Емил Василев: Ето как Станах антикомунист на 13 години
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Станах антикомунист на 13 години през 78-а. Не вярвате? Ще ви опиша по какъв начин. Трябваше да ни одобряват тържествено в Комсомола в бившето кино " Сердика ".
Това разяснява във " Facebook " Емил Василев.
Понеже бях цялостен първенец на мен се падна достойнството да открия събранието пред претъпканата зала със следната безсмислена фраза, която ще помня цялостен живот: " Слушай, Родино, боевия ми привет срещни, пионерски огън, отведи ме към щастливите утрешни дни ". Понеже не виждах никакъв смисъл в тези думи, взех решение просто да ги наизустя механично.
Да, само че изправен пред близо хиляда бъдещи комсомолци аз естествено ги забравих и колкото да съумях да отроня " слушай, Родино... ".
Всички почнаха да се смеят.
Щатната комсомолска секретарка на 130-то учебно заведение, жена на към 27-28 години, ме дръпна от сцената и просъска в ухото ми: " Как не те е позор по този начин да ме излагаш... ". Отвърнах й: " А вие за какво ме карате да декламирам нелепости? ".
Последва токсичен взор, който ще ме преследва, до момента в който съм жив. Дадоха ни комсомолските книжки и взехме решение с двама-трима другари да отпразнуваме това с ястие на пица в първата софийска пицария, която беше навръх ъгъла на бул. " Мадрид " с Канала. Силно казано пицария, само че там за пръв път започнаха да вършат тесто с шунка или сирене от горната страна.
Понеже масата се клатеше, с целия си ум /едва ли е било случайно/ подпрях крачето с чисто новата си комсомолска брошура. И... естествено я забравих. Така прекарах в Комсомола тъкмо един ден. Никога по-късно книжката не ми беше преиздавана, нито съм плащал членски импорт. Седем години по-късно в университета някакъв комсомолски секретар се опитваше да ни желае членски импорт, само че ние предпочитахме да дадем тия пари за бира и " Академик Неделчев ".
Спомням си по какъв начин го изгонихме с думите: "
Когато спреш да чу.аш колежките от провинцията против предоставяне на общежитие,
тогава може да дойдеш за членски импорт ". Поради което цялата ми желязна група в университета бе изключена публично от Комсомола. На никой обаче не му пукаше, тъй като вятърът на смяната леко беше почнал да навява.
Псувахме мръсните комсомолски деятели де що ги видехме. После някои от тях станаха милионери, само че това е друга тематика. През 90-та се записах в самостоятелното студентско сдружение на моя факултет и бях под №11. Шегувах се, че когато комунистите изкарат първите 10 до стената, аз ще стана пръв...
Та по този начин ми се размина комсомола, а омразата ми към тия червени психопати, които ме унижаваха от най-ранна детска възраст си остана за цялостен живот.
Станах антикомунист на 13 години през 78-а. Не вярвате? Ще ви опиша по какъв начин. Трябваше да ни одобряват тържествено в Комсомола в бившето кино " Сердика ".
Това разяснява във " Facebook " Емил Василев.
Понеже бях цялостен първенец на мен се падна достойнството да открия събранието пред претъпканата зала със следната безсмислена фраза, която ще помня цялостен живот: " Слушай, Родино, боевия ми привет срещни, пионерски огън, отведи ме към щастливите утрешни дни ". Понеже не виждах никакъв смисъл в тези думи, взех решение просто да ги наизустя механично.
Да, само че изправен пред близо хиляда бъдещи комсомолци аз естествено ги забравих и колкото да съумях да отроня " слушай, Родино... ".
Всички почнаха да се смеят.
Щатната комсомолска секретарка на 130-то учебно заведение, жена на към 27-28 години, ме дръпна от сцената и просъска в ухото ми: " Как не те е позор по този начин да ме излагаш... ". Отвърнах й: " А вие за какво ме карате да декламирам нелепости? ".
Последва токсичен взор, който ще ме преследва, до момента в който съм жив. Дадоха ни комсомолските книжки и взехме решение с двама-трима другари да отпразнуваме това с ястие на пица в първата софийска пицария, която беше навръх ъгъла на бул. " Мадрид " с Канала. Силно казано пицария, само че там за пръв път започнаха да вършат тесто с шунка или сирене от горната страна.
Понеже масата се клатеше, с целия си ум /едва ли е било случайно/ подпрях крачето с чисто новата си комсомолска брошура. И... естествено я забравих. Така прекарах в Комсомола тъкмо един ден. Никога по-късно книжката не ми беше преиздавана, нито съм плащал членски импорт. Седем години по-късно в университета някакъв комсомолски секретар се опитваше да ни желае членски импорт, само че ние предпочитахме да дадем тия пари за бира и " Академик Неделчев ".
Спомням си по какъв начин го изгонихме с думите: "
Когато спреш да чу.аш колежките от провинцията против предоставяне на общежитие,
тогава може да дойдеш за членски импорт ". Поради което цялата ми желязна група в университета бе изключена публично от Комсомола. На никой обаче не му пукаше, тъй като вятърът на смяната леко беше почнал да навява.
Псувахме мръсните комсомолски деятели де що ги видехме. После някои от тях станаха милионери, само че това е друга тематика. През 90-та се записах в самостоятелното студентско сдружение на моя факултет и бях под №11. Шегувах се, че когато комунистите изкарат първите 10 до стената, аз ще стана пръв...
Та по този начин ми се размина комсомола, а омразата ми към тия червени психопати, които ме унижаваха от най-ранна детска възраст си остана за цялостен живот.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ