Двойното гражданство на Кирил Петков. А хората с българско гражданство, които разграбват България?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар от Александър Андреев:
Има ли министър Кирил Петков двойно поданство? Встрани от политическите цели, които преследват задаващите този въпрос, с просто око се вижда едно съществено несъвършенство на българското законодателство - въпреки че и другаде по света съществува същото ограничаване.
Реликт от 19 век
Да обвързваш заемането на държавна или държавна позиция с условието за едно-единствено национално поданство, е анахронизъм и реликт от 19 век. Съответно: да оценяваш лоялността на един политик съгласно поданството му е остарял и в последна сметка малоумен принцип. Злонамереният постоянно ще се освободи от непознатото поданство, а доброжелателният даже няма да се сети.
В днешно време, изключително пък в Европейски Съюз, паспортът в действителност не е нищо повече от най-обикновен документ - като шофьорската брошура да вземем за пример. Той не подсигурява преданост, а удостоверява едно правно отношение. И притежаването на един-единствен паспорт въобще не значи, че притежателят е по-квалифициран за избрана служба и позиция. В България сме се нагледали на дейци с българско поданство, които правят работата си неспособно, даже злонамерено - и без да им мигне окото грабят страната, която им е издала паспорта.
Примерът с папата
И назад: за днешния държавен глава на Ватикана и нравствен водач на милиарди католици по света медиите пишат, че има два, а може би и три паспорта - аржентински, италиански и ватикански. За хипотетичните две поданства и на предходния папа се водеха полемики. Очевидно обаче и за двамата това не беше спънка да извършват добросъвестно служебните си отговорности като глави на една дребна страна и на една голяма черква.
А за един български длъжностен министър може да се окаже. Звучи някак необичайно, нали?
Коментар от Александър Андреев:
Има ли министър Кирил Петков двойно поданство? Встрани от политическите цели, които преследват задаващите този въпрос, с просто око се вижда едно съществено несъвършенство на българското законодателство - въпреки че и другаде по света съществува същото ограничаване.
Реликт от 19 век
Да обвързваш заемането на държавна или държавна позиция с условието за едно-единствено национално поданство, е анахронизъм и реликт от 19 век. Съответно: да оценяваш лоялността на един политик съгласно поданството му е остарял и в последна сметка малоумен принцип. Злонамереният постоянно ще се освободи от непознатото поданство, а доброжелателният даже няма да се сети.
В днешно време, изключително пък в Европейски Съюз, паспортът в действителност не е нищо повече от най-обикновен документ - като шофьорската брошура да вземем за пример. Той не подсигурява преданост, а удостоверява едно правно отношение. И притежаването на един-единствен паспорт въобще не значи, че притежателят е по-квалифициран за избрана служба и позиция. В България сме се нагледали на дейци с българско поданство, които правят работата си неспособно, даже злонамерено - и без да им мигне окото грабят страната, която им е издала паспорта.
Примерът с папата
И назад: за днешния държавен глава на Ватикана и нравствен водач на милиарди католици по света медиите пишат, че има два, а може би и три паспорта - аржентински, италиански и ватикански. За хипотетичните две поданства и на предходния папа се водеха полемики. Очевидно обаче и за двамата това не беше спънка да извършват добросъвестно служебните си отговорности като глави на една дребна страна и на една голяма черква.
А за един български длъжностен министър може да се окаже. Звучи някак необичайно, нали?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ