Боян Рашев: Марица Изток спасява България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Светът е в невиждана енергийна рецесия, която изключително мощно удря Европа. Цените на главните горива, които стоят зад производството на електричество - въглища и природен газ - порастват с незапомнени темпове. Само за последните 6 месеца газът на холандския хъб е скочил с 217%, а австралийските въглища за експорт - със 103%. Дължи се главно на гигантския скок на потреблението, който предлагането не може да задоволи. Нефтът малко изостава, тъй като пандемията към момента лимитира придвижването и изключително полетите. Но това е единствено краткотрайно.
Всичко това е изцяло логически резултат след години политики за ограничение на вложенията в търсене, изследване и рандеман на изкопаеми горива, които през 2020 година доближиха безумни равнища - освен страните, само че даже и частните пари ги напуснаха. В Европа усещаме удара изключително мощно, тъй като тук се прибавят и разноските за въглеродните излъчвания при изгаряне на горива, които към този момент доближават рекордните 62 евро/тон СО2.
В резултат, от края на месец юли алените цветове изцяло превзеха картата на борсовите цени на тока. Даже се наложи скалата да се удължи във виолетово-розова гама. Първи бяха ударени енергийно-интензивните промишлености. След тях го усетиха и всички останали бизнеси. Скоро лавината ще опустоши и семействата. Газохранилищата в Европа са празни. С първите студове ще настъпи злополука, която към този момент няма по какъв начин да бъде избегната.
Поглед върху цените на тока от началото на септември ясно демонстрира кои европейски страни въпреки всичко имат шансове за оцеляване в такива условия - Полша и България. Общото сред тях е, че в най-голяма степен разчитат на локалните си евтини въглища, а не на импорт на газ или черни въглища. В България, несъмнено, огромна роля играе и АЕЦ Козлодуй. Тя обаче напълно скоро ще затвори един блок за едномесечен планов ремонт. И тогава още веднъж ще чакаме миньорите и ТЕЦ-овете да работят на цялостна мощ. Те ще обезпечават над 60% от тока. Същото ще се случи и през зимата, когато товарът на системата надвиши 7000 MW и даже всичките огромни Водноелектрическа централа няма да са в положение да покрият важен дял. А краткотрайните енергийни източници (слънце и вятър) няма смисъл даже да се загатват - те обичат както нощния, по този начин и зимния сън.
Ако към този момент бяхме затворили мини Марица-Изток и разчитахме на газови централи, щяхме да бъдем изложени напълно на милостта на Газпром и рекордните цени на газа по света. Днес мините към момента ни пазят, само че натискът от европейските политики и пазари се усилва. А на следващия ден?
Светът е в невиждана енергийна рецесия, която изключително мощно удря Европа. Цените на главните горива, които стоят зад производството на електричество - въглища и природен газ - порастват с незапомнени темпове. Само за последните 6 месеца газът на холандския хъб е скочил с 217%, а австралийските въглища за експорт - със 103%. Дължи се главно на гигантския скок на потреблението, който предлагането не може да задоволи. Нефтът малко изостава, тъй като пандемията към момента лимитира придвижването и изключително полетите. Но това е единствено краткотрайно.
Всичко това е изцяло логически резултат след години политики за ограничение на вложенията в търсене, изследване и рандеман на изкопаеми горива, които през 2020 година доближиха безумни равнища - освен страните, само че даже и частните пари ги напуснаха. В Европа усещаме удара изключително мощно, тъй като тук се прибавят и разноските за въглеродните излъчвания при изгаряне на горива, които към този момент доближават рекордните 62 евро/тон СО2.
В резултат, от края на месец юли алените цветове изцяло превзеха картата на борсовите цени на тока. Даже се наложи скалата да се удължи във виолетово-розова гама. Първи бяха ударени енергийно-интензивните промишлености. След тях го усетиха и всички останали бизнеси. Скоро лавината ще опустоши и семействата. Газохранилищата в Европа са празни. С първите студове ще настъпи злополука, която към този момент няма по какъв начин да бъде избегната.
Поглед върху цените на тока от началото на септември ясно демонстрира кои европейски страни въпреки всичко имат шансове за оцеляване в такива условия - Полша и България. Общото сред тях е, че в най-голяма степен разчитат на локалните си евтини въглища, а не на импорт на газ или черни въглища. В България, несъмнено, огромна роля играе и АЕЦ Козлодуй. Тя обаче напълно скоро ще затвори един блок за едномесечен планов ремонт. И тогава още веднъж ще чакаме миньорите и ТЕЦ-овете да работят на цялостна мощ. Те ще обезпечават над 60% от тока. Същото ще се случи и през зимата, когато товарът на системата надвиши 7000 MW и даже всичките огромни Водноелектрическа централа няма да са в положение да покрият важен дял. А краткотрайните енергийни източници (слънце и вятър) няма смисъл даже да се загатват - те обичат както нощния, по този начин и зимния сън.
Ако към този момент бяхме затворили мини Марица-Изток и разчитахме на газови централи, щяхме да бъдем изложени напълно на милостта на Газпром и рекордните цени на газа по света. Днес мините към момента ни пазят, само че натискът от европейските политики и пазари се усилва. А на следващия ден?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ