По-скъп газ: кого и как ще засегне увеличението
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Неприятна честитка за българските консуматори: цената на природния газ скача с 30%. Кой най-вече ще бъде обиден от следващото нарастване и кой каква цена ще заплати? Емилия Милчева търси отговор на тези въпроси.
Не е подигравка на ориста, че България посрещна и 2022-а като 2021-а – с огромни вести за газа, и то какви. Увеличение с 30% от 1 януари, оповестено от Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), и скандал с доставките на азерски газ, единственият друг от съветския, който използва България.
На 1 януари м.г. потегли съветският газ по втората линия на “Турски поток” през България, а тогавашният министър председател Бойко Борисов пък разгласи “пълна диверсификация” поради първите количества азерски газ, влезнали през връзката край Кулата. Когато бъде пуснат в употреба интерконекторът с Гърция, синьото гориво от Азербайджан ще минава оттова, както е по контракт. Но интерконекторът не беше подготвен - нито до 30 април м.г., както се предвиждаше в началото, нито до края на 2021 година, а в този момент обещанието е да бъде пуснат в употреба на 1 юли 2022 година Случи ли се, азерският газ ще влиза през тази газова връзка - 1 милиард куб. м. годишно, близо ⅓ от българската консумация – в случай че до тогава 25-годишният контракт за доставка на азерското синьо гориво не е разтрогнат заради дейни мероприятия в тази тенденция.
Държавната компания “Булгаргаз” е сезирала Държавна организация “Национална сигурност” (ДАНС) поради теч на поверителна информация - клаузи от контракта за азерския газ.
“Булгаргаз”, ДАНС, стопански шпионаж…
Не е толкоз значимо от кое място е изтекла поверителната информация, поради която “Булгаргаз” е сезирала ДАНС - от самата “Булгаргаз”, КЕВР, Българския енергиен холдинг (БЕХ) или личност на висша обществена служба (бивша или настояща). При ниските равнища на сигурност и високата пропускливост на администрацията това не е по никакъв начин мъчно. Скандалът ще навреди на връзките с доставящия азерски газ консорциум, който реагира остро на приключването на клаузи от контракта - и това безспорно е една от задачите му. Това се случва в годината, в която най-сетне би трябвало да тръгне интерконекторът. Но също и в годината, когато би трябвало да се подписа нов контракт с “Газпром”, защото остарелият изтича през 2022 година Тепърва ще се договарят количества, период (Москва “съветва” да е за най-малко 10 години), директни такси, ценообразуване, освен това в подтекста на Зелената договорка. България е страната в Европейски Съюз с най-тежка взаимозависимост от съветския природен газ, а несигурните азерски доставки ще отслабят преговорните ѝ позиции.
Енергийни специалисти заподозряха изпълнителния шеф на “Булгаргаз” Николай Павлов, че попречва влизане на по-големи размери азерски газ в България. Доставките са към 350 млн. куб. м, малко над една трета от контрактувания размер. Самият Павлов изясни обществено, че инфраструктурата не разрешава - “те доставят колкото имат опция и какъв брой са съгласни “ (по bTV), само че са склонили да доставят посредством различен газопровод. Николай Павлов е началник на “Булгаргаз” от началото на 2016 година, свързват го с някогашния енергиен министър на ГЕРБ Делян Добрев, само че и с президентската институция, защото беше министър на енергетиката в първия длъжностен кабинет на Румен Радев.
По кого удря новият скок с 30%
Дори и с покачването с 30%, избраната от КЕВР цена на природния газ от 1 януари отново е доста по-ниска от тази на газовите тържища в Европа, само че въпреки всичко солена за страната с най-нисък стандарт и покупателна дарба в Европейски Съюз. Заради мораториума на цените на електрическата енергия, парното и ВиК услугите, натрапен от 47-ото Народно събрание до 31 март, повишаването на газа ще се отрази най-силно на газифицираните семейства, на детски градини и кметства.
Част от битовите клиенти, които са на газ, употребяват от ден на ден електрическа енергия, а студената зима още не е пристигнала. Повишената консумация натоварва енергийната система и основава евентуален риск за сигурността на доставките.
В обща позиция след налагането на мораториума трите електроразпределителни сдружения към този момент обявиха, че от септември м.г. са в “сериозна ликвидна криза”, а капиталовите им и ремонтни стратегии са “застрашени от неизпълнение”. Новите цени на газа ще оскъпят в допълнение строителни материали и артикули на химическата промишленост, поскъпнали още от 2021 година.
Сметката ще платят българските данъкоплатци
В същото време топлофикациите и тецовете, които са най-големите консуматори на природен газ в България (на тях се пада една трета от доставките на синьо гориво), ще обезпечават топлота на клиентите си на цени от 1 юли м.г. А цената на заплащаното от тях синьо гориво все още е повишена близо три пъти, означи и ръководителят на КЕВР Иван Иванов. Най-задлъжнялата – и на практика банкрутирала от години – е Столичната топлофикация, един от най-големите потребители на природен газ в България. Освен на жители, тя доставя топлоенергия и за постройките на изпълнителната власт, висши образователни заведения, лечебни заведения, учебни заведения, театри и други, които се намират в столицата. Не е известно какви са техните отговорности към сдружението, чиито 131 милиона лв. дълг още веднъж пое страната в лицето на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Така една група консуматори са дискриминирани за сметка на други, възползващи се от известното предписание “too big to fail”. Сметката обаче я заплащат всички данъкоплатци, без значение с какво се топлят.
В обществени изказвания по малките екрани министър председателят Кирил Петков назова нарастването “абсурдна мярка”, съобщи, че не е предпазен публичният интерес и изрази вяра още през януари Народното събрание да смени членовете на КЕВР, чийто мандат е изминал (в това число на ръководителя Иванов). Всъщност Петков преповтаря желание, оповестено от него откакто Народното събрание гласоподава кабинета. Освен че даде обещание най-хубавите експерти, а в съдружното съглашение е планувано и разширение на експертния потенциал на КЕВР, Петков даде дума и да не се меси в работата на регулатора. Макар че по Нова телевизия през вчерашния ден се изненада, че Комисията не е разискала с ръководещите решението си за увеличението…
Не е подигравка на ориста, че и тази година 1 януари е “газов” за България. Тежки зависимости са.
Неприятна честитка за българските консуматори: цената на природния газ скача с 30%. Кой най-вече ще бъде обиден от следващото нарастване и кой каква цена ще заплати? Емилия Милчева търси отговор на тези въпроси.
Не е подигравка на ориста, че България посрещна и 2022-а като 2021-а – с огромни вести за газа, и то какви. Увеличение с 30% от 1 януари, оповестено от Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), и скандал с доставките на азерски газ, единственият друг от съветския, който използва България.
На 1 януари м.г. потегли съветският газ по втората линия на “Турски поток” през България, а тогавашният министър председател Бойко Борисов пък разгласи “пълна диверсификация” поради първите количества азерски газ, влезнали през връзката край Кулата. Когато бъде пуснат в употреба интерконекторът с Гърция, синьото гориво от Азербайджан ще минава оттова, както е по контракт. Но интерконекторът не беше подготвен - нито до 30 април м.г., както се предвиждаше в началото, нито до края на 2021 година, а в този момент обещанието е да бъде пуснат в употреба на 1 юли 2022 година Случи ли се, азерският газ ще влиза през тази газова връзка - 1 милиард куб. м. годишно, близо ⅓ от българската консумация – в случай че до тогава 25-годишният контракт за доставка на азерското синьо гориво не е разтрогнат заради дейни мероприятия в тази тенденция.
Държавната компания “Булгаргаз” е сезирала Държавна организация “Национална сигурност” (ДАНС) поради теч на поверителна информация - клаузи от контракта за азерския газ.
“Булгаргаз”, ДАНС, стопански шпионаж…
Не е толкоз значимо от кое място е изтекла поверителната информация, поради която “Булгаргаз” е сезирала ДАНС - от самата “Булгаргаз”, КЕВР, Българския енергиен холдинг (БЕХ) или личност на висша обществена служба (бивша или настояща). При ниските равнища на сигурност и високата пропускливост на администрацията това не е по никакъв начин мъчно. Скандалът ще навреди на връзките с доставящия азерски газ консорциум, който реагира остро на приключването на клаузи от контракта - и това безспорно е една от задачите му. Това се случва в годината, в която най-сетне би трябвало да тръгне интерконекторът. Но също и в годината, когато би трябвало да се подписа нов контракт с “Газпром”, защото остарелият изтича през 2022 година Тепърва ще се договарят количества, период (Москва “съветва” да е за най-малко 10 години), директни такси, ценообразуване, освен това в подтекста на Зелената договорка. България е страната в Европейски Съюз с най-тежка взаимозависимост от съветския природен газ, а несигурните азерски доставки ще отслабят преговорните ѝ позиции.
Енергийни специалисти заподозряха изпълнителния шеф на “Булгаргаз” Николай Павлов, че попречва влизане на по-големи размери азерски газ в България. Доставките са към 350 млн. куб. м, малко над една трета от контрактувания размер. Самият Павлов изясни обществено, че инфраструктурата не разрешава - “те доставят колкото имат опция и какъв брой са съгласни “ (по bTV), само че са склонили да доставят посредством различен газопровод. Николай Павлов е началник на “Булгаргаз” от началото на 2016 година, свързват го с някогашния енергиен министър на ГЕРБ Делян Добрев, само че и с президентската институция, защото беше министър на енергетиката в първия длъжностен кабинет на Румен Радев.
По кого удря новият скок с 30%
Дори и с покачването с 30%, избраната от КЕВР цена на природния газ от 1 януари отново е доста по-ниска от тази на газовите тържища в Европа, само че въпреки всичко солена за страната с най-нисък стандарт и покупателна дарба в Европейски Съюз. Заради мораториума на цените на електрическата енергия, парното и ВиК услугите, натрапен от 47-ото Народно събрание до 31 март, повишаването на газа ще се отрази най-силно на газифицираните семейства, на детски градини и кметства.
Част от битовите клиенти, които са на газ, употребяват от ден на ден електрическа енергия, а студената зима още не е пристигнала. Повишената консумация натоварва енергийната система и основава евентуален риск за сигурността на доставките.
В обща позиция след налагането на мораториума трите електроразпределителни сдружения към този момент обявиха, че от септември м.г. са в “сериозна ликвидна криза”, а капиталовите им и ремонтни стратегии са “застрашени от неизпълнение”. Новите цени на газа ще оскъпят в допълнение строителни материали и артикули на химическата промишленост, поскъпнали още от 2021 година.
Сметката ще платят българските данъкоплатци
В същото време топлофикациите и тецовете, които са най-големите консуматори на природен газ в България (на тях се пада една трета от доставките на синьо гориво), ще обезпечават топлота на клиентите си на цени от 1 юли м.г. А цената на заплащаното от тях синьо гориво все още е повишена близо три пъти, означи и ръководителят на КЕВР Иван Иванов. Най-задлъжнялата – и на практика банкрутирала от години – е Столичната топлофикация, един от най-големите потребители на природен газ в България. Освен на жители, тя доставя топлоенергия и за постройките на изпълнителната власт, висши образователни заведения, лечебни заведения, учебни заведения, театри и други, които се намират в столицата. Не е известно какви са техните отговорности към сдружението, чиито 131 милиона лв. дълг още веднъж пое страната в лицето на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Така една група консуматори са дискриминирани за сметка на други, възползващи се от известното предписание “too big to fail”. Сметката обаче я заплащат всички данъкоплатци, без значение с какво се топлят.
В обществени изказвания по малките екрани министър председателят Кирил Петков назова нарастването “абсурдна мярка”, съобщи, че не е предпазен публичният интерес и изрази вяра още през януари Народното събрание да смени членовете на КЕВР, чийто мандат е изминал (в това число на ръководителя Иванов). Всъщност Петков преповтаря желание, оповестено от него откакто Народното събрание гласоподава кабинета. Освен че даде обещание най-хубавите експерти, а в съдружното съглашение е планувано и разширение на експертния потенциал на КЕВР, Петков даде дума и да не се меси в работата на регулатора. Макар че по Нова телевизия през вчерашния ден се изненада, че Комисията не е разискала с ръководещите решението си за увеличението…
Не е подигравка на ориста, че и тази година 1 януари е “газов” за България. Тежки зависимости са.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ