Можем да отсъдим разумно или да се опитаме да се снишим
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар във Facebook на доцент Георги Цветков, политолог и специалист по национална сигурност и защита:
В последните дни още веднъж избуява социална полемика, сравнима по своята полярност с гневното опълчване „ за “ и „ срещу “ имунизациите. Причината е нуждата от разполагане на спомагателни съюзнически сили на наша територия поради опасността от ново съветско навлизане в Украйна.
Сериозните изявления, които съставляват риск за националната ни сигурност се допълват от редица други, които се пробват да звучат автентично, без да си дават сметка за сериозността на обстановката.
Да ги обобщим:
1. Твърдят, че няма потребност от спомагателни съюзнически сили, защото действителна опасност липсва.
Официалните съветски източници приказват тъкмо противоположното. Има ясна опасност за ескалация в това число в публично изпратените претенции, доказано от пространното изявление на Путин през вчерашния ден. А може би някой е получил специфични уверения, че това е блъф?
2. Твърдят, че няма потребност от спомагателни съюзнически сили, тъй като това са непознати войски.
Освен че е неуместно, това изказване зле прикрива опит за действително саботиране на нашата национална сигурност. Бих желал да видя поддръжниците му измежду гневните последователи на национална стратегия за превъоръжаване, само че не ги намирам. Щом е по този начин, очевидно не става въпрос за грижа за личния ни капацитет, а за искрено подкопаване на отбранителния ни потенциал. Как се назовава такова деяние?
3. Твърдят, че няма потребност от спомагателни съюзнически сили, с цел да не предизвикваме Русия.
Тук има два отговора.
Първо. Всеки студент в науките за ръководството, политиката, сигурността или историята е напълно наясно с доктрината на сдържането или възпирането. За другите има латинската „ Si vis pacem, para bellum” или за феновете на българския спорт или мутренските времена „ Бий, с цел да те почитат “. Никой не може да претендира, че не схваща защо става въпрос и да маскира умишлената операция зад хуморески.
Второ. Ние не сме високопланинска индустриална и банкова страна в сърцето на Европа, с дисциплинирано, подготвено и въоръжено население с 99.9% съгласуемост с НАТО и най-новите американски самолети. Пропагандиращите „ невмешателство “ или „ индиферентност “ в огромен спор или прикриват подкопаването на личната ни сигурност, или са безотговорни простаци.
Нима някой има гаранции, че Русия ще гледа на нас като на „ недо-НАТО “ страна? И са дали обещание, че особено България ще бъде пощадена?
Как подсигуряваме неутралността ни по отношение на следствията от потребление на тактически нуклеарни оръжия? Или тъй като са тактически, това звучи като „ дребни “ и надали не безобидни? Ако Констанца изгори, то радиацията ще спре на Вама веке?
И за размисъл – в случай че от Солун към Русе се движи военна колона с гориво или ескорт с танкове - това боен обект ли е? Или някой съответно ще оповестява на Русия, че тези сили са или не са български? И получил ли е гаранции, че Русия няма да ги преглежда като военни обекти? Или че съветското балканско куче – Сърбия, също ще е „ неутрално “ и няма да предава разследваща информация или да разбунва Босна и Косово? Или някой добряк и манипулатор ще счита, че в изискванията на огромен спор ние ще сме предпазено място с мирни птички, пчелички и платноходки?
Последно…
4. Твърдят, че няма потребност от спомагателни съюзнически сили, тъй като одобряваме съветското военно навлизане в Украйна и ще го подкрепим посредством участието си в НАТО и Европейски Съюз.
Добре, дано оставим морала на страна и приемем метода на Realpolitik, без да се интересуваме дали една 40-милионна страна има право да съществува и дали десетки хиляди близки до нас хора ще изгубят живота си. Нека приемем тезата на последователите на „ ненамесата “.
Украйна ще загуби територия, само че няма да бъде сломена. Ако някой си мисли, че Русия може да преглътне Украйна се лъже. Зоната на запад от Днепър остава сигурна, в това число поради едностранно оповестяване на от страна на НАТО на зона неразрешена за полети. НАТО не се намесва с военни сили, само че доставя оръжие и друга помощ на Украйна. В Източна Украйна стартира дълъг несъразмерен спор.
Какво печелим ние? Това би трябвало да е главното основание на тези, които претендират да пазят националния интерес. Какво печелим?
Черно море и цялата зона от Каспийско до Адриатическо море ще е още по-милитаризирана и действително ще е военна зона. Нима някой чака след спора с магическа пръчка напрежението да се смъкна? А във военните зони няма място за естествена стопанска система и естествен живот.
НАТО и изключително Европейски Съюз ще са по-слаби. Вратата за войни на Балканите ще бъде отворена, а Сърбия – окуражена. А Турция? Как ще се държи в границите на едно отслабено НАТО?
Какъв народен интерес ще защитим при подобен сюжет? Свобода, сигурност, разцвет? Или нашата роля е да саботираме западната система за сигурност? Но в името на какво? Нов ред няма да има – няма кой да го предложи. Насреща има единствено по-голям капацитет за неустановеност и принуждение. Всички, които претендират да пазят елементарните хора и са срещу политиката за сигурност и защита водят същите тези хора към мизерия и неустановеност. Във военните спорове няма сигурност и разцвет.
Накрая…
Можем да отсъдим рационално или да се опитаме да се снишим.
Ако виновните фактори се опасяват да застанат до нашите съдружници или се опасяват да излязат от НАТО и Европейски Съюз, то тогава ще останем в обстановката на страхливец, на който никой не има вяра.
Обратното е да имаме достолепие и самочувствие. Направили сме правилен избор. Заставаме до нашите съдружници от Финландия до Черно море. В същото време построяваме лична ефикасна бойна мощ. Без условности и извинения. С отговорност към себе си.
Коментар във Facebook на доцент Георги Цветков, политолог и специалист по национална сигурност и защита:
В последните дни още веднъж избуява социална полемика, сравнима по своята полярност с гневното опълчване „ за “ и „ срещу “ имунизациите. Причината е нуждата от разполагане на спомагателни съюзнически сили на наша територия поради опасността от ново съветско навлизане в Украйна.
Сериозните изявления, които съставляват риск за националната ни сигурност се допълват от редица други, които се пробват да звучат автентично, без да си дават сметка за сериозността на обстановката.
Да ги обобщим:
1. Твърдят, че няма потребност от спомагателни съюзнически сили, защото действителна опасност липсва.
Официалните съветски източници приказват тъкмо противоположното. Има ясна опасност за ескалация в това число в публично изпратените претенции, доказано от пространното изявление на Путин през вчерашния ден. А може би някой е получил специфични уверения, че това е блъф?
2. Твърдят, че няма потребност от спомагателни съюзнически сили, тъй като това са непознати войски.
Освен че е неуместно, това изказване зле прикрива опит за действително саботиране на нашата национална сигурност. Бих желал да видя поддръжниците му измежду гневните последователи на национална стратегия за превъоръжаване, само че не ги намирам. Щом е по този начин, очевидно не става въпрос за грижа за личния ни капацитет, а за искрено подкопаване на отбранителния ни потенциал. Как се назовава такова деяние?
3. Твърдят, че няма потребност от спомагателни съюзнически сили, с цел да не предизвикваме Русия.
Тук има два отговора.
Първо. Всеки студент в науките за ръководството, политиката, сигурността или историята е напълно наясно с доктрината на сдържането или възпирането. За другите има латинската „ Si vis pacem, para bellum” или за феновете на българския спорт или мутренските времена „ Бий, с цел да те почитат “. Никой не може да претендира, че не схваща защо става въпрос и да маскира умишлената операция зад хуморески.
Второ. Ние не сме високопланинска индустриална и банкова страна в сърцето на Европа, с дисциплинирано, подготвено и въоръжено население с 99.9% съгласуемост с НАТО и най-новите американски самолети. Пропагандиращите „ невмешателство “ или „ индиферентност “ в огромен спор или прикриват подкопаването на личната ни сигурност, или са безотговорни простаци.
Нима някой има гаранции, че Русия ще гледа на нас като на „ недо-НАТО “ страна? И са дали обещание, че особено България ще бъде пощадена?
Как подсигуряваме неутралността ни по отношение на следствията от потребление на тактически нуклеарни оръжия? Или тъй като са тактически, това звучи като „ дребни “ и надали не безобидни? Ако Констанца изгори, то радиацията ще спре на Вама веке?
И за размисъл – в случай че от Солун към Русе се движи военна колона с гориво или ескорт с танкове - това боен обект ли е? Или някой съответно ще оповестява на Русия, че тези сили са или не са български? И получил ли е гаранции, че Русия няма да ги преглежда като военни обекти? Или че съветското балканско куче – Сърбия, също ще е „ неутрално “ и няма да предава разследваща информация или да разбунва Босна и Косово? Или някой добряк и манипулатор ще счита, че в изискванията на огромен спор ние ще сме предпазено място с мирни птички, пчелички и платноходки?
Последно…
4. Твърдят, че няма потребност от спомагателни съюзнически сили, тъй като одобряваме съветското военно навлизане в Украйна и ще го подкрепим посредством участието си в НАТО и Европейски Съюз.
Добре, дано оставим морала на страна и приемем метода на Realpolitik, без да се интересуваме дали една 40-милионна страна има право да съществува и дали десетки хиляди близки до нас хора ще изгубят живота си. Нека приемем тезата на последователите на „ ненамесата “.
Украйна ще загуби територия, само че няма да бъде сломена. Ако някой си мисли, че Русия може да преглътне Украйна се лъже. Зоната на запад от Днепър остава сигурна, в това число поради едностранно оповестяване на от страна на НАТО на зона неразрешена за полети. НАТО не се намесва с военни сили, само че доставя оръжие и друга помощ на Украйна. В Източна Украйна стартира дълъг несъразмерен спор.
Какво печелим ние? Това би трябвало да е главното основание на тези, които претендират да пазят националния интерес. Какво печелим?
Черно море и цялата зона от Каспийско до Адриатическо море ще е още по-милитаризирана и действително ще е военна зона. Нима някой чака след спора с магическа пръчка напрежението да се смъкна? А във военните зони няма място за естествена стопанска система и естествен живот.
НАТО и изключително Европейски Съюз ще са по-слаби. Вратата за войни на Балканите ще бъде отворена, а Сърбия – окуражена. А Турция? Как ще се държи в границите на едно отслабено НАТО?
Какъв народен интерес ще защитим при подобен сюжет? Свобода, сигурност, разцвет? Или нашата роля е да саботираме западната система за сигурност? Но в името на какво? Нов ред няма да има – няма кой да го предложи. Насреща има единствено по-голям капацитет за неустановеност и принуждение. Всички, които претендират да пазят елементарните хора и са срещу политиката за сигурност и защита водят същите тези хора към мизерия и неустановеност. Във военните спорове няма сигурност и разцвет.
Накрая…
Можем да отсъдим рационално или да се опитаме да се снишим.
Ако виновните фактори се опасяват да застанат до нашите съдружници или се опасяват да излязат от НАТО и Европейски Съюз, то тогава ще останем в обстановката на страхливец, на който никой не има вяра.
Обратното е да имаме достолепие и самочувствие. Направили сме правилен избор. Заставаме до нашите съдружници от Финландия до Черно море. В същото време построяваме лична ефикасна бойна мощ. Без условности и извинения. С отговорност към себе си.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ