Израел и Иран: нарушено ли е международното право?
Израел атакува Иран и назовава ударите си превантивни. Техеран дава отговор с ракетни контранападения по израелски градове. Какво споделя интернационалното право за всичко това?
Израел получава поддръжка от немското държавно управление: специалистът по външна политика на Християндемократическия съюз (ХДС) Норберт Рьотген отбрани офанзивите на Израел против стратегически цели в Иран. Пред АРД той съобщи: " Ако Иран - терористичен режим както във вътрешен, по този начин и във външен проект - се трансформира в нуклеарна мощ, това би имало опустошителни последствия за сигурността и съществуването на Израел, за целия район на Близкия изток, а и за целия свят, в това число за Европа ". Германският канцлер Фридрих Мерц също счита, че Израел има право да пази своето битие и сигурността на своите жители.
От позиция на интернационалното право обаче обстановката не е толкоз еднопосочна, отбелязва немското издание.
Забрана за потребление на мощ
Уставът на Организация на обединените нации не разрешава потреблението на мощ според интернационалното право. Той гласи: " В интернационалните си връзки всички членове би трябвало да се въздържат да употребяват закани или да използват мощ против териториалната целокупност или политическата самостоятелност на която и да е страна или по различен метод, несъответстващ с задачите на Организацията на обединените народи. "
Това значи, че никоя страна членка на Организация на обединените нации не трябва да атакува друга страна от организацията. Съществува обаче и едно изключение от това предписание.
Правото на самозащита като опрощение
Израел се базира в този момент точно на него - на правото на самоотбрана, регламентирано в член 51 от Устава на Организация на обединените нации: " Нищо в този правилник не накърнява присъщото право на самостоятелна или групова самозащита при положение на въоръжена експанзия против член на Организацията на обединените народи ".
Т.е. дадена страна може да употребява военни средства, в случай че се окаже изправена пред нахлуване. В този случай отбранителните дейности могат да се правят и на територията на нападащата страна. Актуален образец за това са ударите на Украйна по военни цели в Русия - защото Русия е провокирала тази обстановка на самоотбрана с нападателната си война против Украйна, коментира АРД.
" Превантивната самоотбрана " е допустима
Не е належащо обаче страната да чака да бъде нападната - тя има право да се пази и против идно нахлуване, в случай че не разполага с други средства. Експертите по интернационално право назовават това " изпреварваща самоотбрана ", изяснява юристът Пиер Тилбьоргер. " Недопустима е обаче " изпреварващата самоотбрана " против вероятно бъдещо нахлуване, в случай че то не следва директно ", разяснява специалистът по интернационално право.
Точно това е същността на сегашния спор: дали иранското нахлуване против Израел е предстояло директно и какъв брой съответна е била опасността. Това зависи от стадия, до който е стигнала нуклеарната стратегия на Техеран в реалност и от желанията на иранското управление, показва немската социална медия.
Иранската нуклеарна стратегия като мотив
Едно е ясно: Иран още не беше нападнал Израел, когато предишния петък първите израелски ракети полетяха към ислямската страна. Израел се аргументира с това, че съществуването му е застрашено от иранската нуклеарна стратегия.
Действително през последните години режимът в Техеран доста е нараснал нуклеарния си потенциал. Това демонстрира отчет на Международната организация за атомна сила (МААЕ), съгласно който държавното управление в Техеран разполага с уран, чието обогатяване е достигнало 60 % при нужни 90 за нуклеарно оръжия. Според специалисти това равнище може да се реализира доста бързо, прибавя АРД.
Политическото управление на Иран неведнъж е заявявало, че не желае бомби, а единствено да употребява нуклеарните си запаси за цивилен цели. В същото време обаче то не признава Израел за страна. Иран неведнъж е отправял закани, че желае да ликвидира " ционисткия режим ".
Затова и управлението на Израел счита, че е имало право да нанесе удар, с цел да предотврати идно нахлуване в зародиш. То приказва за " точка, от която връщане обратно няма " и която би трябвало да бъде предотвратена. С оглед правото на самоотбрана изпреварващият удар от предходната седмица е оневинен, гласи различен от изводите в обявата.
Какво споделят специалистите
Много правни специалисти в Германия обаче се отнасят сериозно към това. Професорът по интернационално право Кай Амбос споделя пред " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ": " Ако прагът за самоотбрана се измества все по-напред, възбраната за потребление на мощ - съществена норма на интернационалното право - на процедура ще се обезсмисли ".
Пиер Тилбьоргер застъпва сходно мнение: " Нападенията на Израел са към момента в областта на превантивната самоотбрана, която интернационалното право не признава като опрощение за заобикаляне на възбраната за потребление на мощ сред страните ".
Матиас Хердеген, специалист по интернационално право от университета в Бон, написа в платформата X, че " превантивният удар на Израел против иранските нуклеарни уреди е в дълбока сива зона от позиция на интернационалното право, даже иранският режим да желае да изтрие Израел от картата на света ".
Ядрените уреди като цел
Фактът, че Израел нападна и нуклеарните уреди на Иран, също е причина за безпокойствие. По принцип нуклеарните електроцентрали са изключително предпазени от набези: съгласно Женевските конвенции атомните електроцентрали не могат да бъдат атакувани даже в случай че са военна цел, защото това крие съществени опасности за цивилното население.
Изключение от тази възбрана е допустимо единствено при доста строги условия - в случай че въпросната атомна електроцентрала " доставя електрическа енергия в директна поддръжка за военни дейности и в случай че офанзивата е единственото средство за преустановяване на тази поддръжка ".
Според специалиста по интернационално право Тилбьоргер тези условия в тази ситуация липсват. " Поради това нападенията против такива цели, при които има опасения, че ще бъдат освободени рискови сили, са противозаконни. От всичко, което знаем, по този начин би трябвало да се прави оценка и сегашният случай с офанзивите на Израел ", цитира думите му АРД.
Убийствата на учени
Освен висши представители на военното управление на Иран, Израел ликвидира целеустремено и ирански нуклеарни учени. " Това е изключително обезпокоителен акт, защото учените по принцип не са част от въоръжените сили на Иран ", разяснява Тилбьоргер. Като цивилни те също са предпазени от интернационалното филантропично право и могат да бъдат атакувани единствено в случай че вземат участие директно в бойните дейности, прибавя той пред АРД.
Иран евентуално също нарушава интернационалното право
При контраатаките си Иран обстрелва с ракети градове в Израел. Официално се показва, че цел са израелски военни центрове и военновъздушни бази, само че Щабът на израелската войска да вземем за пример се намира в центъра на Тел Авив. При тези ирански удари към този момент има и доста цивилни жертви.
Иран на собствен ред се базира на интернационалното право, само че то слага избрани граници - постоянно би трябвало да се подсигурява, че цивилното население и цивилните обекти ще бъдат защитавани. Затова цел на иранските контраудари би трябвало да бъдат единствено военни обекти, споделя специалистът по интернационално право Тилбьоргер. " Нападенията на Иран наподобяват безразборни, т.е. ориентирани са както против цивилни, по този начин и против военни цели. Щом е по този начин, те нарушават интернационалното филантропично право ", безапелационен е той.
