Ислямска НАТО? Държавите в Залива преосмислят защитата си
Напрегнатата обстановка в Близкия изток, израелските удари по Доха и неналичието на решителна реакция от Съединени американски щати карат страните от Залива да мислят за все по-сериозно съдействие. Ще се роди ли " Ислямска НАТО "?
Катар не можеше да направи съвсем нищо, откакто Израел обстреля Доха с балистични ракети преди две седмици. Целта бяха членове на терористичната формация Хамас, които са обсъждали предлагането за помирение в линията Газа.
Според медийни изявления Израел е изстрелял ракетите, употребявани в нападението, " над хоризонта " - те изхвърчат в атмосферата и даже я напущат, преди да се върнат назад към Земята. Затова Катар нямаше опция да се отбрани от офанзивата - страната от Залива не разполага с най-високотехнологичните системи за противовъздушна защита.
Най-големият съдружник на Израел - Съединени американски щати, имат военна база в Катар и неотдавна дефинираха страната като " сериозен съдружник отвън НАТО ". Това обаче наподобява не е било задоволително, с цел да спре Израел да нападна Катар. Навярно и Съединени американски щати са знаели за идното нахлуване.
Съединени американски щати като обезсърчителен сътрудник
" Израелският удар разклаща мнението на страните от Залива за връзките им със Съединени американски щати и ги сближава едни с други ", споделя Кристин Диуан, старша изследователка в Института за арабските страни от Залива. " Тези петролни монархии си наподобяват доста. Такова непосредствено нарушаване на суверенитета и сигурността им е анатема за всички тях. " Затова в този момент те са по-мотивирани да " търсят по-голяма стратегическа самостоятелност и са все по-обединени към концепцията да противостоят на рисковете от това да зависят от Съединени американски щати ", споделя Санам Вакил, шеф на програмата за Близкия изток и Северна Африка в " Чатъм Хаус ".
Всичко това докара до полемиките в последните седмици за съставяне на " Ислямска НАТО " - организация за защита на ислямските и арабски страни, която да работи по сходен метод на западния алианс.
Съвместна защита и замяна на разследваща информация
На изключителна среща на върха, проведена от Арабската лига и Организацията за ислямско съдействие предходната седмица, египетски публични лица предложиха основаването на взаимна оперативна група за арабските страни по модела на НАТО. А шестте членки на Съвета за съдействие в Персийския залив - Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, обявиха, че ще задействат уговорка в съглашението за взаимна защита, подписано през 2000 година, съгласно която офанзива против една страна членка се смята за офанзива против всички. Формулировката е сходна на тази, употребена в член 5 от Северноатлантическия контракт.
След първичната изключителна среща на върха министрите на защитата на страните от Персийския залив организираха още една среща в Доха. Те се споразумяха да подобрят обмена на разследваща информация и отчетите за въздушната конюнктура, както и да ускорят въвеждането на нова районна система за предизвестие за балистични ракети. Бяха оповестени и проекти за взаимни военни учения. В същото време Саудитска Арабия разгласи, че подписва " стратегическо съглашение за взаимна защита " с Пакистан и че " всяка експанзия против една от страните ще се смята за експанзия и против двете ".
" Ислямска НАТО " или различен вид съюз?
Реалността обаче е друга, споделят специалисти. " Алианс в стила на НАТО е нереалистичен, тъй като ще обвърже страните от Залива с войни, които те не смятат за относими към своите ползи. Никой водач на тези страни не желае да бъде замесен в борба с Израел поради Египет да вземем за пример ", счита Андреас Криг, старши преподавател в Института за проучвания на сигурността в Кралския лицей в Лондон.
Нещата обаче се трансформират след нападението в Доха. " Сигурността в Залива от дълго време се базира на логиката, че плащаш на някой различен, който се грижи за защитата ти ", изяснява Криг. " Тази позиция стартира да се трансформира след нападението против Доха, само че това става постепенно. "
Вместо " Ислямска НАТО ", по-скоро може да се чака по този начин нареченият " Формат 6+2 ", изяснява Чинция Бианко, специалист по страните от Персийския залив в Европейския съвет за външни работи. Става дума за страните от Залива, както и за Турция и Египет. Бианко смята, че подобен формат евентуално се разисква в коридорите на Общото заседание на Организация на обединените нации.
" Всъщност не става въпрос за съглашение от вида на член 5 ", споделя тя пред Дъждовни води - задължението на страните от Персийския залив за взаимна защита не е толкоз стабилен, колкото този на членовете на НАТО. " По-вероятно е да става въпрос за колективизиране на позициите във връзка с сигурността и защитата, както и може би най-важното - за изпращане на обръщение за въздържане към Израел ", разяснява експертката.
Може ли да бъде заместен Съединени американски щати?
Форматът 6+2 е много по-логична стъпка от " Ислямска НАТО ", счита Криг. Турция е най-легитимният сътрудник на страните от Залива, който не е от Запада, и към този момент има войски в Катар. Анкара също има опция да реагира бързо при положение на рецесия, изяснява специалистът. " Ситуацията с Египет е по-сложна. Те разполагат с военна мощ, само че в някои страни от Залива се слага под въпрос какъв брой е надеждна тя ". Дори да има вероятност за формат 6+2 обаче, това ще се случи постепенно и дискретно, считат както Криг, по този начин и Чинция Бианко.
" Определено има и други забъркани страни - като Русия и Китай, които са подготвени да заменят Съединени американски щати ", счита Синем Дженгиз - откривател от Катарския университет за проучвания в Залива. " Едва ли обаче някой външен състезател ще замести Съединени американски щати за една нощ. " Според Бианко страните от Залива не желаят сходно нещо. Те въпреки всичко не престават да разчитат на американска военна техника. " Политически обаче има смяна - Вашингтон към този момент не се възприема за ултимативния поръчител за сигурността, а за сътрудник, чиято поддръжка е условна. Лидерите от Залива се приспособяват към концепцията, че Съединени американски щати имат ползи, а не сътрудници, и търсят различен център на защитата и сигурността - нещо по средата сред Иран и Израел. "
