Бумерангът със санкциите задейства
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Джо Байдън и неговото обграждане взеха решение да отслабят съветската стопанска система с налагане на наказания върху износа на необработен нефт. Тази рецепта бе приложена с триумф преди 30 години от Роналд Рейгън. Тогава „ Империята на злото “ беше Съюз на руските социалистически републики, с централизирана тромава стопанска система и голямо количество мезерстващи жители. Затънала в Афганистан, Русия не се ползваше с съвсем никакъв интернационален почит и въздействие. В очите на доста външнополитически експерти, тази голяма страна приличаше на „ Живият мъртвец “ и мощни американски лешояди се надвесиха над нея.
Приближените на Елцин започнаха да разпродават залежите и суровините съдържащи се в голямото съветско подземие, най-вече на американски „ вложители “, отпред с EXXON Mobil. Бедни или богати руснаците се почустваха унизени от разграбването на благосъстоянието, което ориста им бе отредила. Владимир Путин изникна от дебрите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и приключи пиршеството на лешоядите. Вече 20 години определеният по оспорван от Запада метод съветски президент внедрява с желязна ръка режим, който може да бъде избран като „ национал-капитализъм “. Свободата на словото е потъпкана, опозицията рахитична и без право на изява.
Въпреки това даже и в най-благоприятни демократични условия руснаците няма да сменят Путин с Алексей Навални, най-много тъй като в Русия се появиха освен олигарси, само че и междинна класа. Това е несъмнено и насилието, с което полицията разпръсква даже и безобидни митинги е изцяло безсмислено. Капиталът с който разполага съветският президент е отбраната на съветската благосъстоятелност върху територията на страната-континент. Всяка непозната интервенция или присъединяване буди съмнение и злост. Самият Навални, подкрепян от десетки западни НПО-та е жертва на този конфронтация към всичко което идва от чужбина.
По същата причина американската поддръжка за Украйна и воплите на Зеленски към Европа и НАТО получават противоположен резултат в очите на съветското общество и то застава още по-сплотено зад президента Путин. Забележителен факт също е смяната на мнението, което руснаците имат към еволюцията на полезностите на западната народна власт. Узаконяването на еднополовите бракове е един от образците. Кой би се учудил, че руснаците избират наложения от Путин закон, че „ брак се подписва единствено сред мъж и жена “. Свидетели сме на конкуренция във всички области на живота, на бита и на духовността. Не единствено на стопанската система. Тези промени на съотношенията се наблюдават от близко най-много от страни, отказващи западния модел на развиване. За тях Путин и Русия са сигурни сътрудници, на които може да се разчита.
Съединените щати, сигурни в себе си, постановиха ембаргото върху съветския нефт, без да държат сметка за измененията настъпили в това време в връзките сред Русия на Владимир Путин и Света – действителен отвън НАТО. Епохата на Роналд Рейгън през чието време по тяхно разпореждане барела спадаше до 50 $ и слагаше на колене Русия беше отминало окончателно. Те очевидно бяха пропуснали, че Саудитска Арабия още от 2016 година се споразумя с Русия да усилят продукцията на ОПЕК от 35% на 55% с цел да попречат на американския шистов нефт да се настани на пазара. Тези дни, организацията на производителите, застанала твърдо зад Москва, отхвърли да отвори кранчето, с цел да компенсира възбраната върху съветските доставки.
Нейните членове отпред със Саудитска Арабия обявиха, че лимитират производството си на 432000 барела дневно, посрещайки с равнодушие благите очи, които им вършат потребителите на нефт. Русия неизбежно ще пострада от ембаргото, тъй като петролопроводите минаващи праз Казахстан и Сибир, както и наличните танкери не са в положение да пренесат непотребните количества към Китай и Индия. Съотношението сред остатък и дефицит обаче ще засегне доста повече стопанската система на Европа в сравнение с Русия. Пред задаващата се рецесия, която сами провокираха, американците пуснаха в послание правосъдна процедура против ОПЕК, наименувана NOPEC – No Oil Producing and Exporting Cartel. Опитът за основаване на сходна наказателна пълномощия е в цялостно несъгласие с всички правила на пазарната стопанска система, тъй като заплашва свободното предприемачество.
Повече от подозрително е, че тази самодейност на американският Сенат ще склони производителите на нефт да се притекат на помощ на Европа, за сметка на Русия.
Джо Байдън и неговото обграждане взеха решение да отслабят съветската стопанска система с налагане на наказания върху износа на необработен нефт. Тази рецепта бе приложена с триумф преди 30 години от Роналд Рейгън. Тогава „ Империята на злото “ беше Съюз на руските социалистически републики, с централизирана тромава стопанска система и голямо количество мезерстващи жители. Затънала в Афганистан, Русия не се ползваше с съвсем никакъв интернационален почит и въздействие. В очите на доста външнополитически експерти, тази голяма страна приличаше на „ Живият мъртвец “ и мощни американски лешояди се надвесиха над нея.
Приближените на Елцин започнаха да разпродават залежите и суровините съдържащи се в голямото съветско подземие, най-вече на американски „ вложители “, отпред с EXXON Mobil. Бедни или богати руснаците се почустваха унизени от разграбването на благосъстоянието, което ориста им бе отредила. Владимир Путин изникна от дебрите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и приключи пиршеството на лешоядите. Вече 20 години определеният по оспорван от Запада метод съветски президент внедрява с желязна ръка режим, който може да бъде избран като „ национал-капитализъм “. Свободата на словото е потъпкана, опозицията рахитична и без право на изява.
Въпреки това даже и в най-благоприятни демократични условия руснаците няма да сменят Путин с Алексей Навални, най-много тъй като в Русия се появиха освен олигарси, само че и междинна класа. Това е несъмнено и насилието, с което полицията разпръсква даже и безобидни митинги е изцяло безсмислено. Капиталът с който разполага съветският президент е отбраната на съветската благосъстоятелност върху територията на страната-континент. Всяка непозната интервенция или присъединяване буди съмнение и злост. Самият Навални, подкрепян от десетки западни НПО-та е жертва на този конфронтация към всичко което идва от чужбина.
По същата причина американската поддръжка за Украйна и воплите на Зеленски към Европа и НАТО получават противоположен резултат в очите на съветското общество и то застава още по-сплотено зад президента Путин. Забележителен факт също е смяната на мнението, което руснаците имат към еволюцията на полезностите на западната народна власт. Узаконяването на еднополовите бракове е един от образците. Кой би се учудил, че руснаците избират наложения от Путин закон, че „ брак се подписва единствено сред мъж и жена “. Свидетели сме на конкуренция във всички области на живота, на бита и на духовността. Не единствено на стопанската система. Тези промени на съотношенията се наблюдават от близко най-много от страни, отказващи западния модел на развиване. За тях Путин и Русия са сигурни сътрудници, на които може да се разчита.
Съединените щати, сигурни в себе си, постановиха ембаргото върху съветския нефт, без да държат сметка за измененията настъпили в това време в връзките сред Русия на Владимир Путин и Света – действителен отвън НАТО. Епохата на Роналд Рейгън през чието време по тяхно разпореждане барела спадаше до 50 $ и слагаше на колене Русия беше отминало окончателно. Те очевидно бяха пропуснали, че Саудитска Арабия още от 2016 година се споразумя с Русия да усилят продукцията на ОПЕК от 35% на 55% с цел да попречат на американския шистов нефт да се настани на пазара. Тези дни, организацията на производителите, застанала твърдо зад Москва, отхвърли да отвори кранчето, с цел да компенсира възбраната върху съветските доставки.
Нейните членове отпред със Саудитска Арабия обявиха, че лимитират производството си на 432000 барела дневно, посрещайки с равнодушие благите очи, които им вършат потребителите на нефт. Русия неизбежно ще пострада от ембаргото, тъй като петролопроводите минаващи праз Казахстан и Сибир, както и наличните танкери не са в положение да пренесат непотребните количества към Китай и Индия. Съотношението сред остатък и дефицит обаче ще засегне доста повече стопанската система на Европа в сравнение с Русия. Пред задаващата се рецесия, която сами провокираха, американците пуснаха в послание правосъдна процедура против ОПЕК, наименувана NOPEC – No Oil Producing and Exporting Cartel. Опитът за основаване на сходна наказателна пълномощия е в цялостно несъгласие с всички правила на пазарната стопанска система, тъй като заплашва свободното предприемачество.
Повече от подозрително е, че тази самодейност на американският Сенат ще склони производителите на нефт да се притекат на помощ на Европа, за сметка на Русия.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ