Париж се пощипва по мерака скопски
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
За кой следващ път „ ще уйдисваме на акъла” на Rotschildовия любимец? Забравихме ли по какъв начин ухажваше Борисов „ на крака” през лятото на 2017 година във Варна по своя проект “за прецакване” на българските водачи и транспортни компании по така наречен Пакет подвижност = пакет Макрон. На който нашите хрантутници ЧЕП-ове (=членове на Европейския парламент, т.е. български евродепутати) единствено се заканваха по родните ТВ-канали, безрезултатно.
Отново ли ще вдигнем белия байрак без да защитим задоволително безапелационно историческото си достолепие за приноса ни в хуманизирането на Вардарска Македония през последните два века с цената на десетки хиляди български човешки живота и стотици милиони средства?
Макрон, следвековният правоприемник на Жорж Клемансо, председателствал Парижката мирна конференция през 1919 година Основният основател на Парижките контракти след Първата международна война, в т.ч на Ньойския, лишил ни по ЛИЧНО гледище на Клемансо Западна Тракия в интерес на Сърбия и Източна – на Турция. Събитие, предшествано от аферата Деклозие през 1915 година, широкомащабен френски принос и импорт на милионна или милиардова корупция в Царство България.
Родина на кървавата Велика гражданска война, само че и на геноцида в Алжир, в Мали..., на задграничния легион от главорези и Френската колонална империя, на Ла Франкофонията, в наши дни даже още на министерство на отвъдморски територии.
Израстнали с героите на Шарл Перо и Жул Верн, с Гаврош, Козет, Жан Валжан, граф Монте Кристо и Тримата мускетари, да не забравяме, че и под отоманско иго сме съхранили най-малко по-добри хигиенични привички в сравнение с френската аристокрация, изхвърляща цялостните си нощни цукала пред прозорците.
Време е нашите еднокнижни и зеленочорапести политици, от Банкя до Славянци, да вдървен, че баланс по отношение на империите не се прави с недоставени прескъпи книжни самолети на хартия против по/Турски потоци за сметка на българина, нито с интензивности по нееднозначни проекти за Тримория. С създател страна, която се прави на империя и заплашва европейския и международния мир с манията си за интервенция в руско-щатското прокси в Украйна.
А харвардският файтон от главатар-мушмороци има да си добавя знанията с изчитане на вагони от историческа, политическа и социално-икономическа литература.
Не сме румънци, докога ще се вързваме на геронтофилска байганювщина?
Lingua franca? Та в Европейския съюз с формален държавен език британски останаха единствено Ирландия и Малта. А родни ибрикчии заработват към този момент ПОЛИКОРЕКТНО с назидателна атлантическа агитация напряко на US-английски. Дори на тематики като интернационалните връзки на България. На латиница!? Както екс-президентът Стоянов мечташе. Но като за него с преводач!
Какво значи дипломатическа изолираност на България? Нищо повече от това, че общо двадесетината наранени френски и наши „ двустранни” служители няма да си пият дружно кафето. Или пък в мащаб Европейски Съюз да са 200 – 300 михлюз-писарушки ще се държат по-резервирано, няма да се женят и съжителстват между тях. Или пък при срещи на считащи себе си за политици Бг-ЕС-НАТО ще си обменят по прегръдка по-малко? Така отпада практиката на козируване, най-малко! Докато главите скопски не уврат!
Материалът е оповестен в ogniangarkov.blog.bg
За кой следващ път „ ще уйдисваме на акъла” на Rotschildовия любимец? Забравихме ли по какъв начин ухажваше Борисов „ на крака” през лятото на 2017 година във Варна по своя проект “за прецакване” на българските водачи и транспортни компании по така наречен Пакет подвижност = пакет Макрон. На който нашите хрантутници ЧЕП-ове (=членове на Европейския парламент, т.е. български евродепутати) единствено се заканваха по родните ТВ-канали, безрезултатно.
Отново ли ще вдигнем белия байрак без да защитим задоволително безапелационно историческото си достолепие за приноса ни в хуманизирането на Вардарска Македония през последните два века с цената на десетки хиляди български човешки живота и стотици милиони средства?
Макрон, следвековният правоприемник на Жорж Клемансо, председателствал Парижката мирна конференция през 1919 година Основният основател на Парижките контракти след Първата международна война, в т.ч на Ньойския, лишил ни по ЛИЧНО гледище на Клемансо Западна Тракия в интерес на Сърбия и Източна – на Турция. Събитие, предшествано от аферата Деклозие през 1915 година, широкомащабен френски принос и импорт на милионна или милиардова корупция в Царство България.
Родина на кървавата Велика гражданска война, само че и на геноцида в Алжир, в Мали..., на задграничния легион от главорези и Френската колонална империя, на Ла Франкофонията, в наши дни даже още на министерство на отвъдморски територии.
Израстнали с героите на Шарл Перо и Жул Верн, с Гаврош, Козет, Жан Валжан, граф Монте Кристо и Тримата мускетари, да не забравяме, че и под отоманско иго сме съхранили най-малко по-добри хигиенични привички в сравнение с френската аристокрация, изхвърляща цялостните си нощни цукала пред прозорците.
Време е нашите еднокнижни и зеленочорапести политици, от Банкя до Славянци, да вдървен, че баланс по отношение на империите не се прави с недоставени прескъпи книжни самолети на хартия против по/Турски потоци за сметка на българина, нито с интензивности по нееднозначни проекти за Тримория. С създател страна, която се прави на империя и заплашва европейския и международния мир с манията си за интервенция в руско-щатското прокси в Украйна.
А харвардският файтон от главатар-мушмороци има да си добавя знанията с изчитане на вагони от историческа, политическа и социално-икономическа литература.
Не сме румънци, докога ще се вързваме на геронтофилска байганювщина?
Lingua franca? Та в Европейския съюз с формален държавен език британски останаха единствено Ирландия и Малта. А родни ибрикчии заработват към този момент ПОЛИКОРЕКТНО с назидателна атлантическа агитация напряко на US-английски. Дори на тематики като интернационалните връзки на България. На латиница!? Както екс-президентът Стоянов мечташе. Но като за него с преводач!
Какво значи дипломатическа изолираност на България? Нищо повече от това, че общо двадесетината наранени френски и наши „ двустранни” служители няма да си пият дружно кафето. Или пък в мащаб Европейски Съюз да са 200 – 300 михлюз-писарушки ще се държат по-резервирано, няма да се женят и съжителстват между тях. Или пък при срещи на считащи себе си за политици Бг-ЕС-НАТО ще си обменят по прегръдка по-малко? Така отпада практиката на козируване, най-малко! Докато главите скопски не уврат!
Материалът е оповестен в ogniangarkov.blog.bg
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ