Израел и Палестина. “
За развиването на актуалната драматургия, за перформативните четения като нова форма на среща с публиката и за обрисуваните модерни подходи към драматургията, чуйте в изявлението с режисьора, драматурга и главен уредник на " ПроТекст " – Гергана Димитрова.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ