Руската милитаристична опера над картата на света
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Владимир Ростоцкий, политолог, Русия
Вече втори месец Украйна продължава да бъде в политическия епицентър на международното внимание, а възходящите апетити на Москва са против сигурността на Запада и военната помощ на Киев.
Очевидно деменцията на Кремълските мужици е стигнала до точката, в която икономическата, научната, културната и моралната деградация на целия съветски хайлайф се трансформира в основа за актуализиране на сюжета на фантастична галактическа опера върху геополитическата карта на действителния свят.
Ултиматумната ескалация в преговорния развой от страна на искрено слаб и съвсем изгубилия противник е доказателство за недвусмислено провалената външна политика на Русия. От една страна, приказва за неуловимо намаляващите вероятности за външно позициониране, а въпреки това, на предпочитание непременно да се циментира съществуващата вътрешна система и да се поддържа непристойно грозна отвесна власт, построена върху беззаконието на ръководещите в Кремъл.
Заплахата от военна интервенция в Украйна, с подмятания за разширение на географията на военното наличие, в това число нуклеарното, е невиждано предизвикателство освен за Европа, само че и за целия либерален свят.
Достатъчно е да напомним, че обичаната тактика на Кремъл е непрекъснато да покачва залозите и да тегли нови след старите „ червени линии “. Следвайки тази традиция, след настояването за блокиране на разширението на НАТО на изток, Москва изиска да не се разполагат оръжия и военни бази на западните страни на територията на Украйна.
Кремъл „ сънува “ за възобновяване в рамките на Руската империя, в които Балтийските страни и Финландия по право да се включат. Освен това Кремъл настоя за евакуиране на силите на НАТО от България и Румъния.
С сходна изразителност Русия съзнателно блокира опцията за цивилизован разговор със Запада. А напредъкът в договарянията става неосъществим поради милитаристичната изразителност и продължаващата ескалация.
Кремъл продължава да помпа мускулите и да образува ударни сили покрай границите си с Украйна. В същото време световното преразпределение на съветската войска към този момент е излязло надалеч оттатък територията на федерацията. В допълнение към 140 хиляди военни и нападателни оръжия, съсредоточени в западната посока, Путин наводнява прилежаща Беларус с съветски войски и праща необикновен брой десантни кораби в Черно море. Особено рисково е желанието на Москва да изиграе реплика на нуклеарна война – командно-щабното обучение „ Гръм “ планува изстрелване на балистични ракети от сушата, морето и въздуха.
Така Москва продължава да ползва тактика за заплашване. Паралелно с това на Запад се изпращат разнообразни сигнали - доближаване с Иран, образуване на плацдарми във Венецуела, Никарагуа и Куба, опция за признание на ДНР-ЛНР, доставка на най-новите оръжейни системи в тези квази-републики.
Но най-голямата опасност освен за европейската, само че и за международната сигурност се трансформира в вероятността за нуклеарна интеграция с Беларус. Чрез опитомяването на режима на Лукашенко Москва направи Минск тотално подвластен в политическата, икономическата и военно-техническата сфера, принуждавайки го да се движи по ясно определeна посока.
Непризнатият президент на страната Александър Лукашенко съобщи, че ще изпрати " цялостен контингент от беларуската войска " на границата с Украйна в отговор на ефимерна опасност от Украйна. През декември 2021 година министърът на външните работи на Беларус Владимир Макей даде да се разбере, че страната е подготвена да одобри съветски нуклеарни оръжия, с цел да противодейства на НАТО.
От своя страна съветският външен министър Сергей Лавров означи, че „ в района се завръща призрачен сюжет на военна борба “, което може да се трансформира в причина за „ нуклеарно изостряне “. Путин повтори същата концепция – влизането на Украйна в НАТО ще сътвори опасност от боен спор сред Русия и Алианса за Крим. В същото време той загатна, че Русия продължава да бъде нуклеарна мощ.
В желанието си да отбрани правото да диктува над бързо свиващата си сфера на въздействие, Москва върви по пътя на слагането на невъзможни ултиматуми, подкопаване на главните правила на демокрацията и политическия плурализъм, спиране на договарянията и опасност с нуклеарни оръжия.
Това, което се случи с Грузия, Украйна и Беларус, е ясно доказателство за тактиката на Русия на Путин в построяването на връзки с интернационалните сътрудници, на първо място със съседите. Тя се основава на деликатно „ оформяне на събитията “ с следващ преход към боен напън и, в случай че е належащо, военна интервенция. В желанията си да възвърне хегемонията си в постсъветското пространство Кремъл работи извънредно посредством дестабилизация, експанзия, които се заменят с определяне на цялостен надзор, маскиран като помагащ или освобождаващ съветски жители.
Имайки това поради, съветската инвазия в Украйна към момента е доста евентуално, като се има поради преобладаващият милитаристичен светоглед в Кремъл над здравия разсъдък.
Коментар на Владимир Ростоцкий, политолог, Русия
Вече втори месец Украйна продължава да бъде в политическия епицентър на международното внимание, а възходящите апетити на Москва са против сигурността на Запада и военната помощ на Киев.
Очевидно деменцията на Кремълските мужици е стигнала до точката, в която икономическата, научната, културната и моралната деградация на целия съветски хайлайф се трансформира в основа за актуализиране на сюжета на фантастична галактическа опера върху геополитическата карта на действителния свят.
Ултиматумната ескалация в преговорния развой от страна на искрено слаб и съвсем изгубилия противник е доказателство за недвусмислено провалената външна политика на Русия. От една страна, приказва за неуловимо намаляващите вероятности за външно позициониране, а въпреки това, на предпочитание непременно да се циментира съществуващата вътрешна система и да се поддържа непристойно грозна отвесна власт, построена върху беззаконието на ръководещите в Кремъл.
Заплахата от военна интервенция в Украйна, с подмятания за разширение на географията на военното наличие, в това число нуклеарното, е невиждано предизвикателство освен за Европа, само че и за целия либерален свят.
Достатъчно е да напомним, че обичаната тактика на Кремъл е непрекъснато да покачва залозите и да тегли нови след старите „ червени линии “. Следвайки тази традиция, след настояването за блокиране на разширението на НАТО на изток, Москва изиска да не се разполагат оръжия и военни бази на западните страни на територията на Украйна.
Кремъл „ сънува “ за възобновяване в рамките на Руската империя, в които Балтийските страни и Финландия по право да се включат. Освен това Кремъл настоя за евакуиране на силите на НАТО от България и Румъния.
С сходна изразителност Русия съзнателно блокира опцията за цивилизован разговор със Запада. А напредъкът в договарянията става неосъществим поради милитаристичната изразителност и продължаващата ескалация.
Кремъл продължава да помпа мускулите и да образува ударни сили покрай границите си с Украйна. В същото време световното преразпределение на съветската войска към този момент е излязло надалеч оттатък територията на федерацията. В допълнение към 140 хиляди военни и нападателни оръжия, съсредоточени в западната посока, Путин наводнява прилежаща Беларус с съветски войски и праща необикновен брой десантни кораби в Черно море. Особено рисково е желанието на Москва да изиграе реплика на нуклеарна война – командно-щабното обучение „ Гръм “ планува изстрелване на балистични ракети от сушата, морето и въздуха.
Така Москва продължава да ползва тактика за заплашване. Паралелно с това на Запад се изпращат разнообразни сигнали - доближаване с Иран, образуване на плацдарми във Венецуела, Никарагуа и Куба, опция за признание на ДНР-ЛНР, доставка на най-новите оръжейни системи в тези квази-републики.
Но най-голямата опасност освен за европейската, само че и за международната сигурност се трансформира в вероятността за нуклеарна интеграция с Беларус. Чрез опитомяването на режима на Лукашенко Москва направи Минск тотално подвластен в политическата, икономическата и военно-техническата сфера, принуждавайки го да се движи по ясно определeна посока.
Непризнатият президент на страната Александър Лукашенко съобщи, че ще изпрати " цялостен контингент от беларуската войска " на границата с Украйна в отговор на ефимерна опасност от Украйна. През декември 2021 година министърът на външните работи на Беларус Владимир Макей даде да се разбере, че страната е подготвена да одобри съветски нуклеарни оръжия, с цел да противодейства на НАТО.
От своя страна съветският външен министър Сергей Лавров означи, че „ в района се завръща призрачен сюжет на военна борба “, което може да се трансформира в причина за „ нуклеарно изостряне “. Путин повтори същата концепция – влизането на Украйна в НАТО ще сътвори опасност от боен спор сред Русия и Алианса за Крим. В същото време той загатна, че Русия продължава да бъде нуклеарна мощ.
В желанието си да отбрани правото да диктува над бързо свиващата си сфера на въздействие, Москва върви по пътя на слагането на невъзможни ултиматуми, подкопаване на главните правила на демокрацията и политическия плурализъм, спиране на договарянията и опасност с нуклеарни оръжия.
Това, което се случи с Грузия, Украйна и Беларус, е ясно доказателство за тактиката на Русия на Путин в построяването на връзки с интернационалните сътрудници, на първо място със съседите. Тя се основава на деликатно „ оформяне на събитията “ с следващ преход към боен напън и, в случай че е належащо, военна интервенция. В желанията си да възвърне хегемонията си в постсъветското пространство Кремъл работи извънредно посредством дестабилизация, експанзия, които се заменят с определяне на цялостен надзор, маскиран като помагащ или освобождаващ съветски жители.
Имайки това поради, съветската инвазия в Украйна към момента е доста евентуално, като се има поради преобладаващият милитаристичен светоглед в Кремъл над здравия разсъдък.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ