ФБ: През 1932 г. Ал Капоне, мафиотски бос, обявен за

ФБ: През 1932 година Ал Капоне, мафиотски необут, разгласен за " публичен зложелател № 1 " в Съединени американски щати влиза в пандиза с присъда за укрити налози

През 1927 година в Съединени американски щати е основана Академията за киноизкуство, която скоро по-късно учредява премиите “Оскар ”. През 1932 година Ал Капоне, мафиотски необут, разгласен за " публичен зложелател № 1 " в Съединени американски щати влиза в пандиза с присъда за укрити налози. През 1966 година в Съюз на съветските социалистически републики по лиценз на италианската компания “Фиат ” стартира производството на колите “Жигули ” и “Лада ”. През 1626 година индианци продават на белите заселници о. Манхатън за 24 $ под формата на облекла и копчета. На 4 май са родени: Франце Щиглиц - режисьор от словенски генезис и френският публицист Еманюел Роблес. На тази дата умират: Йосип Броз Тито - сръбски общественик, Едуард Кендъл - американски биохимик, Морис Мерло- Понти - френски мъдрец.

2015 година
Бившият общоприет шеф на Hewlett-Packard и политик от Републиканската партия Карли Фиорина се кандидатира за учасние в президентските избори в Съединени американски щати.

2014 година
Заместник-председателят на Народното събрание на Либия Салех ал Махзук назначава предприемачът Ахмед Майтик за министър-председател на Либия.

2014 година
В Панама се организират президентски и парламентарни избори. Президентските избори печели досегашният вицепрезидент Хуан Карлос Варела, който публично встъпва в служба на 1 юли 2014 година

2013 година
Във Вукари, Нигерия са убити 39 индивида по религиозни подбуди.

2012 година
В Непал министър-председателят Бабурам Бхатарай подава оставка заради сформиране на съдружно държавно управление с присъединяване на опозицията, за сформиране на нова конституция до 27 май.

2012 година
В Иран се организира втори тур на парламентарните избори. Побеждава ултрадесният Обединен блок на консерваторите спечелил 33 места от 65.

2011 година
Премиерът на Португалия в оставка от 23 март същата година Жозе Сократиш афишира, че е постигнал съглашение с Европейски Съюз и Международния валутен фонд (МВФ) за избавителен проект за стопанската система на Португалия на стойност 78 милиарда евро. Португалия става третата страна от Еврозоната, поискала избавителен заем, който ще бъде издължаван в период от три години.

1994 година
Европейският парламент утвърждава предлагането за приемане в Европейския съюз на Австрия, Финландия, Норвегия и Швеция.

1966 година
В Съюз на съветските социалистически републики по лиценз на италианската компания “Фиат ” стартира производството на колите “Жигули ” и “Лада ”.

1949 година
Вследствие на самолетна злополука умира футболният тим на италианския клуб “Торино ”.

1932 година
Ал Капоне – босът на мафията, разгласен за " публичен зложелател № 1 " в Съединени американски щати влиза в пандиза с присъда за укрити налози. Ал Капоне, прочут като “Белязания “, е считан за цар по време на сухия режим в Чикаго. До заличаване на бандата му в края на 30-те години е на върха. Ал Капоне е роден на 17 януари 1899 година в Ню Йорк. Напуска учебно заведение в шести клас и се причислява към локална тайфа. Пристига в Чикаго 20-годишен. Около 1925 година той към този момент е отпред на изключително сполучлив незаконен профсъюз за незаконно произвеждане и разпространение на алкохол.
Във втората половина на 20-те години бандата на Ал Капоне печели годишно по 120 млн. $ от алкохол, хазартни игри, профсъюзно рекетьорство и проституция. Резиденцията на гангстера е била чикагски хотел, където той наема 50 стаи на два етажа с частни асансьори. Най-известният случай, обвързван с неговата тайфа, става през 1929 година по този начин нареченото изтребване в деня на Св. Валентин. Хора на Капоне, преоблечени като служители на реда, нахлуват в гараж на конкурентна компания, подреждат седем от съперниците си до стената и ги убиват.
След многогодишно гонене управляващите съумяват да хвърлят Капоне в пандиза, само че не за насилствени закононарушения, а за укриване на налози.

1927 година
В Съединени американски щати е основана Академията за киноизкуство, която скоро по-късно учредява премиите “Оскар ”. “Оскар ” е кино премия, присъждана от Американската кино академия от 1928 година. Дава се за американски (и англоезични) филми във всичките им съставни елементи (включително за анимация и документалистика), както и за най-хубав чуждоезиков филм, чиято премиера по екраните на Съединени американски щати е била до края на миналата година. Условието за номинация на филм е да бъде прожектиран най-малко една седмица в Лос Анджелис. Наградите се печелят в 5 категории ( " най-хубав филм ", " постановка ", " сюжет ", " артист " и " актриса " ). До 1944 година не съществува ограничаване за броя на филмите, номинирани в една категория (днес са 5). Филмът с най-вече награди до 2001 година е " Титаник ". Най-много номинации за артист има Дж. Никълсън (11). С. Поатие е първият негър артист печелил премията (1963 г.). Дж. С. Скот и М. Брандо са единствените, които отхвърлят премията поради противоречие с експанзията и аморалността на филмовата промишленост. Статуетките " Оскар " се създават от " RS Owens " в Чикаго (САЩ); съдържат 90% калай и 10% антимон, покрити са с мед, никел, сребро и злато, лакирани са с епоксид. Носителите на " Оскар " връщат статуетките си в Академията, с цел да им се прибавят железни табелки с имената. Наградите се връчват в края на март на обилна гала, предавана по екраните от над 80 телевизионни компании по света.

1924 година
В Париж стартират Осмите Олимпийски игри.

1848 година
Започва сесията на Учредителното заседание във Франция. На 15 май в Париж се организира проява, употребена от някои сили за основаване на настроения против работата му. Учредителното заседание съумява да овладее ситуацията и да приключи безредиците. На 4 ноември е призната конституцията на Втората република. Тя основава мощна изпълнителна власт и дава огромни пълномощия на президента. На 10 декември 1848 година се организират президентски избори, които са извоювани от претендента на монархистите Луи Наполеон Бонапарт, племенник на Наполеон I. На 13 май 1849 година се организират законодателни избори, извоювани от така наречен Партия на реда. Правителството и президентът благодарение на Народното събрание овладяват ситуацията и съумяват да унищожават анархията, създавана в Париж и в страната. Политическите събития във Франция през 1848-1849 година имат необятен публичен резонанс в доста европейски страни.

1715 година
В Париж е създаден първият сгъваем чадър.

1626 година
Индианци продават на белите заселници о. Манхатън за 24 $ под формата на облекла и копчета.

1493 година
Папа Александър VI афишира своето решение да подели нехристиянския свят сред Испания и Португалия. Папа Александър VI е на престола от 1492-1503 година Роден е през 1431 година в Ятива със светското име Родриго Борджия. Работи поредно като правист, боен, а по-късно под въздействието на своя чичо папа Каликст III се посвещава на църквата. Неговият гений, сила и благосъстояние му основават огромно въздействие. Независимо от развратния му живот, след гибелта на папа Инокентий VIII е определен за негов правоприемник. Показва някои качества на общественик в интернационалните връзки, само че по време на ръководството му се ширят произвол, вероломство и разврат. Прави един от синовете си херцог на Емилия Романа, избива своите врагове и слага на тяхно място свои родственици. Арбитър е на разногласието сред Испания и Португалия за границата сред завоюваните земи в Новия свят. Умира от тресчица през 1503 година в Рим.

На тази дата са родени:

1993 година
Франце Щиглиц - режисьор от словенски генезис, роден на 12 ноември 1919 година Завършва Люблянския университет, взе участие в партизанската опозиция и е измежду основателите на югославското кино. В киното е от 1945 година - “Отмъщаваме и наказваме ” (документален). Асистент е на Абраам Ром при снимането на “В планините на Югославия ” (1946 г.). Създава документален филм за първите юношески градежи - “Младежта строи ” (1946 г.). Антифашистката тематика е водеща в творчеството на режисьора, изключително при разкриването на морално-етичната страна на героичните действия. Филми: “На своя земя ” (1948 г.), “Долината на мира ” (1956 г.), “Деветият кръг ” (1960 г.), “Балада за тръбата и облака ” (1961 г.). Филмите на Щиглиц са амалгама от ефектна изразителност и проницателен лиризъм - “Вълча нощ ” (1955 г.), “Не плачи, Петре! ” (1964 г.), “Малките пастири ” (1973 г.), “Разказ за положителните хора ” (1975 г.), “Пролетен празник ” (1978 г.).

1914 година
Роден е Еманюел Роблес - френски публицист. Той следва във Висшия педагогичен институт в Алжир. От 1930 година до 1937 година пътешества из Мароко, Испания, Съюз на съветските социалистически републики, Индокитай и Китай. През 1938 година сътрудничи на " Алже републиканец ". През 1939 година е мобилизиран като преводач в Генералния щаб. Демобилизиран е през юни 1940 година Работи като преподавател в Тлимсен и гр. Алжир. През 1943 година още веднъж е мобилизиран. След демобилизацията си (1946 г.) се отдава на дейна литературна активност. През 1973 година е определен в Академията " Гонкур " на мястото на Ролан Доржелес. Роблес е член на Академията " Гонкур ". Основните му произведения са: " Действието " (1938 г.), " Човешки труд " (1945 година, премия " Попюлист " ), " Височините на града " (1946 година, премия " Фемина " ), " Монсерат " (пиеса, 1948 г.), " Порфино ", " Часовникът " (пиеси, 1949 г.), " Истината е мъртва " (пиеса, 1952 г.), " Това се назовава зора " (роман, 1952 година, филмиран от Л. Бунюел), " Ножовете ", " Мъжът през април " (новели, 1959 г.), " Везувий " (1961 г.), " Срещу течението на реката " (1964 г.), " Пледоария за един въстаник " (пиеса, 1966 г.), " Морско странствуване " (роман, 1968 г.), " Италианска пролет " (1969 г.), " Сянката и брегът " (новели, 1972 г.), " Гневен сезон " (1975 г.), " Граници " (тв, 1975 г.), " Сирените " (тв, 1975 г.), " Невидимото дърво " (1979 г.), " Зимна Венеция " (1981 г.) и други

На тази дата умират:

1980 година
Умира Йосип Броз Тито - сръбски общественик. Той е общоприет секретар на ЮКП. От 1937 година до гибелта си е министър-председател на СФР Югославия, през 1953-1974 година е президент, а 1974 до 1980 година е доживотен президент.
Още като юноша Тито влиза в комунистическото придвижване. През 30-те години на ХХ в. е политически бежанец в Съюз на съветските социалистически републики. През Втората международна война той управлява комунистическото партизанско придвижване против немската окупация (1941-1944 г.). През 1948 година Тито се конфронтира със Сталин, което води до спиране на връзките на Югославия със страните от руския блок. Пропагандата в Съюз на съветските социалистически републики и неговите съдружници афишира Тито за “троцкист ” и “предател ”. Това отношение е изоставено след гибелта на Сталин, само че Тито резервира независимия си курс. Включва Югославия в Движението на необвързаните страни, като е представян за една от водещите му фигури в международен мащаб. Под негово управление югославските комунисти развиват теорията за така наречен “самоуправляващо се социалистическо общество ” като необикновен вид “народна народна власт ”, само че на процедура ръководството на Тито е тоталитарна тирания от комунистически вид. Независимо от положителните контакти със Съединени американски щати, Англия и другите западните страни и деянията на показателен демократизъм, относителна независимост на пътешестване и допускането на хиляди жители на Югославия да работят в чужбина, режимът на Тито преследва всички прояви на инакомислие. Тито въплъщава политиката на гонене на българщината в Македония. Още през 1944-1945 година хиляди българи са избити, изпратени по затвори и лагери. В основаната през 1944 година югославска република Македония, чиято взаимозависимост от Белград няма аналог във федерацията, режимът на Тито прокарва в деяние доктрината на македонизма. Под негова закрила се пристъпва към конструирането на така наречен “македонска нация ” с прям антибългарски темперамент. През 1946-1947 година комунистите в България отпред с Г. Димитров вършат безпринципни отстъпки на Тито, в това число до концепцията за включването на България във федерация с Югославия, позволяват негови емисари в Пиринска Македония, принудително принуждават локалното българско население да приема “македонска ” еднаквост. Отношението на Титовия режим към българите в Югославия ( главно в Македония и Западните Покрайнини) е едно от свидетелствата за продължаването на политиката на великосръбския национализъм от комунистическа Югославия.

1972 година
Умира Едуард Кендъл - американски биохимик. Роден е на 8 март 1886 година в Саут Норуък, Кънектикът. Открива кортизона (независимо от Рахщайн). Получава Нобелова премия през 1950 година взаимно с Ф. Хенч и Т. Рахщайн.

1961 година
Умира Морис Мерло- Понти - френски мъдрец. Той е един от най-видните представители на феноменологията. Философските му възгледи се образуват вследствие на осмислянето на феноменологията на Хусерл, на нейната еволюция към концепциите на “жизнения свят ” и на по-нататъшната й интерпретация в ученията на Хайдегер и Capтp. В неговите метафизичен търсения централен е казусът за обосноваването на неповторимия метод на съществуване на човешката индивидуалност и на отношението й към света. В творчеството на Мерло- Понти се разграничават 3 стадия. Основното му съчинение от първия интервал е “Феноменология на усещането ”. В него подлага на критика натуралистичните и тясно гносеологичните трактовки на съзнанието във философията и логиката на психиката, задълбочаването на феноменологичната редукция и интенсионалния разбор на Хусерл. В съчиненията му “Хуманизъм и принуждение ” (1947 г.) и “Приключенията на диалектиката ” (1955 г.) Мерло- Понти прави опит да проучва епохата от позициите на феноменалистичната идея за историята. В “Прозата на света ” (1969 г.) подхваща опит за онтологичен психоанализ на литературата и езика, разглеждайки ги като форми на саморазкриване на първичното, на “дивото Битие ”. Философските хрумвания на Мерло- Понти не престават да оказват значителното въздействие върху представителите на феноменологията, херменевтиката, структурализма и други най-нови течения във Франция.

1955 година
Умира Джордже Енеску - румънски композитор, цигулар, диригент, пианист и музикален възпитател. Учи цигулка от 4-годишна възраст при националния музикант Н. Киору. През 1888-1892 година учи във Виенската, а през 1893-1899 година и Парижката консерватория. Ученик е на Й. Хелмесберг и П. Марсик (цигулка), Ж. Масне, Г. Форе, А. Жедалж (композиция). През 1898 година в Париж с триумф е изпълнена неговата " Румънска поема " за оркестър. Енеску гастролира в редица европейски страни. През 1912 година учредява в Румъния годишна награда за най-хубаво произведение, написано от румънски композитор. От 1920 година той концертира в редица страни от Европа и Америка. Живее основно в Париж, където при него учи цигуларя Й. Менухин. Енеску е народен представител във Великото национално заседание на Румъния. Той е един от създателите на Румънската Академия на науките. Автор е на: операта " Едип ", 3 симфонии, 3 сюити и 2 " Румънски рапсодии " за оркестър, струнни квартети, сонати - за пиано, цигулка и пиано, виолончело и пиано, песни и други съчинения.

1938 година
Умира Карл декор Осиецки – немски журналист, пацифист. На 20 години разгласява лирика в периодическия щемпел в Мюнхен. Осиецки взе участие в основаването на клон на Германското сдружение за мир в Хамбург през 1912 година и през 1920-1924 година е секретар на сдружението в Берлин. От 1926 година е редактор и основен редактор през 1927 година на в. " Ди Велтбюне ". Два пъти е задържан и осъждан откакто разгласява публикацията на Б. Якоб, обвиняваща Ваймарското държавно управление за съществуване на провоенни групировки в него, и публикацията на В. Крайцер, разкриваща секретно военно произвеждане на самолети в Германия в несъгласие с Версайския кротичък контракт от 1929 година По време на идването на А. Хитлер на власт през 1933 година Осиецки е задържан и затворен в концлагерите в Зоненбург и Естервеген. Предложението да бъде награден с Нобелова премия е подкрепено от Т. Ман, Н. Ейнджъл, Д. Адамс, Б. Ръсел. През 1935 година Осиецки получава Нобелова премия за мир. Умира в болница от туберкулоза и сърдечна непълнота.

За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:

Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse ”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;

Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;

Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;