Фестивал на съвременната керамика
Фестивалът се организира с спиране от 2010 година под името Фестивал на актуалната керамика. От 2018 година се преименува на Фестивал на актуалната българска керамика, запазвайки актуалните направления на развиването си.
И в актуалното издание продължава почналата предходната година наклонност към развиването на фестивала като интернационален. Заедно с българските керамици в изложбата тази година вземат участие сътрудници от Румъния, Италия и Белгия.
" Никой от художниците керамици към този момент не се вълнува от това дали керамиката е „ приложно “, „ декоративно “ или някакъв „ различен тип “ изкуство – класификациите от дълго време са изживени. Но чувствителността към многоликата й изразност е останала, даже е придобила нови нюанси. Нещо повече, в някои от показаните творби интерпретацията на керамичния материал е доведена до излизане отвън границите на опциите му или до изтръгване на нови „ звуци “. Ето по какъв начин Агнес Дуерснабел дефинира това търсене: „ Исках да основа чудноват и мистериозен обект, без никаква практическа цел “. Изглежда точно образната и изразната безкрайност на керамиката е измежду мощно въздействащите очарования върху артистичните натури. " – написа доцент доктор Виолета Василчина в каталога на фестивала.
Фестивалът на актуалната керамика продължава до 17 септември 2021 година в галерията на " Шипка " 6.
Отделя се особено внимание на двама създатели: Георги Бакърджиев (1899 – 1972) и Момчил Цветков (р. 1961). Бакърджиев е една от знаковите фигури в българската керамика, работил във Франция през 20-те и 30-те години на ХХ век и в България от края на 30-те години. Момчил Цветков е представител на по-младите генерации керамици, изявяващ се от края на 70-те години насам.
Георги Бакърджиев в роден е на 30 август 1899 година в Карлово. През 1919 година отпътува за Франция да учи художествено стъкларство и керамика в Техническото учебно заведение в Париж. Там посещава декоративното ателие на огромния френски стъклар и керамик Жан Люс. Работи и във френската компания „ Преста “. Две години учи декоративна статуя във вечерните курсове на проф. Влерик. От 1923 до 1940 година се открива в Севър, югозападно предградие на френската столица, и прави свое ателие. През парижкия си креативен интервал работи най-вече със стъкло и порцелан, усвоява и работата с каменина. От 1927 до 1937 година е член на Дружеството на парижките декоратори. В този интервал Бакърджиев работи най-вече стъкло и порцелан. Негови произведения получават най-високи оценки и му носят огромни интернационалните награди (Гран при 1930 година в Лиеж). Излага творбите си в парижките салони на декораторите в Гран пале и Тюйлери, на Световното ревю в Лиеж и други
Завръща се в България през 1940 година и се открива в София и прави ателие на ул. „ Орландовска “. Започва работа по възобновяване на сивата тракийска керамика и на стилизиране на формите в грънчарството и учи националните приложни изкуства и претворява традициите им. Настъпва нов интервал в творчеството на Бакърджиев, с ясно изразени народен образ на работите му. Възражда някои антични форми. Рисува и живописни картини. Негови творби, работени в разнообразни техники (теракота, сива керамика, ангоба, каменина, рисувана керамика и др.) са излагани на доста изложения в България и чужбина. Урежда няколко независими изложения (1941, 1942, 1943, 1946,1957, 1964, 1967, две през 1969 г.) Развива и публицистична активност. Пише публикации, рецензии и отчети. Автор е на монографиите: „ Керамиката в България “ (1956), „ Кована мед “ (1957 г.), „ Бусинска керамика “ (1968). За него има издадена монография от рецензия Кирил Кръстев (1965 г.). Бакърджиев е употребявал да работи в разнообразни керамични техники които е овладял във Франция. Повечето от творбите му са с традиционален образ – „ Конче “ (1945), „ Юбилейна бъклица “ (1959), декоративни чинии „ Карлово “ (1954), „ Копривщица “ (1955), „ Несебър “ (1961), „ Рилски манастир “ (1964). Притежание на Националната художествена изложба е керамична фигура „ Конят “ (1966). Творби на Георги Бакърджиев имат музеи във Франция и Италия. Умира с София на 22 януари 1972 година
Момчил Цветков е роден през 1960 година Той е от създателите, които незабавно те сграбчват със своята силуетна изчистеност на облика. Тук спестовният синкретичен език на формата приказват със силата на съпреживения обект пречупен през вътрешния свят на художника. Умелата игра на форми както в монументалната керамика, по този начин и в дребната пластика, отварят вратата към огромната сцена за създателя.
Момчил Цветков приключва Художествената академия, компетентност „ Керамика “, в класа на проф. Венко Колев през 1983.
В интервала 1983 – 1990 основава голям брой творби в региона на монументалните изкуства, някои от тях са „ Родина “, „ Добруджа “, „ Ловеч “, „ Рила “ и други В интервала от 1988 – 1990 взе участие във всички общи художествени изложения и има изплатена творба от Националната изложба за приложни изкуства. През 1988 година става член на СБХ. През интервала 1990 – 1993 година осъществя две изложения в Дортмунд Германия. През 1995 – 2000 година осъществя планове в региона на интериора. 2001 година се отдава на работата с метал и дава живот на две металопластики в клиника „ Св. Екатерина “ в София. 2003 основава монумент на войводата Георги Кондолов в град Царево. 2010 година извършва планът си от две релефни композиции, наречени „ Монетите по българските земи “, които оформят централния вход на Министерството на финансите. През 2013 година печели първа премия в народен конкурс за създаване на монумент знак. Той е отдаден на спасяването на евреите в България по време на Втората международна война. Има шест независими изложения.
СБХ
И в актуалното издание продължава почналата предходната година наклонност към развиването на фестивала като интернационален. Заедно с българските керамици в изложбата тази година вземат участие сътрудници от Румъния, Италия и Белгия.
" Никой от художниците керамици към този момент не се вълнува от това дали керамиката е „ приложно “, „ декоративно “ или някакъв „ различен тип “ изкуство – класификациите от дълго време са изживени. Но чувствителността към многоликата й изразност е останала, даже е придобила нови нюанси. Нещо повече, в някои от показаните творби интерпретацията на керамичния материал е доведена до излизане отвън границите на опциите му или до изтръгване на нови „ звуци “. Ето по какъв начин Агнес Дуерснабел дефинира това търсене: „ Исках да основа чудноват и мистериозен обект, без никаква практическа цел “. Изглежда точно образната и изразната безкрайност на керамиката е измежду мощно въздействащите очарования върху артистичните натури. " – написа доцент доктор Виолета Василчина в каталога на фестивала.
Фестивалът на актуалната керамика продължава до 17 септември 2021 година в галерията на " Шипка " 6.
Отделя се особено внимание на двама създатели: Георги Бакърджиев (1899 – 1972) и Момчил Цветков (р. 1961). Бакърджиев е една от знаковите фигури в българската керамика, работил във Франция през 20-те и 30-те години на ХХ век и в България от края на 30-те години. Момчил Цветков е представител на по-младите генерации керамици, изявяващ се от края на 70-те години насам.
Георги Бакърджиев в роден е на 30 август 1899 година в Карлово. През 1919 година отпътува за Франция да учи художествено стъкларство и керамика в Техническото учебно заведение в Париж. Там посещава декоративното ателие на огромния френски стъклар и керамик Жан Люс. Работи и във френската компания „ Преста “. Две години учи декоративна статуя във вечерните курсове на проф. Влерик. От 1923 до 1940 година се открива в Севър, югозападно предградие на френската столица, и прави свое ателие. През парижкия си креативен интервал работи най-вече със стъкло и порцелан, усвоява и работата с каменина. От 1927 до 1937 година е член на Дружеството на парижките декоратори. В този интервал Бакърджиев работи най-вече стъкло и порцелан. Негови произведения получават най-високи оценки и му носят огромни интернационалните награди (Гран при 1930 година в Лиеж). Излага творбите си в парижките салони на декораторите в Гран пале и Тюйлери, на Световното ревю в Лиеж и други
Завръща се в България през 1940 година и се открива в София и прави ателие на ул. „ Орландовска “. Започва работа по възобновяване на сивата тракийска керамика и на стилизиране на формите в грънчарството и учи националните приложни изкуства и претворява традициите им. Настъпва нов интервал в творчеството на Бакърджиев, с ясно изразени народен образ на работите му. Възражда някои антични форми. Рисува и живописни картини. Негови творби, работени в разнообразни техники (теракота, сива керамика, ангоба, каменина, рисувана керамика и др.) са излагани на доста изложения в България и чужбина. Урежда няколко независими изложения (1941, 1942, 1943, 1946,1957, 1964, 1967, две през 1969 г.) Развива и публицистична активност. Пише публикации, рецензии и отчети. Автор е на монографиите: „ Керамиката в България “ (1956), „ Кована мед “ (1957 г.), „ Бусинска керамика “ (1968). За него има издадена монография от рецензия Кирил Кръстев (1965 г.). Бакърджиев е употребявал да работи в разнообразни керамични техники които е овладял във Франция. Повечето от творбите му са с традиционален образ – „ Конче “ (1945), „ Юбилейна бъклица “ (1959), декоративни чинии „ Карлово “ (1954), „ Копривщица “ (1955), „ Несебър “ (1961), „ Рилски манастир “ (1964). Притежание на Националната художествена изложба е керамична фигура „ Конят “ (1966). Творби на Георги Бакърджиев имат музеи във Франция и Италия. Умира с София на 22 януари 1972 година
Момчил Цветков е роден през 1960 година Той е от създателите, които незабавно те сграбчват със своята силуетна изчистеност на облика. Тук спестовният синкретичен език на формата приказват със силата на съпреживения обект пречупен през вътрешния свят на художника. Умелата игра на форми както в монументалната керамика, по този начин и в дребната пластика, отварят вратата към огромната сцена за създателя.
Момчил Цветков приключва Художествената академия, компетентност „ Керамика “, в класа на проф. Венко Колев през 1983.
В интервала 1983 – 1990 основава голям брой творби в региона на монументалните изкуства, някои от тях са „ Родина “, „ Добруджа “, „ Ловеч “, „ Рила “ и други В интервала от 1988 – 1990 взе участие във всички общи художествени изложения и има изплатена творба от Националната изложба за приложни изкуства. През 1988 година става член на СБХ. През интервала 1990 – 1993 година осъществя две изложения в Дортмунд Германия. През 1995 – 2000 година осъществя планове в региона на интериора. 2001 година се отдава на работата с метал и дава живот на две металопластики в клиника „ Св. Екатерина “ в София. 2003 основава монумент на войводата Георги Кондолов в град Царево. 2010 година извършва планът си от две релефни композиции, наречени „ Монетите по българските земи “, които оформят централния вход на Министерството на финансите. През 2013 година печели първа премия в народен конкурс за създаване на монумент знак. Той е отдаден на спасяването на евреите в България по време на Втората международна война. Има шест независими изложения.
СБХ
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ