Как руският газов шантаж връща Европа към въглищата
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
След „ специфичната военна интервенция “ против Украйна, Русия подхваща и специфична икономическа интервенция против Европейския съюз. Подготовката за нея стартира още през лятото и есента на предходната година, когато „ Газпром “ държеше съвсем празни своите газови складове в Германия и други европейски страни.
Това разяснява във " Facebook " Пламен Димитров.
От края на април т.г. пък руснаците стопираха доставките първо на България и Полша, а по-късно – и на Финландия, Нидерландия и Дания. Предлогът бе, че тези страни са отказали да изпълнят ултимативното искане на „ Газпром “ да заплащат в рубли, въпреки че в договорите им написа, че би трябвало да се издължават в долари или евро.
През този месец специфичната икономическа интервенция навлезе в нова фаза.
„ Газпром “ стартира да притваря кранчето и за клиенти в Германия, Италия, Франция, Словакия, Австрия. Вече няма значение кой се е съгласил да играе кремълската игра на рубли и копейки и кой – не. Доставките по главния маршрут за транспорт на съветски газ към Европа – тръбопровода „ Северен поток-1 “ понижиха с повече от 50% (виж графиката в първия коментар под поста). Оправданието за това е, че турбините за компресорна станция на този газопровод са пратени от „ Сименс “ за ремонт в Канада и не могат да се върнат назад в Русия поради глобите.
Германците обаче се усъмниха в това пояснение, съгласно тях има механически проблем, само че не чак толкоз сериозен, че да оправдае такова огромно понижение. Освен това, сега има разполагаем свободен метафоричен потенциал за съветския газ през Украйна и по тръбопровода Ямал-Европа през Полша и Беларус. „ Газпром “ обаче не желае да употребява тези направления, чийто потенциал надвишава размера на неговия експорт за Европа.
Целта на руснаците е с този шантаж
да принудят Европейски Съюз да се откаже от глобите и в случай че може да бъде дадена зелена светлина за към този момент издигнатия и цялостен с газ водопровод „ Северен поток-2 “. А в случай че не – то най-малко да се провокира суматоха на пазара и цените на газовите хъбове да скочат до небесата.
„ Газпром “ в този момент не продава на спот-пазара, само че цените по договорите с европейските му клиенти значително са завързани за хъбовите котировки. Да, запомнете това – цената на съветския газ не е нито по-ниска, нито по-висока от тази на хъбовете, тя просто я следва като зависимостта не е напълно директна, тъй като в договорите на „ Газпром “ има и нефтен съставен елемент. Но нефтът също нарастна доста през последните месеци.
Европа няма да се поддаде на шантажа.
„ Северен поток-2 “ умря преди да се роди и реанимация не е допустима.
Определението за енергийната сигурност споделя, че тя допуска непрекъснати доставките на допустима цена. „ Газпром “ удари и по двата съставния елемент от тази формулировка – нито доставките му са сигурни, нито цената е допустима.
Но какво да вършат страните от Европейския съюз следователно? Възможните пътища за бягство от съветския газ бяха обрисувани още след началото на войната в Украйна – повишение на енергийната успеваемост, подмяна на газа при производството на ток с вятърни и слънчеви централи, внедряване на водорода и на разнообразни биогазове.
Или пък търсене на други източници за газови доставки – Съединени американски щати, Катар, Каспийския район, Северна Африка, Израел. Възможно е да бъде преразгледано и решението за прекъсване на добива от на най-голямото газово находище в Европейски Съюз – Грьонинген в Нидерландия.
Какво е общото сред всички тези ограничения?
Нито една от тях не може да даде резултат в кратковременен проект. Повишаването на енергийната успеваемост изисква систематични и продължителни ограничения и съществени вложения. Вятърни перки и слънчеви панели също се инсталират малко по малко, а и с цел да бъдат оптимално ефикасни са нужни огромни акумулатори, които да съхраняват силата.
Водородът към момента е мираж от бъдещето. Вносът на неруски газ в Европейски Съюз се усилва, само че към този момент незадоволително. Трябва да е ясно, че в света няма някакви огромни свободни размери газ, които да бъдат контрактувани за незабавна доставка от Европейската комисия в групова договорка на Европейски Съюз, или пък от обособените страни членки на съюза.
Затова и не е огромна вероятността България да подписа дълготраен контракт за американски газ, който да пристигна още през идната зима. Такъв контракт е вероятен, само че за газ, който ще бъде разполагаем след 2-3 или повече години. До тогава ще чакаме танкер по танкер от спот пазара.
В тази обстановка Европа се обръща към положителните остарели въглища – горивото,
чиято смъртна присъда към този момент бе прочетена от Европейски Съюз, само че в този момент ще има пролонгация за осъществяването ѝ. Само отварянето на към този момент затворени въглищни централи може да докара до бърза подмяна на газа в производството на електрическа енергия. В България съвсем нямаме генерация на ток от газ, само че картината е напълно друга в страни енергийни колоси като Германия и Италия. В Берлин, Рим и Виена към този момент обмислят законодателни промени, които да върнат въглищата в играта.
Те ще бъдат рентабилни, даже и при сегашната цена на въглеродните излъчвания от малко над 80 евро за звук (преди година тя беше към 50 евро за тон). Вчера даже научихме куриозната вест, че българските мини „ Марица-изток “ са сключили контракт за експорт на лигнитни въглища – за пръв път в цялата си 70-годишна история. А единствено преди няколко месеца всички бяхме загрижени за ориста на миньорите, тъй като затварянето на въглищните централи в Маришкия басейн изглеждаше неизбежно.
Да не се заблуждаваме обаче,
ЕС ще допусне краткотрайно връщане към въглищата,
единствено до момента в който траят усложненията с газа. След 3-4 години Европа евентуално ще има подсилен потенциал на терминалите импорт на полутечен газ и налични дълготрайни контракти за доставката му. Освен това чакам държавните управления в Европейски Съюз последователно да понижат обсега на ограниченията, които в този момент не разрешават високите интернационалните котировки на газа да рефлектират непосредствено върху крайните консуматори.
Става дума за субсидирането на цената на газа за жителите и за промишлеността. Когато тези ограничения отпаднат, потреблението ще намалее, тъй като мнозина ще преценяват, че към този момент не им е преференциално да се топлят с парно на газ, а някои бизнесмени може просто да спрат неконкурентните си производства. Така потреблението на газ ще бъде понижено от пазарните сили.
В дълготраен проект специфичната икономическа интервенция на Русия ще приключи с проваляне за Москва, само че и Европа ще понесе жертви. Така е и в същинската война – никой не може да се измъкне незасегнат.
След „ специфичната военна интервенция “ против Украйна, Русия подхваща и специфична икономическа интервенция против Европейския съюз. Подготовката за нея стартира още през лятото и есента на предходната година, когато „ Газпром “ държеше съвсем празни своите газови складове в Германия и други европейски страни.
Това разяснява във " Facebook " Пламен Димитров.
От края на април т.г. пък руснаците стопираха доставките първо на България и Полша, а по-късно – и на Финландия, Нидерландия и Дания. Предлогът бе, че тези страни са отказали да изпълнят ултимативното искане на „ Газпром “ да заплащат в рубли, въпреки че в договорите им написа, че би трябвало да се издължават в долари или евро.
През този месец специфичната икономическа интервенция навлезе в нова фаза.
„ Газпром “ стартира да притваря кранчето и за клиенти в Германия, Италия, Франция, Словакия, Австрия. Вече няма значение кой се е съгласил да играе кремълската игра на рубли и копейки и кой – не. Доставките по главния маршрут за транспорт на съветски газ към Европа – тръбопровода „ Северен поток-1 “ понижиха с повече от 50% (виж графиката в първия коментар под поста). Оправданието за това е, че турбините за компресорна станция на този газопровод са пратени от „ Сименс “ за ремонт в Канада и не могат да се върнат назад в Русия поради глобите.
Германците обаче се усъмниха в това пояснение, съгласно тях има механически проблем, само че не чак толкоз сериозен, че да оправдае такова огромно понижение. Освен това, сега има разполагаем свободен метафоричен потенциал за съветския газ през Украйна и по тръбопровода Ямал-Европа през Полша и Беларус. „ Газпром “ обаче не желае да употребява тези направления, чийто потенциал надвишава размера на неговия експорт за Европа.
Целта на руснаците е с този шантаж
да принудят Европейски Съюз да се откаже от глобите и в случай че може да бъде дадена зелена светлина за към този момент издигнатия и цялостен с газ водопровод „ Северен поток-2 “. А в случай че не – то най-малко да се провокира суматоха на пазара и цените на газовите хъбове да скочат до небесата.
„ Газпром “ в този момент не продава на спот-пазара, само че цените по договорите с европейските му клиенти значително са завързани за хъбовите котировки. Да, запомнете това – цената на съветския газ не е нито по-ниска, нито по-висока от тази на хъбовете, тя просто я следва като зависимостта не е напълно директна, тъй като в договорите на „ Газпром “ има и нефтен съставен елемент. Но нефтът също нарастна доста през последните месеци.
Европа няма да се поддаде на шантажа.
„ Северен поток-2 “ умря преди да се роди и реанимация не е допустима.
Определението за енергийната сигурност споделя, че тя допуска непрекъснати доставките на допустима цена. „ Газпром “ удари и по двата съставния елемент от тази формулировка – нито доставките му са сигурни, нито цената е допустима.
Но какво да вършат страните от Европейския съюз следователно? Възможните пътища за бягство от съветския газ бяха обрисувани още след началото на войната в Украйна – повишение на енергийната успеваемост, подмяна на газа при производството на ток с вятърни и слънчеви централи, внедряване на водорода и на разнообразни биогазове.
Или пък търсене на други източници за газови доставки – Съединени американски щати, Катар, Каспийския район, Северна Африка, Израел. Възможно е да бъде преразгледано и решението за прекъсване на добива от на най-голямото газово находище в Европейски Съюз – Грьонинген в Нидерландия.
Какво е общото сред всички тези ограничения?
Нито една от тях не може да даде резултат в кратковременен проект. Повишаването на енергийната успеваемост изисква систематични и продължителни ограничения и съществени вложения. Вятърни перки и слънчеви панели също се инсталират малко по малко, а и с цел да бъдат оптимално ефикасни са нужни огромни акумулатори, които да съхраняват силата.
Водородът към момента е мираж от бъдещето. Вносът на неруски газ в Европейски Съюз се усилва, само че към този момент незадоволително. Трябва да е ясно, че в света няма някакви огромни свободни размери газ, които да бъдат контрактувани за незабавна доставка от Европейската комисия в групова договорка на Европейски Съюз, или пък от обособените страни членки на съюза.
Затова и не е огромна вероятността България да подписа дълготраен контракт за американски газ, който да пристигна още през идната зима. Такъв контракт е вероятен, само че за газ, който ще бъде разполагаем след 2-3 или повече години. До тогава ще чакаме танкер по танкер от спот пазара.
В тази обстановка Европа се обръща към положителните остарели въглища – горивото,
чиято смъртна присъда към този момент бе прочетена от Европейски Съюз, само че в този момент ще има пролонгация за осъществяването ѝ. Само отварянето на към този момент затворени въглищни централи може да докара до бърза подмяна на газа в производството на електрическа енергия. В България съвсем нямаме генерация на ток от газ, само че картината е напълно друга в страни енергийни колоси като Германия и Италия. В Берлин, Рим и Виена към този момент обмислят законодателни промени, които да върнат въглищата в играта.
Те ще бъдат рентабилни, даже и при сегашната цена на въглеродните излъчвания от малко над 80 евро за звук (преди година тя беше към 50 евро за тон). Вчера даже научихме куриозната вест, че българските мини „ Марица-изток “ са сключили контракт за експорт на лигнитни въглища – за пръв път в цялата си 70-годишна история. А единствено преди няколко месеца всички бяхме загрижени за ориста на миньорите, тъй като затварянето на въглищните централи в Маришкия басейн изглеждаше неизбежно.
Да не се заблуждаваме обаче,
ЕС ще допусне краткотрайно връщане към въглищата,
единствено до момента в който траят усложненията с газа. След 3-4 години Европа евентуално ще има подсилен потенциал на терминалите импорт на полутечен газ и налични дълготрайни контракти за доставката му. Освен това чакам държавните управления в Европейски Съюз последователно да понижат обсега на ограниченията, които в този момент не разрешават високите интернационалните котировки на газа да рефлектират непосредствено върху крайните консуматори.
Става дума за субсидирането на цената на газа за жителите и за промишлеността. Когато тези ограничения отпаднат, потреблението ще намалее, тъй като мнозина ще преценяват, че към този момент не им е преференциално да се топлят с парно на газ, а някои бизнесмени може просто да спрат неконкурентните си производства. Така потреблението на газ ще бъде понижено от пазарните сили.
В дълготраен проект специфичната икономическа интервенция на Русия ще приключи с проваляне за Москва, само че и Европа ще понесе жертви. Така е и в същинската война – никой не може да се измъкне незасегнат.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ