Българите са с най-ниска покупателна способност в ЕС
Фактическото самостоятелно ползване (ФИП), което мери материалното богатство на семействата, изразено в стандарти на покупателната дарба (СПС), варира мощно през 2017 година измежду обособените страни от Европейски Съюз - от 55% до 130% от междинното европейски ниво, като по този индикатор България е на опашката с ФИП, който е с цели 45% под междинното равнище в Европейски Съюз, оповестява Националния статистически институт, цитирайки данни на Евростат, съобщи БНР.
Десет страни-членки регистрират ФИП на човек от популацията над междинното за Европейски Съюз ниво, като най-високо е в Люксембург - с 30% над осредненото европейско равнище, следван от Германия и Австрия (с към 20% над междинното ниво). Нивото на ФИП в Обединеното кралство, Финландия, Белия, Дания, Нидерландия, Франция и Швеция пък варира сред 9% и 14% над междинното за 28-е членки на съюза.
ФИП на други дванадесет държави-членки варира от междинното европейско равнище до 25% по-ниско от това равнище, като в Италия, Ирландия и Кипър нивото на ФИП е с до 10% под междинното за съюза, в Испания, Литва, Португалия и Чешката република - от 10% до 20% по-ниски, а в Малта, Гърция, Словения, Полша и Словакия - от 20% до 25% по-ниски от средноевропейското ниво.
Шест страни-членки пък регистрират ФИП на човек от популацията с към и повече от 30% под междинното за Европейски Съюз равнище, като Естония, Латвия и Румъния имат ФИП с към 30% под европейското осреднено равнище, до момента в който Унгария и Хърватия - с към 40% по-ниско.
Според тази статистика, в България нивото на Фактическото самостоятелно ползване (ФИП) е с цели 45% по-ниско от неговото приблизително равнище за целия Европейския съюз през 2017-а година.
Национален статистически институт показа и последни данни на Евростат, съгласно които Брутният вътрешен продукт на човек от популацията варира от едвам 49% в България до цели 253% в Люксембург по отношение на междинното ниво за Европейски Съюз. Трябва да се има поради, че брутният вътрешен артикул (БВП) е главен измерител на икономическата интензивност, като в единадесет страни-членки на съюза равнищата на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията са над междинното за съюза за предходната година.
Десет страни-членки регистрират ФИП на човек от популацията над междинното за Европейски Съюз ниво, като най-високо е в Люксембург - с 30% над осредненото европейско равнище, следван от Германия и Австрия (с към 20% над междинното ниво). Нивото на ФИП в Обединеното кралство, Финландия, Белия, Дания, Нидерландия, Франция и Швеция пък варира сред 9% и 14% над междинното за 28-е членки на съюза.
ФИП на други дванадесет държави-членки варира от междинното европейско равнище до 25% по-ниско от това равнище, като в Италия, Ирландия и Кипър нивото на ФИП е с до 10% под междинното за съюза, в Испания, Литва, Португалия и Чешката република - от 10% до 20% по-ниски, а в Малта, Гърция, Словения, Полша и Словакия - от 20% до 25% по-ниски от средноевропейското ниво.
Шест страни-членки пък регистрират ФИП на човек от популацията с към и повече от 30% под междинното за Европейски Съюз равнище, като Естония, Латвия и Румъния имат ФИП с към 30% под европейското осреднено равнище, до момента в който Унгария и Хърватия - с към 40% по-ниско.
Според тази статистика, в България нивото на Фактическото самостоятелно ползване (ФИП) е с цели 45% по-ниско от неговото приблизително равнище за целия Европейския съюз през 2017-а година.
Национален статистически институт показа и последни данни на Евростат, съгласно които Брутният вътрешен продукт на човек от популацията варира от едвам 49% в България до цели 253% в Люксембург по отношение на междинното ниво за Европейски Съюз. Трябва да се има поради, че брутният вътрешен артикул (БВП) е главен измерител на икономическата интензивност, като в единадесет страни-членки на съюза равнищата на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията са над междинното за съюза за предходната година.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ