Конфликтът в Близкия изток: страховете на арабските държави
От Дамаск до Аман, и от Бейрут до Багдад: арабските страни се опасяват от ескалация на спора сред Израел и Иран. В Кувейт даже са подготвени с проекти за деяние при положение на нараснала радиация.
Хората в Бейрут, Багдад и Дамаск са обезпокоени от това, че в непосредствена непосредственост до тях пламна нов спор. Докато Иран и Израел си разменят удари, арабските страни, в ролята на наблюдаващи, се опасяват от ескалация на спора, отбелязва немската социална телевизия АРД.
Те остро осъждат израелските офанзиви
Арабските страни осъдиха остро израелското нахлуване против Иран и го дефинираха като накърняване на суверенитета на Ислямската република в нарушаване на интернационалното право. Техните заявления влизат в мощен контрастност с декларацията на страните от Г-7, която акцентира правото на Израел на самоотбрана и показва Иран като главен провинен за неустойчивостта и терора.
АРД написа също по този начин, че формулировките вършат усещане: Йордания и Катар акцентират другарството си с Иран, а Саудитска Арабия даже дефинира Ислямската република като братска страна. Старите вражди сред страните от Персийския залив с преобладаващо сунитско население и шиитски Иран отстъпиха през последните две години на назад във времето.
Египетският политолог Мустафа Камел Сайед споделя пред немската социална медия следното: " Всички страни от залива в това време имат положителни връзки с Иран. Въпреки близостта си със Съединени американски щати в настоящия спор те са в действителност повече на страната на Иран, защото не утвърждават метода на Израел и не желаят една страна да господства в целия район ".
Опасения измежду съдружниците на Иран
Дружеският звук по отношение на държавното управление в Техеран е съпроводен обаче от загрижеността, че благодарение на подкрепяните от него милиции Иран може да придвижи спора и към арабските страни. Хутите от Йемен към този момент изстреляха ракети в посока Израел. Хизбула в Ливан и шиитските милиции в Ирак към този момент са по-скоро сдържани.
В директни диалози с иранското държавно управление външните министри на доста арабски страни са настояли тази въздържаност да се резервира, отбелязва АРД. Те се притесняват, че нахлуване на шиитските милиции в Ирак против американски военни бази би могло да провокира Съединени американски щати да се намесят непосредствено в спора – а това би дестабилизирало района още повече.
Големи са и опасенията, че спорът сред Израел и Иран ще блокира комерсиалните направления в района – въздушното пространство над страни като Ирак, Йордания, Сирия или Ливан занапред е краткотрайно, само че напълно блокирано. Индикациите от Иран, че обмисля затваряне на Ормузкия пролив, тревожат страните от Персийския залив. Оттам минават към 20 % от международния експорт на петрол, напомня АРД. Респективно затварянето би излязло скъпо и на страните от залива, и на международната стопанска система.
Енергийният специалист Гаурав Шарма споделя пред немската социална медия, че Иран е в положение да предприеме тази стъпка, само че той не я счита за евентуална, в това число тъй като блокирането на протока ще попречи и на иранския експорт за Китай.
В Кувейт се безпокоят, че вероятните последици от израелските офанзиви против Иран могат бързо да доближат Кувейт. Така да вземем за пример са направени проекти за деяние по какъв начин лечебните заведения да реагират при радиоактивност, в случай че Израел нападне иранската АЕЦ в Бушер – тя е единствено на 300 км по въздуха от Кувейт.
Ще бъде ли опазена стабилността?
Най-голямата паника на арабските страни обаче е трайната районна неустойчивост, показва АРД. От една страна най-вече властническите режими се отнасят скептично към всяка смяна и виждат в нея евентуална опасност за личната си власт. От друга – намеците от Израел, че е мислимо и събаряне на иранския режим, будят мрачни мемоари. Навлизането на Съединени американски щати в Ирак през 2003-а докара до промяна на режима в Багдад, а следствията бяха революция, безпорядък и напредък на терористичната организация „ Ислямска страна “ (ИД).
На този декор над 20 арабски и други ислямски страни приканват в взаимна декларация към деескалация, за договаряния за реализиране на всеобхватно помирение. Там се упорства още за превръщането на целия Близък изток в зона, свободна от нуклеарно оръжие. Това би включвало и Израел. Парадоксът е, че и нуклеарната мощ Пакистан е подписала декларацията.
