Спомени за бъдещето
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Моето потомство, отраснало и навлизало в живота след края на Втората международна война съставлява тези жители на Република България, които живяхме в мир и участвахме в изгрева и залеза на две исторически столетия – социализма , в който човек за индивида бе брат и другар и неолибералния капитализъм , където бандитите са " братя ", а всички останали са взаимоизяждащи се съперници. Въпреки,че всеки от нас има изначално и заявено право на персонален избор, няма българин, който да може да каже, че умишлено и независимо е избирал обществено-икономическата групировка, в която би желал да изживее отпуснатите му земни години! Средата, в която човек се ражда, абсолютно, образува неговото мислене и критериите му за оценка на материалния свят! Волята, която у построил у себе си е фактора, определящ возможностите за реализация на виталните му проекти! Успешни или несполучливи, само че във всички случаи, те дават резултат единствено след съзнателен избор и по силата на порямева воля! И тъй като ние, които по-голямата част от живота си прекарахме в спокойния, идейния, човеколюбивия и добре отнасящия се към болшинството жители публичен строй, през днешния ден, оказали се в безкрайната и безумна конкуренция на себеподобните си за власт, пари и удоволствия, натрапчиво усещаве, че изпаднахме от " новия " публичен ред и в тишината на безсънните си нощи настойчиво съпоставяме, и търсим винатаза случилото се в родителите ни,в учителите и началниците, във външните недробожелатели, даже и във вътрешните интриганти. И доста рядко в самите себе си! Защото не сме получили опцията да имаме право на изначален, определящ виталния път на индивида избор , не сме имали опцията да узнаем цялата истина, подвластни сме били на лъжата, с която са ни промивали мозъците с измислени доктрини, които постоянно са облагодетелствали дребна група самоизбрали се да бъдат властители на човечеството!
В един подобен комплициран свят, лимитиращ човешкото съществуване единствено или единствено с " неограничена " независимост, или единствено с показна правдивост, превръщането на човещкия организъм и природа в търсеща и съзидателна персона, става само допустимо посредством съчетаването на интуицията, шанса да се родиш и израстваш в почтена и благородна среда и да имаш щастието " инцидентно " да срещаш в живота си хора, които да жалонират твоя проучвателен път в търсене на Божията промисъл!
Такива хора аз открих в лицето на Иван и Евелина Зарубини. Иван Иванович бе двадесет години по-голям от мен и заемаше върховен пост в държавната администрация на Съюз на съветските социалистически републики. По време на дълговременната ни служебна командировка в гр.Москва, в един доста тежък миг за моето семейство, тези съветски хора демонстрираха изключителна съпричастност в спасяването живота на моята едвам 18-месечна щерка, ангажирайки най-хубавия боен хирург на Съюз на съветските социалистически републики, с най-хубавата техника и допустимо най-хубавите лекарства. Такива моменти, когато персоналното прекарване става знаково събитие не се не помнят и се помнят цялостен живот! От най-ранна възраст аз съм възпитаван в почитание и благодарност към всичко, което се раждаше и осъществяваше в моята татковина с безвъзмездното братско присъединяване на Съветския съюз и неговите хора. Това не бяха единствено приказки, телевизионни репортажи и радиопредавания – това беше животворна, действителна материална помощ към една бедна на естествени запаси и икономическа мощност страна, в която хората живееха добре и реализираха извънредно интернационално самопризнание, с помощта на безрезервното и всеобхватно духовно взаимно навлизане сред народите на двете страни, сред техните стопански системи, просвета, просвета и техника и най-силно изразено във военнополитическото област. И тези връзки не бяха конюктурни и натрапени – те бяха плод на изключителна духовна непосредственост, произлизаща от общата ни родовата ни памет и верността ни към традициите , които за нас и народите на някогашния Съветски съюз, са от епохи и за епохи!
В моя бащин дом в гр. Плевен съветският император Александър Втори - Освободител, през ноември 1877г., връща сабята на турския военноначалник Осман паша,евреин по народност, с думите : " В знак на надълбоко почитание към Вашата доблестна смелост, въпреки и ориентирана срещу Моята войска... Аз Ви връщам сабята, която Вие може да носите у нас, в Русия, където,както се надявам, няма да имате аргументи за каквото и да било неодобрение! " Това са думи, казани след петмесечна блокада, следена със спотаен мирис от целия свят и донесла свободата на изстрадалия български народ. В тези думи е и решителността за реализиране на успеха, и благородството на съветския човек , и висшата оценка за силата на духа, въпреки и проявена от съперник. Това необятно и раздаващо се милосърдие е особено освен за съветските царе и императори и съветската интелигенция, само че и за голямото болшинство от популацията на великата страна и освен към славяните и православните, а изобщо към всички положителни и морални хора по света.
През дългите зимни вечери, прекарани в държавната " дача " на Иван Зарубин в с. Арахангелское под Москва, ние дълго разговаряхме за това, че социализмът като модел за заслужено общество, даващ равни благоприятни условия на всички да развиват своите духовни и умствени качества е най- перспективната социална система, родена от човешкия талант. В същото време, реализацията ѝ в Съветския съюз и в страните от социалистически лагер попадна в ръцете на хора, които приватизираха и приспособиха огромните хрумвания, прикривайки с тях собстевния си себелюбив блян към власт, благосъстояние и удоволствия . От разказите на Иван Иванович в паметта ми е останала една потресаваща история, която и до през днешния ден е образец за почтеност, храброст и воля за отстояване на великата идея да служиш само на личния си народ.
В началото на 60-те години на предишния век Иван Зарубин е командирован от Москва в Каранганда, Казахска ССР, за присъединяване в строителството на гигантския Карагандински металургичен комбинат. В този интервал той поема персонално началство над младия служащ в доменната пещ на комбината Нурсултан Назарбаев. Въпреки разликата във възрастта, сред коренния сибиряк и момчето от Алма-Атинската провинция се открият искренни и приятелски връзки. В интервала на перестройката в Съюз на съветските социалистически републики Назарбаев доближава поста ръководител на Министерския съвет на Казахската ССР, а Зарубин - основен секретар и началник на апарата на Министерския съвет на РСФСР. В този интервал доста хора и в България, и в Руската федерация, и в Казахстан с етусиазъм и вяра възприемаха курса на Горбачав за публичност и преустрояване . Застойните времена в социалистическите страни бяха основали самозабравили се управнически кланове, които с феодалните си похвати изцяло ерозираха нравствените устои на обществото и водиха своите страни към неизбежен провал . В тези времена младежите, изключително мъчително възприемаха протичащото се и търсеха опция намерено да се причислят към курса на Горбачов за реализиране на победа над оялата се партийна номенклатура в борбата за социализъм с човешко лице.
В първите дни на февруари 1986 година, 46-годишния ръководител на Министерски съвет на Казахската ССР се появява в държавната дача на Иван Зарубин в Арахангелское и цяла нощ те обмислят наличието на изявление на Назарбаев пред 16-я конгрес на Компартията на Казахстан. През първия ден на конгреса ръководителят на Министерски съвет чете формалния доклад на държавното управление и там няка рецензия, само че на втория ден, се случва невероятното – вторият човек в републиката от трибуната на конгреса внезапно подлага на критика феодалния жанр на управление на Динмухамед Кунаев, като персоналната рецензия е ориентирана към неговия брат Аскар Кунаев– ръководител на Академията на науките на Казахстан: " Днес на конгреса би трябвало да кажем без заобиколки, че Академията на науките на републиката се оказа некритикуема организация. Там доминира конюнктура на ласкателство и подмазвачество. Може би заради тази причина президентът на Академията освен не се появява на съвещанията на Министерския съвет,но и на балансовата комисия. По този метод той се е самоотстранил от осъществяването на всичките си отговорности. И съгласно мен, Димаш Ахмедович, той би трябвало да бъде принуден да дава отговор ".
Това изявление има силата на взривила се бомба, само че аплодисментите са вяли и малко. Назарбаев изпада в недружелюбност, само че народът жадува за промени, желае промяна на провалилите се ръководители и доста от жителите на Казахстан свързват своите очаквания с Нурсултан Назарбаев. И за разлика от многоговорещия Горбачов, елементарното момче от провинцията, служащият от Карагандинския комбинат, осъществил самичък себе си в живота, с по-нататъшната си активност като началник на републиката оправдава надежвите на своите сънародници. Въпреки нарочната поканата от Борис Елцин , той не взе участие в заговора в Беловежката гора за разрушаването на Съветския съюз . Назарбаев е основателя за свикването на среща на ръководителите на някогашните руски републики в Алма-Ата за основаването на Оперативно-наблюдателно дело. Той е в основата на решението на Казахстан за отвод от нуклеарния му статут и оръжие, инициира основаването на Евроазиатския стопански съюз, поставя основите на многовекторна външна политика и установяването на извънредно бризки връзки с КНР, изигра решителна роля в разрешаването на спора сред Русия и Турция през 2016 година при свалянето на съветския изстребител, както и при успеха на Ердоган над превратаджиите през същата година. Назарбаев краткотрайно отстранява щерка си Дарига от високите държавни постове заради загуба на доверие. И по този начин, поредно и уверено, 29 години той сполучливо управлява своята страна за богатството на казахстанския народ.
В последните десетилетия, когато господстващите идеологии, т.е. фразеологията и празнословието, изгубиха силата си и пазарните правила наложила оценките да се базират на съответни резултати в активността на всеки, ролята и мястото на мислещите и " крепко стъпили на земята " персони, които носят отговорност за постъпките си, получиха извънредно значение за просперитета и развиването на човечеството.В същото време, великите сили като остарели колониални империи обичайно имат развита система за оказване на напън и въздействие върху по-слабите междинни и дребни страни, употребявайки за тази цел локални компродори и сътрудници за въздействие. Те от своя страна образуват публичното мнение по този начин, че бъдещето на страните постоянно да се свързва с " положителните " връзки и " благодеянията " на хегемона към своите васали. И по този начин, с годините, в изискванията на глобализация и неолиберален капитализъм конформизмът стана съществена " идеология " и механизъм за оцеляване на разрастващите се страни. Обективният и логически въпрос е: дали това е потребно и вярно за тези страни?
Не е ли по-добре дребните и междинни страни САМОСТОЯТЕЛНО да намират и градят мостове между тях посредством взаимно-изгодно, пълномащабно и доброжелателно съдействие , с цел да съумеят в създавенето на по-добри условия на живот за своето население. Това в най-висока степен се отнася за връзките сред България и Казахстан. Преклонението на прабългарите и дедите на казахите пред единния висшия господ Тангра, общите ни географско-исторически корени, взаимното навлизане и благосклонност сред двата народа в годините на националната народна власт, отсъствието на проблеми и нерешени въпроси сред страните, взаимно допълващите се стопански системи и родството с великата съветска просвета – всичко това са действителни,сериозни фактори за динамизиране на всестранното сътрудничестов. Руската Федерация и Съединените щати са велики страни,носещи отговорност за съдбините на човечеството, и надали им остава време, запаси, а към този момент и стремежи да влагат отвън страните си, когато личните им нации изпитват компликации и ограничения . Подаръци в подмяна на какво? На обети за честност и уверения, че няма да поддържат врага?! Но за тази " услуга " се плащаше тогава, когато светът бе идеологически разполовен и когато пролетарския интернационализъм бе водеща държавна политика!
Днес не е по този начин! Днес народите би трябвало да се сплотяват на основата на духовното им приятелство като поданици на една обща планета, на общия им устрема за по-добър живот за елементарните хора, на ценене правата на дребните и огромни нации и етнически групи, на поддръжката за всеки,който търси съвършенство и естетика .Така, както моят другар и ментор сибиряка Иван Зарубин ме направи другар за цялостен живот на народа на Казахстан; по този начин както Н.Пр. дипломат Темиртай Избастин всекидневно с работата си издига престижа на сегашен Казахстан в България; по този начин както великия Фьодор Достоевски , воювял за свободата на България и с присъщата му сърдечност е подкрепял гения на огромния казахски учен-изследовател Чокан Алиханов; по този начин както всеотдайният и доблестен руснак Иван Зарубин, напуснал този свят на 26 август 2020 година, е повярвал и подкрепил младия Нурсултан в неговата борба за правдивост и вярна работа на Отечеството. Всички тези образци приказват за едно – няма дребни и огромни, има хора с горещи сърца и здравомислещ разум , които с гений и воля търсят и намират най-краткия път за реализиране на благополучие и благоденствие за елементарните хора.
Има още един поразителен факт от живота и активността на първия президент на Република Казахстан Нурсултан Абишевич Назарбаев. По лична самодейност, правилен на изключителната си политическа вътрешен глас и с мисъл за гарантиране безоблачното бъдеще на Родината, през април 2019 година той непринудено се отхвърля от най-висшия пост и предложи на своето място да бъде определен ръководителя на Сената Касъм-Жомарт Токаев .За миналите две години новият началник на страната направи по този начин,че Казахстан към този момент заема на 37-то място в международния световен рейтинг по конкурентноспособност на института IMD в Лозана,Швейцария. След него е Испания - 39, Индия - 43, Русия - 45, Турция - 51. Бъгария изобщо не е включена в класацията от 64 страни, заради непокриване на критериите. В раздела " Ефективност на държавното управление " РК е на 21 място, в разеделя " Иконмическа интензивност " - 45 място, в раздела " Ефективност на бизнеса " - 28 място, в раздела " Ифраструктура " - 47 място. Според извършената анкета измежду вложителите в страната петте най-привлекателни фактори за стопанската система на РК са: " удобна бизнес-среда " - 60% от интервюираните, " динамика на стопанската система " - 46,4%, " достъп до финансови запаси " - 45,5%, " непоклатимост и предсказуемост на политиката " - 42,7% и " конкурентна данъчна система " - 40,9%. В началото на май т.г. едно от най-авторитените издания на Съединени американски щати " Foreign policy " разгласява публикация със заглавие: " Азиатската Женева " сполучливо балансира сред Русия, Китай и Запада ", в която се споделя:
" Президентът Токаев, който е някогашен почитан посланик от кариерата разгласи, че Казахстан навлиза в нов стадий в своите политически и социално-икономически трансформации.Амбициозната стратегия на неговото държавно управление за рационализация изисксва " градивно преосмисляне " на вътрешната и външна политика на страната, която е съсредоточена върху концепцията на Токаев за Казахстан за " чуваща страна ". И още от публикацията : " Пътят на Казахстан не може да бъде заимствуван от други страни. Огромният географски размер, запаси и историческо руско завещание направиха Казахстан неповторим . Въпреки това, надграждайки своите триумфи и съществуващи ограничавания, Казахстан сподели, че стратегическата еластичност и прагматичното самообладание са основни фактори за триумф, без значение от региона ".
Не може да не се съгласим с обективната и точна характерност за развиването на РК на актуалния стадий. Но този развой изисква и изключителна качества у индивида, на който са възложение най-високи отговорности по генерирането на хрумвания и образуване успеваемостта в работата на хиляди виновни сътрудници в държавната администрация. В това отношение изборът на първия президент Назарбаев е безспорна победа на здравомислието,обективната оценка и стимулирано доверие и разбиране, че точно този казахстанец ще е в положение да продължи прогресивното развиване на самостоятелен Казахстан. Показателни в това отношение са думите на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров за някогашния негов сътрудник и съвипусник от Московския институт за интернационалните връзки Касъм-Жомарт Токаев : " Ние тясно си сътрудничихме, когато Касъм-Жомарт Кемелевич оглави през 2010 години Отделението на Организация на обединените нации в Женева и едновремнно беше представител на Генералния секретар на Организация на обединените нации на Конференцията по разоражаваането . Там той се ползваше с голям престиж и почитание.....Това е огромен и виновен пост и, изпълнявайки отговорностите си, той сложи връх, тъй като по време на неговото генерално директорстване в Женева бяха извършени рекордно количество мероприятия (около 10 хиляди), съпоставени с аналогичните интервали на неговите прародители...... Аз високо оценявам неговата лоялност към извършване на дълга си пред народа и Родината . Това не са високопарни думи. Това са неща, които ние установяваме. Всички, които добре познават К.-Ж.К.Токаев от първите минути на познаството си с него означават точно тези негови качества. Второ – високата му осведоменост, прелестното притежаване на непознати езици, на интернационалната проблематика .И най-важното – прелестното познаване на своята страна , на дилемите, които са сложени от първия Президент на Казахстан Н.А.Назарбаев и в този момент се формулират под ръководстото на К.-Ж.К.Токаев. Когато си наясно с потребностите, с фантазиите на своя народ, със дилемите за развиването на страната, то формулирането на външнополитическите цели придобива съответен темперамент, явен смисъл и устременост ".
Да, несъмнено, подобен началник вижда проблемите и целите в развиване, в тяхната вероятност и навреме приема нужните решения. С сходен жанр, само че с доста по-голям опит, благоприятни условия и знания е и Президента на РФ В.В.Путин. За страдание, същото не може да се каже за българските им сътрудници. Един от тях, кадър на Неправителствени организации " Глобална България ", си разреши по време на своето президентстване надменно да съобщи,че " българите нямат желание да живеят в казахстанските степи ". За сведение на някогашния президент, българите в Казахстан имат своя общественост, показани са в държавния орган " Асамблея на народите в РК ", възглавявана от президента на страната, на която зам.председател до гибелта си през 2016 година бе Олег Д. Димов (1946-2016). По време на пребиваването си в България през 2008 година той споделя за една забавна негова среща: " През 90-те години на предишния век времената бяха доста тежки за народите на Казахстан. Много хора се преселваха в историческите си прародини: немците - в Германия, поляците - в своята страна. Тогава попитах вуйна Ванга дали и българите би трябвало да бягат от Казахстан. Няма да не помни по какъв начин ми отговори: " Там ке седите! И там би трябвало да има България! Живеете до Китайската стена. Последните българи на изток сте. " През 2007 година в с. Актогай, Павлодарска област на Казахскан бе повдигнат монумент,посветен на 100-годишнината от заселването на българската диаспора на казахстанска земя.
Светът върви с великански крачки към смяна, към многополюсен свят със ценене самостоятелните особености и обичаи на всечки нации. В това ново време дребните и междинни страни би трябвало по новому да погледнат на опциите, които предлага и генерари този Нов международен ред. Общуването сред хората, без значение от тяхна религия, етническа и расова принадлежност открива колосални благоприятни условия пред дребните и междинни нации, в това число и пред народите на Казахстан и България.
Нужна ни е воля, увереност и политическа отговорност пред идващите след нас генерации с цел да превърнем евентуални благоприятни условия в красиво настояще и обнадеждаващо бъдеще!
Автор: Георги ВАЦОВ
Моето потомство, отраснало и навлизало в живота след края на Втората международна война съставлява тези жители на Република България, които живяхме в мир и участвахме в изгрева и залеза на две исторически столетия – социализма , в който човек за индивида бе брат и другар и неолибералния капитализъм , където бандитите са " братя ", а всички останали са взаимоизяждащи се съперници. Въпреки,че всеки от нас има изначално и заявено право на персонален избор, няма българин, който да може да каже, че умишлено и независимо е избирал обществено-икономическата групировка, в която би желал да изживее отпуснатите му земни години! Средата, в която човек се ражда, абсолютно, образува неговото мислене и критериите му за оценка на материалния свят! Волята, която у построил у себе си е фактора, определящ возможностите за реализация на виталните му проекти! Успешни или несполучливи, само че във всички случаи, те дават резултат единствено след съзнателен избор и по силата на порямева воля! И тъй като ние, които по-голямата част от живота си прекарахме в спокойния, идейния, човеколюбивия и добре отнасящия се към болшинството жители публичен строй, през днешния ден, оказали се в безкрайната и безумна конкуренция на себеподобните си за власт, пари и удоволствия, натрапчиво усещаве, че изпаднахме от " новия " публичен ред и в тишината на безсънните си нощи настойчиво съпоставяме, и търсим винатаза случилото се в родителите ни,в учителите и началниците, във външните недробожелатели, даже и във вътрешните интриганти. И доста рядко в самите себе си! Защото не сме получили опцията да имаме право на изначален, определящ виталния път на индивида избор , не сме имали опцията да узнаем цялата истина, подвластни сме били на лъжата, с която са ни промивали мозъците с измислени доктрини, които постоянно са облагодетелствали дребна група самоизбрали се да бъдат властители на човечеството!
В един подобен комплициран свят, лимитиращ човешкото съществуване единствено или единствено с " неограничена " независимост, или единствено с показна правдивост, превръщането на човещкия организъм и природа в търсеща и съзидателна персона, става само допустимо посредством съчетаването на интуицията, шанса да се родиш и израстваш в почтена и благородна среда и да имаш щастието " инцидентно " да срещаш в живота си хора, които да жалонират твоя проучвателен път в търсене на Божията промисъл!
Такива хора аз открих в лицето на Иван и Евелина Зарубини. Иван Иванович бе двадесет години по-голям от мен и заемаше върховен пост в държавната администрация на Съюз на съветските социалистически републики. По време на дълговременната ни служебна командировка в гр.Москва, в един доста тежък миг за моето семейство, тези съветски хора демонстрираха изключителна съпричастност в спасяването живота на моята едвам 18-месечна щерка, ангажирайки най-хубавия боен хирург на Съюз на съветските социалистически републики, с най-хубавата техника и допустимо най-хубавите лекарства. Такива моменти, когато персоналното прекарване става знаково събитие не се не помнят и се помнят цялостен живот! От най-ранна възраст аз съм възпитаван в почитание и благодарност към всичко, което се раждаше и осъществяваше в моята татковина с безвъзмездното братско присъединяване на Съветския съюз и неговите хора. Това не бяха единствено приказки, телевизионни репортажи и радиопредавания – това беше животворна, действителна материална помощ към една бедна на естествени запаси и икономическа мощност страна, в която хората живееха добре и реализираха извънредно интернационално самопризнание, с помощта на безрезервното и всеобхватно духовно взаимно навлизане сред народите на двете страни, сред техните стопански системи, просвета, просвета и техника и най-силно изразено във военнополитическото област. И тези връзки не бяха конюктурни и натрапени – те бяха плод на изключителна духовна непосредственост, произлизаща от общата ни родовата ни памет и верността ни към традициите , които за нас и народите на някогашния Съветски съюз, са от епохи и за епохи!
В моя бащин дом в гр. Плевен съветският император Александър Втори - Освободител, през ноември 1877г., връща сабята на турския военноначалник Осман паша,евреин по народност, с думите : " В знак на надълбоко почитание към Вашата доблестна смелост, въпреки и ориентирана срещу Моята войска... Аз Ви връщам сабята, която Вие може да носите у нас, в Русия, където,както се надявам, няма да имате аргументи за каквото и да било неодобрение! " Това са думи, казани след петмесечна блокада, следена със спотаен мирис от целия свят и донесла свободата на изстрадалия български народ. В тези думи е и решителността за реализиране на успеха, и благородството на съветския човек , и висшата оценка за силата на духа, въпреки и проявена от съперник. Това необятно и раздаващо се милосърдие е особено освен за съветските царе и императори и съветската интелигенция, само че и за голямото болшинство от популацията на великата страна и освен към славяните и православните, а изобщо към всички положителни и морални хора по света.
През дългите зимни вечери, прекарани в държавната " дача " на Иван Зарубин в с. Арахангелское под Москва, ние дълго разговаряхме за това, че социализмът като модел за заслужено общество, даващ равни благоприятни условия на всички да развиват своите духовни и умствени качества е най- перспективната социална система, родена от човешкия талант. В същото време, реализацията ѝ в Съветския съюз и в страните от социалистически лагер попадна в ръцете на хора, които приватизираха и приспособиха огромните хрумвания, прикривайки с тях собстевния си себелюбив блян към власт, благосъстояние и удоволствия . От разказите на Иван Иванович в паметта ми е останала една потресаваща история, която и до през днешния ден е образец за почтеност, храброст и воля за отстояване на великата идея да служиш само на личния си народ.
В началото на 60-те години на предишния век Иван Зарубин е командирован от Москва в Каранганда, Казахска ССР, за присъединяване в строителството на гигантския Карагандински металургичен комбинат. В този интервал той поема персонално началство над младия служащ в доменната пещ на комбината Нурсултан Назарбаев. Въпреки разликата във възрастта, сред коренния сибиряк и момчето от Алма-Атинската провинция се открият искренни и приятелски връзки. В интервала на перестройката в Съюз на съветските социалистически републики Назарбаев доближава поста ръководител на Министерския съвет на Казахската ССР, а Зарубин - основен секретар и началник на апарата на Министерския съвет на РСФСР. В този интервал доста хора и в България, и в Руската федерация, и в Казахстан с етусиазъм и вяра възприемаха курса на Горбачав за публичност и преустрояване . Застойните времена в социалистическите страни бяха основали самозабравили се управнически кланове, които с феодалните си похвати изцяло ерозираха нравствените устои на обществото и водиха своите страни към неизбежен провал . В тези времена младежите, изключително мъчително възприемаха протичащото се и търсеха опция намерено да се причислят към курса на Горбачов за реализиране на победа над оялата се партийна номенклатура в борбата за социализъм с човешко лице.
В първите дни на февруари 1986 година, 46-годишния ръководител на Министерски съвет на Казахската ССР се появява в държавната дача на Иван Зарубин в Арахангелское и цяла нощ те обмислят наличието на изявление на Назарбаев пред 16-я конгрес на Компартията на Казахстан. През първия ден на конгреса ръководителят на Министерски съвет чете формалния доклад на държавното управление и там няка рецензия, само че на втория ден, се случва невероятното – вторият човек в републиката от трибуната на конгреса внезапно подлага на критика феодалния жанр на управление на Динмухамед Кунаев, като персоналната рецензия е ориентирана към неговия брат Аскар Кунаев– ръководител на Академията на науките на Казахстан: " Днес на конгреса би трябвало да кажем без заобиколки, че Академията на науките на републиката се оказа некритикуема организация. Там доминира конюнктура на ласкателство и подмазвачество. Може би заради тази причина президентът на Академията освен не се появява на съвещанията на Министерския съвет,но и на балансовата комисия. По този метод той се е самоотстранил от осъществяването на всичките си отговорности. И съгласно мен, Димаш Ахмедович, той би трябвало да бъде принуден да дава отговор ".
Това изявление има силата на взривила се бомба, само че аплодисментите са вяли и малко. Назарбаев изпада в недружелюбност, само че народът жадува за промени, желае промяна на провалилите се ръководители и доста от жителите на Казахстан свързват своите очаквания с Нурсултан Назарбаев. И за разлика от многоговорещия Горбачов, елементарното момче от провинцията, служащият от Карагандинския комбинат, осъществил самичък себе си в живота, с по-нататъшната си активност като началник на републиката оправдава надежвите на своите сънародници. Въпреки нарочната поканата от Борис Елцин , той не взе участие в заговора в Беловежката гора за разрушаването на Съветския съюз . Назарбаев е основателя за свикването на среща на ръководителите на някогашните руски републики в Алма-Ата за основаването на Оперативно-наблюдателно дело. Той е в основата на решението на Казахстан за отвод от нуклеарния му статут и оръжие, инициира основаването на Евроазиатския стопански съюз, поставя основите на многовекторна външна политика и установяването на извънредно бризки връзки с КНР, изигра решителна роля в разрешаването на спора сред Русия и Турция през 2016 година при свалянето на съветския изстребител, както и при успеха на Ердоган над превратаджиите през същата година. Назарбаев краткотрайно отстранява щерка си Дарига от високите държавни постове заради загуба на доверие. И по този начин, поредно и уверено, 29 години той сполучливо управлява своята страна за богатството на казахстанския народ.
В последните десетилетия, когато господстващите идеологии, т.е. фразеологията и празнословието, изгубиха силата си и пазарните правила наложила оценките да се базират на съответни резултати в активността на всеки, ролята и мястото на мислещите и " крепко стъпили на земята " персони, които носят отговорност за постъпките си, получиха извънредно значение за просперитета и развиването на човечеството.В същото време, великите сили като остарели колониални империи обичайно имат развита система за оказване на напън и въздействие върху по-слабите междинни и дребни страни, употребявайки за тази цел локални компродори и сътрудници за въздействие. Те от своя страна образуват публичното мнение по този начин, че бъдещето на страните постоянно да се свързва с " положителните " връзки и " благодеянията " на хегемона към своите васали. И по този начин, с годините, в изискванията на глобализация и неолиберален капитализъм конформизмът стана съществена " идеология " и механизъм за оцеляване на разрастващите се страни. Обективният и логически въпрос е: дали това е потребно и вярно за тези страни?
Не е ли по-добре дребните и междинни страни САМОСТОЯТЕЛНО да намират и градят мостове между тях посредством взаимно-изгодно, пълномащабно и доброжелателно съдействие , с цел да съумеят в създавенето на по-добри условия на живот за своето население. Това в най-висока степен се отнася за връзките сред България и Казахстан. Преклонението на прабългарите и дедите на казахите пред единния висшия господ Тангра, общите ни географско-исторически корени, взаимното навлизане и благосклонност сред двата народа в годините на националната народна власт, отсъствието на проблеми и нерешени въпроси сред страните, взаимно допълващите се стопански системи и родството с великата съветска просвета – всичко това са действителни,сериозни фактори за динамизиране на всестранното сътрудничестов. Руската Федерация и Съединените щати са велики страни,носещи отговорност за съдбините на човечеството, и надали им остава време, запаси, а към този момент и стремежи да влагат отвън страните си, когато личните им нации изпитват компликации и ограничения . Подаръци в подмяна на какво? На обети за честност и уверения, че няма да поддържат врага?! Но за тази " услуга " се плащаше тогава, когато светът бе идеологически разполовен и когато пролетарския интернационализъм бе водеща държавна политика!
Днес не е по този начин! Днес народите би трябвало да се сплотяват на основата на духовното им приятелство като поданици на една обща планета, на общия им устрема за по-добър живот за елементарните хора, на ценене правата на дребните и огромни нации и етнически групи, на поддръжката за всеки,който търси съвършенство и естетика .Така, както моят другар и ментор сибиряка Иван Зарубин ме направи другар за цялостен живот на народа на Казахстан; по този начин както Н.Пр. дипломат Темиртай Избастин всекидневно с работата си издига престижа на сегашен Казахстан в България; по този начин както великия Фьодор Достоевски , воювял за свободата на България и с присъщата му сърдечност е подкрепял гения на огромния казахски учен-изследовател Чокан Алиханов; по този начин както всеотдайният и доблестен руснак Иван Зарубин, напуснал този свят на 26 август 2020 година, е повярвал и подкрепил младия Нурсултан в неговата борба за правдивост и вярна работа на Отечеството. Всички тези образци приказват за едно – няма дребни и огромни, има хора с горещи сърца и здравомислещ разум , които с гений и воля търсят и намират най-краткия път за реализиране на благополучие и благоденствие за елементарните хора.
Има още един поразителен факт от живота и активността на първия президент на Република Казахстан Нурсултан Абишевич Назарбаев. По лична самодейност, правилен на изключителната си политическа вътрешен глас и с мисъл за гарантиране безоблачното бъдеще на Родината, през април 2019 година той непринудено се отхвърля от най-висшия пост и предложи на своето място да бъде определен ръководителя на Сената Касъм-Жомарт Токаев .За миналите две години новият началник на страната направи по този начин,че Казахстан към този момент заема на 37-то място в международния световен рейтинг по конкурентноспособност на института IMD в Лозана,Швейцария. След него е Испания - 39, Индия - 43, Русия - 45, Турция - 51. Бъгария изобщо не е включена в класацията от 64 страни, заради непокриване на критериите. В раздела " Ефективност на държавното управление " РК е на 21 място, в разеделя " Иконмическа интензивност " - 45 място, в раздела " Ефективност на бизнеса " - 28 място, в раздела " Ифраструктура " - 47 място. Според извършената анкета измежду вложителите в страната петте най-привлекателни фактори за стопанската система на РК са: " удобна бизнес-среда " - 60% от интервюираните, " динамика на стопанската система " - 46,4%, " достъп до финансови запаси " - 45,5%, " непоклатимост и предсказуемост на политиката " - 42,7% и " конкурентна данъчна система " - 40,9%. В началото на май т.г. едно от най-авторитените издания на Съединени американски щати " Foreign policy " разгласява публикация със заглавие: " Азиатската Женева " сполучливо балансира сред Русия, Китай и Запада ", в която се споделя:
" Президентът Токаев, който е някогашен почитан посланик от кариерата разгласи, че Казахстан навлиза в нов стадий в своите политически и социално-икономически трансформации.Амбициозната стратегия на неговото държавно управление за рационализация изисксва " градивно преосмисляне " на вътрешната и външна политика на страната, която е съсредоточена върху концепцията на Токаев за Казахстан за " чуваща страна ". И още от публикацията : " Пътят на Казахстан не може да бъде заимствуван от други страни. Огромният географски размер, запаси и историческо руско завещание направиха Казахстан неповторим . Въпреки това, надграждайки своите триумфи и съществуващи ограничавания, Казахстан сподели, че стратегическата еластичност и прагматичното самообладание са основни фактори за триумф, без значение от региона ".
Не може да не се съгласим с обективната и точна характерност за развиването на РК на актуалния стадий. Но този развой изисква и изключителна качества у индивида, на който са възложение най-високи отговорности по генерирането на хрумвания и образуване успеваемостта в работата на хиляди виновни сътрудници в държавната администрация. В това отношение изборът на първия президент Назарбаев е безспорна победа на здравомислието,обективната оценка и стимулирано доверие и разбиране, че точно този казахстанец ще е в положение да продължи прогресивното развиване на самостоятелен Казахстан. Показателни в това отношение са думите на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров за някогашния негов сътрудник и съвипусник от Московския институт за интернационалните връзки Касъм-Жомарт Токаев : " Ние тясно си сътрудничихме, когато Касъм-Жомарт Кемелевич оглави през 2010 години Отделението на Организация на обединените нации в Женева и едновремнно беше представител на Генералния секретар на Организация на обединените нации на Конференцията по разоражаваането . Там той се ползваше с голям престиж и почитание.....Това е огромен и виновен пост и, изпълнявайки отговорностите си, той сложи връх, тъй като по време на неговото генерално директорстване в Женева бяха извършени рекордно количество мероприятия (около 10 хиляди), съпоставени с аналогичните интервали на неговите прародители...... Аз високо оценявам неговата лоялност към извършване на дълга си пред народа и Родината . Това не са високопарни думи. Това са неща, които ние установяваме. Всички, които добре познават К.-Ж.К.Токаев от първите минути на познаството си с него означават точно тези негови качества. Второ – високата му осведоменост, прелестното притежаване на непознати езици, на интернационалната проблематика .И най-важното – прелестното познаване на своята страна , на дилемите, които са сложени от първия Президент на Казахстан Н.А.Назарбаев и в този момент се формулират под ръководстото на К.-Ж.К.Токаев. Когато си наясно с потребностите, с фантазиите на своя народ, със дилемите за развиването на страната, то формулирането на външнополитическите цели придобива съответен темперамент, явен смисъл и устременост ".
Да, несъмнено, подобен началник вижда проблемите и целите в развиване, в тяхната вероятност и навреме приема нужните решения. С сходен жанр, само че с доста по-голям опит, благоприятни условия и знания е и Президента на РФ В.В.Путин. За страдание, същото не може да се каже за българските им сътрудници. Един от тях, кадър на Неправителствени организации " Глобална България ", си разреши по време на своето президентстване надменно да съобщи,че " българите нямат желание да живеят в казахстанските степи ". За сведение на някогашния президент, българите в Казахстан имат своя общественост, показани са в държавния орган " Асамблея на народите в РК ", възглавявана от президента на страната, на която зам.председател до гибелта си през 2016 година бе Олег Д. Димов (1946-2016). По време на пребиваването си в България през 2008 година той споделя за една забавна негова среща: " През 90-те години на предишния век времената бяха доста тежки за народите на Казахстан. Много хора се преселваха в историческите си прародини: немците - в Германия, поляците - в своята страна. Тогава попитах вуйна Ванга дали и българите би трябвало да бягат от Казахстан. Няма да не помни по какъв начин ми отговори: " Там ке седите! И там би трябвало да има България! Живеете до Китайската стена. Последните българи на изток сте. " През 2007 година в с. Актогай, Павлодарска област на Казахскан бе повдигнат монумент,посветен на 100-годишнината от заселването на българската диаспора на казахстанска земя.
Светът върви с великански крачки към смяна, към многополюсен свят със ценене самостоятелните особености и обичаи на всечки нации. В това ново време дребните и междинни страни би трябвало по новому да погледнат на опциите, които предлага и генерари този Нов международен ред. Общуването сред хората, без значение от тяхна религия, етническа и расова принадлежност открива колосални благоприятни условия пред дребните и междинни нации, в това число и пред народите на Казахстан и България.
Нужна ни е воля, увереност и политическа отговорност пред идващите след нас генерации с цел да превърнем евентуални благоприятни условия в красиво настояще и обнадеждаващо бъдеще!
Автор: Георги ВАЦОВ
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ