ДАНС няма работа в информационните фондове на МОН
Фани Давидова е правист, управител в интернационална компания, специалист по отбрана на персоналните данни.
На 9 август за публично разискване беше показан план на Инструкция за достъпа на Държавната организация " Национална сигурност " (ДАНС) до осведомителните фондове на Министерството на образованието и науката (МОН). С него се планува да бъде регламентиран цялостен и непрестанен " абонаментен " достъп на ДАНС до осведомителните фондове на МОН. Според член 4. (2) на плана: " Достъпът до осведомителните фондове на МОН се дава на ДАНС за осъществяване на справочна активност 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. "
Вероятно поради жегите и лятнотото въодушевление, публичния спор по тематиката се ограничи до смешки и закачки на тематика " Подривни детайли в четвърта група на детската градина ", а просветително министерство пък успокои жителите със известието " Ама то по този начин си беше ". В смисъл, то ДАНС по принцип си има непрестанен достъп, в този момент просто ще го разпишем в директива.
Правото на отбрана на персоналните данни е нещо доста просто. Най-елементарно, тя може да бъде обяснена по този начин:
Всеки жител има право:
• да знае кой събира и обработва данните му
• какви тъкмо данни са събрани и дават отговор ли на истината
• за какво и с какава цел ще бъдат употребявани
• всеки има право на отбрана в случай че едно от горните три права бъдат нарушени
Да илюстрираме с образец – данните на моето дете по отношение на прекосяването му през степените на просветителната система се събират и обработват от учебното заведение, в което то учи, и от там се трансферират към МОН. Това са данни (без искания за изчерпателност) за неговата еднаквост, в случай че е належащо - здравословно положение, образователни заведения, които е посещавало, и покрита просветителна степен.
Като родители ние знаем размера на събраните данни, знаем сред кои институции те се обменят, знаем за какво и с каква цел – а точно засвидетелствуване на затрупан учебен стандарт.
Всяко потребление на тези данни с друга от тази цел е в несъгласие
с правилата на отбрана на персоналните данни, залегнали вкрючително в.Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година по отношение на отбраната на физическите лица по отношение на обработването на персонални данни от способените органи за задачите на предотвратяването, следствието, разкриването или наказателното гонене на закононарушения или осъществяването на санкции и по отношение на свободното придвижване на такива данни
Разбира се, че в осъществяване на своите отговорности, службите за сигурност имат право на достъп до избрани осведомителни фондове, основани с други цели от от други административни структури. Това обаче би трябвало да става по всеки обособен и съответен проблем при наложително обосноваване и съблюдаване на избран ред при гарантиране правата на физическите лица, чиито данни се обработват.
Въпросът " Е какво пък толкоз " и заключението " Голяма работа " са на равнище, което считам да подмина без коментар. Няма потребност въобще да влизаме в разсъждения по какъв начин тъкмо може да се злоупотреби с сходни " почтени " данни. Има настоящ европейски регулаторен стандарт – той изрично не е спазен, дебатът завършва до тук. Всички по-нанатъшни пояснения " То по този начин си беше " и " В закона за ДАНС има нормативно съображение за сходна директива " - отпадат на мига.
Абонаментен, непрестанен достъп на службите за сигурност до осведомителни фондове, построени и поддържани с цруга цел е в цялостно несъгласие с цитираната инструкция 2018/680.
Всеки достъп следва да бъде по съответен проблем и наложително аргументиран,
наред с другите условия. Съмнявам се, че елементарното прецизиране на текстове от въпросната разпоредба ще промени изначалната и идея за непрестанен абонамент на ДАНС до осведомителните фондове на МОН.
Създаването на сходен казус, и то с подзаконов нормативен акт, е неприятно решение и отваря врата на бъдещи " креативен проекти " на ДАНС към други осведомителни фондове.
" Абонамент " към разнообразни осведомителни фондове е от интерес на силовите структури по целия свят. В България, Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) до през днешния ден е отхвърлила няколко сходни претенции. Такива са да вземем за пример:
- Становище на КЗЛД по искане 2173/ 26.10.2009 година, с което се отхвърля искане на Министерство на вътрешните работи – НЗ за достъп до база данни " Население "
- Становище на КЗЛД по искане 573/02.04.2009 година по отношение на искане на ДАНС за обмяна на информация с НЗОК. В мнението си КЗЛД застъпва точно тезата, че всеки достъп до данни следва да бъде по съответен мотив и стимулиран,
при съблюдаване на главните правила на Закона за отбрана на персоналните данни.
Правото на отбрана на персоналните данни съществува, без значение дали жителите дават своите данни непринудено на частни лица, търговци, компании и т.н или по силата на законово обвързване на държавни структури
Дори в противен случай – в случаите когато данните се обработват по силата на закон от страна на административни органи и структури, точно тогава правото на отбрана на персоналните данни следва да бъде още по-строго следено и предпазено, тъй като в тези случаи жителите, желаят или не дават, своите данни за култивиране и нямат избор.
На 9 август за публично разискване беше показан план на Инструкция за достъпа на Държавната организация " Национална сигурност " (ДАНС) до осведомителните фондове на Министерството на образованието и науката (МОН). С него се планува да бъде регламентиран цялостен и непрестанен " абонаментен " достъп на ДАНС до осведомителните фондове на МОН. Според член 4. (2) на плана: " Достъпът до осведомителните фондове на МОН се дава на ДАНС за осъществяване на справочна активност 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. "
Вероятно поради жегите и лятнотото въодушевление, публичния спор по тематиката се ограничи до смешки и закачки на тематика " Подривни детайли в четвърта група на детската градина ", а просветително министерство пък успокои жителите със известието " Ама то по този начин си беше ". В смисъл, то ДАНС по принцип си има непрестанен достъп, в този момент просто ще го разпишем в директива.
Правото на отбрана на персоналните данни е нещо доста просто. Най-елементарно, тя може да бъде обяснена по този начин:
Всеки жител има право:
• да знае кой събира и обработва данните му
• какви тъкмо данни са събрани и дават отговор ли на истината
• за какво и с какава цел ще бъдат употребявани
• всеки има право на отбрана в случай че едно от горните три права бъдат нарушени
Да илюстрираме с образец – данните на моето дете по отношение на прекосяването му през степените на просветителната система се събират и обработват от учебното заведение, в което то учи, и от там се трансферират към МОН. Това са данни (без искания за изчерпателност) за неговата еднаквост, в случай че е належащо - здравословно положение, образователни заведения, които е посещавало, и покрита просветителна степен.
Като родители ние знаем размера на събраните данни, знаем сред кои институции те се обменят, знаем за какво и с каква цел – а точно засвидетелствуване на затрупан учебен стандарт.
Всяко потребление на тези данни с друга от тази цел е в несъгласие
с правилата на отбрана на персоналните данни, залегнали вкрючително в.Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година по отношение на отбраната на физическите лица по отношение на обработването на персонални данни от способените органи за задачите на предотвратяването, следствието, разкриването или наказателното гонене на закононарушения или осъществяването на санкции и по отношение на свободното придвижване на такива данни
Разбира се, че в осъществяване на своите отговорности, службите за сигурност имат право на достъп до избрани осведомителни фондове, основани с други цели от от други административни структури. Това обаче би трябвало да става по всеки обособен и съответен проблем при наложително обосноваване и съблюдаване на избран ред при гарантиране правата на физическите лица, чиито данни се обработват.
Въпросът " Е какво пък толкоз " и заключението " Голяма работа " са на равнище, което считам да подмина без коментар. Няма потребност въобще да влизаме в разсъждения по какъв начин тъкмо може да се злоупотреби с сходни " почтени " данни. Има настоящ европейски регулаторен стандарт – той изрично не е спазен, дебатът завършва до тук. Всички по-нанатъшни пояснения " То по този начин си беше " и " В закона за ДАНС има нормативно съображение за сходна директива " - отпадат на мига.
Абонаментен, непрестанен достъп на службите за сигурност до осведомителни фондове, построени и поддържани с цруга цел е в цялостно несъгласие с цитираната инструкция 2018/680.
Всеки достъп следва да бъде по съответен проблем и наложително аргументиран,
наред с другите условия. Съмнявам се, че елементарното прецизиране на текстове от въпросната разпоредба ще промени изначалната и идея за непрестанен абонамент на ДАНС до осведомителните фондове на МОН.
Създаването на сходен казус, и то с подзаконов нормативен акт, е неприятно решение и отваря врата на бъдещи " креативен проекти " на ДАНС към други осведомителни фондове.
" Абонамент " към разнообразни осведомителни фондове е от интерес на силовите структури по целия свят. В България, Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) до през днешния ден е отхвърлила няколко сходни претенции. Такива са да вземем за пример:
- Становище на КЗЛД по искане 2173/ 26.10.2009 година, с което се отхвърля искане на Министерство на вътрешните работи – НЗ за достъп до база данни " Население "
- Становище на КЗЛД по искане 573/02.04.2009 година по отношение на искане на ДАНС за обмяна на информация с НЗОК. В мнението си КЗЛД застъпва точно тезата, че всеки достъп до данни следва да бъде по съответен мотив и стимулиран,
при съблюдаване на главните правила на Закона за отбрана на персоналните данни.
Правото на отбрана на персоналните данни съществува, без значение дали жителите дават своите данни непринудено на частни лица, търговци, компании и т.н или по силата на законово обвързване на държавни структури
Дори в противен случай – в случаите когато данните се обработват по силата на закон от страна на административни органи и структури, точно тогава правото на отбрана на персоналните данни следва да бъде още по-строго следено и предпазено, тъй като в тези случаи жителите, желаят или не дават, своите данни за култивиране и нямат избор.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ