Веете ли знаме със сърп и чук, докато пиете Старбъкс – да знаете, че Карл Маркс се обръща в гроба
Карл Маркс още веднъж се завръща на гребена на вълната. Но не като учтиво камео в клас. Не и като прашен откъс, заровен в образователната стратегия.
Не, приказваме за завръщане в праймтайма, като издатели, подкастъри и политици се надпреварват да възкресят брадатия оракул на класовата битка, отбелязва журналистът Джон Мак Глион в собствен коментар онлайн изданието Asia Times.
Принстън неотдавна разгласява нов превод на британски език на " Капиталът " - първият от 50 години насам. Бърни Сандърс остава най-известният жив социалист на планетата. Тийнейджърите в TikTok цитират " Завладей средствата за произвеждане " сред фонограми и " жадни " клопки за внимание. А върлите последователи на MAGA крещят " Марксист! " на всичко - от учебните библиотеки до законите за защитните колани.
Добре пристигнали в четвъртия взрив на Маркс, както го назовава историкът Андрю Хартман. Но дано изясним едно нещо - множеството хора, които приказват за Маркс - леви, десни или либертарианци - нямат визия какво в действителност внушават.
Защото Маркс - индивидът, теоретикът, подпалвачът - се е трансформирал не толкоз в мъдрец, колкото в тест на Роршах. Призрак, свикан от левицата за морална изясненост, а от десницата - за всяване на морална суматоха.
И въпреки всичко, оттатък нервността, има нещо, на което си коства да се обърне внимание. Не тъй като Маркс предлага отговори, а тъй като е задавал верните въпроси. И Америка - подпухнала, нервна, неравнопоставена - може би най-сетне е в положение да ги разбере.
Маркс не е защитавал равенството. Той е защитавал властта.
Това е първата неточност, която хората вършат. Те мислят, че Маркс е бил някакъв утопист, който се пени за " правдивост " или " тъждество " като актуален съветник по многообразие и равнопоставеност. Той не е бил подобен. Маркс е бил анализатор на властта.
Неговата позиция не е била морална, тя е била механична. Или притежаваш средствата за произвеждане, или не. Всичко останало - вяра, просвета, закон - е било просто скеле. Фон. Начин да се държи низшата класа спокойна.
Маркс в никакъв случай не е казвал, че капитализмът прави хората неприятни. Той споделя, че ги прави заменими, годни за консумация. Система, която трансформира хората в единици труд, не от завист, а от успеваемост. И в случай че не можете да видите тази действителност в водачите на Uber, в складовете на Amazon или измежду " писателите ", които с изкуствен интелект канибализират креативния труд на други, то вие сте слепи.
Защо изгубеното потомство на Америка обича Маркс?
Маркс се завръща на мода, тъй като Америка в доста връзки е по-марксистка от всеки път. Не идеологически, а структурно. Раздутият хайлайф натрупа благосъстояние и недвижими парцели. Средната класа се изпарява по-бързо от крайбрежните градове. Работата не предлага сигурност, единствено абонаменти. Дори илюзията за обществено развиване е отнета.
Идва потомство, обременено с задължения, отгледано пред екрани, без лично жилище и принудително хранено с идеологиятa на " независимата претовареност ", до момента в който гледате по какъв начин милиардери си играят на полубогове. Тези млади американци не желаят комунизъм, само че са гневни на капитализма. Маркс не им даде вяра. Той им натрапи виновност. А виновността е най-опасната противодействаща мощ на властта.
Иронията на марксисткия взрив в Америка
Дълбоката подигравка е, че Маркс не би припознал множеството от днешните " марксисти ". Обсебени от културата, тези нови леви са по-фокусирани върху личната си персона, в сравнение с върху собствеността.
Постоянните радикали са вкопчени в университетските среди като наемодатели в чековете за наема. Корпоративни HR отдели употребяват образованието по многообразие и еманципация като димна завеса за смазване на синдикалните диалози.
Маркс има вяра в материалната битка, а не в кабуки спектакъл за идентичности. За него класата не е просто следващата ос - тя е движещата мощ. Всичко останало, в това число раса и пол, произтичаше от икономическата база. Съвременната левица обръща този модел наобратно, постоянно без да го осъзнава. Това не е марксизъм. Това е активизъм, учреден на настроението.
Преводът на " Капиталът " от 2025 година от Принстън е рекламиран като " Маркс за 21-ви век ". Но тази фраза е по-показателна, в сравнение с наподобява, че е. Защото не става въпрос за модернизиране на Маркс - става въпрос за модернизиране на нас самите. Въпросът е дали най-сетне сме подготвени да го четем не като бунтовник или светиня, а като систематичен анализатор. Брутален и несантиментален анализатор.
Той не желае добродетелите ви, той желае вашия одит. Иска да знае кой е притежател на фабриката и за какво. Кой е притежател на вестника? Кой е финансирал революцията? И кой е твърдял противоположното?
Къде бърка десницата?
Консерваторите обичат да викат " Марксист! ", като че ли е проклинание, което кара враговете да изчезнат. Но това, което постоянно пропущат, е, че самият капитализъм е станал посткапиталистически по конструкция.
Свободният пазар е музеен експонат. Това, което претърпяваме през днешния ден, наподобява повече на алгоритмичен феодализъм, където софтуерните олигарси имат инфраструктурата на връзката, културата и търговията. Не фабриките, а сървърите. Не железопътните линии, а данните.
Маркс вижда по какъв начин феодализмът мутира в капитализъм. Това, което не доживява да види, е по какъв начин капитализмът мутира в платформени монополи. Ако в миналото лордовете са направлявали земята, а индустриалците - труда, днешните титани управляват интерфейса. И когато контролираш интерфейса, не е нужно да притежаваш служащия. Ти просто притежаваш достъпа му до работа.
Къде бърка левицата?
Левицата идеализира Маркс, само че не помни, че той е диагностицирал болест, а не е предписвал химера. Той не ви е споделил какво да строите; той просто ви е посочил какво ще се срути. Всеки път, когато някой развява знамето със сърп и чук, до момента в който отпива Starbucks и туитва за гражданска война, един фантом в гробището Хайгейт върти очи.
Истинската покруса е, че левицата, като изоставя понятието за класа поради една културна абстракция, е изгубила самите принадлежности, които Маркс ѝ е дал. Тя се пробва да реже стомана с лозунги. Тя е заменила рецензията с трептения. И ръководещата класа не би могла да бъде по-доволна.
Не е нужно Маркс да е прав, задоволително е да е потребен
Разбира се, Маркс е бъркал за доста неща. Той е подценявал гъвкавостта на капитализма. Той е разбирал неправилно ролята на междинната класа. И по този начин и не е съумял да планува по какъв начин консуматорството ще трансформира употребата в развлечение.
Но той е разбирал циклите. Той е виждал по какъв начин неравенството, оставено без надзор, отслабва империите. Той е виждал по какъв начин разказите се инструментализират, с цел да оправдаят йерархиите. И е виждал, че хората, които са най-уверени в своята система, нормално са тези, които печелят най-вече от това да не я слагат под въпрос.
Звучи ли ви познато? Не е нужно да сте болшевик, с цел да четете Маркс. Просто би трябвало да сте будни.
Защото макар целия звук, това, което се случва в Америка, не е културна гражданска война, а същинска класова борба. И в случай че погледнем оттатък хаштаговете и нервността, виждаме, че Маркс не се завръща като оракул. Той се завръща като огледало.
И Америка, подута, разрушена и заслепена от личната си изключителност, най-сетне стартира да проглежда.
