От България за Украйна се очаква „малка помощ - но на време”
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Едва ли някой чака от България да задели огромни суми и други запаси за възобновяване на Украйна. Това се дължи освен на скромните благоприятни условия на страната ни, само че и на колосалните размери на разрушенията – сумата от половин трилион $ наподобява е премината, а това не вещае нищо положително.
Това разяснява в блога си Теодор Дечев.
Ще са нужни големи запаси и голяма готовност – първо на самото украинско общество и стопанска система, а по-късно на съдружниците на Украйна. Някои читатели незабавно ще припомнят, че при положение на проваляне на Русия във войната, тя би трябвало да възмезди някаква част от вредите, да не кажем задачите вреди.
Тук бих споделил, че макар че сюжетът за проваляне на Русия не е по никакъв начин необикновен и това може да стане, вероятността Русия да заплати големи контрибуции за стореното е доста по-малка. Но за това ще стане дума различен път. Сега да се върнем на това, какво се чака от България.
От България не се чака нито огромна помощ при възобновяване на Украйна, нито голяма военна помощ в този момент. Обективно видяно,, с помощта на бързината, решителността и щедростта на съдружниците на Украйна, сега може да се одобри без всякакво пресилване, че военната помощ за Украйна е обезпечена доста добре. Нещо повече, признатите решения от съответните способени органи и взимащи решения конгреси – най-много на Съединени американски щати и на Европейски Съюз за размерите на финансовата помощ за обезпечаване на оръжие, освен са съответни като размер, само че и се извършват с съвсем светкавична експедитивност.
Ефективността на въздушния мост към Украйна, надвиши именитите достижения на въздушния мост към Берлин по време на рецесията, обвързвана с блокадата през 1948 година. Разликата е, че в случай че тогава по въздух са се доставяли храни и забележете – въглища (!), в този момент се доставят големи количества оръжие.
Фактът, че за шест дни при започване на войната, в Украйна бяха доставени 17 000 (седемнадесет хиляди) комплекта противотанково оръжие – преди всичко към този момент потвърдилите своята мощ „ Джавелин”-и, е едно от най-нагледните доказателства за изключителната успеваемост на логистиката на съдружниците на Украйна, а и на самите украинци. Нещо, което е тъкмо противоположното при руснаците, които тъкмо заради логистични провали, в последна сметка се отхвърлиха от щурма на Киев и се изтеглиха от северната част на страната.
Така че, пари за оръжие за Украйна има. Доставките на оръжие са изцяло синхронизирани с отпущането на финансовите траншове – нищо чудно на моменти и да ги изпреварват. Тогава, какво се чака от България?
От България се чака нещо, което народът назовава „ дребна помощ, само че на време”. Украйна се нуждае остро и незабавно от избрани категории въоръжение, което се намира на щатно въоръжение в страната. Иначе казано, Украйна се потребност незабавно от някои оръжия, най-често руско произвеждане, които са на въоръжение във Въоръжените сили на Украйна, изцяло познати са на персоналния състав на ВСУ и са от животоспасяващо значение освен за армията, само че и за цивилното население.
На първо място, това са зенитно ракетните комплекси. България разполага със зенитно-ракетен комплекс С-300 (на въоръжение от 1988 година), който би могъл да бъде от огромна изгода за Украйна. Самите украинци тези дни заявиха, че се отхвърлят от настояването НАТО да „ затвори” небето над Украйна. В изявление на известния украински политически активист Арестович се сподели ясно:
„ Дайте ни нужното оръжие, ние сами ще затворим небето над Украйна”.
Такава доставка към този момент беше осъществена от Словакия, като неотложно бойното дежурство на словашкия ЗРК С-300 беше поето от няколко батареи американски зенитни ракети „ Пейтриът”. Впрочем, става известно, че със С–300 разполагат и Унгария и Южна Корея, тъй че изказванието, че в демократичния свят единствено България и Словакия разполагат със ЗРК С–300 е пресилено в някаква степен, само че безспорно сходна доставка е най-лесно да се реализира от нас, откакто от Братислава към този момент си свръшиха работата.
Можем да помогнем с малко, само че доста на време, стига да не се мотаем до безконечност. След последното развиване на събитията – изказванията, че България е вражеска страна; изказването на Лавров, че страните от НАТО са във война с Русия; газовият шантаж в цялата му хубост и впрочем, всевъзможни дълбокомислени размисли за това дали би трябвало да „ дразним” Русия или не, са анахронични и лишени от смисъл. Ако ситуацията не беше толкоз съществено, тези диспути щяха да бъдат и смешни, само че сега не може да ми се обърне езика, да нарека „ смешно” ставащото.
Самата доставка на зенитно-ракетния комплекс би била обвързвана с най-малък финансов разход за страната ни, тъй като зенитно-ракетният комплекс е разполагаем и разноски за него няма да се вършат, с изключение на за самата доставка.
По данни, които не мога да нарека изцяло тествани, само че най-вероятно са правилни, България разполага с един дивизион от 12 пускови установки, всяка с по четири ракети. Те се употребяват за въздушно прикритие на столицата, а по време на Косовската рецесия, бяха разгърнати и към АЕЦ „ Козлодуй”.
Някои щатни кречетала на Митрофанова, побързаха да разгласят, че изпращането на ЗРК С-300 в Украйна би било „ военно престъпление”, тъй като столицата щяла да остане беззащитна. Подобно бърборене би звучало правдоподобно, в случай че нямахме пред очите си образеца със Словакия. Нещо повече, при тази обстановка, България би могла да изиска даже в допълнение усилване на въздушното прикритие на територията си и това сигурно ще бъде направено от страна на НАТО, бързо и без съмнение.
Ако се съди по непрекъснатите благодарности на украинската страна към България за помощта по време на войната (тук изключваме опцията за всякаква учтивост от страна на Киев – там не им е до комплименти), България евентуално към този момент е направила някои неща, които не се обявяват и не се включват в прес бюлетина на Министерския съвет. Псевдо публицисти като Весела Томова хронично изпадат в нервност, че България изнасяла оръжие за Украйна през трети страни. Това е значимо, само че има нещо още по-важно.
Необходимостта на Украйна от средства за противовъздушна защита е голяма. Всеки Божи ден в Украйна се смъкват съветски самолети, а и крилати ракети. Това обаче не става нито с молитва, нито с магия, а със съответните средства за Противовъздушна отбрана. И по тази причина внезапно България се оказа значима. Важна за нещо съответно, а не за помощта за Украйна изобщо.
Добре ще е да помогнем, до момента в който има смисъл, че току виж в това време украинците се научили да боравят с американските зенитни ракети...
Едва ли някой чака от България да задели огромни суми и други запаси за възобновяване на Украйна. Това се дължи освен на скромните благоприятни условия на страната ни, само че и на колосалните размери на разрушенията – сумата от половин трилион $ наподобява е премината, а това не вещае нищо положително.
Това разяснява в блога си Теодор Дечев.
Ще са нужни големи запаси и голяма готовност – първо на самото украинско общество и стопанска система, а по-късно на съдружниците на Украйна. Някои читатели незабавно ще припомнят, че при положение на проваляне на Русия във войната, тя би трябвало да възмезди някаква част от вредите, да не кажем задачите вреди.
Тук бих споделил, че макар че сюжетът за проваляне на Русия не е по никакъв начин необикновен и това може да стане, вероятността Русия да заплати големи контрибуции за стореното е доста по-малка. Но за това ще стане дума различен път. Сега да се върнем на това, какво се чака от България.
От България не се чака нито огромна помощ при възобновяване на Украйна, нито голяма военна помощ в този момент. Обективно видяно,, с помощта на бързината, решителността и щедростта на съдружниците на Украйна, сега може да се одобри без всякакво пресилване, че военната помощ за Украйна е обезпечена доста добре. Нещо повече, признатите решения от съответните способени органи и взимащи решения конгреси – най-много на Съединени американски щати и на Европейски Съюз за размерите на финансовата помощ за обезпечаване на оръжие, освен са съответни като размер, само че и се извършват с съвсем светкавична експедитивност.
Ефективността на въздушния мост към Украйна, надвиши именитите достижения на въздушния мост към Берлин по време на рецесията, обвързвана с блокадата през 1948 година. Разликата е, че в случай че тогава по въздух са се доставяли храни и забележете – въглища (!), в този момент се доставят големи количества оръжие.
Фактът, че за шест дни при започване на войната, в Украйна бяха доставени 17 000 (седемнадесет хиляди) комплекта противотанково оръжие – преди всичко към този момент потвърдилите своята мощ „ Джавелин”-и, е едно от най-нагледните доказателства за изключителната успеваемост на логистиката на съдружниците на Украйна, а и на самите украинци. Нещо, което е тъкмо противоположното при руснаците, които тъкмо заради логистични провали, в последна сметка се отхвърлиха от щурма на Киев и се изтеглиха от северната част на страната.
Така че, пари за оръжие за Украйна има. Доставките на оръжие са изцяло синхронизирани с отпущането на финансовите траншове – нищо чудно на моменти и да ги изпреварват. Тогава, какво се чака от България?
От България се чака нещо, което народът назовава „ дребна помощ, само че на време”. Украйна се нуждае остро и незабавно от избрани категории въоръжение, което се намира на щатно въоръжение в страната. Иначе казано, Украйна се потребност незабавно от някои оръжия, най-често руско произвеждане, които са на въоръжение във Въоръжените сили на Украйна, изцяло познати са на персоналния състав на ВСУ и са от животоспасяващо значение освен за армията, само че и за цивилното население.
На първо място, това са зенитно ракетните комплекси. България разполага със зенитно-ракетен комплекс С-300 (на въоръжение от 1988 година), който би могъл да бъде от огромна изгода за Украйна. Самите украинци тези дни заявиха, че се отхвърлят от настояването НАТО да „ затвори” небето над Украйна. В изявление на известния украински политически активист Арестович се сподели ясно:
„ Дайте ни нужното оръжие, ние сами ще затворим небето над Украйна”.
Такава доставка към този момент беше осъществена от Словакия, като неотложно бойното дежурство на словашкия ЗРК С-300 беше поето от няколко батареи американски зенитни ракети „ Пейтриът”. Впрочем, става известно, че със С–300 разполагат и Унгария и Южна Корея, тъй че изказванието, че в демократичния свят единствено България и Словакия разполагат със ЗРК С–300 е пресилено в някаква степен, само че безспорно сходна доставка е най-лесно да се реализира от нас, откакто от Братислава към този момент си свръшиха работата.
Можем да помогнем с малко, само че доста на време, стига да не се мотаем до безконечност. След последното развиване на събитията – изказванията, че България е вражеска страна; изказването на Лавров, че страните от НАТО са във война с Русия; газовият шантаж в цялата му хубост и впрочем, всевъзможни дълбокомислени размисли за това дали би трябвало да „ дразним” Русия или не, са анахронични и лишени от смисъл. Ако ситуацията не беше толкоз съществено, тези диспути щяха да бъдат и смешни, само че сега не може да ми се обърне езика, да нарека „ смешно” ставащото.
Самата доставка на зенитно-ракетния комплекс би била обвързвана с най-малък финансов разход за страната ни, тъй като зенитно-ракетният комплекс е разполагаем и разноски за него няма да се вършат, с изключение на за самата доставка.
По данни, които не мога да нарека изцяло тествани, само че най-вероятно са правилни, България разполага с един дивизион от 12 пускови установки, всяка с по четири ракети. Те се употребяват за въздушно прикритие на столицата, а по време на Косовската рецесия, бяха разгърнати и към АЕЦ „ Козлодуй”.
Някои щатни кречетала на Митрофанова, побързаха да разгласят, че изпращането на ЗРК С-300 в Украйна би било „ военно престъпление”, тъй като столицата щяла да остане беззащитна. Подобно бърборене би звучало правдоподобно, в случай че нямахме пред очите си образеца със Словакия. Нещо повече, при тази обстановка, България би могла да изиска даже в допълнение усилване на въздушното прикритие на територията си и това сигурно ще бъде направено от страна на НАТО, бързо и без съмнение.
Ако се съди по непрекъснатите благодарности на украинската страна към България за помощта по време на войната (тук изключваме опцията за всякаква учтивост от страна на Киев – там не им е до комплименти), България евентуално към този момент е направила някои неща, които не се обявяват и не се включват в прес бюлетина на Министерския съвет. Псевдо публицисти като Весела Томова хронично изпадат в нервност, че България изнасяла оръжие за Украйна през трети страни. Това е значимо, само че има нещо още по-важно.
Необходимостта на Украйна от средства за противовъздушна защита е голяма. Всеки Божи ден в Украйна се смъкват съветски самолети, а и крилати ракети. Това обаче не става нито с молитва, нито с магия, а със съответните средства за Противовъздушна отбрана. И по тази причина внезапно България се оказа значима. Важна за нещо съответно, а не за помощта за Украйна изобщо.
Добре ще е да помогнем, до момента в който има смисъл, че току виж в това време украинците се научили да боравят с американските зенитни ракети...
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ