Петата колона на Русия в България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Локална ли е войната в Украйна или по-скоро става дума за продължение на хибридната война, която режимът на Путин от дълго време води със Запада?
Тихомир Безлов: Във боен проект най-малко до момента войната е местна - макар че това е най-голямата война в Европа след Втората международна война и макар че военна помощ за Украйна дават всички членове на НАТО (без България и Унгария) плюс развити страни като Япония, Тайван, Австралия и няколко други. В стопански проект обаче налице са всички признаци на започваща световна война с налагането на наказания на Русия и Беларус от Запада и контрадействията на Русия. Заради вярата, че Русия може да бъде накарана да стане кооперативна и предсказуема, през последните 20 години нейните първични материали се интегрираха прекомерно надълбоко в международната стопанска система. Предполага се, че занапред ще усещаме тежките последствия от тази война.
Има много полемики какво тъкмо е хибридна война, само че несъмнено след 2014 година етикетът стартира да се употребява непрекъснато. Със възбраните на съветски медии в западните страни и на западни медии и западните обществени мрежи в Русия тази война навлезе в нова остра фаза. Но занапред евентуално ще забележим по какъв начин в нея, с изключение на " меки принадлежности " като съветска агитация, се реализират и " мокри интервенции ". В интервала 2014-2021 станаха известни разнообразни " мокри интервенции ", каквито не е имало от времето на Андропов в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Например, случаите с опитите за отравяне на Скрипал и Гебрев и взривяване на военни обекти (складове и цехове) в Чехия и България.
Ако сведем хибридна война до главното - експорт на агитация и корупция, какви са провалите, които тя нанесе на България?
Тихомир Безлов: Аз персонално мисля, че България е един от тестовите съветски полигони на хибридната война. Има доста доказателства, че през 2012-2013 Кремъл първо в България опитва модела на съветски бюджети за произвеждане на контент в класическите медии и разпространението му посредством разнообразни форми на финансиране и в обществените медии. След това през 2014 видяхме доста от тези модели в Украйна.
Разбира се, мъчно се потвърждават случаите, в които Кремъл употребява корупцията като инструмент в България. Според разнообразни международни специалисти обаче има доста индиректни данни за корупционни заплащания, изключително в българската енергетика.
Имаме ли систематична визия какви са каналите и средствата, с които въздействието на Кремъл прониква в България?
Тихомир Безлов: За да имаме такава, са нужни и многогодишни систематични старания на профилирани институции - контраразузнавателните и финансовите, каквито явно няма. Може единствено да допускаме въз основата на фрагментарни истории в медиите и на някакъв персонален или колективен опит. А и можем да си дадем сметка за доста образци за " лични канали " на това въздействие в политически партии и политици, медии и публицисти, военни и чиновници от специфичните служби, преподаватели в университети, хора на културата и даже духовници.
До каква степен може да се разпознава надеждно наличието им в политиката и медиите? Войната създали ли по-видима " петата колона " на Путин?
Тихомир Безлов: Ако приемем дефиницията за " пета колона " на франкисткия военачалник Мола, може да се каже, че тя в България стана много забележима 1-2 месеца преди началото на войната в Украйна и изключително по-късно. Терминът " пета колона " се появява през 1936, когато военачалник Мола споделя, че е повел бойците си в четири колони към Мадрид, където имало и " пета колона ", която щяла да подкопае напъните на Републиканското държавно управление от вътрешната страна.
Сега сякаш най-ясно " петата колона " в България се видя в политиката. Но е доста мъчно да се реши в сегашния миг доколко трите политически партии, които се считат за проруски - Българска социалистическа партия, " Възраждане " (наследила, съгласно политолози, разочарования електорат на " Атака " ) и новата партия на военачалник Янев " Български напредък " - просто се борят за проруския електорат в България и/или получават " инструкции " от Кремъл. Досега единственото обществено удостоверение за непосредствено съветско финансово въздействие върху политиката в България е едно изявление на някогашния сътрудник на " Атака " Валери Симеонов.
В интернационален проект такова удостоверение е включването на водещи европейски политици в бордовете на огромни съветски компании. Вероятно най-известният образец е Герхард Шрьодер в борда на " Газпром ", само че си заслужава да се спомене и името на някогашния министър председател на Италия Матео Ренци, на някогашните канцлери на Австрия Кристиан Керн и Волфганг Шюсел, както и на някогашния министър председател на Финландия Еско Ахо. За България единственото известно име към този момент е на Ирина Бокова - българският претендент за ръководител на Организация на обединените нации, която бе включена в борда на PJSC Phosagro.
За мен най-голяма изненада бе големият % български някогашни висши офицери, които се оказаха пропутински последователи. Това от една страна бе предстоящо поради обстоятелството, че България бе най-лоялният член на Варшавския контракт, само че въпреки това след 32 години демократично общество и 18 години участие в НАТО обстановката в армията е шокираща.
Вероятно най-интересното направление, в което Кремъл се пробва да въздейства в България, са медиите. Ние може да забележим случаи на публицисти, които очевидно получават финансиране от Русия, когато са пращани да вземем за пример в Сирия, с цел да вършат репортажи за съветските триумфи. При това материалите на тези български публицисти в този момент се оказа, че се популяризират и в други източноевропейски страни. Впечатляващо бе по какъв начин тези публицисти са снабдявани от съветските специфични служби с документи от българските митници, българските военни фабрики, български пристанища и летища, които явно те самите не са дали.
Друго място със мощна " пета колона " съгласно мен е българската контраразузнавателна работа. Изтичането на секретни документи през 2015 година е единствено един от многото образци за проблемите там. Да не забравяме и това, че казусът с опита за убийството на Емилиян Гебрев, сина му и изпълнителния му шеф се появи като тематика три години по-късно, след опита за убийството на Скрипал и след обява на журналистическо следствие на Bellingcat.
БПЦ част ли е от " петата колона "?
Тихомир Безлов: Според хора, които са вътре в БПЦ и познават сносно комплицираните връзки по върховете ѝ, се е получил огромен гаф с съветското въздействие. Руският патриарх Кирил с високомерното си и надменно отношение към проруските митрополити е съумял да провокира крайното им отчуждение. Неслучайно българският патриарх Неофит и митрополитите Николай и Йоан осъдиха експлицитно войната и смъмриха московската черква на Гергьовден. Отявлените русофили мълчат. С други думи като конструкция и политика българската църквата сега не е част от Путинската пета колона. Разбира се, има доста свидетелства, че обособени епископи и свещеници симпатизират на войната в Украйна
А престъпните групировки симпатизира ли?
Тихомир Безлов: Интересното е, че представителите на силовите групировки като цяло симпатизират на путинова Русия. Тяхното държание е доста спорно. От една страна се бият през 1990-те години против опита на съветските престъпни структури да завладеят техни източници на приход, а въпреки това оказват помощ на съветските служби да доставят нефтопродукти в Сърбия. Сега усещанията ми са, че несъмнено симпатизират на Русия. Едва ли е инцидентно, че при задържането в Украйна на Евелин Банев-Брендо е открит позлатен телефон с лика на Путин. Разбира се, би трябвало да се каже, че хората от старите силови структури към този момент имат доста лимитирано икономическо въздействие. Те са станали по-скоро рентиери, получаващи приходи от хотели, паркинги, недвижими парцели.
Отзоваването на съветски дипломати алегоричен жест ли е или те в действителност са шпиони?
Тихомир Безлов: Подозренията са, че в българския случай е по-скоро алегоричен жест. Представителите на западните служби постоянно демонстрират угриженост, че съветските разследващи служби си играят с българските си сътрудници. Защото неведнъж ги превъзхождат като човешки и финансови запаси, даже единствено в границите на посолството им София.
Защо дипломат Митрофанова изостави дипломатичния звук и влезе в откровена офанзива против България?
Тихомир Безлов: Не знаем какви са аргументите - какви са персоналните ѝ претекстове и какви са инструкциите от Москва. Но едно допустимо пояснение е това, че тя въпреки всичко е била народен представител от партията на Жириновски и е склонна към по-екстремно държание.
Каква е последна задачата на Путин в България и какви са възможностите му да я реализира?
Тихомир Безлов: Никой не е в положение да предвижда задоволително добре желанията на Путин. В този смисъл може да описваме единствено във разновидности и сюжети проектите му за България. Вероятно не е инцидентно, че единствените страни, които Кремъл уточни, че би трябвало да излязат от НАТО, са Румъния и България. Това води към нерадостни догатки за възможна последваща военна интервенция. За Путин би било доста по-безпроблемно тя да е по линията Молдова-Румъния, в сравнение с да е към Полша. Според военната експертиза, полската войска има двойно по-голям потенциал от украинската, а зад Полша е Германия. Същевременно зад Румъния е България, която има извънредно слаба войска и мощни благосклонности към Русия.
Автор: Георги Лозанов
Локална ли е войната в Украйна или по-скоро става дума за продължение на хибридната война, която режимът на Путин от дълго време води със Запада?
Тихомир Безлов: Във боен проект най-малко до момента войната е местна - макар че това е най-голямата война в Европа след Втората международна война и макар че военна помощ за Украйна дават всички членове на НАТО (без България и Унгария) плюс развити страни като Япония, Тайван, Австралия и няколко други. В стопански проект обаче налице са всички признаци на започваща световна война с налагането на наказания на Русия и Беларус от Запада и контрадействията на Русия. Заради вярата, че Русия може да бъде накарана да стане кооперативна и предсказуема, през последните 20 години нейните първични материали се интегрираха прекомерно надълбоко в международната стопанска система. Предполага се, че занапред ще усещаме тежките последствия от тази война.
Има много полемики какво тъкмо е хибридна война, само че несъмнено след 2014 година етикетът стартира да се употребява непрекъснато. Със възбраните на съветски медии в западните страни и на западни медии и западните обществени мрежи в Русия тази война навлезе в нова остра фаза. Но занапред евентуално ще забележим по какъв начин в нея, с изключение на " меки принадлежности " като съветска агитация, се реализират и " мокри интервенции ". В интервала 2014-2021 станаха известни разнообразни " мокри интервенции ", каквито не е имало от времето на Андропов в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Например, случаите с опитите за отравяне на Скрипал и Гебрев и взривяване на военни обекти (складове и цехове) в Чехия и България.
Ако сведем хибридна война до главното - експорт на агитация и корупция, какви са провалите, които тя нанесе на България?
Тихомир Безлов: Аз персонално мисля, че България е един от тестовите съветски полигони на хибридната война. Има доста доказателства, че през 2012-2013 Кремъл първо в България опитва модела на съветски бюджети за произвеждане на контент в класическите медии и разпространението му посредством разнообразни форми на финансиране и в обществените медии. След това през 2014 видяхме доста от тези модели в Украйна.
Разбира се, мъчно се потвърждават случаите, в които Кремъл употребява корупцията като инструмент в България. Според разнообразни международни специалисти обаче има доста индиректни данни за корупционни заплащания, изключително в българската енергетика.
Имаме ли систематична визия какви са каналите и средствата, с които въздействието на Кремъл прониква в България?
Тихомир Безлов: За да имаме такава, са нужни и многогодишни систематични старания на профилирани институции - контраразузнавателните и финансовите, каквито явно няма. Може единствено да допускаме въз основата на фрагментарни истории в медиите и на някакъв персонален или колективен опит. А и можем да си дадем сметка за доста образци за " лични канали " на това въздействие в политически партии и политици, медии и публицисти, военни и чиновници от специфичните служби, преподаватели в университети, хора на културата и даже духовници.
До каква степен може да се разпознава надеждно наличието им в политиката и медиите? Войната създали ли по-видима " петата колона " на Путин?
Тихомир Безлов: Ако приемем дефиницията за " пета колона " на франкисткия военачалник Мола, може да се каже, че тя в България стана много забележима 1-2 месеца преди началото на войната в Украйна и изключително по-късно. Терминът " пета колона " се появява през 1936, когато военачалник Мола споделя, че е повел бойците си в четири колони към Мадрид, където имало и " пета колона ", която щяла да подкопае напъните на Републиканското държавно управление от вътрешната страна.
Сега сякаш най-ясно " петата колона " в България се видя в политиката. Но е доста мъчно да се реши в сегашния миг доколко трите политически партии, които се считат за проруски - Българска социалистическа партия, " Възраждане " (наследила, съгласно политолози, разочарования електорат на " Атака " ) и новата партия на военачалник Янев " Български напредък " - просто се борят за проруския електорат в България и/или получават " инструкции " от Кремъл. Досега единственото обществено удостоверение за непосредствено съветско финансово въздействие върху политиката в България е едно изявление на някогашния сътрудник на " Атака " Валери Симеонов.
В интернационален проект такова удостоверение е включването на водещи европейски политици в бордовете на огромни съветски компании. Вероятно най-известният образец е Герхард Шрьодер в борда на " Газпром ", само че си заслужава да се спомене и името на някогашния министър председател на Италия Матео Ренци, на някогашните канцлери на Австрия Кристиан Керн и Волфганг Шюсел, както и на някогашния министър председател на Финландия Еско Ахо. За България единственото известно име към този момент е на Ирина Бокова - българският претендент за ръководител на Организация на обединените нации, която бе включена в борда на PJSC Phosagro.
За мен най-голяма изненада бе големият % български някогашни висши офицери, които се оказаха пропутински последователи. Това от една страна бе предстоящо поради обстоятелството, че България бе най-лоялният член на Варшавския контракт, само че въпреки това след 32 години демократично общество и 18 години участие в НАТО обстановката в армията е шокираща.
Вероятно най-интересното направление, в което Кремъл се пробва да въздейства в България, са медиите. Ние може да забележим случаи на публицисти, които очевидно получават финансиране от Русия, когато са пращани да вземем за пример в Сирия, с цел да вършат репортажи за съветските триумфи. При това материалите на тези български публицисти в този момент се оказа, че се популяризират и в други източноевропейски страни. Впечатляващо бе по какъв начин тези публицисти са снабдявани от съветските специфични служби с документи от българските митници, българските военни фабрики, български пристанища и летища, които явно те самите не са дали.
Друго място със мощна " пета колона " съгласно мен е българската контраразузнавателна работа. Изтичането на секретни документи през 2015 година е единствено един от многото образци за проблемите там. Да не забравяме и това, че казусът с опита за убийството на Емилиян Гебрев, сина му и изпълнителния му шеф се появи като тематика три години по-късно, след опита за убийството на Скрипал и след обява на журналистическо следствие на Bellingcat.
БПЦ част ли е от " петата колона "?
Тихомир Безлов: Според хора, които са вътре в БПЦ и познават сносно комплицираните връзки по върховете ѝ, се е получил огромен гаф с съветското въздействие. Руският патриарх Кирил с високомерното си и надменно отношение към проруските митрополити е съумял да провокира крайното им отчуждение. Неслучайно българският патриарх Неофит и митрополитите Николай и Йоан осъдиха експлицитно войната и смъмриха московската черква на Гергьовден. Отявлените русофили мълчат. С други думи като конструкция и политика българската църквата сега не е част от Путинската пета колона. Разбира се, има доста свидетелства, че обособени епископи и свещеници симпатизират на войната в Украйна
А престъпните групировки симпатизира ли?
Тихомир Безлов: Интересното е, че представителите на силовите групировки като цяло симпатизират на путинова Русия. Тяхното държание е доста спорно. От една страна се бият през 1990-те години против опита на съветските престъпни структури да завладеят техни източници на приход, а въпреки това оказват помощ на съветските служби да доставят нефтопродукти в Сърбия. Сега усещанията ми са, че несъмнено симпатизират на Русия. Едва ли е инцидентно, че при задържането в Украйна на Евелин Банев-Брендо е открит позлатен телефон с лика на Путин. Разбира се, би трябвало да се каже, че хората от старите силови структури към този момент имат доста лимитирано икономическо въздействие. Те са станали по-скоро рентиери, получаващи приходи от хотели, паркинги, недвижими парцели.
Отзоваването на съветски дипломати алегоричен жест ли е или те в действителност са шпиони?
Тихомир Безлов: Подозренията са, че в българския случай е по-скоро алегоричен жест. Представителите на западните служби постоянно демонстрират угриженост, че съветските разследващи служби си играят с българските си сътрудници. Защото неведнъж ги превъзхождат като човешки и финансови запаси, даже единствено в границите на посолството им София.
Защо дипломат Митрофанова изостави дипломатичния звук и влезе в откровена офанзива против България?
Тихомир Безлов: Не знаем какви са аргументите - какви са персоналните ѝ претекстове и какви са инструкциите от Москва. Но едно допустимо пояснение е това, че тя въпреки всичко е била народен представител от партията на Жириновски и е склонна към по-екстремно държание.
Каква е последна задачата на Путин в България и какви са възможностите му да я реализира?
Тихомир Безлов: Никой не е в положение да предвижда задоволително добре желанията на Путин. В този смисъл може да описваме единствено във разновидности и сюжети проектите му за България. Вероятно не е инцидентно, че единствените страни, които Кремъл уточни, че би трябвало да излязат от НАТО, са Румъния и България. Това води към нерадостни догатки за възможна последваща военна интервенция. За Путин би било доста по-безпроблемно тя да е по линията Молдова-Румъния, в сравнение с да е към Полша. Според военната експертиза, полската войска има двойно по-голям потенциал от украинската, а зад Полша е Германия. Същевременно зад Румъния е България, която има извънредно слаба войска и мощни благосклонности към Русия.
Автор: Георги Лозанов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ