Трайчо Трайков: Бил съм и в Казахстан, и в Австралия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Бил съм и в Казахстан, и в Австралия.
В Австралия се договорихме да финансират предпроектно изследване за хващане и предпазване на въглерод в България (CCS). Австралийците са един от най-големите експортьори на въглища и тогава (а май и сега) не бързаха да ги отписват като енергиен източник.
Понеже беше президентска аудиенция се движехме в конвой с едни бели опели междинен клас, локално произвеждане, с полиция начело и откъм гърба, както си му е редът. Аз пътувах в една кола с различен член на делегацията. По едно време той възпламени пура, водачът му направи два пъти забележка и индивидът просто отвори прозореца и си протегна ръката на открито, като я прибираше единствено, с цел да си дръпне. След малко на водача му се обадиха по телефона и целият конвой заедно с президента заедно отби до пътя и спря. Тръгнахме чак когато пурата беше загасена.
В Казахстан говорихме за транскаспийския газопровод, който в никакъв случай няма да се построи, защото съгласно руснаците щял да заплаши любовния живот на белугата. Към края на деня седнахме да поговорим за трийсетина минути в лобито на хотела на по чаша вино с двама локални предприемачи и шефа на огромна западна компания. След време се засякохме отново със същия човек и той ми описа, че защото останал финален, изискал да заплати сметката, а тя се оказала 24 хиляди $. Той, естествено бил покъртен и почнал да спори, че е станала неточност. Няма неточност, споделил сервитьорът, виното беше 7 хиляди бутилката плюс хиляда $ коркаж. И по този начин да е, споделил моят прочут, ние не сме изпили три бутилки. Ами вие изпихте една и започнахте втора и аз тогава отворих трета за декантиране, бил отговорът. Добре де, не се предавал западнякът, а за какво сте ни донесли такова скъпо вино, без да ни предупредите? Е по какъв начин ще е скъпо, споделил сервитьорът, предходната седмица единият от вашите другари прави тук женитба на щерка си и беше поръчал 100 кашона.
Тук към този момент американецът останал без причини и платил, като от самото начало си представял по какъв начин от счетоводството, което тъкмо били аутсорснали в Индия, щели да си кажат какъв глупак е шефът им.
(След време обаче ми изпрати фотография от британски вестник, на която беше астрономичната сметка, платена от съветски олигарх в някакъв лондонски ресторант. Беше подчертал цената на виното и беше написал: като нашето, на същата цена, значи не са ме излъгали в хотела в Астана!)
Бил съм и в Казахстан, и в Австралия.
В Австралия се договорихме да финансират предпроектно изследване за хващане и предпазване на въглерод в България (CCS). Австралийците са един от най-големите експортьори на въглища и тогава (а май и сега) не бързаха да ги отписват като енергиен източник.
Понеже беше президентска аудиенция се движехме в конвой с едни бели опели междинен клас, локално произвеждане, с полиция начело и откъм гърба, както си му е редът. Аз пътувах в една кола с различен член на делегацията. По едно време той възпламени пура, водачът му направи два пъти забележка и индивидът просто отвори прозореца и си протегна ръката на открито, като я прибираше единствено, с цел да си дръпне. След малко на водача му се обадиха по телефона и целият конвой заедно с президента заедно отби до пътя и спря. Тръгнахме чак когато пурата беше загасена.
В Казахстан говорихме за транскаспийския газопровод, който в никакъв случай няма да се построи, защото съгласно руснаците щял да заплаши любовния живот на белугата. Към края на деня седнахме да поговорим за трийсетина минути в лобито на хотела на по чаша вино с двама локални предприемачи и шефа на огромна западна компания. След време се засякохме отново със същия човек и той ми описа, че защото останал финален, изискал да заплати сметката, а тя се оказала 24 хиляди $. Той, естествено бил покъртен и почнал да спори, че е станала неточност. Няма неточност, споделил сервитьорът, виното беше 7 хиляди бутилката плюс хиляда $ коркаж. И по този начин да е, споделил моят прочут, ние не сме изпили три бутилки. Ами вие изпихте една и започнахте втора и аз тогава отворих трета за декантиране, бил отговорът. Добре де, не се предавал западнякът, а за какво сте ни донесли такова скъпо вино, без да ни предупредите? Е по какъв начин ще е скъпо, споделил сервитьорът, предходната седмица единият от вашите другари прави тук женитба на щерка си и беше поръчал 100 кашона.
Тук към този момент американецът останал без причини и платил, като от самото начало си представял по какъв начин от счетоводството, което тъкмо били аутсорснали в Индия, щели да си кажат какъв глупак е шефът им.
(След време обаче ми изпрати фотография от британски вестник, на която беше астрономичната сметка, платена от съветски олигарх в някакъв лондонски ресторант. Беше подчертал цената на виното и беше написал: като нашето, на същата цена, значи не са ме излъгали в хотела в Астана!)
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ