Речта на Румен Радев и македонското мълчание
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Панде КОЛЕМИШЕВСКИ, " Нова Македония "
Честването на 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев не провокира земетресение нито в Македония, нито в България. Политическата мощ на оповестеното земетресение не сподели по-сериозни сеизмични отклонения на екрана, макар че събитието се разигра от двете страни на границата сред двете страни. Сякаш е имало сделка сред двете държавни управления около Гоце да не се нервира мечката. Така може да се опише общата картина на празнуването на рождения ден на индивида, който колкото сплотява македонците и българите, толкоз в това време и ги разединява. Ако тези обществени изяви бяха проби за това, какво следва в бъдеще, то те са принос на двете нови държавни управления към сякаш усъвършенстваните отношеният и определения път за откровено съдействие, в случай че има и зрънце откровеност в политиката. Но все пак неприятните разногласия не престават да излъчват горчиви миризми, а определеният целофан не крие задоволително аромата на недоразумения и несъгласия сред двете страни.
Разликите сред Петков и Радев
В България основни публични участници в тържеството бяха президентът Румен Радев и министър председателят Кирил Петков. В Македония, в отсъствието на министър-председателя, тази роля беше поета от президента. По мотива Петков показа къс текст на страницата на държавното управление си във Facebook, в който написа, че Делчев е български бунтовник и неразделна част от общата история с Македония. Той добави, че „ Делчев е един от знаците на битката за независимост, идеолог на македоно-одринското революционно-освободително придвижване и е неразделна част от общата ни история с народа на Северна Македония. " Той е един от хората, които карат и двете народи да се гордеят. " Краткостта на изказването сигурно не е резултат от неговото непознаване на историята, нито от неспособността на кабинета да му напише цялостен етюд, само че най-вероятно повода е в устрема да не скапва лансираната си тактика „ да премине леко Брегалница и Вардар “ и без пердах да превземе Скопие.
По-различно беше представянето на Румен Радев, генерал-майор от Военновъздушни сили, към този момент граждански президент на страната, определен от народа за повторно на този пост. Освен тържественото му появяване на площад " Македония " в Благоевград, той, прилагайки актуалните електронни информационни системи, се популяризира и в обществените мрежи. Този рядко образован и почитан военачалник, учтив в комбинация от съветски и американски образователни заведения и доктрини, някогашен пълководец на българските Военновъздушни сили, се възползва от опцията да изпрати разнообразни сигнали. По нов метод, само че със остарели послания – всеки да знае и има поради какво е бил Гьорджи Гоце Делчев и защо се е борил. Обвити със жанр, само че задоволително ясни за тези, към които са адресирани, в случай че се прочетат в профила му във Facebook. Адресът им е: Република Северна Македония и македонците в нея.
Президентът на България свързва делото на Делчев съвсем извънредно с битката за обединена България и за поправянето на несправедливостите на Берлинския конгрес през 1878 година, т.е. битката за възобновление на Санстефанска България, в чиито граници се намираше територията на географска Македония. Радев приказва за страна, за принудително разграничен народ, за орис, която продължава и до през днешния ден.
Какво написа Радев за Гоце Делчев
Ето какво написа той в този смисъл: „ В историческата памет на нашия народ има събития, които постоянно ще ни изпълват с горделивост. Има хора, които са станали митове приживе. Българи с непоколебима воля, родолюбие и безрезервност, чийто живот и дело не се вписват в граници и столетия. Само няколко месеца след нейното възкресение през 1878 година свободна България е раздрана, а Македония и Тракия още веднъж са поробени. Но Берлинският конгрес не съумя да угаси нито вярата на македонските и тракийските българи в личните си сили да защитят правото си на заслужен живот, нито вярата за независимост. Защото имаше хора, революционери като Гоце Делчев.
Вътрешната македоно-одринска революционна организация приема обетите на Васил Левски и продължава битката, в която името на Гоце Делчев постоянно ще свети. И като преподавател в Българската екзархия в Щип, и като юнкер във Военното учебно заведение в София и деятел на революционната организация, Гоце Делчев посвещава целия си живот на свободата на Македония и Одринско.
Даме Груев си спомня думите на Гоце Делчев: „ Ние, българите от Македония и Одринско, не би трябвало да изпускаме от взор, че има и други нации и страни, които са доста заинтригувани от решаването на този въпрос. Намесата на България ще предизвика намесата на прилежащите страни и може да докара до разпадането на Македония... ''В тази свята идея Гоце Делчев непрекъснато призоваваше, че би трябвало да се борим за свободата на Македония и Одринско сами с общи старания и саможертви, с цел да предотвратим ново разделяне..
„ Страдащи от насилственото разделяне на народа си, дейците на ВМОРО осъзнаха, че македонският въпрос пробужда освен светлия блян за национално обединяване на българите, само че и користните цели на великите сили и на близки и далечни съседи ".
Позовавайки се на честването на деня от позиция на сегашната обстановка, Радев още веднъж асоциира със ориста на един разграничен народ в две страни, който би трябвало да се осъзнае и да се събере, употребявайки делото на Делчев. „ Вдъхновени от образеца на Гоце Делчев, (разказва Радев) волята и силата, честността, с която той управлява освободителното придвижване, нашите предшественици възпитават в себе си храброст и мощ, с които поддържат светлия блян – независимост и достолепие за всеки човек.
„ Днес, споделя Радев, от двете страни на границата имаме потребност от такава мощ и храброст, с цел да се освободим от заблудите, да се отървем от надълбоко вкоренените си разделения и идеологически окови и дружно да намерим път напред.
Следвайки поредно своята политика, е напълно ясно за кого мисли Радев и кого поучава да се отърве от заблудите, да отхвърли вкоренените разделения и идеологически окови. Ако се твърди, че България ги е отхвърлила от дълго време, тази задача, това обвързване се отнася до Македония и македонците, заблудени в своята самостоятелност, в своята история, език и книжовност.
Чия " е нашата страна "?
Македонското честване на рождението на Гоце мина повече със боязън, в сравнение с с наслада. Страх от българите. Македонските управляващи още от подписването на Споразумението за другарство, добросъседство и съдействие от Зоран Заев до момента гледат да не смущават българския дух, който непрекъснато размахва сабя. Така се държаха на 4 февруари 2022 година, по този начин се държат новият министър председател и неговите министри на всички срещи.
Може би е разбираемо, че министърът на външните работи Буяр Османи в своите изявления, изказвания и изявленията съвсем в никакъв случай не загатва македонския народ и македонците. Той приказва за спор сред нации и страни. Но е поразително, че всички останали министри, служители и депутати, като че ли се срамят да произнесат думите – македонци, македонски народ, в това число и името на Република Македония, даже и да е Северна. В обясненията на връзките с България съвсем всички употребяват термините " две страни ", " два народа ", като в никакъв случай не се загатва македонският народ. И става дума точно за неговата орис и бъдеще. В историческите разногласия с България не става въпрос нито за албанците, нито за турците, нито за сърбите, нито за власите, нито за ромите, нито за бошняците в Македония. На карта са македонците, тяхната еднаквост, тяхната история, език и книжовност.
Термините " моята страна ", " нашата страна ", " нашите хора ", употребявани за Македония пред задгранични представители, пристигнали на публично посещаване в страната, все по-често се чуват от македонските министри и други публични лица, даже за вътрешна приложимост. Езикът ни изсъхва, когато би трябвало да кажат думата македонци. Дали македонските политици се срамят, дали им е казано от непознати съветници да го създадат, е мъчно да се гадае, само че може да се заключи, че непосочването на името на народа е тежка засегнатост и нарушаване на Конституцията, в която са конституирани македонците, най-малко към този момент.
Наистина съвсем няма човек, който да не желае положителни връзки сред Македония и България. Те заслужават поддръжката на новия метод и взаимно проявената благосклонност за превъзмогване на разликите, България да отстрани ветото и да отвори пътя на Македония да стартира договаряния с Европейския съюз. Но всички замислени проекти и планове ще се провалят, в случай че се упорства единствено за една истина, единствено за българската. Такова отношение не е нито почтено, нито приятелско, нито добросъседско.
Коментар на Панде КОЛЕМИШЕВСКИ, " Нова Македония "
Честването на 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев не провокира земетресение нито в Македония, нито в България. Политическата мощ на оповестеното земетресение не сподели по-сериозни сеизмични отклонения на екрана, макар че събитието се разигра от двете страни на границата сред двете страни. Сякаш е имало сделка сред двете държавни управления около Гоце да не се нервира мечката. Така може да се опише общата картина на празнуването на рождения ден на индивида, който колкото сплотява македонците и българите, толкоз в това време и ги разединява. Ако тези обществени изяви бяха проби за това, какво следва в бъдеще, то те са принос на двете нови държавни управления към сякаш усъвършенстваните отношеният и определения път за откровено съдействие, в случай че има и зрънце откровеност в политиката. Но все пак неприятните разногласия не престават да излъчват горчиви миризми, а определеният целофан не крие задоволително аромата на недоразумения и несъгласия сред двете страни.
Разликите сред Петков и Радев
В България основни публични участници в тържеството бяха президентът Румен Радев и министър председателят Кирил Петков. В Македония, в отсъствието на министър-председателя, тази роля беше поета от президента. По мотива Петков показа къс текст на страницата на държавното управление си във Facebook, в който написа, че Делчев е български бунтовник и неразделна част от общата история с Македония. Той добави, че „ Делчев е един от знаците на битката за независимост, идеолог на македоно-одринското революционно-освободително придвижване и е неразделна част от общата ни история с народа на Северна Македония. " Той е един от хората, които карат и двете народи да се гордеят. " Краткостта на изказването сигурно не е резултат от неговото непознаване на историята, нито от неспособността на кабинета да му напише цялостен етюд, само че най-вероятно повода е в устрема да не скапва лансираната си тактика „ да премине леко Брегалница и Вардар “ и без пердах да превземе Скопие.
По-различно беше представянето на Румен Радев, генерал-майор от Военновъздушни сили, към този момент граждански президент на страната, определен от народа за повторно на този пост. Освен тържественото му появяване на площад " Македония " в Благоевград, той, прилагайки актуалните електронни информационни системи, се популяризира и в обществените мрежи. Този рядко образован и почитан военачалник, учтив в комбинация от съветски и американски образователни заведения и доктрини, някогашен пълководец на българските Военновъздушни сили, се възползва от опцията да изпрати разнообразни сигнали. По нов метод, само че със остарели послания – всеки да знае и има поради какво е бил Гьорджи Гоце Делчев и защо се е борил. Обвити със жанр, само че задоволително ясни за тези, към които са адресирани, в случай че се прочетат в профила му във Facebook. Адресът им е: Република Северна Македония и македонците в нея.
Президентът на България свързва делото на Делчев съвсем извънредно с битката за обединена България и за поправянето на несправедливостите на Берлинския конгрес през 1878 година, т.е. битката за възобновление на Санстефанска България, в чиито граници се намираше територията на географска Македония. Радев приказва за страна, за принудително разграничен народ, за орис, която продължава и до през днешния ден.
Какво написа Радев за Гоце Делчев
Ето какво написа той в този смисъл: „ В историческата памет на нашия народ има събития, които постоянно ще ни изпълват с горделивост. Има хора, които са станали митове приживе. Българи с непоколебима воля, родолюбие и безрезервност, чийто живот и дело не се вписват в граници и столетия. Само няколко месеца след нейното възкресение през 1878 година свободна България е раздрана, а Македония и Тракия още веднъж са поробени. Но Берлинският конгрес не съумя да угаси нито вярата на македонските и тракийските българи в личните си сили да защитят правото си на заслужен живот, нито вярата за независимост. Защото имаше хора, революционери като Гоце Делчев.
Вътрешната македоно-одринска революционна организация приема обетите на Васил Левски и продължава битката, в която името на Гоце Делчев постоянно ще свети. И като преподавател в Българската екзархия в Щип, и като юнкер във Военното учебно заведение в София и деятел на революционната организация, Гоце Делчев посвещава целия си живот на свободата на Македония и Одринско.
Даме Груев си спомня думите на Гоце Делчев: „ Ние, българите от Македония и Одринско, не би трябвало да изпускаме от взор, че има и други нации и страни, които са доста заинтригувани от решаването на този въпрос. Намесата на България ще предизвика намесата на прилежащите страни и може да докара до разпадането на Македония... ''В тази свята идея Гоце Делчев непрекъснато призоваваше, че би трябвало да се борим за свободата на Македония и Одринско сами с общи старания и саможертви, с цел да предотвратим ново разделяне..
„ Страдащи от насилственото разделяне на народа си, дейците на ВМОРО осъзнаха, че македонският въпрос пробужда освен светлия блян за национално обединяване на българите, само че и користните цели на великите сили и на близки и далечни съседи ".
Позовавайки се на честването на деня от позиция на сегашната обстановка, Радев още веднъж асоциира със ориста на един разграничен народ в две страни, който би трябвало да се осъзнае и да се събере, употребявайки делото на Делчев. „ Вдъхновени от образеца на Гоце Делчев, (разказва Радев) волята и силата, честността, с която той управлява освободителното придвижване, нашите предшественици възпитават в себе си храброст и мощ, с които поддържат светлия блян – независимост и достолепие за всеки човек.
„ Днес, споделя Радев, от двете страни на границата имаме потребност от такава мощ и храброст, с цел да се освободим от заблудите, да се отървем от надълбоко вкоренените си разделения и идеологически окови и дружно да намерим път напред.
Следвайки поредно своята политика, е напълно ясно за кого мисли Радев и кого поучава да се отърве от заблудите, да отхвърли вкоренените разделения и идеологически окови. Ако се твърди, че България ги е отхвърлила от дълго време, тази задача, това обвързване се отнася до Македония и македонците, заблудени в своята самостоятелност, в своята история, език и книжовност.
Чия " е нашата страна "?
Македонското честване на рождението на Гоце мина повече със боязън, в сравнение с с наслада. Страх от българите. Македонските управляващи още от подписването на Споразумението за другарство, добросъседство и съдействие от Зоран Заев до момента гледат да не смущават българския дух, който непрекъснато размахва сабя. Така се държаха на 4 февруари 2022 година, по този начин се държат новият министър председател и неговите министри на всички срещи.
Може би е разбираемо, че министърът на външните работи Буяр Османи в своите изявления, изказвания и изявленията съвсем в никакъв случай не загатва македонския народ и македонците. Той приказва за спор сред нации и страни. Но е поразително, че всички останали министри, служители и депутати, като че ли се срамят да произнесат думите – македонци, македонски народ, в това число и името на Република Македония, даже и да е Северна. В обясненията на връзките с България съвсем всички употребяват термините " две страни ", " два народа ", като в никакъв случай не се загатва македонският народ. И става дума точно за неговата орис и бъдеще. В историческите разногласия с България не става въпрос нито за албанците, нито за турците, нито за сърбите, нито за власите, нито за ромите, нито за бошняците в Македония. На карта са македонците, тяхната еднаквост, тяхната история, език и книжовност.
Термините " моята страна ", " нашата страна ", " нашите хора ", употребявани за Македония пред задгранични представители, пристигнали на публично посещаване в страната, все по-често се чуват от македонските министри и други публични лица, даже за вътрешна приложимост. Езикът ни изсъхва, когато би трябвало да кажат думата македонци. Дали македонските политици се срамят, дали им е казано от непознати съветници да го създадат, е мъчно да се гадае, само че може да се заключи, че непосочването на името на народа е тежка засегнатост и нарушаване на Конституцията, в която са конституирани македонците, най-малко към този момент.
Наистина съвсем няма човек, който да не желае положителни връзки сред Македония и България. Те заслужават поддръжката на новия метод и взаимно проявената благосклонност за превъзмогване на разликите, България да отстрани ветото и да отвори пътя на Македония да стартира договаряния с Европейския съюз. Но всички замислени проекти и планове ще се провалят, в случай че се упорства единствено за една истина, единствено за българската. Такова отношение не е нито почтено, нито приятелско, нито добросъседско.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ