В Русия, а и в България: исторически комплекси, лъжи и фантазии
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Путин се почувства мощен и атакува Украйна. А сполучливите му медийни офанзиви карат мнозина българи да считат, че в действителност НАТО атакува някого, че в Донбас царува геноцид, а окупаторите били миротворци. Какво в действителност става?
Чакахме да забележим какъв мотив ще си откри Путин да нападне Украйна. Нападна без мотив. По-точно без мотив в сегашното. За артилерийската, пардон, словесната подготовка на нашествието Путин се насочи към историята.
Обясни на света, че Украйна е една измислена страна, където и преди Договора за присъединение към Русия през 17 в. живеели и руси, и православни. Съществуването си тя дължала на болшевиките, които основали тази република без да питат милионите, които живеели в нея. После пък Сталин преместил границите ѝ на запад - за сметка на завладените територии от Румъния, Унгария и Полша. След това Хрушчов подарил на Киев Кримския полуостров. Един подобен комунистически волунтаризъм. Следва ли да уважаваш териториалната целокупност на сходно образувание?
Когато историята служи за политически цели
Не знам дали си заслужава да влизаме в исторически спор с кремълския самовластник. Да припомняме, че Киевска Рус е с няколко века по-стара от московската Русия, да разсъждаме за несполучливите опити да се откри Украинска самостоятелна република след 1917-та, смазани от руска Русия. Историята е огромно място, могат да се намерят обстоятелства в поддръжка на разнообразни тези. Въпросът не е каква тъкмо е историческата истина. Независимо по какъв начин и за какво е зародила, Украйна е през днешния ден самостоятелна, интернационално приета страна.
След Путиновата тирада из мрежата се появиха едни мемета във тип на исторически карти на Османската империя и на Римската империя, съпроводени от апели към зародилите на техните територии страни, като България, неотложно да се откажат от суверенитета си. Тогава още имахме въодушевление за смешки.
Използването на историята за политически цели не е от вчера; в последните години обаче то става все по-натрапливо.
Вижте единствено нашия шантаж във връзка с Северна Македония. Основните причини в действителност са много сходни на Путиновите. Била страна, измислена от Коминтерна, нямала еднаквост, в действителност там говорели български език. Щом е зародила при някакви избрани исторически условия, значи няма действителност - макар че сме я признали като страна, така както и Русия е признала Украйна, почти по същото време. Абе, популярност богу, че нямаме сериозна войска, та да вървим да си я вземем, както към този момент сме опитвали!
И другаде обичат да си играят с исторически мечти
Да не мислите, че тая историческа възстановка е единствено наш патент? Тръмп пристигна на власт със поръчката да направи Америка „ още веднъж велика “ (като по кое време?). Борис Джонсън щеше да си „ върне контрола “ (кой му го беше лишил?). Ердоган пък постоянно ни изправя на нокти, като назовава народите от някогашната си империя „ близки до сърцето му “.
Историческите мечти са обичани изключително на крайнодесните политици. Например главният съперник за президентския пост във Франция, публицистът Ерик Земур, постоянно скандализира поданството с нелепи тези - да вземем за пример, че фашисткият режим на Виши бил „ дал “ на нацистите единствено евреи с непознато поданство, а своите „ избавил “ (впрочем у нас същата теза е общо място, дори я употребяват като мотив за гордост).
Целият настоящ спор се пречупва през исторически аналогии. А вие за какво нападнахте Либия? Ами какво търсехте във Виетнам? Китай, в комплицираната си неуверена позиция, се сети, че при бомбардировките на Белград преди двайсет и няколко години беше ударено посолството им и споделиха, че НАТО „ дължи кръв “. Българските русофили незабавно извадиха напред тежкия ни исторически комплекс за признателност пред освободителите, забравяйки умело, че също толкоз освободители могат да се считат и нападнатите през днешния ден украинци.
Защо споделям мечти? Защото сериозната историческа просвета се пази от това да става оръжие в ръцете на политиците. Историкът знае прекалено много, с цел да бъде националист, писа Ерик Хобсбом: схваща многопластовостта на процесите, вижда несъгласията в причинно-следствените връзки. Виж, популистът вади случки, които му изнасят, натоварва ги с възмущения и пристрастености, след това разобличава „ митовете “ на формалната просвета, която крие от жителите разнообразни истини.
У нас тези популисти са легион и тезите им от време на време влизат в комични несъгласия – тангристи против славянофили, носталгици против антикомунисти. В Русия обаче народна власт няма: нашествието и в историята, и в територията се командва от обединен център. Какво става в главата на този център - през днешния ден никой не схваща. Много наблюдаващи споделят, че Путин е почнал да развива характерна параноя (думата значи „ около разум “), не се вижда с хора, живее в паралелна действителност. За това била съдействала Ковид епидемията, от която той мощно се уплашил – по три теста трябвало да се вършат преди някой да се срещне с него, а гигантската маса, от двете страни на която седяха с Макрон, била, с цел да се предотврати болест.
Защо Путин се почувства мощен
По-вероятно е да се е почувствал мощен поради разделянето в Америка и появяването на крайнодесни или просто подкупни предатели в Европа. Заради насъбраните запаси в злато и шеметната цена на петрола. Заради нечуваните триумфи на хибридните му медийни офанзиви, които карат през днешния ден множеството българи да считат, че в действителност НАТО атакува някого, че в Донбас царял геноцид, а окупаторите били миротворци.
А може би към този момент сме на оня кръстопът на цивилизацията, за който писа Ювал Ноа Харари, когато войната се връща като метод за правене на политика „ с други средства “. Вярно, демократичният свят може да затегне коланите и да изключи бруталната суперсила, която отхвърля да играе по разпоредбите. За жал, преходът от война към мир е мудна работа, до момента в който блицкригът – и при Хитлер, и при Путин – е мълниеносен.
* Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло
Путин се почувства мощен и атакува Украйна. А сполучливите му медийни офанзиви карат мнозина българи да считат, че в действителност НАТО атакува някого, че в Донбас царува геноцид, а окупаторите били миротворци. Какво в действителност става?
Чакахме да забележим какъв мотив ще си откри Путин да нападне Украйна. Нападна без мотив. По-точно без мотив в сегашното. За артилерийската, пардон, словесната подготовка на нашествието Путин се насочи към историята.
Обясни на света, че Украйна е една измислена страна, където и преди Договора за присъединение към Русия през 17 в. живеели и руси, и православни. Съществуването си тя дължала на болшевиките, които основали тази република без да питат милионите, които живеели в нея. После пък Сталин преместил границите ѝ на запад - за сметка на завладените територии от Румъния, Унгария и Полша. След това Хрушчов подарил на Киев Кримския полуостров. Един подобен комунистически волунтаризъм. Следва ли да уважаваш териториалната целокупност на сходно образувание?
Когато историята служи за политически цели
Не знам дали си заслужава да влизаме в исторически спор с кремълския самовластник. Да припомняме, че Киевска Рус е с няколко века по-стара от московската Русия, да разсъждаме за несполучливите опити да се откри Украинска самостоятелна република след 1917-та, смазани от руска Русия. Историята е огромно място, могат да се намерят обстоятелства в поддръжка на разнообразни тези. Въпросът не е каква тъкмо е историческата истина. Независимо по какъв начин и за какво е зародила, Украйна е през днешния ден самостоятелна, интернационално приета страна.
След Путиновата тирада из мрежата се появиха едни мемета във тип на исторически карти на Османската империя и на Римската империя, съпроводени от апели към зародилите на техните територии страни, като България, неотложно да се откажат от суверенитета си. Тогава още имахме въодушевление за смешки.
Използването на историята за политически цели не е от вчера; в последните години обаче то става все по-натрапливо.
Вижте единствено нашия шантаж във връзка с Северна Македония. Основните причини в действителност са много сходни на Путиновите. Била страна, измислена от Коминтерна, нямала еднаквост, в действителност там говорели български език. Щом е зародила при някакви избрани исторически условия, значи няма действителност - макар че сме я признали като страна, така както и Русия е признала Украйна, почти по същото време. Абе, популярност богу, че нямаме сериозна войска, та да вървим да си я вземем, както към този момент сме опитвали!
И другаде обичат да си играят с исторически мечти
Да не мислите, че тая историческа възстановка е единствено наш патент? Тръмп пристигна на власт със поръчката да направи Америка „ още веднъж велика “ (като по кое време?). Борис Джонсън щеше да си „ върне контрола “ (кой му го беше лишил?). Ердоган пък постоянно ни изправя на нокти, като назовава народите от някогашната си империя „ близки до сърцето му “.
Историческите мечти са обичани изключително на крайнодесните политици. Например главният съперник за президентския пост във Франция, публицистът Ерик Земур, постоянно скандализира поданството с нелепи тези - да вземем за пример, че фашисткият режим на Виши бил „ дал “ на нацистите единствено евреи с непознато поданство, а своите „ избавил “ (впрочем у нас същата теза е общо място, дори я употребяват като мотив за гордост).
Целият настоящ спор се пречупва през исторически аналогии. А вие за какво нападнахте Либия? Ами какво търсехте във Виетнам? Китай, в комплицираната си неуверена позиция, се сети, че при бомбардировките на Белград преди двайсет и няколко години беше ударено посолството им и споделиха, че НАТО „ дължи кръв “. Българските русофили незабавно извадиха напред тежкия ни исторически комплекс за признателност пред освободителите, забравяйки умело, че също толкоз освободители могат да се считат и нападнатите през днешния ден украинци.
Защо споделям мечти? Защото сериозната историческа просвета се пази от това да става оръжие в ръцете на политиците. Историкът знае прекалено много, с цел да бъде националист, писа Ерик Хобсбом: схваща многопластовостта на процесите, вижда несъгласията в причинно-следствените връзки. Виж, популистът вади случки, които му изнасят, натоварва ги с възмущения и пристрастености, след това разобличава „ митовете “ на формалната просвета, която крие от жителите разнообразни истини.
У нас тези популисти са легион и тезите им от време на време влизат в комични несъгласия – тангристи против славянофили, носталгици против антикомунисти. В Русия обаче народна власт няма: нашествието и в историята, и в територията се командва от обединен център. Какво става в главата на този център - през днешния ден никой не схваща. Много наблюдаващи споделят, че Путин е почнал да развива характерна параноя (думата значи „ около разум “), не се вижда с хора, живее в паралелна действителност. За това била съдействала Ковид епидемията, от която той мощно се уплашил – по три теста трябвало да се вършат преди някой да се срещне с него, а гигантската маса, от двете страни на която седяха с Макрон, била, с цел да се предотврати болест.
Защо Путин се почувства мощен
По-вероятно е да се е почувствал мощен поради разделянето в Америка и появяването на крайнодесни или просто подкупни предатели в Европа. Заради насъбраните запаси в злато и шеметната цена на петрола. Заради нечуваните триумфи на хибридните му медийни офанзиви, които карат през днешния ден множеството българи да считат, че в действителност НАТО атакува някого, че в Донбас царял геноцид, а окупаторите били миротворци.
А може би към този момент сме на оня кръстопът на цивилизацията, за който писа Ювал Ноа Харари, когато войната се връща като метод за правене на политика „ с други средства “. Вярно, демократичният свят може да затегне коланите и да изключи бруталната суперсила, която отхвърля да играе по разпоредбите. За жал, преходът от война към мир е мудна работа, до момента в който блицкригът – и при Хитлер, и при Путин – е мълниеносен.
* Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ