Русия е изключена от Закавказкото уравнение?
Стара максима е, че е рисково да бъдеш обект в непозната игра. А играта е остаряла и с повече играчи. Като в Кримската война от 1853-1856 г .
И тогава, и през днешния ден, споделят в Москва, Лондон е цар да провежда многостепенни спорове. И тогава, и през днешния ден Анкара е част от тази игра, а дали Баку е обект или състезател с пресметнати авансово дивиденти е въпрос без отговор на този стадий. Но е реалност, че районът, който се приема за заден двор на Русия, се дестабилизира посредством основаване на втори фронт за руснаците по тяхната южна граница. Нещо като втори украински сюжет, настояват анализатори от водещи международни медии. Стари мераци са да се сведе въздействието на Русия до най-малко в Закавказието и да се обезпечи директна връзка с Каспийско море и енергийните източници там. Да се образуват нови съюзи, в които Москва няма роля. Не се крие и връзката с Черно море, където апетитите на играчи и отвън крайбрежните страни порастват.
На пръв взор всичко стартира с акция на съветски служби против етнически азери, множеството с съветски паспорти в Екатеринбург. Обвиненията са за престъпни действия, в това число убийства през минали години. Последва остра реакция от страна на Баку, където интервенцията е избрана като „ умишлен акт на етническо принуждение ”. Смъртните случаи, два на брой, са посочени като „ посттравматичен потрес ”, само че боят няма по какъв начин да се прикрие. Медийният пейзаж се трансформира в полесражение, а Баку отговори и с арест на съветски публицисти от „ Спутник-Баку ”, анулира участия на съветски представители в общи събития, не разреши планувано посещаване на съветския вицепремиер Оверчук и обширно сподели видеа с окървавени съветски арестанти по националните си ТВ-програми. Насилието е документирано. Обвиненията са за трафик на опиати и шпионаж в интерес на Москва. Нападките размиват границите сред публицистика и държавна агитация, което в допълнение разпалва двустранното напрежение и подкопава обичайните дипломатически протоколи. Отделно са двустранните връзки.
Апетитът идва с яденето, споделят предците ни. Определено Баку е решил да се възползва от момента на насъбрано напрежение, от ангажираността на Русия във войната в Украйна, с цел да ускори лидерската си роля в тъй наречените тюркски свят и да пренастрои връзките си с Москва. Личат упоритости за преобразяване в основен енергиен център и централен геополитически фактор в Закавказието и отвън него. Трудно се скриват обаче намесите на сили като Турция, Англия и Израел. Те бяха и играчи при завземането от Азербайджан на Нагорни Карабах от Армения. Доставките на съвременни оръжия, турски безпилотни „ байрактари ”, разследващи данни са изключително скъпи при такива спорове.
Свалянето на съветски хеликоптер и убийството на съветски миротворци в него, за всеобща изненада, бе признато от Москва без апели за възмездие. Така, както в този момент реагира Кремъл, посредством представителя Песков, на извършените в Абу Даби договаряния сред премиера на Армения Пашинян и водачът в Баку, Алиев, с „ приветстваме договарянията ”. Толкова. А тези договаряния се водят без присъединяване и съвещания с Москва, само че директно са свързани със стратегическите ѝ ползи в Заказказието и Централна Азия. Москва реагира сдържано и при гръмогласните апели ва Алиев да се извини персонално Путин и да компенсира пострадалите след свалянето преди време на азерски аероплан над територия на Чечня. Кой крив, кой прав мъчно се разбра, само че споделят, че Москва се е извинила. Грешка или умишлено деяние? Мненията за желани и получени обезщетения се разминават.
За да се стигне през днешния ден до разбори, в които се твърди, че акцията в Екатеринбург и последвалите арести в Баку на съветски жители не е въпрос на вътрешна полицейска активност. Казват, че е признак за ускоряващо се раздробяване на контрола на Москва върху нейната „ близка чужбина ”. Търси се метод за смяна на районния баланс на силите в района и Баку очевидно е в центъра на тази трасформация. Сочи се, че Турция и Англия влизат в „ задния двор на Русия ” и задачата е „ да се смъкна мечката ”. Световните Нострадамуси гадаят по какъв начин ще реагира Москва – ще се опита да възвърне контрола си с насилствени средства или ще се приспособява към изменящата се динамичност? Още повече, че Тръмп към този момент заяви,че тези дни са чакат „ значими информации ” по отношение на Русия. Той още веднъж усилва доставките на желани системи за Противовъздушна отбрана на Киев, само че руснаците не дават тип, че това ги е тормозило изключително.
Продължават войната в Украйна по познатия метод – постепенно, без присъединяване на постоянната съветска войска, без нови мобилизации, без прекачване на войски от други граници на Федерацията и несъмнено с взор към изявления и дейности на водачите по целия свят. Знаят, че заканите за нова война, „ след 3-5 години ” имат и зърно истина. Превъоръжаването, модернизацията на оръжията, повдигането на тавана за военни разноски не е безпочвена фикция. Въпрос на безсилие, което бе прилагано още по времето на Брежнев, да вземем за пример. А офанзивите на F-16 от територия на Румъния при съветско бомбардиране на Одеса си е сигнал отвред.
На този декор напрежението сред Русия и Азербайджан ескалира до невиждано равнище. Преговорите на Пашинян с Алиев в Абу Даби с откритото бабуване на Анкара и Лондон, без медиатори и с авансово готови съглашения, би трябвало да провокират руснаците. Фактът, че се преразглежда конституцията на Армения и оттова се изключва Карабах, че се разпуска Минската група, където Русия е изключена от ръководството, само че остава Турция и Англия, безспорно гневи Москва. Но съветските коментатори се задоволяват да показват, че „ Пашинян е там, с цел да се съобщи против приемането на гаранции персонално за себе си ”. Прави го дружно с отстъпването на Зангезурския кулоар, в действителност на целия Сюник, което разрешава да се построи турски пояс в южната посока на Русия. Това безспорно е директен достъп до Каспийско море и Северен Кавказ. Мечта прочее и на Хитлер. Спират се и съветски стратегически планове като Север-Юг, където имаше и териториална роля на Баку.
Любопитното е, че турските медии, изключително подробни за международните събития, в този момент резервират безмълвие и се задоволяват единствено с къси, като на „ Ройтерс ”, информации за срещата в Абу Даби. Без надникване зад фрагмента. А там остава и визитата на краткотрайно ръководещия президентството в Дамаск, Шараа, в Баку, и ролята на Тел Авив в събитията в Азербайджан, и връзката с войната в Иран и идните, неизбежно, нови събития в този район. Още повече, че Азербайджан бе хазаин и на посещаване на Сибига, украински външен министър, в Баку, и че продължава доставката на оръжия за Киев и мъчно скриваното незадоволство от разрушени активи на азерската компания Socar /държавна петролна компания/, за милиони, при офанзиви на руснаците в и към Одеса и Николаев. Където са настанени и специалисти, и висши военни от Англия.
Няма по какъв начин другояче да се толкоз сполучливи акциите на Киев по съветска територия, най-много в и към Крим и Черно море. Руснаците са уверени, че срещата в Абу Даби е нещо като Мюнхенското съглашение от 1939г, а Алиев е печеливш от договорката с Пашинян. Който не инцидентно в този миг усилва натиска върху опозицията в Ереван, арестува духовници от Апостолическата Арменска черква и се надява на обещаваната помощ от Франция, Лондон и най-много Анкара. Там бе единствено преди дни на среща с Ердоган и не изтече кой знае каква информация за водените диалози.
Факт е, че президентът на Иран, Пезешкиян, етнически азер, се е обаждал на Алиев да попита дали в действителност Иран е нападнат от азерска територия при войната с Израел. В Иран 16% от популацията са азери и има отзиви, че са застанали на страната на Тел Авив при офанзивите над страната на аятоласите. Там и иранските кюрди са били на страната на Израел. Диаспорите постоянно са почва за потребление с роля във вътрешни битки. Класика в жанра. А дали това има връзка с тайни теории за раздробяване на Иран е въпрос на бъдеще. Засега Техеран гони афганците, 4 млн, от своята територия. Те са бежанци след отдръпването на Съединени американски щати от Афганистан. Сирия, Иран, Закавказието несъмнено са част от игра, която може и да пренареди граници, и да преформатира Близкия изток и даже Закавказието.
Създаването на втори фронт за Русия не е игра на шикалки. Ако е начало, както споделят в „ Ал Джазира ”, това значи ли „ дестабилизация и на Казахстан с подготовка за детонация в югоизточните елементи на страната ”? Нова Украйна за руснаците? Или спотаената реакция на Анкара по тематиката е просто боязън събитията да не доведат в действителност до основаване на Кюрдска страна? Все отново в Сирия, даже и Шараа да подписа дипломатически връзки с Израел, както желаят от Вашингтон, сирийските кюрди независимо ръководят териториите си в някогашната страна на Асад.
Засега в Москва има апели за „ фрапантни решения ” във връзка със събитията, които твори Баку. Но има и едно на ум-опасно е да си обект в непозната игра. Ще отстъпи ли Москва? Или първо ще е Киев? Все отново 300 хил азери работят в Русия и държат там борси и пазари. Ако ги върнат на Баку и спрат доставките на плодове и зеленчуци от Азербайджан? Предстои.
