Неутралитетът на Украйна и руско-украинският конфликт
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Вече никой не оспорва, че в основата на руско- украинският спор е въпросът за неутралитета на Украйна, или по- тъкмо за присъединението или неприсъединяването на Украйна към НАТО. Което е част от по- огромен въпрос, дали НАТО следва са се уголемява на изток и до границите на Русия.
Според Съединени американски щати и НАТО, суверенно право на всяка страна е да взема решение по кое време и към коя интернационална организация, в това число към НАТО, желае да се причисли.
Според Русия обаче, още при обединяването на двете Германии, и разпадането на Съветския съюз и Варшавския контракт, на Москва е било дадено, че НАТО няма да се уголемява на изток и наоколо до съветските граници. Такова уголемение, Русия неведнъж е заявявала, е опасност за националната и сигурност. Тя е била изключително разтревожена от допустимо присъединение на Украйна към НАТО и настаняването на нейна територия на натовски бази и въоръжения, и ясно е предизвестила, че в случай че се наложи да предотврати такова развиване, ще предприеме и нужните ограничения, подразбирайки се и използването на мощ.
Целта на актуалната обява да даде относителен разбор на оценката на руско- украинския спор и на претекстовете на съветския президент Путин и на на съветската инвазия в Украйна от български политици и политически наблюдаващи и на някои известни американски такива.
С дребни изключения, мненията на редица известни български политолози и политически наблюдаващи се характеризират с извънредно отрицателни оценки във връзка с съветските цели в спора на Русия с Украйна и по- особено във връзка с личността на президента Владимир Путин, като едноличен провинен за този спор.
Ето някои от тях:
Премиерът Кирил Петков: " Путин е деспот ".
Бившият президент Росен Плевнелиев: " Плаках с някогашния президент Юшченко. Той ми сподели какъв е сюжета съгласно него, и каква е посоката на деяние. То е диктаторът Путин да конфигурира марионетен режим ".
Бившият министър председател Бойко Борисов: " Гледах президентът Путин - излъчваше грубост и жестокост ".
Соломон Паси, някогашен външен министър: " В момента апетитът на президента Путин е по същия метод наедрял, по какъвто метод беше апетитът на Хитлер преди Втората международна война “.
Бойко Ноев, някогашен боен министър: „ Стратегическата цел на Путин е изтриване на модерна Украйна от политическата карта на света “.
Стефан Тафров, някогашен дипломат във Англия Франция и Испания: " Путин трансформира личната си страна в нещо като Южна Корея в Европа ".
Доц. Огнян Минчев, мастит политолог и социолог, създател на разбори по интернационална политика: " Русия е ръководена от безсърдечен, безпардонен, чиновник на Злото, деспот – агресор....Възстановяване на Руската империя е претекстът на Владимир Путин да нахлуе в Украйна “.
Иван Кръстев, Политолог, публикуващ от време на време и в „ Ню Йорк Таймс ": " Трябва да сме наясно, че това не е война на Русия, а война на Путин. Докато Западът се самозалъгваше с концепцията, че Русия е в положение на непрекъснат крах, съветският президент стартира да реализира концепцията си за имперски реванш ".
Проф. Евгени Дайнов: „ Путиновите закани по адрес на Украйна повтарят нещо, което към този момент се е случвало в историята на (Съветска) Русия. В своето болшевишко начало тази страна е уверена, че е носена напред от ветровете на историята и най-после ще покори целия свят. " Цивилизованият, и даже полу-цивилизованият, свят се изправя против насилника. Той желае друго: да диктува на източноевропейските „ държавици” доколко могат да бъдат членове на НАТО и на Европейски Съюз, а на Украйна - да не бъде до никаква степен “.
Николай Слатински, професор по национална и интернационална сигурност: " Путин е страшилище, което в случай че не бъде спряно в точния момент, ще би трябвало да бъде спирано доста по-късно с доста повече, с пъти повече жертви и опустошения.... България е цялостна с " путиноиди ", които " са една цъкаща злокобно бомба с часовников механизъм, която един ден може да се взриви със страшна мощ и да разпарчетоса националната сигурност, суверенитета и националната целокупност на България “.
Горните отзиви имат изразителен декларативен темперамент, те не оферират разбор на историческите и политическите предпоставки за вникналия спор, за ролята на освен на Русия, само че и на друга една велика мощ в този конфликт- Съединени американски щати. Те съдържат нападателен заряд, и липса на справедлив и безпристрастен взор върху събитията. От тях лъха примитивна русофобия, избран обагрен политически светоглед, и липса на задълбочена и безпристрастна оценка на руско- украинския спор. Епитетите, с които обрисуват съветският водач излизат отвън границите на приличието и граничат с недопустим жаргонизъм, извънредно несъответствуващ за такива претенциозни персони, накичени с неизвестно по какъв начин и за какво с всякакви трофеи.
Това, което още прави усещане е, че редица от тях в миналото са обслужвали или са били свързани по един или различен метод с комунистическия режим. Бойко Борисов и Росен Плевнелиев са някогашни комунисти. Бойко Ноев, правилен последовател на НАТО и гневен русофоб е ученик на произвеждащия бъдещи дипломати и недосегаем за елементарните български претендент студенти Институт за интернационалните връзки в Москва, наследник на деен герой срещу фашизма и капитализма с генералско звание в алената войска. Евгени Дайнов с дядо деен герой срещу капитализма и фашизма е имал не всекиму позволената привилегия да се образова в Оксфорд, до момента в който татко му е бил сътрудник на Работническо дело в Лондон. Дайнов, като се завръща в България през 1984 година получава научната степен претендент на историческите науки с дисертация „ Френската комунистическа партия и казусът за политическите съюзи”. Огнян Минчев до 1989 година е постоянен член на Българската комунистическа партия, помощник в катедра „ Научен комунизъм “ на Софийския университет „ Климент Охридски”. Соломон Паси е от високопоставено комунистическо семейство, татко му проф. Исак Паси, болшевик по разбиране, бил е помощник в катедрата по „ Марксизъм- ленинизъм” към Философския факултет на СУ. Иван Кръстев, почнал кариерата си като стипендиант на " Отворено общество " на Сорос е наследник на Йото Кръстев беше заместник-завеждащ на отдел „ на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Повечето от тях гравитират към и получават професорски и научни трофеи от Нов български университет (НБУ), основан в началото с финансово присъединяване на Сорос. В този университете учредена Политическа академия за Централна и Източна Европа (PACE), провеждаща курсове и конференции, предопределени за подготовка на бъдещи български политици. Нов български университет е финансиран обилно по линия на разнообразни стратегии от Фондация Америка за България, Научна стратегия за НАТО, Британския съвет и други западни фондации и организации. Русофилски фрагменти този университет не бълва.
Всички тези политици, политолози и социолози като че се стремят умишлено или подсъзнателно да се разграничат от всичко свързващо ги по един или различен метод с комунистическото минало, творенията им са един тип индулгенция, с която изкупуват скрити грехове. Оттам и тяхната неспособност да бъдат справедливи и склонността им да показват емфатичен анти комунизъм и свързаната органично с него русофобия. Пример е Институтът за районни и интернационалните проучвания (ИРМИ) е основан през 1997г. от Огнян Минчев, целящ промоциране на евро атлантическите полезности и секване на съветското политическо и икономическо въздействие в България. Веднъж захранени с русофобия, те се оказват неспособни да дават теоретичен разбор на руско- украинския спор и се задоволяват единствено с заявления против Путин и Русия надвиквайки се един различен.
Коренно друг е методът на видни американски политици и политически наблюдаващи и анализатори към оценката на руско- украинския спор. Без да икономисват рецензията си към дейностите на Русия и Путин за нашествието на Украйна, които правят оценка като непременени и неправилни, те въпреки всичко подлагат на здравомислещ разбор факторите, породили този спор, като обръщат особено внимание на отговорността на НАТО и на самите Съединени американски щати в това отношение.
На 4 март 2014г. в списането " Геополитически седмичник " известният американски геополитически анализатор, създател и шеф на частната информационно-аналитична разследваща компания „ Стратфор “ и на Geopolitical Futures (Геополитически прогнози) Джордж Фрийдман разгласява публикацията „ Украйна и „ Малката студена война “.
Ето основните акценти в неговата обява:
Оранжевата гражданска война в Съединени американски щати от декември 2004 година до януари 2005 година накара руснаците да видят събитията в Украйна като опит на Съединени американски щати да причислят Украйна в НАТО и по този начин да слагат основите на дезинтеграцията на Русия, и искрено казано имаше истина в тези съветски опасения... Ако Западът установеше доминация в Украйна, Русия ставаше незащитима. Ако желаеме да разберем съветските дейности и планове, би трябвало да стартираме с нейната фундаментална уязвимост- нейните северозападни граници. В северните европейски равнини, където няма никакви защитни естествени трудности, без значение какви граници се чертаят, Русия ще е изложена на офанзива. Затова и нейната тактика е основаването на буферна зона в региона. Русия не може да одобри да граничи там с враждебни натовски страни. Затова дейностите, които Русия които ще предприеме ще наподобяват нападателни, само че в действителност те ще бъдат защитни .
На 5 февруари 2015 година в тирада в Чикаго, Фрийдман добави: „ Въпросът, който стои в този момент е, дали желаеме да имаме Украйна като една буферна зона сред Русия и Запада, която най-малкото би трябвало да остане неутрална. Или Западът ще навлезе толкоз надълбоко в Украйна, че НАТО да остане отдалечено единствено на 100 км. от Сталинград и 500 км. от Москва. За Русия статусът на Украйна съставлява екзистенциален въпрос. И руснаците не могат просто по този начин да оставят настрани този въпрос “.
На 20 юни 2019 година двама политически анализатори, Южийн Рамър и Ричард Соколски разгласяват в издание на американската фондация " Карнеги за интернационален мир " публикация под заглавие: „ 30 години на американска политика по отношение на Русия ".
Южийн Рамър е старши теоретичен помощник и шеф на програмата " Русия и Евразия " на " Карнеги ", член на Международния институт за стратегически изследвания и някогашен чиновник на Съвета за национална сигурност, на Държавния департамент и на Националния съвет по разузнаване на Съединени американски щати, където е отговарял за Русия и Евразия. Ричард Соколски е теоретичен помощник на програмата " Русия и Евразия " на " Карнеги ", някогашен старши чиновник на Държавния департамент, помощник на RAND Corporation и на Института за стратегически изследвания.
Това са хора, които знаят защо приказват и ето какво споделят те:
В продължение на три десетилетия американската администрация следва политика на уголемение на евро- атлантическата архитектура на сигурност в посока на евразийското пространство, обграждайки Русия, което Москва възприема като заплата за своята сигурност. Това основава нежелана рискова рецесия в американо- съветските връзки. Изходът съгласно двамата създатели е Съединени американски щати да преустановят разширението на НАТО на изток, и на Украйна и Грузия да се обясни, че те не би трябвало да образуват своята външна политика въз основата на съмнение, че ще станат член на НАТО , само че че има благоприятни условия за осъществяване на стратегии с тези две страни в региона на сигурността. Едновременно би трябвало да се премисли и политиката на на наказания по отношение на Русия.
Двамата специалисти показват, че по време на Конференцията за сигурност в Мюних през 2007 година, когато се разисква опцията за създаване на световна система за сигурност, Путин е предизвестил НАТО да не се уголемява на изток, предизвестие към което Западът се е отнесъл с неуважение. През 2008 година Съединени американски щати и НАТО дават обещание участие на Украйна и Грузия в НАТО, с което пресичат невидимата алена линия, обрисувана от Путин. Съединени американски щати и НАТО не регистрират обстоятелството, че никоя от другите страни от някогашния Съветски блок няма такива исторически връзки с Русия, като тези две страни. До 1991 година Украйна в продължение на 300 години е била част от Руската империя и по- късно от Съветска Русия. Грузия е станала съветски протекторат през 1783 година, част от Руската империя през 1801г. и по късно част от Съветския съюз. Затова и залогът на Русия във връзка с тези две страни е доста по- огромен от този на Съединени американски щати и НАТО, което и обуславя решимостта и да отиде на война в случай че належащо за недопускане на свързани с НАТО враждебни на Русия режими в тези две страни.
Двамата създатели показват и различен фактор, който следва да се взима под внимание, когато се проучва позицията на Русия по отношение на разширението на НАТО до нейните граници. Русия е претърпяла две пагубни нашествия от непознати армии- първо тази на Наполеон през 1812 година, когато е завладяна Москва и при нападението на хитлеристка Германия, когато през 1941г. немската войска безусловно стига до вратите на съветската столица. В логиката на психиката на съветския народ и нейните държавни водачи страхът от повтаряне на сходна покруса е надълбоко залегнала, оттова и стремежът към основаване на буферна зона, част от която да бъдат Грузия и изключително Украйна. В това отношение Кремъл не вижда каквато и да е опция за компромис и е обрисувал алена линия, която няма да разреши да бъде пресечена, даже с цената на война.
Двамата специалисти подлагат на рецензия и демонизирането на Путин от западните политици и агитация, които хвърлят цялата отговорност за дейностите на Русия върху него. Крайно необикновено е, пишат те, че позицията на Русия към Съединени американски щати и НАТО, що се отнася до експанзията на изток на НАТО, да се промени и откакто Путин напусне Кремъл. В умозаключение те споделят, че Русия е велика мощ и значим състезател на международната сцена и Съединени американски щати имат витално значим интерес да поддържат постоянни и прозорливи връзки с тази страна.
На 30 юни 2021 година двамата специалисти разгласяват друга публикация със заглавие " Голямата заблуда: Въздействието на неправилните показа за Русия върху външната политика на Съединени американски щати ". В нея те дефинират два значими фактора, обуславящи хроничните неправилни показа за опциите и ползите на Русия, които оказват въздействие върху външната политика на Съединени американски щати към тази страна. Първият е еуфорията от рухването на Съветския съюз, което подсигурява на Съединени американски щати непреодолимо предимство и поражда в американските държавни политици неправилното разбиране, че не е нужно да се преценяват с ослабената Русия във връзка с разширението на НАТО на изток. Затова и нашествието на Русия в Украйна провокира потрес в Съединени американски щати и НАТО. Вторият фактор, бележит към този момент в предходната им публикация, е че в Америка не регистрират и не се преценяват с обстоятелството, че външната политика на Русия е обусловена от нейните исторически проблеми с обособени значими европейски страни и от география, която не дава ефикасна преграда за отбрана от непознати закани. Това и обуславя неспособността и неуспеха на американските политически водачи да преценяват до каква степен съветските водачи могат да стигнат в дейностите си за отбрана на своята страна. Затова и не обръщат внимание на предизвестието на Путин в Мюних, че разширението на НАТО на изток ще дестабилизира Европа и ще заплаши съветската сигурност.
В коментар от 2 март 2022 година в новинарското списание за проверяващ журнализъм и политика „ Consortium News “, някогашният офицер от разузнаването на Корпуса на морската пехота на Съединени американски щати и някогашен контрольор по оръжията на Организация на обединените нации Скот Ритър се причислява към мнението на Рамър и Соколски за аргументите на руско- украинския спор. Белият дом съгласно него е пленник на опростенческата политика на " положителното против злото ", което е причина за неспособността му осъзнае и изясни на обществото в Америка историческите корени на опасенията на Русия за нейната сигурност от разширението на НАТО на изток. Според него, американският политически хайлайф съзнателно, само че и неправилно обрисува Путин като властнически деспот, с грандиозни проекти за световна, следена от Русия империя. Всъщност Путин съгласно него следва политика за отбрана на ползите и сигурността на Русия, както и на тези руснаци, останали отвън границите на Русия след рухването на Съветския съюз. По- нататък, Ритер разяснява, че Русия се пробва да построи буферна зона сред себе си и НАТО, и че съветската инвазия в Украйна би трябвало да бъде обсъждана в този подтекст. Русия ясно е била декларирала какво желае и какви ще бъдат следствията, в случай че настояванията и са отхвърлени. Тази война беше предизвестена и предотвратима , в случай че западът беше се вслушал в предизвестието на Путин, твърди Ритер.
Скот Ритер е мощно сериозен към Украинското държавно управление по тази причина че в Украйна се толерира и възхвалява Степан Бандера, националист, воювал на страната на нацистите. В Украйна, показва Ритер, събориха мемориали на руските освободители и вместо това издигнаха монументи на украинци, воювали в редиците на 12-та танкова дивизия Секретен сътрудник ". Подобна позиция апропо изрази на 14 февруари т.г. водещият наблюдаващ в консервативния ефирен канал „ Фокс нюз” Тъкър Карлсън който упрекна демократите, че погрешно в руско- украинския спор поддържат Украйна, тъй като тази страна не е народна власт, а нейният президент е деспот, чието държавно управление е забранило опозиционните медии.
Друг американски политически коментатор, Томас Фрийдман, в публикация от 21 февруари 2022 година в „ Ню Йорк Таймс “ слага въпроса за какво е било нужно да се употребява слабостта на Русия след разпада на Съветския съюз за разширение на НАТО на изток, вследствие на което са поставя началото на нова студена война? Той напомня следното мнение на доайена на американската дипломация, известеният посланик Джордж Кенан, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Москва, изиграл значима роля в политиката на Съединени американски щати на въздържане на Русия, изказано на 2 май 2008 година директно откакто Сената е утвърдил решението за разширение на НАТО: " Аз мисля, че това е началото на нова студена война. Русия ще реагира остро и това решение ще повлияе на външната им политика . Русия е била нападана през 17 век от шведите, през 19 век от французите и два пъти от германците пред 20 век. Мисля, че това е трагическа неточност. Нямаше каквато и да е потребност от това ".
На 2 март 2022 година американският политически наблюдаващ Ерик Левитц разгласява в списанието Intellinger коментар под надпис: " Виновна ли е Америка за войната в Украйна ". В нея той написа:
" От десетилетия Кремъл даде на Запада да разбере, че разширението на НАТО и приемането на Украйна визира сърцевината на съветските ползи. Независимо от това Съединени американски щати насърчаваха Украйна и отказваха да изключат опцията за приемането и в НАТО, макар, че бяха наясно, че Русия ще използва военна мощ да се опълчи на това, че следователно Съединени американски щати няма да рискуват да я защитят, и че сама Украйна няма да може да победи в такава война без външна помощ. Тази политика на Съединени американски щати е изменничество към Украйна. Затова най- положителният излаз за благополучието и сигурността на Украйна е отвод от участието в НАТО и оповестяване на неутралитет. Противното ще е злополука за тази страна ". Ерик Левитц цитира и мнението на проф. Джон Миършаймер, прочут политически анализатор от Чикагския университет, който през 2015г.- предизвестява: " Западът води Украйна по примамлива, само че гибелна политика, която ще я докара до злополука ".
Ето и мнението за вероятния неутралитет на Украйна на двама от най- изявените американски политици, някогашния държавен секретар Държавния департамент на Съединени американски щати Хенри Кисинджер и някогашният на президентски консултант по националната сигурност Збигнев Бжежински.
" Западът би трябвало да разбере- утвърждава Кисинджер през 2014 година - значимостта на Украйна за Русия. За да се развива и оживява, тя би трябвало да е мост сред двете страни. Вместо да се причислява към НАТО, Украйна би трябвало да вземе образец от Финландия , като си сътрудничи със Запада в разнообразни области, само че и да не конфронтира Русия.
Бжежински също показва поддръжка на възприемането от Украйна на неутралитет по сходство на финландския модел и упорства, че не би трябвало да взе участие в никакъв боен съюз, който Москва възприема като ориентиран против Русия.
Предупреждения за неправилната политика на Съединени американски щати и към президента Байдън във връзка с Украйна идват и от извънредно десни консервативни кръгове.
На 21 декември 2021 година консервативният американският политик и коментатор Патрик Бюканан, някогашен консултант на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън писа в списанието „ The American Conservative “: Путин ясно споделя - или Съединени американски щати и НАТО ни дават юридически гаранции, че Украйна няма в никакъв случай да се причисли към НАТО и да се трансформира по този начин в база с въоръжения застрашаващи Русия или ние влизаме там и ще си осигурим такава гаранция”. На 19 януари 2022 година той даде следният съвет на американския президент Байдън: ”Ако не имаме намерение да разширяваме НАТО още на изток, с цел да включим Украйна и Грузия, за какво не го заявим и по този начин да отстраним претекста Путин да нападне Украйна?”. Байдън не го послуша, а при започване на март, когато съветската инвазия към този момент беше реалност, Бюканан отначало писа в „ American Conservative “: „ През 2008 година НАТО откри пътя за Грузия и Украйна да се причислят към НАТО. Когато Путин реагира остро против тази опция, Съединените щати дадоха отговор, че НАТО има политика на отворени порти. На това Путин отговори- нито Украйна, нито Грузия ще станат членки на НАТО и още през 2008 година атакува Грузия с цел да пресече желанието на тази страна да стане член на НАТО. И в този момент направи тъкмо това, което ни предизвести, че ще направи- навлезе в Украйна ".
Според известният американки мъдрец, журналист и политически коментатотор Ноам Чомски, „ тази рецесия зрееше 25 години, до момента в който Съединени американски щати с пренебрежение отхвърляха съветските паники и двете червени линии на Москва - Грузия и най-много Украйна....Трагедията можеше да бъде избегната до последната минута преди престъпната експанзия на Путин “ .
От изразените отзиви на видни американски политици и политически коментатори и наблюдаващи е видно, че Съединени американски щати носят своята отговорност за руско- украинският спор. Украйна е примамена с обещания да стане член на НАТО, без да са и дадени гаранции, че ще бъде предпазена при военна намеса от страна на Русия и със знанието, че такава намеса ще бъде неизбежна.
А за всичко това е предизвестил още през 2008 година и американския дипломат в Москва Уилиям Бърнс, в оповестена от Уикиликс грама от 1 февруари същата година до Държавния департамент, Министерството на защитата на Съединени американски щати и до щаб- квартирата на НАТО. Ето главните моменти в нeя:
Бърнс оповестява, че по отношение на желанието за участие на Украйна в НАТО, съветският външен министър Лавров и други високопоставени лица в Москва показват остро противоречие, наблягайки, че Русия ще преглежда разширението на НАТО на изток като евентуална военна опасност. Според американския дипломат, участието на Украйна в НАТО е " прочувствен и невралгичен проблем " за Русия.... Същото се отнася и до самата Украйна, където е допустимо да се стигне до вътрешна революция, заради нежеланието на съветското население там за присъединение към НАТО, и това да принуди Русия да се намеси. Той осведоми, че Лавров приема правото на на прилежащите на Русия страни да се причисляват в каквито желаят организации, само че че те следва и да регистрират, по какъв начин това ще се отрази на своите съседи. Лавров е уверен, че разширението на НАТО на изток не е учредено на основание за сигурност, а като завещание от времето на Студената война. По- нататък Бърнс осведоми, че на конференция на 22 януари представител на Външното министерство е декларирал, че Русия и Украйна имат отговорности по силата на Договора от 1997г. за Дружба, Сътрудничество и Партньорство, в който двете страни заявяват, " че ще се въздържат от присъединяване или поддръжка на всевъзможни дейности, които биха сложили под заплаха сигурността на другата страна " . Лавров акцентира, написа Бърнс, че при допустима интеграция на Украйна в НАТО съществено ще заплаши " Русия ще бъде принудена да предприеме съответни ограничения ".
По- ясно не може и да се каже. Американският дипломат Бърнс, Джордж Кенан, Джордж Фрийдман, Кисинджер и Бжежински, Бюканън, Рамър и Соколски и ред други политически анализатори и наблюдаващи са предупреждавали за това, че недалновидната американска политика на изолираност на Русия и застрашаването националната и сигурност, посредством разширението на НАТО на изток и най- към този момент желанието да одобряват Украйна в тази организация, могат да доведат до непредвидими последици, в това число намеса на Русия за недопускане на тази опция. И че в решенията и дейностите си съветският президент Путин ще се управлява и се е управлявал разумно от желанието за отбрана на сигурността на съветската страна. И е удивително, че Белият дом не се е вслушал в тези предизвестия и в препоръките за неутралитет на Украйна, и че напълно трансферира виновността за руско- украинския спор напълно върху Русия и по- особено върху нейният президент Путин.
Да схванеш дейностите на една персона не значи, че ги оправдаваш- писа политическият коментатор Ерик Левитс. С което желае да каже и обратното- може да осъдиш нечии дейности, само че с цел да си справедлив, би трябвало и да се опиташ да схванеш, какво го е предиздвикало да ги предприеме.
Несъмнено е, че Русия и Путин позволиха с нашествието в Украйна стратегическа неточност. Нищо не постановяваше такава да се реализира сега. Русия неведнъж беше декларирала в предишното, че ще прибегне до военна интервенция с цел да предотврати влизането на Украйна в НАТО, само че в това отношение до момента имаше единствено декларирани планове, без планувани съответни договаряния. По- разумно би било да подхващат единствено лимитирани дейности за отбрана на правата и волята за самоопределение на рускоезичното население в самообявилите се Донецка и Луганска републики. Но явно проектите са били за блиц криг военна намеса, срутване на прозападния режим в Киев в границите на няколко дни и решение по този метод казуса с присъединението на Украйна към НАТО. Това се оказа стратегическа неточност с тежки последици и за Украйна и за изпадналата в политическа и икономическа изолираност Русия.
Решението на Русия и персонално на Путин за военна интервенция в Украйна се наказани остро от доста страни в света, само че в издаването на присъдите като цяло липсва опит за пояснение на дейностите на Русия. Никой от държавниците в Съединени американски щати и НАТО не загатва предизвестията на авторитетни някогашни политически персони и на сегашни политически анализатори и коментатори за провокационната политика на Съединени американски щати и НАТО, обусловила руско- украинския спор. Както нагледно се изрази в един от своите мнения британският журналист Питър Хитченс, в случай че ръгаш мечката с остена,тя ще те захапе “. Той разяснява в своята страница в „ Дейли Мейл “ демонизирането на Путин, като едноличен провинен за спора и нашествието на Русия в Украйна по следния метод:
" След 1992 година Съединени американски щати започнаха да се отнасят към Русия, като към бито куче. Архитектът на това отношение беше Пол Уолфиц (бивш зам. министър на защитата, член на плана за Нов Американски век " ). Той е създател на документ, в който се утвърждава, че занапред нататък в света ще има единствено една супер мощ и непосредствено постановява, че " нашата първа цел е да предотвратим възникването на изток опасност от рода, каквато представляваше Съветския съюз ". Резултат на тази политика съгласно Хитченс е разширението на НАТО на изток. Наистина ли тези, които сътвориха тази политика мислеха, че Русия, няма да забележи, че тя е цел на това уголемение? Русия защищава своите ползи, както всяка друга нация, това факт, сходно на този, че дъждът се излива към земята, и че водата е мокра. Владимир Путин се появи като директна реакция на доктрината на Уолфитс . Ние го създадохме ". Хитченс, сходно на Скот Ритер и Тъкър Карлсън подлага на критика режимът в Украйна и идеализирането и героизирането на украинския президент Зеленски. Той цитира подтискането на използването на съветския език, натиска върху многочисленото рускоезичното население да одобряват украинска версия на имената си, затварянето през 2011 година на три опозиционни телевизионни канала, слагането под домакински арест на опозиционни водач Виктор Медведчук.
Следва да се означи, че в България има и политически наблюдаващи и коментатори, които дават трезва и реалистична оценка на руско- украинския спор. Изненадващо прям в това отношение е известният с десните си убеждения някогашен парламентарен арбитър Георги Марков, който писа във „ Facebook “:
“Какъв е казусът Украйна да признае Крим, който е към този момент съветски и в никакъв случай няма да стане украински, тъй като няма кой да го освободи? Какъв е казусът да признае Донецк и Луганск, които в никакъв случай повече няма да бъдат украински? И най-после, какъв е казусът в украинската конституция да се напише, че Украйна ще резервира неутралитет и няма да стане член на НАТО? Никакъв! “
Вече никой не оспорва, че в основата на руско- украинският спор е въпросът за неутралитета на Украйна, или по- тъкмо за присъединението или неприсъединяването на Украйна към НАТО. Което е част от по- огромен въпрос, дали НАТО следва са се уголемява на изток и до границите на Русия.
Според Съединени американски щати и НАТО, суверенно право на всяка страна е да взема решение по кое време и към коя интернационална организация, в това число към НАТО, желае да се причисли.
Според Русия обаче, още при обединяването на двете Германии, и разпадането на Съветския съюз и Варшавския контракт, на Москва е било дадено, че НАТО няма да се уголемява на изток и наоколо до съветските граници. Такова уголемение, Русия неведнъж е заявявала, е опасност за националната и сигурност. Тя е била изключително разтревожена от допустимо присъединение на Украйна към НАТО и настаняването на нейна територия на натовски бази и въоръжения, и ясно е предизвестила, че в случай че се наложи да предотврати такова развиване, ще предприеме и нужните ограничения, подразбирайки се и използването на мощ.
Целта на актуалната обява да даде относителен разбор на оценката на руско- украинския спор и на претекстовете на съветския президент Путин и на на съветската инвазия в Украйна от български политици и политически наблюдаващи и на някои известни американски такива.
С дребни изключения, мненията на редица известни български политолози и политически наблюдаващи се характеризират с извънредно отрицателни оценки във връзка с съветските цели в спора на Русия с Украйна и по- особено във връзка с личността на президента Владимир Путин, като едноличен провинен за този спор.
Ето някои от тях:
Премиерът Кирил Петков: " Путин е деспот ".
Бившият президент Росен Плевнелиев: " Плаках с някогашния президент Юшченко. Той ми сподели какъв е сюжета съгласно него, и каква е посоката на деяние. То е диктаторът Путин да конфигурира марионетен режим ".
Бившият министър председател Бойко Борисов: " Гледах президентът Путин - излъчваше грубост и жестокост ".
Соломон Паси, някогашен външен министър: " В момента апетитът на президента Путин е по същия метод наедрял, по какъвто метод беше апетитът на Хитлер преди Втората международна война “.
Бойко Ноев, някогашен боен министър: „ Стратегическата цел на Путин е изтриване на модерна Украйна от политическата карта на света “.
Стефан Тафров, някогашен дипломат във Англия Франция и Испания: " Путин трансформира личната си страна в нещо като Южна Корея в Европа ".
Доц. Огнян Минчев, мастит политолог и социолог, създател на разбори по интернационална политика: " Русия е ръководена от безсърдечен, безпардонен, чиновник на Злото, деспот – агресор....Възстановяване на Руската империя е претекстът на Владимир Путин да нахлуе в Украйна “.
Иван Кръстев, Политолог, публикуващ от време на време и в „ Ню Йорк Таймс ": " Трябва да сме наясно, че това не е война на Русия, а война на Путин. Докато Западът се самозалъгваше с концепцията, че Русия е в положение на непрекъснат крах, съветският президент стартира да реализира концепцията си за имперски реванш ".
Проф. Евгени Дайнов: „ Путиновите закани по адрес на Украйна повтарят нещо, което към този момент се е случвало в историята на (Съветска) Русия. В своето болшевишко начало тази страна е уверена, че е носена напред от ветровете на историята и най-после ще покори целия свят. " Цивилизованият, и даже полу-цивилизованият, свят се изправя против насилника. Той желае друго: да диктува на източноевропейските „ държавици” доколко могат да бъдат членове на НАТО и на Европейски Съюз, а на Украйна - да не бъде до никаква степен “.
Николай Слатински, професор по национална и интернационална сигурност: " Путин е страшилище, което в случай че не бъде спряно в точния момент, ще би трябвало да бъде спирано доста по-късно с доста повече, с пъти повече жертви и опустошения.... България е цялостна с " путиноиди ", които " са една цъкаща злокобно бомба с часовников механизъм, която един ден може да се взриви със страшна мощ и да разпарчетоса националната сигурност, суверенитета и националната целокупност на България “.
Горните отзиви имат изразителен декларативен темперамент, те не оферират разбор на историческите и политическите предпоставки за вникналия спор, за ролята на освен на Русия, само че и на друга една велика мощ в този конфликт- Съединени американски щати. Те съдържат нападателен заряд, и липса на справедлив и безпристрастен взор върху събитията. От тях лъха примитивна русофобия, избран обагрен политически светоглед, и липса на задълбочена и безпристрастна оценка на руско- украинския спор. Епитетите, с които обрисуват съветският водач излизат отвън границите на приличието и граничат с недопустим жаргонизъм, извънредно несъответствуващ за такива претенциозни персони, накичени с неизвестно по какъв начин и за какво с всякакви трофеи.
Това, което още прави усещане е, че редица от тях в миналото са обслужвали или са били свързани по един или различен метод с комунистическия режим. Бойко Борисов и Росен Плевнелиев са някогашни комунисти. Бойко Ноев, правилен последовател на НАТО и гневен русофоб е ученик на произвеждащия бъдещи дипломати и недосегаем за елементарните български претендент студенти Институт за интернационалните връзки в Москва, наследник на деен герой срещу фашизма и капитализма с генералско звание в алената войска. Евгени Дайнов с дядо деен герой срещу капитализма и фашизма е имал не всекиму позволената привилегия да се образова в Оксфорд, до момента в който татко му е бил сътрудник на Работническо дело в Лондон. Дайнов, като се завръща в България през 1984 година получава научната степен претендент на историческите науки с дисертация „ Френската комунистическа партия и казусът за политическите съюзи”. Огнян Минчев до 1989 година е постоянен член на Българската комунистическа партия, помощник в катедра „ Научен комунизъм “ на Софийския университет „ Климент Охридски”. Соломон Паси е от високопоставено комунистическо семейство, татко му проф. Исак Паси, болшевик по разбиране, бил е помощник в катедрата по „ Марксизъм- ленинизъм” към Философския факултет на СУ. Иван Кръстев, почнал кариерата си като стипендиант на " Отворено общество " на Сорос е наследник на Йото Кръстев беше заместник-завеждащ на отдел „ на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Повечето от тях гравитират към и получават професорски и научни трофеи от Нов български университет (НБУ), основан в началото с финансово присъединяване на Сорос. В този университете учредена Политическа академия за Централна и Източна Европа (PACE), провеждаща курсове и конференции, предопределени за подготовка на бъдещи български политици. Нов български университет е финансиран обилно по линия на разнообразни стратегии от Фондация Америка за България, Научна стратегия за НАТО, Британския съвет и други западни фондации и организации. Русофилски фрагменти този университет не бълва.
Всички тези политици, политолози и социолози като че се стремят умишлено или подсъзнателно да се разграничат от всичко свързващо ги по един или различен метод с комунистическото минало, творенията им са един тип индулгенция, с която изкупуват скрити грехове. Оттам и тяхната неспособност да бъдат справедливи и склонността им да показват емфатичен анти комунизъм и свързаната органично с него русофобия. Пример е Институтът за районни и интернационалните проучвания (ИРМИ) е основан през 1997г. от Огнян Минчев, целящ промоциране на евро атлантическите полезности и секване на съветското политическо и икономическо въздействие в България. Веднъж захранени с русофобия, те се оказват неспособни да дават теоретичен разбор на руско- украинския спор и се задоволяват единствено с заявления против Путин и Русия надвиквайки се един различен.
Коренно друг е методът на видни американски политици и политически наблюдаващи и анализатори към оценката на руско- украинския спор. Без да икономисват рецензията си към дейностите на Русия и Путин за нашествието на Украйна, които правят оценка като непременени и неправилни, те въпреки всичко подлагат на здравомислещ разбор факторите, породили този спор, като обръщат особено внимание на отговорността на НАТО и на самите Съединени американски щати в това отношение.
На 4 март 2014г. в списането " Геополитически седмичник " известният американски геополитически анализатор, създател и шеф на частната информационно-аналитична разследваща компания „ Стратфор “ и на Geopolitical Futures (Геополитически прогнози) Джордж Фрийдман разгласява публикацията „ Украйна и „ Малката студена война “.
Ето основните акценти в неговата обява:
Оранжевата гражданска война в Съединени американски щати от декември 2004 година до януари 2005 година накара руснаците да видят събитията в Украйна като опит на Съединени американски щати да причислят Украйна в НАТО и по този начин да слагат основите на дезинтеграцията на Русия, и искрено казано имаше истина в тези съветски опасения... Ако Западът установеше доминация в Украйна, Русия ставаше незащитима. Ако желаеме да разберем съветските дейности и планове, би трябвало да стартираме с нейната фундаментална уязвимост- нейните северозападни граници. В северните европейски равнини, където няма никакви защитни естествени трудности, без значение какви граници се чертаят, Русия ще е изложена на офанзива. Затова и нейната тактика е основаването на буферна зона в региона. Русия не може да одобри да граничи там с враждебни натовски страни. Затова дейностите, които Русия които ще предприеме ще наподобяват нападателни, само че в действителност те ще бъдат защитни .
На 5 февруари 2015 година в тирада в Чикаго, Фрийдман добави: „ Въпросът, който стои в този момент е, дали желаеме да имаме Украйна като една буферна зона сред Русия и Запада, която най-малкото би трябвало да остане неутрална. Или Западът ще навлезе толкоз надълбоко в Украйна, че НАТО да остане отдалечено единствено на 100 км. от Сталинград и 500 км. от Москва. За Русия статусът на Украйна съставлява екзистенциален въпрос. И руснаците не могат просто по този начин да оставят настрани този въпрос “.
На 20 юни 2019 година двама политически анализатори, Южийн Рамър и Ричард Соколски разгласяват в издание на американската фондация " Карнеги за интернационален мир " публикация под заглавие: „ 30 години на американска политика по отношение на Русия ".
Южийн Рамър е старши теоретичен помощник и шеф на програмата " Русия и Евразия " на " Карнеги ", член на Международния институт за стратегически изследвания и някогашен чиновник на Съвета за национална сигурност, на Държавния департамент и на Националния съвет по разузнаване на Съединени американски щати, където е отговарял за Русия и Евразия. Ричард Соколски е теоретичен помощник на програмата " Русия и Евразия " на " Карнеги ", някогашен старши чиновник на Държавния департамент, помощник на RAND Corporation и на Института за стратегически изследвания.
Това са хора, които знаят защо приказват и ето какво споделят те:
В продължение на три десетилетия американската администрация следва политика на уголемение на евро- атлантическата архитектура на сигурност в посока на евразийското пространство, обграждайки Русия, което Москва възприема като заплата за своята сигурност. Това основава нежелана рискова рецесия в американо- съветските връзки. Изходът съгласно двамата създатели е Съединени американски щати да преустановят разширението на НАТО на изток, и на Украйна и Грузия да се обясни, че те не би трябвало да образуват своята външна политика въз основата на съмнение, че ще станат член на НАТО , само че че има благоприятни условия за осъществяване на стратегии с тези две страни в региона на сигурността. Едновременно би трябвало да се премисли и политиката на на наказания по отношение на Русия.
Двамата специалисти показват, че по време на Конференцията за сигурност в Мюних през 2007 година, когато се разисква опцията за създаване на световна система за сигурност, Путин е предизвестил НАТО да не се уголемява на изток, предизвестие към което Западът се е отнесъл с неуважение. През 2008 година Съединени американски щати и НАТО дават обещание участие на Украйна и Грузия в НАТО, с което пресичат невидимата алена линия, обрисувана от Путин. Съединени американски щати и НАТО не регистрират обстоятелството, че никоя от другите страни от някогашния Съветски блок няма такива исторически връзки с Русия, като тези две страни. До 1991 година Украйна в продължение на 300 години е била част от Руската империя и по- късно от Съветска Русия. Грузия е станала съветски протекторат през 1783 година, част от Руската империя през 1801г. и по късно част от Съветския съюз. Затова и залогът на Русия във връзка с тези две страни е доста по- огромен от този на Съединени американски щати и НАТО, което и обуславя решимостта и да отиде на война в случай че належащо за недопускане на свързани с НАТО враждебни на Русия режими в тези две страни.
Двамата създатели показват и различен фактор, който следва да се взима под внимание, когато се проучва позицията на Русия по отношение на разширението на НАТО до нейните граници. Русия е претърпяла две пагубни нашествия от непознати армии- първо тази на Наполеон през 1812 година, когато е завладяна Москва и при нападението на хитлеристка Германия, когато през 1941г. немската войска безусловно стига до вратите на съветската столица. В логиката на психиката на съветския народ и нейните държавни водачи страхът от повтаряне на сходна покруса е надълбоко залегнала, оттова и стремежът към основаване на буферна зона, част от която да бъдат Грузия и изключително Украйна. В това отношение Кремъл не вижда каквато и да е опция за компромис и е обрисувал алена линия, която няма да разреши да бъде пресечена, даже с цената на война.
Двамата специалисти подлагат на рецензия и демонизирането на Путин от западните политици и агитация, които хвърлят цялата отговорност за дейностите на Русия върху него. Крайно необикновено е, пишат те, че позицията на Русия към Съединени американски щати и НАТО, що се отнася до експанзията на изток на НАТО, да се промени и откакто Путин напусне Кремъл. В умозаключение те споделят, че Русия е велика мощ и значим състезател на международната сцена и Съединени американски щати имат витално значим интерес да поддържат постоянни и прозорливи връзки с тази страна.
На 30 юни 2021 година двамата специалисти разгласяват друга публикация със заглавие " Голямата заблуда: Въздействието на неправилните показа за Русия върху външната политика на Съединени американски щати ". В нея те дефинират два значими фактора, обуславящи хроничните неправилни показа за опциите и ползите на Русия, които оказват въздействие върху външната политика на Съединени американски щати към тази страна. Първият е еуфорията от рухването на Съветския съюз, което подсигурява на Съединени американски щати непреодолимо предимство и поражда в американските държавни политици неправилното разбиране, че не е нужно да се преценяват с ослабената Русия във връзка с разширението на НАТО на изток. Затова и нашествието на Русия в Украйна провокира потрес в Съединени американски щати и НАТО. Вторият фактор, бележит към този момент в предходната им публикация, е че в Америка не регистрират и не се преценяват с обстоятелството, че външната политика на Русия е обусловена от нейните исторически проблеми с обособени значими европейски страни и от география, която не дава ефикасна преграда за отбрана от непознати закани. Това и обуславя неспособността и неуспеха на американските политически водачи да преценяват до каква степен съветските водачи могат да стигнат в дейностите си за отбрана на своята страна. Затова и не обръщат внимание на предизвестието на Путин в Мюних, че разширението на НАТО на изток ще дестабилизира Европа и ще заплаши съветската сигурност.
В коментар от 2 март 2022 година в новинарското списание за проверяващ журнализъм и политика „ Consortium News “, някогашният офицер от разузнаването на Корпуса на морската пехота на Съединени американски щати и някогашен контрольор по оръжията на Организация на обединените нации Скот Ритър се причислява към мнението на Рамър и Соколски за аргументите на руско- украинския спор. Белият дом съгласно него е пленник на опростенческата политика на " положителното против злото ", което е причина за неспособността му осъзнае и изясни на обществото в Америка историческите корени на опасенията на Русия за нейната сигурност от разширението на НАТО на изток. Според него, американският политически хайлайф съзнателно, само че и неправилно обрисува Путин като властнически деспот, с грандиозни проекти за световна, следена от Русия империя. Всъщност Путин съгласно него следва политика за отбрана на ползите и сигурността на Русия, както и на тези руснаци, останали отвън границите на Русия след рухването на Съветския съюз. По- нататък, Ритер разяснява, че Русия се пробва да построи буферна зона сред себе си и НАТО, и че съветската инвазия в Украйна би трябвало да бъде обсъждана в този подтекст. Русия ясно е била декларирала какво желае и какви ще бъдат следствията, в случай че настояванията и са отхвърлени. Тази война беше предизвестена и предотвратима , в случай че западът беше се вслушал в предизвестието на Путин, твърди Ритер.
Скот Ритер е мощно сериозен към Украинското държавно управление по тази причина че в Украйна се толерира и възхвалява Степан Бандера, националист, воювал на страната на нацистите. В Украйна, показва Ритер, събориха мемориали на руските освободители и вместо това издигнаха монументи на украинци, воювали в редиците на 12-та танкова дивизия Секретен сътрудник ". Подобна позиция апропо изрази на 14 февруари т.г. водещият наблюдаващ в консервативния ефирен канал „ Фокс нюз” Тъкър Карлсън който упрекна демократите, че погрешно в руско- украинския спор поддържат Украйна, тъй като тази страна не е народна власт, а нейният президент е деспот, чието държавно управление е забранило опозиционните медии.
Друг американски политически коментатор, Томас Фрийдман, в публикация от 21 февруари 2022 година в „ Ню Йорк Таймс “ слага въпроса за какво е било нужно да се употребява слабостта на Русия след разпада на Съветския съюз за разширение на НАТО на изток, вследствие на което са поставя началото на нова студена война? Той напомня следното мнение на доайена на американската дипломация, известеният посланик Джордж Кенан, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Москва, изиграл значима роля в политиката на Съединени американски щати на въздържане на Русия, изказано на 2 май 2008 година директно откакто Сената е утвърдил решението за разширение на НАТО: " Аз мисля, че това е началото на нова студена война. Русия ще реагира остро и това решение ще повлияе на външната им политика . Русия е била нападана през 17 век от шведите, през 19 век от французите и два пъти от германците пред 20 век. Мисля, че това е трагическа неточност. Нямаше каквато и да е потребност от това ".
На 2 март 2022 година американският политически наблюдаващ Ерик Левитц разгласява в списанието Intellinger коментар под надпис: " Виновна ли е Америка за войната в Украйна ". В нея той написа:
" От десетилетия Кремъл даде на Запада да разбере, че разширението на НАТО и приемането на Украйна визира сърцевината на съветските ползи. Независимо от това Съединени американски щати насърчаваха Украйна и отказваха да изключат опцията за приемането и в НАТО, макар, че бяха наясно, че Русия ще използва военна мощ да се опълчи на това, че следователно Съединени американски щати няма да рискуват да я защитят, и че сама Украйна няма да може да победи в такава война без външна помощ. Тази политика на Съединени американски щати е изменничество към Украйна. Затова най- положителният излаз за благополучието и сигурността на Украйна е отвод от участието в НАТО и оповестяване на неутралитет. Противното ще е злополука за тази страна ". Ерик Левитц цитира и мнението на проф. Джон Миършаймер, прочут политически анализатор от Чикагския университет, който през 2015г.- предизвестява: " Западът води Украйна по примамлива, само че гибелна политика, която ще я докара до злополука ".
Ето и мнението за вероятния неутралитет на Украйна на двама от най- изявените американски политици, някогашния държавен секретар Държавния департамент на Съединени американски щати Хенри Кисинджер и някогашният на президентски консултант по националната сигурност Збигнев Бжежински.
" Западът би трябвало да разбере- утвърждава Кисинджер през 2014 година - значимостта на Украйна за Русия. За да се развива и оживява, тя би трябвало да е мост сред двете страни. Вместо да се причислява към НАТО, Украйна би трябвало да вземе образец от Финландия , като си сътрудничи със Запада в разнообразни области, само че и да не конфронтира Русия.
Бжежински също показва поддръжка на възприемането от Украйна на неутралитет по сходство на финландския модел и упорства, че не би трябвало да взе участие в никакъв боен съюз, който Москва възприема като ориентиран против Русия.
Предупреждения за неправилната политика на Съединени американски щати и към президента Байдън във връзка с Украйна идват и от извънредно десни консервативни кръгове.
На 21 декември 2021 година консервативният американският политик и коментатор Патрик Бюканан, някогашен консултант на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън писа в списанието „ The American Conservative “: Путин ясно споделя - или Съединени американски щати и НАТО ни дават юридически гаранции, че Украйна няма в никакъв случай да се причисли към НАТО и да се трансформира по този начин в база с въоръжения застрашаващи Русия или ние влизаме там и ще си осигурим такава гаранция”. На 19 януари 2022 година той даде следният съвет на американския президент Байдън: ”Ако не имаме намерение да разширяваме НАТО още на изток, с цел да включим Украйна и Грузия, за какво не го заявим и по този начин да отстраним претекста Путин да нападне Украйна?”. Байдън не го послуша, а при започване на март, когато съветската инвазия към този момент беше реалност, Бюканан отначало писа в „ American Conservative “: „ През 2008 година НАТО откри пътя за Грузия и Украйна да се причислят към НАТО. Когато Путин реагира остро против тази опция, Съединените щати дадоха отговор, че НАТО има политика на отворени порти. На това Путин отговори- нито Украйна, нито Грузия ще станат членки на НАТО и още през 2008 година атакува Грузия с цел да пресече желанието на тази страна да стане член на НАТО. И в този момент направи тъкмо това, което ни предизвести, че ще направи- навлезе в Украйна ".
Според известният американки мъдрец, журналист и политически коментатотор Ноам Чомски, „ тази рецесия зрееше 25 години, до момента в който Съединени американски щати с пренебрежение отхвърляха съветските паники и двете червени линии на Москва - Грузия и най-много Украйна....Трагедията можеше да бъде избегната до последната минута преди престъпната експанзия на Путин “ .
От изразените отзиви на видни американски политици и политически коментатори и наблюдаващи е видно, че Съединени американски щати носят своята отговорност за руско- украинският спор. Украйна е примамена с обещания да стане член на НАТО, без да са и дадени гаранции, че ще бъде предпазена при военна намеса от страна на Русия и със знанието, че такава намеса ще бъде неизбежна.
А за всичко това е предизвестил още през 2008 година и американския дипломат в Москва Уилиям Бърнс, в оповестена от Уикиликс грама от 1 февруари същата година до Държавния департамент, Министерството на защитата на Съединени американски щати и до щаб- квартирата на НАТО. Ето главните моменти в нeя:
Бърнс оповестява, че по отношение на желанието за участие на Украйна в НАТО, съветският външен министър Лавров и други високопоставени лица в Москва показват остро противоречие, наблягайки, че Русия ще преглежда разширението на НАТО на изток като евентуална военна опасност. Според американския дипломат, участието на Украйна в НАТО е " прочувствен и невралгичен проблем " за Русия.... Същото се отнася и до самата Украйна, където е допустимо да се стигне до вътрешна революция, заради нежеланието на съветското население там за присъединение към НАТО, и това да принуди Русия да се намеси. Той осведоми, че Лавров приема правото на на прилежащите на Русия страни да се причисляват в каквито желаят организации, само че че те следва и да регистрират, по какъв начин това ще се отрази на своите съседи. Лавров е уверен, че разширението на НАТО на изток не е учредено на основание за сигурност, а като завещание от времето на Студената война. По- нататък Бърнс осведоми, че на конференция на 22 януари представител на Външното министерство е декларирал, че Русия и Украйна имат отговорности по силата на Договора от 1997г. за Дружба, Сътрудничество и Партньорство, в който двете страни заявяват, " че ще се въздържат от присъединяване или поддръжка на всевъзможни дейности, които биха сложили под заплаха сигурността на другата страна " . Лавров акцентира, написа Бърнс, че при допустима интеграция на Украйна в НАТО съществено ще заплаши " Русия ще бъде принудена да предприеме съответни ограничения ".
По- ясно не може и да се каже. Американският дипломат Бърнс, Джордж Кенан, Джордж Фрийдман, Кисинджер и Бжежински, Бюканън, Рамър и Соколски и ред други политически анализатори и наблюдаващи са предупреждавали за това, че недалновидната американска политика на изолираност на Русия и застрашаването националната и сигурност, посредством разширението на НАТО на изток и най- към този момент желанието да одобряват Украйна в тази организация, могат да доведат до непредвидими последици, в това число намеса на Русия за недопускане на тази опция. И че в решенията и дейностите си съветският президент Путин ще се управлява и се е управлявал разумно от желанието за отбрана на сигурността на съветската страна. И е удивително, че Белият дом не се е вслушал в тези предизвестия и в препоръките за неутралитет на Украйна, и че напълно трансферира виновността за руско- украинския спор напълно върху Русия и по- особено върху нейният президент Путин.
Да схванеш дейностите на една персона не значи, че ги оправдаваш- писа политическият коментатор Ерик Левитс. С което желае да каже и обратното- може да осъдиш нечии дейности, само че с цел да си справедлив, би трябвало и да се опиташ да схванеш, какво го е предиздвикало да ги предприеме.
Несъмнено е, че Русия и Путин позволиха с нашествието в Украйна стратегическа неточност. Нищо не постановяваше такава да се реализира сега. Русия неведнъж беше декларирала в предишното, че ще прибегне до военна интервенция с цел да предотврати влизането на Украйна в НАТО, само че в това отношение до момента имаше единствено декларирани планове, без планувани съответни договаряния. По- разумно би било да подхващат единствено лимитирани дейности за отбрана на правата и волята за самоопределение на рускоезичното население в самообявилите се Донецка и Луганска републики. Но явно проектите са били за блиц криг военна намеса, срутване на прозападния режим в Киев в границите на няколко дни и решение по този метод казуса с присъединението на Украйна към НАТО. Това се оказа стратегическа неточност с тежки последици и за Украйна и за изпадналата в политическа и икономическа изолираност Русия.
Решението на Русия и персонално на Путин за военна интервенция в Украйна се наказани остро от доста страни в света, само че в издаването на присъдите като цяло липсва опит за пояснение на дейностите на Русия. Никой от държавниците в Съединени американски щати и НАТО не загатва предизвестията на авторитетни някогашни политически персони и на сегашни политически анализатори и коментатори за провокационната политика на Съединени американски щати и НАТО, обусловила руско- украинския спор. Както нагледно се изрази в един от своите мнения британският журналист Питър Хитченс, в случай че ръгаш мечката с остена,тя ще те захапе “. Той разяснява в своята страница в „ Дейли Мейл “ демонизирането на Путин, като едноличен провинен за спора и нашествието на Русия в Украйна по следния метод:
" След 1992 година Съединени американски щати започнаха да се отнасят към Русия, като към бито куче. Архитектът на това отношение беше Пол Уолфиц (бивш зам. министър на защитата, член на плана за Нов Американски век " ). Той е създател на документ, в който се утвърждава, че занапред нататък в света ще има единствено една супер мощ и непосредствено постановява, че " нашата първа цел е да предотвратим възникването на изток опасност от рода, каквато представляваше Съветския съюз ". Резултат на тази политика съгласно Хитченс е разширението на НАТО на изток. Наистина ли тези, които сътвориха тази политика мислеха, че Русия, няма да забележи, че тя е цел на това уголемение? Русия защищава своите ползи, както всяка друга нация, това факт, сходно на този, че дъждът се излива към земята, и че водата е мокра. Владимир Путин се появи като директна реакция на доктрината на Уолфитс . Ние го създадохме ". Хитченс, сходно на Скот Ритер и Тъкър Карлсън подлага на критика режимът в Украйна и идеализирането и героизирането на украинския президент Зеленски. Той цитира подтискането на използването на съветския език, натиска върху многочисленото рускоезичното население да одобряват украинска версия на имената си, затварянето през 2011 година на три опозиционни телевизионни канала, слагането под домакински арест на опозиционни водач Виктор Медведчук.
Следва да се означи, че в България има и политически наблюдаващи и коментатори, които дават трезва и реалистична оценка на руско- украинския спор. Изненадващо прям в това отношение е известният с десните си убеждения някогашен парламентарен арбитър Георги Марков, който писа във „ Facebook “:
“Какъв е казусът Украйна да признае Крим, който е към този момент съветски и в никакъв случай няма да стане украински, тъй като няма кой да го освободи? Какъв е казусът да признае Донецк и Луганск, които в никакъв случай повече няма да бъдат украински? И най-после, какъв е казусът в украинската конституция да се напише, че Украйна ще резервира неутралитет и няма да стане член на НАТО? Никакъв! “
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ