Какво печели Украйна с Кримската платформа?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 23 август тази година, ден преди 30-годишнината от независимостта на Украйна, ще се организира форумът " Кримска платформа ". Повече от четиридесет страни потвърдиха присъединяване си в него. Това също е значим факт. Ако погледнете участниците, това са на първо място всички 27 страни от Европейския съюз, в това число страните от НАТО, отпред с висшия представител на Европейски Съюз Жозепе Борел и ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел. Инициативата на Украйна да трансформира „ Кримската платформа “ в обществена платформа, въз основа на която ще се разискват проблемите на деокупацията на Крим и връщането му в Украйна. Светът като че ли беше разграничен на две елементи във връзка с Кримския полуостров.
По-голямата част от международната общественост смята Крим за украински и осъжда съветската експанзия. За резолюцията на Организация на обединените нации по този въпрос повече от 100 страни по света застанаха на страната на Украйна. И единствено Русия и нейните спътници считат Крим за съветски. От тези стотици страни представители на 44 страни ще дойдат в Киев и това на най-високо равнище - президенти, министър председатели и външни министри. И това към този момент е сериозна политическа платформа, която още веднъж ще подсети на Русия за нейното нарушаване на интернационалното право и цялата архитектура на европейската сигурност. Украйна неведнъж е заявявала, че желае да си върне Крим по дипломатически път, затова „ Кримската платформа “ е на първо място дипломатическа самодейност, която в бъдеще може да се трансформира в координационен механизъм за създаване на политически решения по въпроса за Крим.
Основните проблеми, които се възнамеряват да бъдат разисквани в Киев, са: политиката на непризнаване на присъединението на Крим към Русия; разширение и усилване на интернационалните наказания против Русия; интернационална сигурност; правата на индивида и икономическото и екологичното влияние на присъединението. Това са многостепенни проблеми и ще бъдат разисквани както на експертно, по този начин и на политическо равнище. Между другото, Русия беше поканена на срещата на върха, само че в случай че в началото управлението на Кремъл реагира на това по -сдържано, определяйки изискванията за присъединяване - снабдяването с вода и електричество на полуострова, то през последните дни следим намерено неспокойствие и даже опасност - във връзка с присъединяване на страните в тази самодейност като неприветливо във връзка с Русия.
Защо управлението на Кремъл не помни по какъв начин Русия, като поръчител за териториалната целокупност на Украйна, подписа Будапещския меморандум и сама наруши тази териториална целокупност? Няма ограничаване за цинизма на Кремъл. Западът би трябвало да разбере, че е малко евентуално той да успее да организира естествен разговор с Русия.
Москва ще се опита (и към този момент го прави) да трансформира Кримския полуостров в най -мощната военноморска база на Русия, която да управлява целия черноморски район. В навечерието на Втората международна война, по време на договарянията на Молотов с Рибентроп, Съюз на съветските социалистически републики договаря опцията за създаване на военноморска база на Дарданелите и Босфора за преодоляване на проливите, само че този опит е несполучлив. Нещо повече, упоритите опити на руското управление да разшири сферите си на въздействие до проливите приключват с „ проекта Барбароса “ от страна на Хитлер. Ще успее ли Европа през днешния ден да отговори на Москва с подобен проект, не боен, несъмнено, а на първо място стопански, т.е. разширение и стягане на глобите против Русия.
Какво можете да очаквате от Кримската платформа? Всяка от страните-основателки на платформата ще изрази своята позиция и като цяло тя е един тип „ камбанария “, която съгласно Владимир Зеленски „ би трябвало да бие камбаните “. Мисля, че ще бъде признат някакъв финален документ, където позициите на страните ще бъдат закрепени. „ Платформата “ ще бъде непрекъснато увещание на света по какъв начин Русия, откакто погази правилата на интернационалните връзки, залегнали в Устава на Организация на обединените нации, окупира Крим и организира мощна пропагандна акция, с цел да оправдае своята политика. Руснаците ще ми възразят, че в края на краищата имаше референдум, на който 96% от жителите на Крим се оповестиха за присъединение към Руската федерация. Но даже самият Кремъл не има вяра в тази цифра, т.е. известно е доста добре, че най-много 30% от популацията на Крим е взело участие в така наречен референдум (най -високата изборна интензивност беше в Севастопол, където живеят най-вече фамилии на пенсионирани офицери и моряци от съветския флот).
Днес Русия е преселила в Крим повече от един милион руснаци от разнообразни райони на тази огромна страна, както е направила Екатерина Велика преди време, откакто е преселила от провинция Олонец в Донбас и Таврия повече от 100 хиляди служащи, нужни за работа в новите заводи. Както направи незабравимият Йосиф Висарионович, в края на Втората международна война, наложително изгонвайки от Крим татари, българи, арменци и гърци, заселвайки там руснаци от регионите на Урал, които по времето на Никита Хрушчов желаеха да се върнат вкъщи, т.е.. горещият климат и степните региони на Крим, в изискванията на лимитирани водни запаси, изискват дарба за вярно и умело земеделие, което руснаците в никакъв случай не са били в положение да вършат. Но руснаците съумяха да трансфорат полуострова във милитаризирана зона, натъпкана с всички типове оръжия, включително и нуклеарни.
Но рано или късно локалното население ще се умори от това, то просто желае да живее и работи обикновено и да употребява отличните климатични условия за развиването на туризма и да трансформира Крим в един тип „ Маями “, където туристи от цялостен свят щяха да дойдат и да не следят непрекъснатите военни маневри на съветски бойци... В последна сметка Кремъл не е цяла Русия и младата част от съветското общество не утвърждава тази грабителска политика на Владимир Путин. Повечето от тях поддържат желанието на Украйна да направи Кримската платформа световна социална платформа за разискване на кримския въпрос, както се вижда от апела на съветските патриоти на уеб страницата Crimeaplatform.ru. Освен това 37% от популацията на Крим към този момент желае да се върне в Украйна. Всъщност това демонстрира, че Русия е признала „ Кримската платформа “.
Симпатизирам на Украйна, само че почтено казано би трябвало да се означи, че единствено с декларациите не може да се позволи казуса или да се разчита единствено на международното публично мнение. Киев знаеше, че Крим е бил непрекъснато населяван от руснаци в разнообразни исторически столетия. Знаеше, че в Крим има много проруски партии, подкрепени финансово от Кремъл. Знаеше, че по времето на кмета на Москва Лужков се строят жилища за съветски офицери и техните фамилии. Знаеше, само че в действителност не направи нищо през последния четвърт век даже преди окупацията на Крим. Украинският държавен хайлайф, депутатите систематично „ овладяваха Крим “, изграждайки за себе си превъзходни вили, един до друг с съветския политически хайлайф, без да се интересуват от същинските проблеми на елементарните кримчани. И недоволството от украинската политика измежду елементарните поданици на Крим нарастна. И Киев трябваше да разбере, че във връзка с публично самостоятелния на Крим е трябвало да се създаде обособена тактика, като се вземат поради локалните условия и настроения на кримчаните.
А такава политика нямаше. Управляващите се грижеха единствено за себе си и децата си, които от дълго време живеят и учат в чужбина. Украинската олигархия също пази парите си в чужбина. Недоволството от политиката на централните управляващи набъбна в цяла Украйна, което докара до всеобщи митинги през ноември 2013 година Тези митинги започнаха освен в Киев, само че и в западните региони на Украйна, където стачкуващите тичаха с бейзболни бухалки, унищожавайки монументи от руското минало (т.нар. " Ленинапад " ), принуждавайки някои неприятни шефове и кметове на градове да подадат оставки. И вълнението последователно отшумя. А в източните региони, изключително в Донбас, подкрепени освен финансово, само че и с военни средства, човешки запаси, това неодобрение се трансформира, с директната военна поддръжка на Кремъл, в провъзгласяването на така наречен " Независими национални републики ".
Ако вестниците на Кремъл настояват, че „ ние не сме там “, тогава от кое място елементарните „ милиции “ са взели своите танкове, бронетранспортьори, катюши, бойни самолети и хеликоптери? И така наречен „ Хуманитарни конвои “? Те донесоха оръжие и муниции в Донбас през неконтролираната украинско-руска граница и всеобщо изнасяха съоръжение и чертежи от военни предприятия в Донбас, раздавайки съветски паспорти на жителите му, с цел да имат опрощение в бъдещето, когато Москва " ще пази своите жители "... Руските жители би трябвало да живеят в личната си страна. Те могат да живеят в Украйна, само че съгласно украинските закони.
Ако скъпият четец е забелязал през всичките седем години на украинско-руския спор единствено тематиката за Донбас беше сложена на интернационално равнище, а Крим на процедура не беше обсъждан. В рамките на нормандския формат водачите на Германия, Франция, Украйна и Русия на практика не повдигнаха „ кримския въпрос “. А той трябваше да се преглежда дружно с Донбас, в неразривна връзка. И освен тъй като Путин изрично извади този проблем от обсега на дипломатическите полемики, само че съгласно мен и тъй като Западът не разбираше по какъв начин да подходи към този доста комплициран въпрос. В този подтекст наподобява, че самодейността на Киев за основаване на „ Кримска платформа “ е доста потребна. Това ще помогне за образуване на избрана позиция на международната общественост, само че е малко евентуално да помогне за връщането на Крим в Украйна.
Да, Западът и Съединени американски щати ще застанат на страната на Украйна по въпроса за Крим и Донбас, макар че тук има разнообразни позиции на страните, което беше изключително явно във връзка с " Северен поток -2 ". Ангела Меркел съумя да убеди Джо Байдън да поддържа Германия в ущърб на Украйна. Обещанията за „ компенсиране “ в бъдеще с преноса на съветски газ през Украйна са доста неразбираеми. Русия към момента ще диктува своите условия и Украйна ще би трябвало да се преценява с това. Както виждате, надали е належащо да се надявате на помощ от Запада. Всеки ще изхожда от личните си ползи. Така ще бъде, мисля, в „ Кримската платформа “. Украйна ще бъде подкрепена политически, ще бъде подкрепена частично посредством въоръжаване и образование на украинските военни както в страната, като изпраща военни инструктори там, по този начин и посредством образование на някои от украинските офицери във военните академии на Запад и Съединени американски щати. Нищо повече. Нито Западът, нито Съединени американски щати желаят да се бият с Русия поради Украйна и няма да го създадат. Украйна би трябвало да разчита на личните си сили.
Това значи, че връщането на Крим с военни средства е нереалистично, най-малко в кратковременен проект. Изявлението на президента Владимир Зеленски по време на конференция на остров Змейни, че ще пазиме земята си с оръжие в ръце е доста похвално, само че надали реалистично.
Несъмнено е належащо да се поддържа желанието на Украйна да върне украинските земи в лоното на родината си. Това, което в действителност може да бъде решено въз основа на платформата, е усилването на глобите, освобождението на украинските политически пандизчии, които са в кримските затвори, да се оказва помощ на децата на тези пандизчии и да се основат условия за висше обучение в украинските университети за кримчани, а най-важното е да се слага казуса за Крим освен пред света, само че на първо място за съветската общност, която би трябвало да разбере, че ползите на кремълските бюрократи и ползите на елементарния съветски народ са на противоположни полюси.
А непрекъснато настоящата „ Кримска камбанария “, която ще бие камбаната, ще помогне за решаването на казуса с Крим в близко бъдеще.
Майкъл Розенберг, Хюстън (САЩ)
На 23 август тази година, ден преди 30-годишнината от независимостта на Украйна, ще се организира форумът " Кримска платформа ". Повече от четиридесет страни потвърдиха присъединяване си в него. Това също е значим факт. Ако погледнете участниците, това са на първо място всички 27 страни от Европейския съюз, в това число страните от НАТО, отпред с висшия представител на Европейски Съюз Жозепе Борел и ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел. Инициативата на Украйна да трансформира „ Кримската платформа “ в обществена платформа, въз основа на която ще се разискват проблемите на деокупацията на Крим и връщането му в Украйна. Светът като че ли беше разграничен на две елементи във връзка с Кримския полуостров.
По-голямата част от международната общественост смята Крим за украински и осъжда съветската експанзия. За резолюцията на Организация на обединените нации по този въпрос повече от 100 страни по света застанаха на страната на Украйна. И единствено Русия и нейните спътници считат Крим за съветски. От тези стотици страни представители на 44 страни ще дойдат в Киев и това на най-високо равнище - президенти, министър председатели и външни министри. И това към този момент е сериозна политическа платформа, която още веднъж ще подсети на Русия за нейното нарушаване на интернационалното право и цялата архитектура на европейската сигурност. Украйна неведнъж е заявявала, че желае да си върне Крим по дипломатически път, затова „ Кримската платформа “ е на първо място дипломатическа самодейност, която в бъдеще може да се трансформира в координационен механизъм за създаване на политически решения по въпроса за Крим.
Основните проблеми, които се възнамеряват да бъдат разисквани в Киев, са: политиката на непризнаване на присъединението на Крим към Русия; разширение и усилване на интернационалните наказания против Русия; интернационална сигурност; правата на индивида и икономическото и екологичното влияние на присъединението. Това са многостепенни проблеми и ще бъдат разисквани както на експертно, по този начин и на политическо равнище. Между другото, Русия беше поканена на срещата на върха, само че в случай че в началото управлението на Кремъл реагира на това по -сдържано, определяйки изискванията за присъединяване - снабдяването с вода и електричество на полуострова, то през последните дни следим намерено неспокойствие и даже опасност - във връзка с присъединяване на страните в тази самодейност като неприветливо във връзка с Русия.
Защо управлението на Кремъл не помни по какъв начин Русия, като поръчител за териториалната целокупност на Украйна, подписа Будапещския меморандум и сама наруши тази териториална целокупност? Няма ограничаване за цинизма на Кремъл. Западът би трябвало да разбере, че е малко евентуално той да успее да организира естествен разговор с Русия.
Москва ще се опита (и към този момент го прави) да трансформира Кримския полуостров в най -мощната военноморска база на Русия, която да управлява целия черноморски район. В навечерието на Втората международна война, по време на договарянията на Молотов с Рибентроп, Съюз на съветските социалистически републики договаря опцията за създаване на военноморска база на Дарданелите и Босфора за преодоляване на проливите, само че този опит е несполучлив. Нещо повече, упоритите опити на руското управление да разшири сферите си на въздействие до проливите приключват с „ проекта Барбароса “ от страна на Хитлер. Ще успее ли Европа през днешния ден да отговори на Москва с подобен проект, не боен, несъмнено, а на първо място стопански, т.е. разширение и стягане на глобите против Русия.
Какво можете да очаквате от Кримската платформа? Всяка от страните-основателки на платформата ще изрази своята позиция и като цяло тя е един тип „ камбанария “, която съгласно Владимир Зеленски „ би трябвало да бие камбаните “. Мисля, че ще бъде признат някакъв финален документ, където позициите на страните ще бъдат закрепени. „ Платформата “ ще бъде непрекъснато увещание на света по какъв начин Русия, откакто погази правилата на интернационалните връзки, залегнали в Устава на Организация на обединените нации, окупира Крим и организира мощна пропагандна акция, с цел да оправдае своята политика. Руснаците ще ми възразят, че в края на краищата имаше референдум, на който 96% от жителите на Крим се оповестиха за присъединение към Руската федерация. Но даже самият Кремъл не има вяра в тази цифра, т.е. известно е доста добре, че най-много 30% от популацията на Крим е взело участие в така наречен референдум (най -високата изборна интензивност беше в Севастопол, където живеят най-вече фамилии на пенсионирани офицери и моряци от съветския флот).
Днес Русия е преселила в Крим повече от един милион руснаци от разнообразни райони на тази огромна страна, както е направила Екатерина Велика преди време, откакто е преселила от провинция Олонец в Донбас и Таврия повече от 100 хиляди служащи, нужни за работа в новите заводи. Както направи незабравимият Йосиф Висарионович, в края на Втората международна война, наложително изгонвайки от Крим татари, българи, арменци и гърци, заселвайки там руснаци от регионите на Урал, които по времето на Никита Хрушчов желаеха да се върнат вкъщи, т.е.. горещият климат и степните региони на Крим, в изискванията на лимитирани водни запаси, изискват дарба за вярно и умело земеделие, което руснаците в никакъв случай не са били в положение да вършат. Но руснаците съумяха да трансфорат полуострова във милитаризирана зона, натъпкана с всички типове оръжия, включително и нуклеарни.
Но рано или късно локалното население ще се умори от това, то просто желае да живее и работи обикновено и да употребява отличните климатични условия за развиването на туризма и да трансформира Крим в един тип „ Маями “, където туристи от цялостен свят щяха да дойдат и да не следят непрекъснатите военни маневри на съветски бойци... В последна сметка Кремъл не е цяла Русия и младата част от съветското общество не утвърждава тази грабителска политика на Владимир Путин. Повечето от тях поддържат желанието на Украйна да направи Кримската платформа световна социална платформа за разискване на кримския въпрос, както се вижда от апела на съветските патриоти на уеб страницата Crimeaplatform.ru. Освен това 37% от популацията на Крим към този момент желае да се върне в Украйна. Всъщност това демонстрира, че Русия е признала „ Кримската платформа “.
Симпатизирам на Украйна, само че почтено казано би трябвало да се означи, че единствено с декларациите не може да се позволи казуса или да се разчита единствено на международното публично мнение. Киев знаеше, че Крим е бил непрекъснато населяван от руснаци в разнообразни исторически столетия. Знаеше, че в Крим има много проруски партии, подкрепени финансово от Кремъл. Знаеше, че по времето на кмета на Москва Лужков се строят жилища за съветски офицери и техните фамилии. Знаеше, само че в действителност не направи нищо през последния четвърт век даже преди окупацията на Крим. Украинският държавен хайлайф, депутатите систематично „ овладяваха Крим “, изграждайки за себе си превъзходни вили, един до друг с съветския политически хайлайф, без да се интересуват от същинските проблеми на елементарните кримчани. И недоволството от украинската политика измежду елементарните поданици на Крим нарастна. И Киев трябваше да разбере, че във връзка с публично самостоятелния на Крим е трябвало да се създаде обособена тактика, като се вземат поради локалните условия и настроения на кримчаните.
А такава политика нямаше. Управляващите се грижеха единствено за себе си и децата си, които от дълго време живеят и учат в чужбина. Украинската олигархия също пази парите си в чужбина. Недоволството от политиката на централните управляващи набъбна в цяла Украйна, което докара до всеобщи митинги през ноември 2013 година Тези митинги започнаха освен в Киев, само че и в западните региони на Украйна, където стачкуващите тичаха с бейзболни бухалки, унищожавайки монументи от руското минало (т.нар. " Ленинапад " ), принуждавайки някои неприятни шефове и кметове на градове да подадат оставки. И вълнението последователно отшумя. А в източните региони, изключително в Донбас, подкрепени освен финансово, само че и с военни средства, човешки запаси, това неодобрение се трансформира, с директната военна поддръжка на Кремъл, в провъзгласяването на така наречен " Независими национални републики ".
Ако вестниците на Кремъл настояват, че „ ние не сме там “, тогава от кое място елементарните „ милиции “ са взели своите танкове, бронетранспортьори, катюши, бойни самолети и хеликоптери? И така наречен „ Хуманитарни конвои “? Те донесоха оръжие и муниции в Донбас през неконтролираната украинско-руска граница и всеобщо изнасяха съоръжение и чертежи от военни предприятия в Донбас, раздавайки съветски паспорти на жителите му, с цел да имат опрощение в бъдещето, когато Москва " ще пази своите жители "... Руските жители би трябвало да живеят в личната си страна. Те могат да живеят в Украйна, само че съгласно украинските закони.
Ако скъпият четец е забелязал през всичките седем години на украинско-руския спор единствено тематиката за Донбас беше сложена на интернационално равнище, а Крим на процедура не беше обсъждан. В рамките на нормандския формат водачите на Германия, Франция, Украйна и Русия на практика не повдигнаха „ кримския въпрос “. А той трябваше да се преглежда дружно с Донбас, в неразривна връзка. И освен тъй като Путин изрично извади този проблем от обсега на дипломатическите полемики, само че съгласно мен и тъй като Западът не разбираше по какъв начин да подходи към този доста комплициран въпрос. В този подтекст наподобява, че самодейността на Киев за основаване на „ Кримска платформа “ е доста потребна. Това ще помогне за образуване на избрана позиция на международната общественост, само че е малко евентуално да помогне за връщането на Крим в Украйна.
Да, Западът и Съединени американски щати ще застанат на страната на Украйна по въпроса за Крим и Донбас, макар че тук има разнообразни позиции на страните, което беше изключително явно във връзка с " Северен поток -2 ". Ангела Меркел съумя да убеди Джо Байдън да поддържа Германия в ущърб на Украйна. Обещанията за „ компенсиране “ в бъдеще с преноса на съветски газ през Украйна са доста неразбираеми. Русия към момента ще диктува своите условия и Украйна ще би трябвало да се преценява с това. Както виждате, надали е належащо да се надявате на помощ от Запада. Всеки ще изхожда от личните си ползи. Така ще бъде, мисля, в „ Кримската платформа “. Украйна ще бъде подкрепена политически, ще бъде подкрепена частично посредством въоръжаване и образование на украинските военни както в страната, като изпраща военни инструктори там, по този начин и посредством образование на някои от украинските офицери във военните академии на Запад и Съединени американски щати. Нищо повече. Нито Западът, нито Съединени американски щати желаят да се бият с Русия поради Украйна и няма да го създадат. Украйна би трябвало да разчита на личните си сили.
Това значи, че връщането на Крим с военни средства е нереалистично, най-малко в кратковременен проект. Изявлението на президента Владимир Зеленски по време на конференция на остров Змейни, че ще пазиме земята си с оръжие в ръце е доста похвално, само че надали реалистично.
Несъмнено е належащо да се поддържа желанието на Украйна да върне украинските земи в лоното на родината си. Това, което в действителност може да бъде решено въз основа на платформата, е усилването на глобите, освобождението на украинските политически пандизчии, които са в кримските затвори, да се оказва помощ на децата на тези пандизчии и да се основат условия за висше обучение в украинските университети за кримчани, а най-важното е да се слага казуса за Крим освен пред света, само че на първо място за съветската общност, която би трябвало да разбере, че ползите на кремълските бюрократи и ползите на елементарния съветски народ са на противоположни полюси.
А непрекъснато настоящата „ Кримска камбанария “, която ще бие камбаната, ще помогне за решаването на казуса с Крим в близко бъдеще.
Майкъл Розенберг, Хюстън (САЩ)
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ