Криминалната драма от 1973 г. Серпико“ е направена директно по

Криминалната драма от 1973 година „ Серпико “ е направена непосредствено по новинарските заглавия. Филмът е основан на документалния бестселър на Питър Маас. За основната роля е определен Ал Пачино, който таман е придобил международна популярност като Майкъл Корлеоне в „ Кръстникът “. Той влиза в облика на Франк Серпико – идеалистичен служител на реда, който се осмелява да се изправи против корупцията в Полицейското ръководство на Ню Йорк (NYPD).

Неговата непреклонна почтеност го трансформира в новобранец измежду сътрудниците му. Но обвързвано ли е това с съдбовния миг от 3 февруари 1971 година, когато той е прострелян по време на акция против опиати? 

Серпико, наследник на италиански имигранти, постъпва в NYPD през 1959 година, с цел да служи на обществото. През 1965 година става служител на реда под прикритие, което е стъпка към това да стане детектив. Скоро идеализмът му се сблъсква с нечестността на част от сътрудниците му. Корупцията е повсеместна. Един служител на реда може да прибира по 800 $ на месец (8000 $ днес) от хазартни схеми, като старшите офицери вземат своя дял, споделя BBC. 

През 1967 година Серпико взема решение да разобличи протичащото се и предава доказателства за корупцията на началниците си. В подмяна е унизен и заплашван. Към него се причислява Дейвид Дърк – различен самоуверен служител на реда с връзки във високите етажи. Докато Дърк е спретнат правист и фамилен мъж, Серпико е нехарактерен, свободомислещ отшелник — още една причина да бъде неизвестен.

Три години по-късно, обезверени и без различен вид, двамата предават материалите си на New York Times. Взривоопасните разкрития на първа страница раздрусват града. Кметът Джон Линдзи назначава самостоятелна комисия, управлявана от юриста от Уолстрийт Уитман Кнап. Серпико остава на дейна работа.

През февруари 1971 година, към този момент в отдела за битка с опиатите, той отива с трима сътрудници в жилищна постройка в Бруклин след сигнал за идна договорка. Серпико почуква на вратата на обвинения и нахлува, когато тя се отваря – и е прострелян в лицето. Висш полицейски чиновник споделя по-късно пред New York Magazine: „ Бяхме ужасени, че може да го е направил различен служител на реда. “

Според списание New York Magazine, Серпико е бил „ оставен да почине от своите сътрудници “, като само с помощта на човек, живеещ в постройката, е била извикана незабавна помощ. След това той е бил откаран в болничното заведение с полицейска кола. В публикация за Politico от 2014 година служителят на реда написа: „ Един от служителите на реда, които ме караха същата вечер, по-късно сподели: Ако знаех, че е той, щях да го оставя да изкърви до гибел. “

Година по-късно Дейвид Тейлър от предаването на BBC 24 Hours предава от „ фронтовата линия “ на град, чиято престъпна статистика наподобява на такава от „ настояща война “. Той открива, че Ню Йорк е освен най-богатият град в света, само че и един от най-окаяните.

„ Миналата година в града са осъществени 1600 убийства. Тук са убити повече американци, в сравнение с във Виетнам. На всеки 15 минути става принудително закононарушение, на всяка минута – обир, а на всеки 30 секунди – кражба с щурм. “

„ Но най-лошото е, че всички знаят, че служителите на реда вземат подкупи “, прибавя той. Разследването открива, че корупцията е „ необятно публикувана, въпреки и не на всички места идентична “. Повечето корумпирани служители на реда са така наречен „ тревопасни “ – чиновници, които одобряват дребни подкупи и услуги от букмейкъри и хазартни оператори. „ Месоядните “ – дребен % – печелят огромни суми от опиати, хазарт и тежки закононарушения.

Ключовият очевидец в чуванията за полицейската корупция е Уилям Филипс – служител на реда под прикритие, който е взимал подкупи в продължение на 14 години. Докато го гледа по малкия екран, детектив от отдел „ Убийства “ вижда, че Филипс поразително наподобява на портрета на обвинен по неразкрито двойно ликвидиране от 1968 година

В последна сметка Филипс е наказан за гибелта на двама души и прекарва 32 години в пандиза. Той умира през 2023 година на 92-годишна възраст. В некролога му New York Times задава въпроса: „ Дали той в действителност е направил ликвидиране, или му е бил подреден номер в компенсация за това, че е разрушил синята стена на мълчанието? “

Серпико, който остава отчасти оглушал с едното ухо след стрелбата, също свидетелства пред комисията. Той декларира: „ Надявам се в бъдеще служителите на реда да не изпитват същото отчаяние и паника, на които бях подложен аз през последните пет години. Преминах през това поради опитите си да рапортувам за корупция пред моите началници. Накараха ме да се усещам по този начин, като че ли съм ги натоварил с нежелана задача. “

Той прикани полицейското управление да сътвори „ атмосфера, в която нечестният чиновник се опасява от честния, а не противоположното “.

Дърк разяснява пред комисията: „ Корупцията не е въпрос на пари. Да бъдеш служител на реда е предопределение. Видях по какъв начин това предопределение бе унищожено от корупцията в нюйоркската полиция. То беше разрушено за мен, както и за хиляди други. “

Разочарован, Серпико напуща полицията през 1972 година и за известно време се реалокира в Швейцария. Филмовата биография, режисирана от Сидни Лъмет, излиза година по-късно. Слоганът гласи: „ Мнозина от сътрудниците му го смятаха за най-опасния човек на света – почтен служител на реда. “ През 2003 година Американският кино институт слага Франк Серпико на 40-о място измежду най-великите герои в историята на американското кино.