Съспенсът в България: в дъното е тази дилема
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар от проф. Ивайло Дичев:
Съспенсът се задълбочава. Всевъзможни разбори бяха направени за политическия тупик, в който попаднаха партиите на смяната. Как става по този начин, че програмата на " ИТН " (ИТН) съответствува на 99% по едно и също време с тази на социалистите и с тази на десните? И то в случай, че Трифонов от времето на прехода е в спор и с едните, и с другите - освен със смехории, само че и с митинги. Противоречието ражда разнородни тайни теории, които нито могат да се потвърдят, нито пък да се отхвърлят. Според мен основна е постоянно използваната от господин Йорданов дума „ практично “, която има за цел да обезсмисли идеологиите. Има Такъв Народ ще работи практично, тоест не-политически, както пристигна. И както се оказа - с който пристигна.
Обидата като съществена спънка
Тук желая да обърна внимание на един централен политологически фактор: обидата. Не бързайте да махате пренебрежително с ръка - айде в този момент детинщини, иска ми се наскърбяват, я да се хващат на работа! Доверието към политическата власт е обвързвано освен с „ практични “ неща и користни ползи - то е въпрос на идентификация. Когато я поддържаме, ние не сключваме комерсиална договорка, а ѝ разпореждаме да ни съставлява - освен юридически, само че и символически. Затова чакаме от политиците достолепие, морал, просвета, съгласно както разбираме тия понятия.
Ако тръгнете по тази логичност, ще разберете за какво обидата през днешния ден е съществена спънка пред съставянето на държавно управление. Лидерът на Има Такъв Народ Слави Трифонов не снизхожда да иде на договаряния, евентуалните му сътрудници се наскърбяват, пращат заместниците. Ако не се обиди, господин Иванов ще изгуби уважението на подкрепящите го - той е задължен да се обиди, без значение какво му е от вътрешната страна. Българска социалистическа партия желае писмена сделка - и не тъй като е чак толкоз значимо, а с цел да покаже на своите, че ще получи нещо, че са ги почели въпреки всичко.
От другата страна Има Такъв Народ не стопира да се перчи пред своите: вижте в този момент по какъв начин ще ги унижим, по какъв начин ще ги накараме да одобряват всичко, което желаеме. Защото техният ултра-протестен електорат желае таман това - да накаже политическата класа. Ако погледнете обратно към традицията, ще видите, че този конфликт на честолюбия или се взема решение в дуел, в който единият пада от коня, или се търси някаква ритуална форма за израз на взаимно почитание - замяна на блага, тържествени литургии, предоставяне на дъщери за съпруги. Ако политиците ни желаят 46-тото Народно събрание да излъчи държавно управление, би трябвало да намерят подобаващ метод да се уважат взаимно, без обаче да разочароват своите. Работа за положителни пиари, тъй като салдото е доста тъничък.
Идеите на Има Такъв Народ за министри наскърбяват не един от нас. Слава богу, отдръпнат беше Момчил Иванов, възмутил всички с простотиите си във Facebook. Достойнството на партията му беше непокътнато с това, че той сякаш самичък се отдръпнал. Нападали незаслужено него и фамилията му (същият прийом ни приложиха при отдръпването на Николай Василев, който медиите обливали с помия). Няма неприятно - по този начин се вършат взаимни отстъпки сред сблъскващи се партийни достолепия. А каква е истината - това дано оставим на историците.
Но той надалеч не е последният проблем в този министерски състав. Да споменем следствия от СУ за плагиатство Илиев (при това откакто Има Такъв Народ трагично обвиняваше служебния министър Василев в кражба на интелектуална собственост). Да споменем брачната половинка на наказан - сякаш незаслужено - от профилирания углавен съд (чудя се каква легитимност ще има партията, когато изиска премахването на тази институция при сходна персонална заинтересованост). Въпросът не е единствено дали тези хора могат и имат предпочитание да свършат работа - въпросът е и дали сме съгласни те да съставляват нашата страна.
Най-несъществени, само че пък най-очевадни бяха скъсаните дънки, с които Филип Станев отиде на съвещание на Народно събрание. Колкото и игриво да се отнасяме към страната си, това е засегнатост към институцията. Както и прочее тениската, по която неговият водач се обръща към жителите от дивана си. Ще кажете - педантизъм. Но какво да върша, очевидно одъртявам, такива неща ме ядосват. Утре ще решат да люпят семки, до момента в който върви химнът. Пък може и да го заменят с някое от техните части.
Разбира се, има доста по-важни политически сюжети. Какво ще прави Има Такъв Народ, в случай че си остане с поддръжката на Българска социалистическа партия, петимна да отсрочва влизането в еврото и да строи " Белене "? При едно приятелско неявяване на Движение за права и свободи? Как ще гласоподават, когато мандатът иде у Българска социалистическа партия, в случай че на първото гласоподаване тази партия ги е подкрепила? Как ще съчетаят увеличение на разноските с понижаване на налозите? И по този начин нататък.
В резюме
Ако тук упорствам, че би трябвало да се възстановяват и човешките връзки сред партийните представители, то е тъй като зад тях стоят хора, които през днешния ден са все по-радикализирани както от хулиганското държание на Има Такъв Народ, по този начин и от упоритото и тъмно безмълвие на евентуалните им сътрудници. Обидата в политиката е справедлива, не субективна големина.
Бел.ред.
И двете партии, и, дадоха обещание на гласоподавателите си мажоритарен избор и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си?
Коментар от проф. Ивайло Дичев:
Съспенсът се задълбочава. Всевъзможни разбори бяха направени за политическия тупик, в който попаднаха партиите на смяната. Как става по този начин, че програмата на " ИТН " (ИТН) съответствува на 99% по едно и също време с тази на социалистите и с тази на десните? И то в случай, че Трифонов от времето на прехода е в спор и с едните, и с другите - освен със смехории, само че и с митинги. Противоречието ражда разнородни тайни теории, които нито могат да се потвърдят, нито пък да се отхвърлят. Според мен основна е постоянно използваната от господин Йорданов дума „ практично “, която има за цел да обезсмисли идеологиите. Има Такъв Народ ще работи практично, тоест не-политически, както пристигна. И както се оказа - с който пристигна.
Обидата като съществена спънка
Тук желая да обърна внимание на един централен политологически фактор: обидата. Не бързайте да махате пренебрежително с ръка - айде в този момент детинщини, иска ми се наскърбяват, я да се хващат на работа! Доверието към политическата власт е обвързвано освен с „ практични “ неща и користни ползи - то е въпрос на идентификация. Когато я поддържаме, ние не сключваме комерсиална договорка, а ѝ разпореждаме да ни съставлява - освен юридически, само че и символически. Затова чакаме от политиците достолепие, морал, просвета, съгласно както разбираме тия понятия.
Ако тръгнете по тази логичност, ще разберете за какво обидата през днешния ден е съществена спънка пред съставянето на държавно управление. Лидерът на Има Такъв Народ Слави Трифонов не снизхожда да иде на договаряния, евентуалните му сътрудници се наскърбяват, пращат заместниците. Ако не се обиди, господин Иванов ще изгуби уважението на подкрепящите го - той е задължен да се обиди, без значение какво му е от вътрешната страна. Българска социалистическа партия желае писмена сделка - и не тъй като е чак толкоз значимо, а с цел да покаже на своите, че ще получи нещо, че са ги почели въпреки всичко.
От другата страна Има Такъв Народ не стопира да се перчи пред своите: вижте в този момент по какъв начин ще ги унижим, по какъв начин ще ги накараме да одобряват всичко, което желаеме. Защото техният ултра-протестен електорат желае таман това - да накаже политическата класа. Ако погледнете обратно към традицията, ще видите, че този конфликт на честолюбия или се взема решение в дуел, в който единият пада от коня, или се търси някаква ритуална форма за израз на взаимно почитание - замяна на блага, тържествени литургии, предоставяне на дъщери за съпруги. Ако политиците ни желаят 46-тото Народно събрание да излъчи държавно управление, би трябвало да намерят подобаващ метод да се уважат взаимно, без обаче да разочароват своите. Работа за положителни пиари, тъй като салдото е доста тъничък.
Идеите на Има Такъв Народ за министри наскърбяват не един от нас. Слава богу, отдръпнат беше Момчил Иванов, възмутил всички с простотиите си във Facebook. Достойнството на партията му беше непокътнато с това, че той сякаш самичък се отдръпнал. Нападали незаслужено него и фамилията му (същият прийом ни приложиха при отдръпването на Николай Василев, който медиите обливали с помия). Няма неприятно - по този начин се вършат взаимни отстъпки сред сблъскващи се партийни достолепия. А каква е истината - това дано оставим на историците.
Но той надалеч не е последният проблем в този министерски състав. Да споменем следствия от СУ за плагиатство Илиев (при това откакто Има Такъв Народ трагично обвиняваше служебния министър Василев в кражба на интелектуална собственост). Да споменем брачната половинка на наказан - сякаш незаслужено - от профилирания углавен съд (чудя се каква легитимност ще има партията, когато изиска премахването на тази институция при сходна персонална заинтересованост). Въпросът не е единствено дали тези хора могат и имат предпочитание да свършат работа - въпросът е и дали сме съгласни те да съставляват нашата страна.
Най-несъществени, само че пък най-очевадни бяха скъсаните дънки, с които Филип Станев отиде на съвещание на Народно събрание. Колкото и игриво да се отнасяме към страната си, това е засегнатост към институцията. Както и прочее тениската, по която неговият водач се обръща към жителите от дивана си. Ще кажете - педантизъм. Но какво да върша, очевидно одъртявам, такива неща ме ядосват. Утре ще решат да люпят семки, до момента в който върви химнът. Пък може и да го заменят с някое от техните части.
Разбира се, има доста по-важни политически сюжети. Какво ще прави Има Такъв Народ, в случай че си остане с поддръжката на Българска социалистическа партия, петимна да отсрочва влизането в еврото и да строи " Белене "? При едно приятелско неявяване на Движение за права и свободи? Как ще гласоподават, когато мандатът иде у Българска социалистическа партия, в случай че на първото гласоподаване тази партия ги е подкрепила? Как ще съчетаят увеличение на разноските с понижаване на налозите? И по този начин нататък.
В резюме
Ако тук упорствам, че би трябвало да се възстановяват и човешките връзки сред партийните представители, то е тъй като зад тях стоят хора, които през днешния ден са все по-радикализирани както от хулиганското държание на Има Такъв Народ, по този начин и от упоритото и тъмно безмълвие на евентуалните им сътрудници. Обидата в политиката е справедлива, не субективна големина.
Бел.ред.
И двете партии, и, дадоха обещание на гласоподавателите си мажоритарен избор и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ