Феликс Хофман, млад фармацевт, работещ за компанията Байер“, патентова ново

...
Феликс Хофман, млад фармацевт, работещ за компанията Байер“, патентова ново
Коментари Харесай

6 март 1899 г. - Немският химик Феликс Хофман получава патент за аспирина

Феликс Хофман, млад фармацевт, работещ за компанията „ Байер “, патентова ново обезболяващо средство. То се споделя аспирин.

Хофман е търсил способи да сътвори лекарство, което да облекчи болките на неговия татко, измъчен от ревматизъм. Така на 10 август 1897 година немецът сполучливо добива ацетилсалициловата киселина, която по-късно ще стане известна като аспирин.

Названието е формирано от две елементи: " А " - първата писмен знак на ацетила, и латинското Spiraea, което е названието на растението тавлога, от което за първи път е отделена салицилова киселина.

Още немските и келтските племена добиват веществото като варят кора от върба. От 1874 година салициловата киселина се създава в промишлени количества и се употребява като лекарствено средство. Тя обаче има някои дефекти, които се преодоляват с добиването на аспирина. Салициловата киселина е неприятна за приемане, защото има горчив усет. Освен това дава някои странични признаци, да вземем за пример болки в стомаха.

Феликс Хофман добива аспирина посредством обособяване на ацетилова група, която отстранява страничните резултати. През 1899 година Хофман патентова изобретения от него медикамент. За негативно време лекарството добива международна популярност като болкоуспокоително.

След Първата международна война немският тръст „ Байер " е заставен да даде патента и пазарните права върху аспирина на страните-победителки - Съединени американски щати, Франция и Англия.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1521 година — Фернандо Магелан открива островите Гуам и Рота.
•    1810 година — Илинойс става първият щат на Съединени американски щати, в които е въведена наложителна имунизация на популацията.
•    1834 година — В Канада град Йорк е преименуван на Торонто.
•    1837 година — Руският император Николай I възвръща на Зографския манастир парцелите му в Бесарабия дава отплата от съветското държавно управление в размер на 400 000 рубли.
•    1853 година — Във Венеция се състои премиерата на операта „ Травиата “ на Джузепе Верди.
•    1869 година — Дмитрий Менделеев показва първата Периодична система на детайлите.
•    1888 година — Експедицията на унгарския граф Шамуел Телеки открива езерото Рудолф (Басо Нарок) в Африка.
•    1902 година — Основан е футболен клуб Реал Мадрид.
•    1911 година — Българското книжовно сдружение е преименувано в Българска академия на науките.
•    1913 година — В Сан Франциско за първи път стартира да се употребява думата джаз за установяване на музикален жанр.
•    1933 година — Американските банки са затворени за 8 дни заради финансова рецесия в банковата система на Съединени американски щати.
•    1938 година — Започват изборите за 24-о Народно заседание в България. За пръв път в тях гласоподават и дамите.
•    1945 година — Втората международна война: Българската войска стартира Дравската интервенция.
•    1948 година — Народното събрание приема закон за национализация на горите в България.
•    1951 година — В Съединени американски щати стартира процесът против съпрузите Джулиус и Етел Розенберг по обвиняване в шпионаж в интерес на Съюз на съветските социалистически републики.
•    1953 година — На мястото на умрелия Сталин, за министър-председател на Съюз на съветските социалистически републики и общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз е определен Георгий Маленков.
•    1957 година — Гана афишира национална самостоятелност.
•    1964 година — Умира гръцкият крал Павел и престолът заема синът му Константинос II.
•    1983 година — Компанията Моторола показва първия в света портативен клетъчен телефон.
•    1994 година — На референдум популацията на Молдова взема решение да бъде оповестена национална самостоятелност.

Родени

•    1475 година — Микеланджело Буонароти, италиански художник и ваятел († 1564 г.)
•    1619 година — Сирано дьо Бержерак, френски драматург († 1655 г.)
•    1659 година — Саломо Франк, немски стихотворец († 1725 г.)
•    1745 година — Кажимеж Пуласки, полски военачалник († 1779 г.)
•    1815 година — Пьотър Ершов, съветски публицист († 1869 г.)
•    1870 година — Оскар Щраус, австрийски оперетен композитор († 1954 г.)
•    1874 година — Николай Бердяев, съветски мъдрец († 1948 г.)
•    1877 година — Никола Михов, български библиограф († 1962 г.)
•    1885 година — Ринголд Ланднър, американски публицист († 1933 г.)
•    1896 година — Никола Обрешков, български математик († 1963 г.)
•    1906 година — Лу Костело, американски артист и комедиант († 1959 г.)
•    1909 година — Станислав Йежи Лец, полски публицист († 1966 г.)
•    1911 година — Пламен Цяров, български артист († 1983 г.)
•    1926 година — Анджей Вайда, полски режисьор
•    1926 година — Алън Грийнспан, американски икономист
•    1927 година — Габриел Гарсия Маркес, колумбийски публицист, Нобелов лауреат през1982 година
•    1933 година — Стойчо Панчев, български учен на Българска академия на науките
•    1937 година — Валентина Терешкова, руска космонавтка
•    1939 година — Адам Осбърн, английски компютърен дизайнер († 2003 г.)
•    1940 година — Уилям Фергюсън, южноафрикански авто играч
•    1941 година — Майкъл Горман, американски библиотекар
•    1943 година — Александър Бръзицов, български композитор
•    1946 година — Дейвид Гилмър, английски китарист (Pink Floyd)
•    1947 година — Богдан Глишев, български артист
•    1954 година — Джоуи Демайо, американски баскитарист (Manowar)
•    1966 година — Яхия Аяш, палестински терорист († 1996 г.)
•    1969 година — Андреа Елсън, американска актриса
•    1969 година — Никълъс Роджърс, австралийски артист
•    1972 година — Мариане Тиме, холандски политик
•    1972 година — Шакил О`Нийл, американски баскетболист
•    1977 година — Йоргос Карагунис, гръцки футболист
•    1979 година — Гари Монк, британски футболист
•    1989 година — Агнешка Радванска, полска тенисистка

Починали

•    991 година — Варда Склир, византийски пълководец (* към 920)
•    1867 година — Петер декор Корнелиус, немски художник (* 1783 г.)
•    1872 година — Христо Георгиев, български бизнесмен, политик и държавник (*?)
•    1888 година — Луиза Мей Олкът, американска писателка (* 1832 г.)
•    1900 година — Готлиб Даймлер, немски инженер и фабрикант (* 1834 г.)
•    1916 година — Василий Суриков, съветски художник, исторически живописец (* 1848 г.)
•    1945 година — Вячеслав Шишков, съветски публицист (* 1873 г.)
•    1949 година — Ана Карима, българска писателка (*?)
•    1961 година — Борис Вилкицки, съветски хидрограф (* 1885 г.)
•    1964 година — Павлос I, крал на Гърция (* 1901 г.)
•    1967 година — Золтан Кодай, маджарски композитор (* 1882 г.)
•    1970 година — Димитър Цолов, български проектант (* 1896 г.)
•    1973 година — Пърл Бък, американска писателка, Нобелова лауреатка през 1938 година (*1892 г.)
•    1982 година — Айн Ранд, американска писателка и мъдрец (* 1905 г.)
•    1988 година — Константин Илиев, български композитор (* 1924 г.)
•    1991 година — Александър Карасимеонов, български публицист (* 1930 г.)
•    1994 година — Мелина Меркури, гръцка актриса и политик (* 1920 г.)
•    1994 година — Тенгиз Абуладзе, грузински режисьор (* 1924 г.)
•    1998 година — Костадин Кюлюмов, български публицист (* 1925 г.)
•    2005 година — Ханс Бете, американски физик от немски генезис, Нобелов лауреат през 1967 година (* 1906г.)
•    2006 година — Дана Рийв, американска актриса, брачна половинка на Кристофър Рийв (* 1961 г.)
•    2007 година — Павел Сираков, български национален артист (* 1918 г.)
•    2010 година — Ендуранс Идахор, нигерийски футболист (* 1984 г.)

Празници

•    Световен ден за битка с глаукомата
•    Гана — Ден на независимостта (от Англия, 1957 година, народен празник)
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР