Ще стане ли днешният вот на недоверие исторически?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В модерната история на България няма случай, при който държавно управление да е падало след импортиран от опозицията избор на съмнение. Въпреки това, днешното гласоподаване в Народното събрание връща спомените към октомври 1992-а година, когато министър председателят Филип Димитров се отдръпна след отхвърлянето на пожелан от него избор на доверие.
Гласуваната предходната седмица оставка на ръководителя на Народното събрание Никола Минчев даде поръчка за евентуално ново ситуационно болшинство в 47-ото Народно заседание - сред ГЕРБ, Движение за права и свободи, Има Такъв Народ и Политическа партия " Възраждане ". От партията на Доган обаче към този момент отхвърлят вероятността за поддръжка на друго държавно управление в сегашния парламент. С отдръпването на " ИТН " от ръководството, държавното управление на Кирил Петков загуби парламентарното си болшинство и опцията за пробутване на по-оспорвани решения.
Орешарски - с най-вече вотове за най-кратко време
Кабинетът с най-вече импортирани и гласувани вотове на съмнение за най-кратко време след измененията през 1989-а година е този на Пламен Орешарски, подкрепян от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Опозицията подложи на гласоподаване оставянето му на власт цели пет пъти в интервала 29 май 2013 - 6 август 2014 година. Основната заслуга за съществуването на кабинета на Орешарски бе на националистическата партия " Атака ". Тогава се роди и метафората за " златния пръст " на водача ѝ Волен Сидеров.
По-рано - през 2012-а година - по доста забавен метод Сидеров изигра роля за осуетяването на вота на съмнение против първото държавно управление на Бойко Борисов, импортиран поради прекъсването на построяването на АЕЦ " Белене " и енергийната му политика. Тогава той отдръпна подписите на парламентарната си група, с което направи гласуването на вота невероятно.
Шампион по вотове е Сергей Станишев
Внесените от опозицията вотове на съмнение към държавното управление на Любен Беров (30 декември 1992 - 17 октомври 1994) и персонално към него като министър председател са общо шест. Вотовете на съмнение към държавното управление на Жан Виденов и персонално към него като министър председател (25 януари 1995 -13 февруари 1997) са три. Правителството на Иван Костов (21 май 1997 - 24 юли 2001) удържа на четири вота на съмнение, кабинетът на Симеон Сакскобургготски (25 юли 2001 - 17 август 2005) - на шест, от които два са към към министър-председателя. Най-много вотове на съмнение в новата българска история са били импортирани към държавното управление на Сергей Станишев (17 август 2005 - 27 юли 2009) - те са седем.
Последните вотове на съмнение са против третия кабинет на Борисов през 2020-а година. В началото на годината от парламентарната група на Българска социалистическа партия внесе четвъртия за държавното управление на ГЕРБ избор поради водната рецесия в Перник. В средата на годината бе отритнат и пети за корупцията.
В модерната история на България няма случай, при който държавно управление да е падало след импортиран от опозицията избор на съмнение. Въпреки това, днешното гласоподаване в Народното събрание връща спомените към октомври 1992-а година, когато министър председателят Филип Димитров се отдръпна след отхвърлянето на пожелан от него избор на доверие.
Гласуваната предходната седмица оставка на ръководителя на Народното събрание Никола Минчев даде поръчка за евентуално ново ситуационно болшинство в 47-ото Народно заседание - сред ГЕРБ, Движение за права и свободи, Има Такъв Народ и Политическа партия " Възраждане ". От партията на Доган обаче към този момент отхвърлят вероятността за поддръжка на друго държавно управление в сегашния парламент. С отдръпването на " ИТН " от ръководството, държавното управление на Кирил Петков загуби парламентарното си болшинство и опцията за пробутване на по-оспорвани решения.
Орешарски - с най-вече вотове за най-кратко време
Кабинетът с най-вече импортирани и гласувани вотове на съмнение за най-кратко време след измененията през 1989-а година е този на Пламен Орешарски, подкрепян от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Опозицията подложи на гласоподаване оставянето му на власт цели пет пъти в интервала 29 май 2013 - 6 август 2014 година. Основната заслуга за съществуването на кабинета на Орешарски бе на националистическата партия " Атака ". Тогава се роди и метафората за " златния пръст " на водача ѝ Волен Сидеров.
По-рано - през 2012-а година - по доста забавен метод Сидеров изигра роля за осуетяването на вота на съмнение против първото държавно управление на Бойко Борисов, импортиран поради прекъсването на построяването на АЕЦ " Белене " и енергийната му политика. Тогава той отдръпна подписите на парламентарната си група, с което направи гласуването на вота невероятно.
Шампион по вотове е Сергей Станишев
Внесените от опозицията вотове на съмнение към държавното управление на Любен Беров (30 декември 1992 - 17 октомври 1994) и персонално към него като министър председател са общо шест. Вотовете на съмнение към държавното управление на Жан Виденов и персонално към него като министър председател (25 януари 1995 -13 февруари 1997) са три. Правителството на Иван Костов (21 май 1997 - 24 юли 2001) удържа на четири вота на съмнение, кабинетът на Симеон Сакскобургготски (25 юли 2001 - 17 август 2005) - на шест, от които два са към към министър-председателя. Най-много вотове на съмнение в новата българска история са били импортирани към държавното управление на Сергей Станишев (17 август 2005 - 27 юли 2009) - те са седем.
Последните вотове на съмнение са против третия кабинет на Борисов през 2020-а година. В началото на годината от парламентарната група на Българска социалистическа партия внесе четвъртия за държавното управление на ГЕРБ избор поради водната рецесия в Перник. В средата на годината бе отритнат и пети за корупцията.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ