Защо Алжир не може да реши газовия проблем на Европа
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Европейските политици се пробват да намерят нови доставки на газ, които да заменят тези, заплашвани от Русия. По време на обиколката си, която ги води от Азербайджан през Персийския залив до Египет и Израел, те си осигуриха някои обещания. Те посетиха и Алжир, само че най-голямата африканска страна производител на газ остава подъл сътрудник.
Алжир изнася газ по тръбопроводи за Испания и Италия и с танкери от два завода за полутечен природен газ (ВПГ). Алжир от дълго време играе решаваща роля в газовия баланс на Европа, защото е третият по величина снабдител (след Русия и Норвегия), осигуряващ 10 % от вноса на континента.
Отиващият си италиански министър-председател Марио Драги посети Алжир на 18 юли и се върна с заричане от президента Абделмаджид Тебун за доставка на газ на стойност 4 милиарда $. Държавната компания Sonatrach твърди, че до момента през тази година е доставила на Италия над два пъти по-голямо количество от плануваното.
Тръбопроводът „ ТрансМед “, който свързва страните през Тунис, беше спрян за профилактика; след плануваното му рестартиране тази седмица потоците ще би трябвало да се ускорят доста, с цел да се реализира задачата.
Алжир реализира рекорден рандеман на газ през предходната година, като надвиши 100 милиарда куб. м. Това е изненада след интервал на застой от 1999 година насам, когато производството се колебаеше сред 80-90 милиарда куб. м. годишно. Страната използва към половината от добивания газ сама и възходящото вътрешно ползване понижава износа, само че с помощта на нарастването на производството износът доближи равнища, които не са достигани от 2008 година насам.
Възможно е това да е било излъган мираж. Способността на Алжир да помогне на Европа да преодолее газовата рецесия и да извлече огромна облага от този развой е лимитирана от два фактора: потенциал и политика.
След рекордната 2021 година износът на газ внезапно спадна през първата половина на 2022 година Докато потоците към Италия се усилиха малко, тези по тръбопровода към Испания и Мароко и втечненият природен газ, доставян с кораби, понижиха. Виновникът за това е малко загадъчен. Доставките за Мароко бяха изцяло прекъснати след приключването на контракта за газопровода Gaz Maghreb Europe (GME) и сериозния политически срив сред Алжир и Рабат по отношение на противоречивата територия Западна Сахара и нормализирането на връзките на Мароко с Израел.
GME продължава до Испания и макар че загубата му беше отчасти сменена от по-големи потоци по различен водопровод, линията „ Медгаз “, която минава непосредствено под Средиземно море от Алжир до Испания, това не е цялостна подмяна. Испания стартира да доставя Мароко с газ от GME в противоположна посока, което нервира Алжир, който не желае неговият газ да стига до противника му по веригата. На 24 юли Sonatrach заяви, че „ Медгаз “ е претърпял повреда в испанската част на подводния си маршрут, само че испанският оператор Enagas отхвърли това. Възможно е случаят да е имал за цел да бъде предизвестие.
Алжир би могъл да насочи газа, който не отива към Мароко и Испания, към своите фабрики за полутечен природен газ, които работят единствено на към 40 % от потенциала си. Въпреки това доставките от тях също понижиха. Вътрешното търсене щеше да се усили, а защото таванът на добива на петрол в Алжир според съглашението ОПЕК+ се усилва, може да се наложи Алжир да нагнетява още веднъж повече от добития газ, с цел да поддържа добива на петрол.
Нито един от тези фактори не наподобява задоволителен, с цел да изясни спада, а при рекордно високите европейски цени на газа и втечнения природен газ Алжир има всички тласъци да усили продажбите. Възможно е Алжир да се пробва да окаже напън върху клиентите си да покачат цените в договорите си и в действителност да е подписал ревизиран контракт с френската компания Engie за по-високи цени.
Следователно до момента приносът на Алжир за заместването на Русия значително се ограничаваше до понижаване на общия експорт и до прекачване на доставките от Испания към Италия.
Тази смяна не е неприятна за европейската енергийна сигурност. Иберийският полуостров има непотребен потенциал за импорт на полутечен природен газ и доста лимитирана съгласуваност с останалата част на континента, до момента в който Италия нормално получава съвсем половината от своя газ от Русия и една четвърт от Алжир. Но в случай че Алжир успее да се върне към равнищата на експорт от първата половина на предходната година, още 10 милиарда куб. м годишно биха били потребен, в случай че не и голям принос към заместването на 130 милиарда куб. м съветски газ.
Алжир обаче не танцува по ничия друга свирка, с изключение на по своята лична. Благодарение на високите цени на въглеводородите нестабилното му финансово положение се усъвършенства и той има преимущество в договарянията. Той има мощни връзки с Русия, чийто външен министър Сергей Лавров посети страната през май.
Страната от дълго време е упреквана в незадоволителни вложения, непривлекателни фискални условия и мъчително мудна администрация, които спъват развиването на въглеводородния бранш. Но след приемането на нов закон за петрола през 2019 година бяха подписани нови покупко-продажби, по-специално петролен план на стойност 4 милиарда $ с ENI, френската TotalEnergies и американската Occidental. Италианската ENI беше изключително дейна, като се съгласи да приема спомагателни количества газ по тръбопровода „ ТрансМед “ и да влага в увеличение на алжирското произвеждане.
В началото на юли Sonatrach разгласи огромно изобретение в най-голямото си газово находище Hassi R'mel, което ще бъде създадено бързо, с цел да се усили годишното произвеждане с 3,65 милиарда куб. м от ноември, което е доста удобно време предвид на настъпващата европейска зима. Но други огромни нови залежи няма да се появят преди 2024 година, до момента в който Sonatrach продължава да се бори с възходящото вътрешно търсене и с намаляването на добива от старите залежи.
За да може Алжир да помогне за облекчение на европейската газова рецесия, ще би трябвало да се продължи с дипломацията, което може да изисква някои неуместни отстъпки от страна на Испания. Европейската взаимност ще бъде значима, с цел да се ограничи конкуренцията сред Мадрид и Рим. Газоразпределителните сдружения евентуално ще би трябвало да преглътнат казуса с заплащането на доста по-високи цени.
В по-положителен проект Европа може да предложи помощ за справяне с казуса с 8 милиарда куб. м алжирски газ, които всяка година отиват в небето и се изгарят в находищата заради ограничавания потенциал за събиране, преправка и превозване. Тя може да спести алжирския вътрешен газ посредством съдействие в региона на слънчевата сила в Сахара.
Така че, изправен пред личните си ограничавания нагоре по веригата, неприсъединяването си към Европейски Съюз и комплицирания и непрогледен развой на взимане на решения, Алжир не е избавител за потребностите на Европа от газ. Все отново, благодарение на умна дипломация и вложения, европейците може би ще съумеят да изкопчат още малко от по този начин нужната сила от Сахара. /БГНЕС
-----------
Робин М. Милс е основен изпълнителен шеф на Qamar Energy и създател на книгата " Митът за петролната рецесия ". Неговият разбор е оповестен в „ Араб Уикли “.
Европейските политици се пробват да намерят нови доставки на газ, които да заменят тези, заплашвани от Русия. По време на обиколката си, която ги води от Азербайджан през Персийския залив до Египет и Израел, те си осигуриха някои обещания. Те посетиха и Алжир, само че най-голямата африканска страна производител на газ остава подъл сътрудник.
Алжир изнася газ по тръбопроводи за Испания и Италия и с танкери от два завода за полутечен природен газ (ВПГ). Алжир от дълго време играе решаваща роля в газовия баланс на Европа, защото е третият по величина снабдител (след Русия и Норвегия), осигуряващ 10 % от вноса на континента.
Отиващият си италиански министър-председател Марио Драги посети Алжир на 18 юли и се върна с заричане от президента Абделмаджид Тебун за доставка на газ на стойност 4 милиарда $. Държавната компания Sonatrach твърди, че до момента през тази година е доставила на Италия над два пъти по-голямо количество от плануваното.
Тръбопроводът „ ТрансМед “, който свързва страните през Тунис, беше спрян за профилактика; след плануваното му рестартиране тази седмица потоците ще би трябвало да се ускорят доста, с цел да се реализира задачата.
Алжир реализира рекорден рандеман на газ през предходната година, като надвиши 100 милиарда куб. м. Това е изненада след интервал на застой от 1999 година насам, когато производството се колебаеше сред 80-90 милиарда куб. м. годишно. Страната използва към половината от добивания газ сама и възходящото вътрешно ползване понижава износа, само че с помощта на нарастването на производството износът доближи равнища, които не са достигани от 2008 година насам.
Възможно е това да е било излъган мираж. Способността на Алжир да помогне на Европа да преодолее газовата рецесия и да извлече огромна облага от този развой е лимитирана от два фактора: потенциал и политика.
След рекордната 2021 година износът на газ внезапно спадна през първата половина на 2022 година Докато потоците към Италия се усилиха малко, тези по тръбопровода към Испания и Мароко и втечненият природен газ, доставян с кораби, понижиха. Виновникът за това е малко загадъчен. Доставките за Мароко бяха изцяло прекъснати след приключването на контракта за газопровода Gaz Maghreb Europe (GME) и сериозния политически срив сред Алжир и Рабат по отношение на противоречивата територия Западна Сахара и нормализирането на връзките на Мароко с Израел.
GME продължава до Испания и макар че загубата му беше отчасти сменена от по-големи потоци по различен водопровод, линията „ Медгаз “, която минава непосредствено под Средиземно море от Алжир до Испания, това не е цялостна подмяна. Испания стартира да доставя Мароко с газ от GME в противоположна посока, което нервира Алжир, който не желае неговият газ да стига до противника му по веригата. На 24 юли Sonatrach заяви, че „ Медгаз “ е претърпял повреда в испанската част на подводния си маршрут, само че испанският оператор Enagas отхвърли това. Възможно е случаят да е имал за цел да бъде предизвестие.
Алжир би могъл да насочи газа, който не отива към Мароко и Испания, към своите фабрики за полутечен природен газ, които работят единствено на към 40 % от потенциала си. Въпреки това доставките от тях също понижиха. Вътрешното търсене щеше да се усили, а защото таванът на добива на петрол в Алжир според съглашението ОПЕК+ се усилва, може да се наложи Алжир да нагнетява още веднъж повече от добития газ, с цел да поддържа добива на петрол.
Нито един от тези фактори не наподобява задоволителен, с цел да изясни спада, а при рекордно високите европейски цени на газа и втечнения природен газ Алжир има всички тласъци да усили продажбите. Възможно е Алжир да се пробва да окаже напън върху клиентите си да покачат цените в договорите си и в действителност да е подписал ревизиран контракт с френската компания Engie за по-високи цени.
Следователно до момента приносът на Алжир за заместването на Русия значително се ограничаваше до понижаване на общия експорт и до прекачване на доставките от Испания към Италия.
Тази смяна не е неприятна за европейската енергийна сигурност. Иберийският полуостров има непотребен потенциал за импорт на полутечен природен газ и доста лимитирана съгласуваност с останалата част на континента, до момента в който Италия нормално получава съвсем половината от своя газ от Русия и една четвърт от Алжир. Но в случай че Алжир успее да се върне към равнищата на експорт от първата половина на предходната година, още 10 милиарда куб. м годишно биха били потребен, в случай че не и голям принос към заместването на 130 милиарда куб. м съветски газ.
Алжир обаче не танцува по ничия друга свирка, с изключение на по своята лична. Благодарение на високите цени на въглеводородите нестабилното му финансово положение се усъвършенства и той има преимущество в договарянията. Той има мощни връзки с Русия, чийто външен министър Сергей Лавров посети страната през май.
Страната от дълго време е упреквана в незадоволителни вложения, непривлекателни фискални условия и мъчително мудна администрация, които спъват развиването на въглеводородния бранш. Но след приемането на нов закон за петрола през 2019 година бяха подписани нови покупко-продажби, по-специално петролен план на стойност 4 милиарда $ с ENI, френската TotalEnergies и американската Occidental. Италианската ENI беше изключително дейна, като се съгласи да приема спомагателни количества газ по тръбопровода „ ТрансМед “ и да влага в увеличение на алжирското произвеждане.
В началото на юли Sonatrach разгласи огромно изобретение в най-голямото си газово находище Hassi R'mel, което ще бъде създадено бързо, с цел да се усили годишното произвеждане с 3,65 милиарда куб. м от ноември, което е доста удобно време предвид на настъпващата европейска зима. Но други огромни нови залежи няма да се появят преди 2024 година, до момента в който Sonatrach продължава да се бори с възходящото вътрешно търсене и с намаляването на добива от старите залежи.
За да може Алжир да помогне за облекчение на европейската газова рецесия, ще би трябвало да се продължи с дипломацията, което може да изисква някои неуместни отстъпки от страна на Испания. Европейската взаимност ще бъде значима, с цел да се ограничи конкуренцията сред Мадрид и Рим. Газоразпределителните сдружения евентуално ще би трябвало да преглътнат казуса с заплащането на доста по-високи цени.
В по-положителен проект Европа може да предложи помощ за справяне с казуса с 8 милиарда куб. м алжирски газ, които всяка година отиват в небето и се изгарят в находищата заради ограничавания потенциал за събиране, преправка и превозване. Тя може да спести алжирския вътрешен газ посредством съдействие в региона на слънчевата сила в Сахара.
Така че, изправен пред личните си ограничавания нагоре по веригата, неприсъединяването си към Европейски Съюз и комплицирания и непрогледен развой на взимане на решения, Алжир не е избавител за потребностите на Европа от газ. Все отново, благодарение на умна дипломация и вложения, европейците може би ще съумеят да изкопчат още малко от по този начин нужната сила от Сахара. /БГНЕС
-----------
Робин М. Милс е основен изпълнителен шеф на Qamar Energy и създател на книгата " Митът за петролната рецесия ". Неговият разбор е оповестен в „ Араб Уикли “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ