Захари Карабашлиев: Две Българии видях на площада
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Това, което видях с очите си на площада преди 2 дни бяха 2 Българии. Едната беше на “мнозинството”. Тя бе и по-малобройната. Докарана с “рейсове”, тя яде сандвичи с лютеница, игра хоро, а след това остави кочина след себе си.
По-многобройната бяхме, ние останалите, пристигнали с деца, другари, сътрудници, само че и с ясното схващане, че сме Малцинство.
Това разяснява във " Facebook " Захари Карабашлиев.
Между едната България и другата зее пропаст.
Но всеки един участник в тези две Българии има право на глас. И гласът на един притежател на компания, на един учил в чужбина инженер, или изнемощял доктор, на един компютърен експерт, един преподавател по математика, или докторант тежи тъкмо толкоз, колкото и гласът на един необразован лентяй.
Ако в някакво бъдеще и по силата на някакво божествено знамение се яви отнякъде политическа фигура, която да съумее да свърже (дори единствено временно) като с въжен мост ползите на тези две Българии, ще спечелим всички. Но това е свръх-задача.
А до тогава?
Дотогава онази България с автобусите ще обезпечава по закон задоволително количество тела в Парламента,
те ще натискат бутони и ще обслужват зли невидими сили, до момента в който тя играе хоро. А по-късно, може и потоп. Ако не потоп, то сигурно кочина.
Това, което видях с очите си на площада преди 2 дни бяха 2 Българии. Едната беше на “мнозинството”. Тя бе и по-малобройната. Докарана с “рейсове”, тя яде сандвичи с лютеница, игра хоро, а след това остави кочина след себе си.
По-многобройната бяхме, ние останалите, пристигнали с деца, другари, сътрудници, само че и с ясното схващане, че сме Малцинство.
Това разяснява във " Facebook " Захари Карабашлиев.
Между едната България и другата зее пропаст.
Но всеки един участник в тези две Българии има право на глас. И гласът на един притежател на компания, на един учил в чужбина инженер, или изнемощял доктор, на един компютърен експерт, един преподавател по математика, или докторант тежи тъкмо толкоз, колкото и гласът на един необразован лентяй.
Ако в някакво бъдеще и по силата на някакво божествено знамение се яви отнякъде политическа фигура, която да съумее да свърже (дори единствено временно) като с въжен мост ползите на тези две Българии, ще спечелим всички. Но това е свръх-задача.
А до тогава?
Дотогава онази България с автобусите ще обезпечава по закон задоволително количество тела в Парламента,
те ще натискат бутони и ще обслужват зли невидими сили, до момента в който тя играе хоро. А по-късно, може и потоп. Ако не потоп, то сигурно кочина.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ