България в големия свят
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Живеем в веществен свят, в който изборите отмерват историческото преброяване, само че като цяло не трансформират, а единствено допълват с нюанси следващият политически модел. Пандемията от ковид сложи обществата под общ знаменател. Нещо повече борбата за и срещу имунизациите измести идеологическото опълчване, основаващо се на етническите и религиозните разлики. Конспиративните теории се усилват и намират своите поддръжници и съперници. Медийното и общественото пространство се изпълва със завист, злоба и само че и боязън пред утрешния ден. Той няма да е по-различен, само че под въздействието на обещанията или заканите се усилва възприятието на неустановеност, както и вярата за „ марсианеца “, който ще направи живота по-добър и предсказуем.
България е част от този развой, чиято ескалация е съчетана с предизборната акция за парламентарни и президентски избори „ две в едно “. Тя е самобитна еманация на осеммесечния интервал на кавги, ненавист, циничен език и войнствена реторика, които задълбочиха проблемите и сложиха на съществено тестване държавността. Скептицизмът нараства със засилващата се убеденост за следващото крушение с избора на постоянно държавно управление. Явно показаното отвращение на парламентарните партии да решат този значим за България въпрос в предходните два Народното събрание има своите аргументи. Те са резултат освен на показната непросветеност на новите партии, само че и на външни сюжети, които не съумяват очевидно да се оправят с непредсказуемостта на българските решения и дейности. Доказателство за това е фактът, че още веднъж отиваме на избори.
България е част от световния свят и без значение, че стабилно сме сложени в съвсем всички ранглисти на едно от последните места, не може да се отхвърли сериозният интерес на световните и районните играчи към нас. Като част от някогашния Източен блок, София продължава да е обект на целенасочените и продължителни офанзиви в енергийната сфера, чиято цел е последователното намаляване и елиминиране на действителни и евентуални съперници на международния корпоративен бизнес. До преди седмица политическият напън против газовите и нуклеарните диверсификации както в България, по този начин и в Словакия, Чехия и Унгария се беше трансформирал в всекидневие. Към това може да се добави и многовекторната офанзива за понижаване на нездравословните излъчвания по „ зелената “ договорка, която в границите на европейските решения слага на съществено тестване източноевропейската стопанска система и учудващо е в прорез със международните трендове. Дискриминацията личи не в думите и декларациите, а в дейностите. Няма по какъв начин по различен метод да се дефинира политиката на Брюксел, откакто Китай публично декларира, че освен няма да се откаже, а в противен случай ще уголемява добива на горива от въглищните мини. Същото важи и за Съединени американски щати, и за доста други страни. Това е основна част от комплицираната европейска картина, при която пандемията от ковид е съпроводена от високите цени на газа.
Тази година за повторно се основава зона на високо политическо и военно напрежение в Черноморския район. Поредното обучение на НАТО в Черноморската екватория провокира за следващ път ответната реакция от страна на Русия. Впечатляващи бяха освен изявленията на президента Путин и външния министър Лавров, само че и демонстрацията на съветското военно предимство. Към това може да се прибави ескалацията в връзките на Беларус с Полша и Литва. Проблемът с изпращаните от Минск мигранти към границата с двете прилежащи страни от Европейския съюз, може да се дефинира като нов колорит в европейския пъзел.
През последните години тематиката за Западните Балкани видимо спорадично, само че с висока степен на политически напън, потвърждава своята новост. Акцентите в този развой са сложени основно върху урегулиране на връзките Сърбия-Косово и на България-Северна Македония. И двата казуса имат своите исторически измерения, само че и доста съществени и дълготрайни политически цели. Общото сред тях е ясно показаното от външните фактори неуважение към истината в комплицираните балкански процеси, както и решение на своите стратегически ползи в района. Това изключително ясно личи в създалата се остра и засилваща своята мощ борба сред Скопие и София. Наложеното от България несъгласие за разкриване на процедурата за еврочленство на Северна Македония се трансформира в представителна извадка от действителните процеси в Европейския съюз. Парадоксът е, че България като постоянен член на Съюза е сложена в обстановка на обвинена. Агресивният и решителен напън на Вашингтон, подсилен през последните дни и от Париж, за събаряне на българското несъгласие от Северна Македония, провокира за следващ път неразбиране и яд. Скопие непрестанно нарушава подписания със София през 2017 година контракт за другарство, добросъседство и съдействие. Антибългарската акция продължава не едно десетилетие. Толерантността на България очевидно няма граници, само че в случай че през идващите месеци външният напън успее да пречупи София, това ще бъде национално изменничество. Условието, при което Северна Македония може да тръгне по пътя към Европейски Съюз е приемане на българските условия за историческата истина на Македония. В противоположен случай се нарушава едно от главните правила на Европейски Съюз – равнопоставеността. Също по този начин се основава една доста добре обрисувана зона на политическа неустановеност, която на Балканите надали е належащо да съществува. За следващ път районът ще се трансформира в пленник на непознати ползи, които са надалеч от концепцията за политически мир и стопански разцвет в тази част на света.
В модерна България историята продължава да е правилен ориентир за идентичността на обществото. Остава вярата, че политиците ще бъдат задоволително съответни и смели в отбраната на националните ползи, които имат своите съответни и неоспорими причини.
Живеем в веществен свят, в който изборите отмерват историческото преброяване, само че като цяло не трансформират, а единствено допълват с нюанси следващият политически модел. Пандемията от ковид сложи обществата под общ знаменател. Нещо повече борбата за и срещу имунизациите измести идеологическото опълчване, основаващо се на етническите и религиозните разлики. Конспиративните теории се усилват и намират своите поддръжници и съперници. Медийното и общественото пространство се изпълва със завист, злоба и само че и боязън пред утрешния ден. Той няма да е по-различен, само че под въздействието на обещанията или заканите се усилва възприятието на неустановеност, както и вярата за „ марсианеца “, който ще направи живота по-добър и предсказуем.
България е част от този развой, чиято ескалация е съчетана с предизборната акция за парламентарни и президентски избори „ две в едно “. Тя е самобитна еманация на осеммесечния интервал на кавги, ненавист, циничен език и войнствена реторика, които задълбочиха проблемите и сложиха на съществено тестване държавността. Скептицизмът нараства със засилващата се убеденост за следващото крушение с избора на постоянно държавно управление. Явно показаното отвращение на парламентарните партии да решат този значим за България въпрос в предходните два Народното събрание има своите аргументи. Те са резултат освен на показната непросветеност на новите партии, само че и на външни сюжети, които не съумяват очевидно да се оправят с непредсказуемостта на българските решения и дейности. Доказателство за това е фактът, че още веднъж отиваме на избори.
България е част от световния свят и без значение, че стабилно сме сложени в съвсем всички ранглисти на едно от последните места, не може да се отхвърли сериозният интерес на световните и районните играчи към нас. Като част от някогашния Източен блок, София продължава да е обект на целенасочените и продължителни офанзиви в енергийната сфера, чиято цел е последователното намаляване и елиминиране на действителни и евентуални съперници на международния корпоративен бизнес. До преди седмица политическият напън против газовите и нуклеарните диверсификации както в България, по този начин и в Словакия, Чехия и Унгария се беше трансформирал в всекидневие. Към това може да се добави и многовекторната офанзива за понижаване на нездравословните излъчвания по „ зелената “ договорка, която в границите на европейските решения слага на съществено тестване източноевропейската стопанска система и учудващо е в прорез със международните трендове. Дискриминацията личи не в думите и декларациите, а в дейностите. Няма по какъв начин по различен метод да се дефинира политиката на Брюксел, откакто Китай публично декларира, че освен няма да се откаже, а в противен случай ще уголемява добива на горива от въглищните мини. Същото важи и за Съединени американски щати, и за доста други страни. Това е основна част от комплицираната европейска картина, при която пандемията от ковид е съпроводена от високите цени на газа.
Тази година за повторно се основава зона на високо политическо и военно напрежение в Черноморския район. Поредното обучение на НАТО в Черноморската екватория провокира за следващ път ответната реакция от страна на Русия. Впечатляващи бяха освен изявленията на президента Путин и външния министър Лавров, само че и демонстрацията на съветското военно предимство. Към това може да се прибави ескалацията в връзките на Беларус с Полша и Литва. Проблемът с изпращаните от Минск мигранти към границата с двете прилежащи страни от Европейския съюз, може да се дефинира като нов колорит в европейския пъзел.
През последните години тематиката за Западните Балкани видимо спорадично, само че с висока степен на политически напън, потвърждава своята новост. Акцентите в този развой са сложени основно върху урегулиране на връзките Сърбия-Косово и на България-Северна Македония. И двата казуса имат своите исторически измерения, само че и доста съществени и дълготрайни политически цели. Общото сред тях е ясно показаното от външните фактори неуважение към истината в комплицираните балкански процеси, както и решение на своите стратегически ползи в района. Това изключително ясно личи в създалата се остра и засилваща своята мощ борба сред Скопие и София. Наложеното от България несъгласие за разкриване на процедурата за еврочленство на Северна Македония се трансформира в представителна извадка от действителните процеси в Европейския съюз. Парадоксът е, че България като постоянен член на Съюза е сложена в обстановка на обвинена. Агресивният и решителен напън на Вашингтон, подсилен през последните дни и от Париж, за събаряне на българското несъгласие от Северна Македония, провокира за следващ път неразбиране и яд. Скопие непрестанно нарушава подписания със София през 2017 година контракт за другарство, добросъседство и съдействие. Антибългарската акция продължава не едно десетилетие. Толерантността на България очевидно няма граници, само че в случай че през идващите месеци външният напън успее да пречупи София, това ще бъде национално изменничество. Условието, при което Северна Македония може да тръгне по пътя към Европейски Съюз е приемане на българските условия за историческата истина на Македония. В противоположен случай се нарушава едно от главните правила на Европейски Съюз – равнопоставеността. Също по този начин се основава една доста добре обрисувана зона на политическа неустановеност, която на Балканите надали е належащо да съществува. За следващ път районът ще се трансформира в пленник на непознати ползи, които са надалеч от концепцията за политически мир и стопански разцвет в тази част на света.
В модерна България историята продължава да е правилен ориентир за идентичността на обществото. Остава вярата, че политиците ще бъдат задоволително съответни и смели в отбраната на националните ползи, които имат своите съответни и неоспорими причини.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ