Калин Манолов: Долу ръцете от данъците!
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Долу ръцете от налозите! Това е най-подходящата рекомендация, която бих отправил към другояче симпатичния ми с другите си дейности финансов министър. Информацията на герберите от тази заран в действителност е малко лъжлива, само че решението е доста неправилно. 15-процентният световен корпоративен налог е своебразен " налог благосъстояние " за компании, и идващият постоянен парламент не би трябвало никога да го вкарва!
За това прикани във " Facebook " Калин Манолов.
За какво става дума? На 1 юли 2021 служебното държавно управление е присъединило България в групата от 130 страни, които поддържат концепцията на Организацията за икономическо съдействие и развиване активността на транснацинални корпорации с оборот над 750 милиона евро да се полза с най-малко 15% корпоративен налог от 2023 година Без знанието на политическите партии и зад гръба на бизнеса и обществото.
Защо служебното държавно управление е направило това, откакто такива корпорации в България на практика няма, щеше да е въпрос за 750 милиона евро, в случай че не беше известието от оня ден, че се каним да влезем в еврозоната от 1 януари 2024. Подписът на България без подозрение е част от договорка да ни одобряват в еврозоната по " политически аргументи ". Затова е и още по-осъдително.
Чуйте причините на Г-7 отпреди месец: огромните предприятия трябвало " да платят справедливия си дял. “ Ами те по този начин или другояче го заплащат, в това число персонално на политиците! Въвеждането на най-малък корпоративен налог от 15 % " би поставило завършек на надпреварата сред страните за по-ниски налози ". А за какво страните с по-високи налози не ги понижат, вместо да принуждават тези с по-ниски налози да ги усилят?
Тогава надпреварата може да стане за по-високи налози, което явно е и задачата.
Известно количество налози е безусловно належащо, с цел да реализира една страна главните си функционалности. И естествено те идват най-вече от бизнеса. Въпросът е в мярката. Разумните налози не са основна спънка за производството - отнетите суми се компенсират от обезпечените в подмяна публични действия, които апропо пазят самото произвеждане. Но колкото по-голям е относителният дял на налозите от националния приход, толкоз по-силно се спъва производството и заетостта в частния бранш.
Когато едно комерсиално сдружение не може да уравновеси загубите и облагите си, то не уголемява своите интервенции или уголемява единствено тези, при които рискът е най-малък. Старите работодатели не обезпечават повече работни места, или най-малко не колкото биха могли; евентуалните нови работодатели вземат решение въобще да не стават работодатели.
В последна сметка на потребителите се лишава опцията да получават по-добри и по-евтини артикули в количества, каквито другояче щяха да са налице, а действителните заплати се държат ниски спрямо равнищата, което другояче биха могли да доближат.
Евентуалните загуби на бизнеса от покачвания корпоративен налог където и да е по света, ще се понесат най-вече от служащите и потребителите, чиито витален стандарт сякаш целят да задържат и покачат. Затова последните, дружно със заинтригувания бизнес, би трябвало да се опълчват на политиците. Защото днешните им хрумвания стават утрешна политика и другиденшна рецесия.
" Всеки е в цялостното си право да урежда своите финансови каузи по този начин, че да заплаща колкото се може по-ниски налози. Никой не е задължен да възнамерява облагите и загубите си по най-изгодния за Министерството на финансите метод. Плащането на по-високи налози не е въпрос на родолюбив дълг ", отсъди Върховният съд в Съединени американски щати по делото Хенверинг против Грегъри от 1934 година Европейският съюз в никакъв случай не е бил Съединени американски щати, а и самите Съединени американски щати не са към този момент тези Съединени американски щати. Но здравият разсъдък няма народност. Крайно време е най-малко един път и България да го прояви.
А който ми опонира, че концепцията е подкрепена от 130 страни в света, бих му споделил, че не е подкрепена от 76. И че милиарди мухи в света ядат фекалии, само че хората все пак считат, че мухите бъркат.
Долу ръцете от налозите! Това е най-подходящата рекомендация, която бих отправил към другояче симпатичния ми с другите си дейности финансов министър. Информацията на герберите от тази заран в действителност е малко лъжлива, само че решението е доста неправилно. 15-процентният световен корпоративен налог е своебразен " налог благосъстояние " за компании, и идващият постоянен парламент не би трябвало никога да го вкарва!
За това прикани във " Facebook " Калин Манолов.
За какво става дума? На 1 юли 2021 служебното държавно управление е присъединило България в групата от 130 страни, които поддържат концепцията на Организацията за икономическо съдействие и развиване активността на транснацинални корпорации с оборот над 750 милиона евро да се полза с най-малко 15% корпоративен налог от 2023 година Без знанието на политическите партии и зад гръба на бизнеса и обществото.
Защо служебното държавно управление е направило това, откакто такива корпорации в България на практика няма, щеше да е въпрос за 750 милиона евро, в случай че не беше известието от оня ден, че се каним да влезем в еврозоната от 1 януари 2024. Подписът на България без подозрение е част от договорка да ни одобряват в еврозоната по " политически аргументи ". Затова е и още по-осъдително.
Чуйте причините на Г-7 отпреди месец: огромните предприятия трябвало " да платят справедливия си дял. “ Ами те по този начин или другояче го заплащат, в това число персонално на политиците! Въвеждането на най-малък корпоративен налог от 15 % " би поставило завършек на надпреварата сред страните за по-ниски налози ". А за какво страните с по-високи налози не ги понижат, вместо да принуждават тези с по-ниски налози да ги усилят?
Тогава надпреварата може да стане за по-високи налози, което явно е и задачата.
Известно количество налози е безусловно належащо, с цел да реализира една страна главните си функционалности. И естествено те идват най-вече от бизнеса. Въпросът е в мярката. Разумните налози не са основна спънка за производството - отнетите суми се компенсират от обезпечените в подмяна публични действия, които апропо пазят самото произвеждане. Но колкото по-голям е относителният дял на налозите от националния приход, толкоз по-силно се спъва производството и заетостта в частния бранш.
Когато едно комерсиално сдружение не може да уравновеси загубите и облагите си, то не уголемява своите интервенции или уголемява единствено тези, при които рискът е най-малък. Старите работодатели не обезпечават повече работни места, или най-малко не колкото биха могли; евентуалните нови работодатели вземат решение въобще да не стават работодатели.
В последна сметка на потребителите се лишава опцията да получават по-добри и по-евтини артикули в количества, каквито другояче щяха да са налице, а действителните заплати се държат ниски спрямо равнищата, което другояче биха могли да доближат.
Евентуалните загуби на бизнеса от покачвания корпоративен налог където и да е по света, ще се понесат най-вече от служащите и потребителите, чиито витален стандарт сякаш целят да задържат и покачат. Затова последните, дружно със заинтригувания бизнес, би трябвало да се опълчват на политиците. Защото днешните им хрумвания стават утрешна политика и другиденшна рецесия.
" Всеки е в цялостното си право да урежда своите финансови каузи по този начин, че да заплаща колкото се може по-ниски налози. Никой не е задължен да възнамерява облагите и загубите си по най-изгодния за Министерството на финансите метод. Плащането на по-високи налози не е въпрос на родолюбив дълг ", отсъди Върховният съд в Съединени американски щати по делото Хенверинг против Грегъри от 1934 година Европейският съюз в никакъв случай не е бил Съединени американски щати, а и самите Съединени американски щати не са към този момент тези Съединени американски щати. Но здравият разсъдък няма народност. Крайно време е най-малко един път и България да го прояви.
А който ми опонира, че концепцията е подкрепена от 130 страни в света, бих му споделил, че не е подкрепена от 76. И че милиарди мухи в света ядат фекалии, само че хората все пак считат, че мухите бъркат.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ