Johnson & Johnson иска да включи повече чернокожи в клиничните изпитвания
Фармацевтичният колос твърди, че успеваемостта на медикаментите може да се разграничава при другите расови и етнически групи.
Например вероятността чернокожите американци да имат многоброен миелом е два пъти по-голяма от тази на белите, само че делът на участниците в клиничните изпитвания за лекуване на рака на костния мозък е единствено 4,8%. Компанията Johnson & Johnson твърди, че към този момент е нараснала този дял благодарение на изкуствен интелект.
Компанията е употребила ИИ логаритми, с цел да разпознава центровете, в които чернокожите пациенти с това заболяване биха могли да отидат, което към този момент е нараснало каузи на чернокожите участници в 5 разнообразни видове проучвания до към 10%. Добре познатите университетски центрове или клиники, в които обичайно се организират изпитванията, постоянно са труднодостъпни за пациентите от малцинствата или с ниски приходи заради дистанцията или разноските.
Като цяло Johnson & Johnson употребява изкуствен интелект за нашарване на общо 50 разнообразни проучвания, като възнамерява да удвои този брой през идната година.
Едно изследване на кожните болести, при което са употребявани фотоси от телефоните и електронни формуляри за единодушие, с цел да се даде опция на пациентите да вземат участие от разстояние, съумява да усили броя на хората с тъмна кожа до към 50%.
„ Алгоритъмът за машинно образование пресмята и основава термична карта за това къде се намират пациентите, подобаващи за това изследване “, изяснява Наджат Хан, основен експерт по данните във фармацевтичния отдел.
През последните години се появяват от ден на ден доказателства, че обещано лекарство въздейства по друг метод на разнообразни групи хора, а пандемията от Covid-19 акцентира дълбоките етнически разлики. Регулаторните органи и групите за отбрана на правата на индивида упорстват производителите на медикаменти да включат незадоволително показаните расови и етнически групи в нови проучвания, освен с цел да подобрят биомедицинските знания, само че и с цел да изградят доверие в медицинските системи измежду малцинствените групи. Много компании се обръщат за помощ към ИИ.
Неотдавнашен разбор в списание Health Affairs откри, че за по-малко от 20% от утвърдените през 2020 година медикаменти има данни за изгодите от лекуването или за страничните резултати при чернокожите пациенти. Според отчет на Националната академия на науките, инженерството и медицината неналичието на многообразие в изпитванията ще коства на Съединени американски щати „ милиарди долари “ през идващите три десетилетия.
Около 75% от участниците в клиничните изпитвания на нови медикаменти, утвърдени през 2020 година, са бели, 11% – латиноамериканци и 8% – чернокожи.
Още от 80-те години на предишния век откривателите настояват, че белите пациенти са склонни да имат по-добър отговор на един тип антихипертензивни медикаменти, наречени бета-блокери, и на един необятно употребен клас медикаменти за сърдечносъдови болести, наречени АСЕ-инхибитори, в сравнение с чернокожите пациенти. Други изследвания демонстрират, че азиатците с рак, лекувани с инхибитори на имунните контролни точки, наречени PD-1 и PD-L1, имат доста по-добро равнище на оцеляване.
Клиничните изпитвания са сложни за осъществяване, защото изискват съгласуваност с няколко страни: пациенти, лечебни заведения и проучвателен компании, с които се подписват контракти. Затова фармацевтичните компании постоянно разчитат единствено на одобрени университетски медицински центрове, където популацията може да не е толкоз разнообразно.
