Мартин Табаков за ФАКТИ: Евреите и арабите никога няма да постигнат консенсус
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
“Тук става дума за желанието на водачеството на Хамас да се потвърди като абсолютния титуляр на палестинците, за сметка на Фатах и президента на Палестинската автономност – Махмуд Абас”.
Това сподели политологът доктор Мартин Табаков в изявление за ФАКТИ . Свързахме се с него, с цел да приказваме за възобновилото се напрежение, прераснало в директни военни удари, сред Израел и палестинската организация Хамас. За аргументите за спора, вероятното развиване и евентуалните забъркани трети страни, четете в идващите редове:
- Д-р Табаков, от кое място идва това ново напрежение?
- Израелско-палестинският спор е най-устойчивият белег по политическата топография на Близкия изток. Това е въпросът за „ кокошката или яйцето” в упоменатия район. В този смисъл, спорът от време на време се актуализира, тъй като в основата му стои отводът от шерването на общ прочит на базови събития. Така да вземем за пример, самото основаване на страната Израел бива одобрявано от палестинците като ал Накба (катастрофа). Докато това продължава да е по този начин, спорът може да се промени в технологията си, само че не и в същността си.
- Защо тъкмо в този момент - обвързвано ли е съгласно Вас с съответни събития?
- Да, случи се „ натрупване” на събития, всяко едно от които с висок рисков темперамент. От претенциите за изселване на палестинци от домовете им в Източен Йерусалим до общоприетите около Рамадан конфликти в мюсюлманската част на Храмовия рид в града. Добавете към последното и това, че еврейски националисти се пробваха да провеждат шествие с провокативен маршрут в Деня на Йерусалим, който за арабите въобще не е празник, защото носи смисъла на загубата на източната част на града след Шестдневната война през 1967 година. Всичко това е рецепта за ескалация.
- Нека разбираем - какво цели Хамас с нападенията си?
- Обикновено, когато Хамас избира да ескалира обстановката, това се прави с задачата организацията получи избран тип отстъпки от Израел – било отварянето на граничен пункт към Ивицата Газа, било допускането на финансови средства от Катар към палестинския анклав, или нещо трето. Но в тази ситуация приказваме за нещо друго. По-скоро тук става дума за желанието на водачеството на “Хамас” да се потвърди като абсолютния титуляр на палестинците, за сметка на Фатах и президента на Палестинската автономност – Махмуд Абас. Амбициите за преимуществото на “Хамас” евентуално щяха да се осъществят по този начин или другояче, в случай че Махмуд Абас не бе решил да анулира изборите за законодателно заседание в Западния бряг и Ивицата Газа. В този смисъл, физическите ракети бяха отправени към Израел, само че стрелбата бе и по отношение на президента на Палестинската автономност. Целта е последният да бъде показан като прекомерно слаб и подвластен от управляващите в Израел.
Търсенето на пропуски в сигурността на Израел, несъмнено, е също постоянно фактор за Хамас. Особено когато последната работи в съдействие със подвластна от Иран организация като Палестински ислямски джихад. Вече да вземем за пример се появява информация, че в своя бараж със снаряди двете организации са пробвали по какъв начин реагира противовъздушната защита на Израел на още по-ниско летящи ракети.
- Възможно ли е възобновилият се спор да е опит за пренасяне на вниманието от компликациите в сформиране на държавно управление в Израел?
- Не мисля. Но че тази ескалация ще затрудни основаването на държавното управление, е реалност. Понеже този кабинет, съвсем подготвен преди началото на седмицата, предвиждаше поддръжка на най-малко една арабска партия за министър-председател, който е израелски националист - Нафтали Бенет. Сега това става по-трудно и то не толкоз поради ракетите, които не престават да се изстрелват и в двете направления, колкото поради конфликтите по улиците в израелски градове със смесено, арабско-еврейско население.
- Очаквате ли трети страни да се включат в спора?
- Имайки поради, че огромна част от ракетния боеприпас на Палестински ислямски джихад и Хамас идва от Иран, то третите страни към този момент вземат участие в спора, въпреки и не непосредствено. Но ролята на другите страни е по-видима в дипломатическата и политическата интензивност около ескалацията. На дипломатическия фронт, паралелно на Египет - и в по-малка степен Катар,, които по принцип са медиатор сред Израел и Ивицата Газа, следим активизация на американската дипломация. При все, че последната имаше други цели все още - Ядрената договорка с Иран, когато става дума за Близкия Изток. По-интересното обаче е дали Руската федерация също няма да се ангажира с някакви посреднически функционалности. Така да вземем за пример Хамас избра точно съветската страна, с цел да изложи условията си за деескалация. Това стана в диалог сред Муса Абу Марзук и Михаил Богданов. А на политическия фронт, несъмнено, турската изпълнителна власт към този момент бие тъпаните на войната.
- A oчаквате ли още по-голяма ескалация?
- Опитът от предходни ескалации сред Израел и Хамас сочи, че те могат да продължат със седмици. Последната такава през 2014 година търпя съвсем 50 дни. Към този миг обаче наподобява по-скоро сякаш пикът на ескалацията да е отминал. За извод в тази посока свидетелстват количеството и траекторията на изстрелваните от Ивицата Газа ракети. Днес просто те са по-малко, в сравнение с бяха през вчерашния ден и таргетират най-вече Южен Израел, само че не и централните елементи на страната, какъвто бе казусът преди този момент. Разбира се, когато става дума за спора сред Хамас и Израел, всичко е предпоследно. Нещата са прекомерно леснозапалими, с цел да се облягаме комфортно на дълготрайни прогнози.
- Като погледнем в историята - смятате ли, че има нещо, което би могло да позволи спора сред Израел и Хамас, в случай че не вечно, то най-малко за дълго?
- Уви, песимистичен съм, че е допустимо такова дефинитивно разрешаване на този спор. По-скоро дипломатическите фактори, които имат отношение към израелско-палестинския проблем, би трябвало да си слагат по-реалистични цели: не толкоз разрешаването му, доколкото това не наподобява допустимо, колкото основаване на условия за управлението му. В противоположен случай ще се случи нещо като в спора сред Армения и Азербайджан, чието развиване пристигна от разгръщането на боен сюжет на терен. Ако мога да се завърна на метафората, с която започнахме, то би трябвало да се примирим с това, че евреите и арабите в никакъв случай няма да реализират консенсус кое е първото – кокошката или яйцето, само че би трябвало да пожелаваме от тях нито да колят кокошката, нито да чупят яйцето.
“Тук става дума за желанието на водачеството на Хамас да се потвърди като абсолютния титуляр на палестинците, за сметка на Фатах и президента на Палестинската автономност – Махмуд Абас”.
Това сподели политологът доктор Мартин Табаков в изявление за ФАКТИ . Свързахме се с него, с цел да приказваме за възобновилото се напрежение, прераснало в директни военни удари, сред Израел и палестинската организация Хамас. За аргументите за спора, вероятното развиване и евентуалните забъркани трети страни, четете в идващите редове:
- Д-р Табаков, от кое място идва това ново напрежение?
- Израелско-палестинският спор е най-устойчивият белег по политическата топография на Близкия изток. Това е въпросът за „ кокошката или яйцето” в упоменатия район. В този смисъл, спорът от време на време се актуализира, тъй като в основата му стои отводът от шерването на общ прочит на базови събития. Така да вземем за пример, самото основаване на страната Израел бива одобрявано от палестинците като ал Накба (катастрофа). Докато това продължава да е по този начин, спорът може да се промени в технологията си, само че не и в същността си.
- Защо тъкмо в този момент - обвързвано ли е съгласно Вас с съответни събития?
- Да, случи се „ натрупване” на събития, всяко едно от които с висок рисков темперамент. От претенциите за изселване на палестинци от домовете им в Източен Йерусалим до общоприетите около Рамадан конфликти в мюсюлманската част на Храмовия рид в града. Добавете към последното и това, че еврейски националисти се пробваха да провеждат шествие с провокативен маршрут в Деня на Йерусалим, който за арабите въобще не е празник, защото носи смисъла на загубата на източната част на града след Шестдневната война през 1967 година. Всичко това е рецепта за ескалация.
- Нека разбираем - какво цели Хамас с нападенията си?
- Обикновено, когато Хамас избира да ескалира обстановката, това се прави с задачата организацията получи избран тип отстъпки от Израел – било отварянето на граничен пункт към Ивицата Газа, било допускането на финансови средства от Катар към палестинския анклав, или нещо трето. Но в тази ситуация приказваме за нещо друго. По-скоро тук става дума за желанието на водачеството на “Хамас” да се потвърди като абсолютния титуляр на палестинците, за сметка на Фатах и президента на Палестинската автономност – Махмуд Абас. Амбициите за преимуществото на “Хамас” евентуално щяха да се осъществят по този начин или другояче, в случай че Махмуд Абас не бе решил да анулира изборите за законодателно заседание в Западния бряг и Ивицата Газа. В този смисъл, физическите ракети бяха отправени към Израел, само че стрелбата бе и по отношение на президента на Палестинската автономност. Целта е последният да бъде показан като прекомерно слаб и подвластен от управляващите в Израел.
Търсенето на пропуски в сигурността на Израел, несъмнено, е също постоянно фактор за Хамас. Особено когато последната работи в съдействие със подвластна от Иран организация като Палестински ислямски джихад. Вече да вземем за пример се появява информация, че в своя бараж със снаряди двете организации са пробвали по какъв начин реагира противовъздушната защита на Израел на още по-ниско летящи ракети.
- Възможно ли е възобновилият се спор да е опит за пренасяне на вниманието от компликациите в сформиране на държавно управление в Израел?
- Не мисля. Но че тази ескалация ще затрудни основаването на държавното управление, е реалност. Понеже този кабинет, съвсем подготвен преди началото на седмицата, предвиждаше поддръжка на най-малко една арабска партия за министър-председател, който е израелски националист - Нафтали Бенет. Сега това става по-трудно и то не толкоз поради ракетите, които не престават да се изстрелват и в двете направления, колкото поради конфликтите по улиците в израелски градове със смесено, арабско-еврейско население.
- Очаквате ли трети страни да се включат в спора?
- Имайки поради, че огромна част от ракетния боеприпас на Палестински ислямски джихад и Хамас идва от Иран, то третите страни към този момент вземат участие в спора, въпреки и не непосредствено. Но ролята на другите страни е по-видима в дипломатическата и политическата интензивност около ескалацията. На дипломатическия фронт, паралелно на Египет - и в по-малка степен Катар,, които по принцип са медиатор сред Израел и Ивицата Газа, следим активизация на американската дипломация. При все, че последната имаше други цели все още - Ядрената договорка с Иран, когато става дума за Близкия Изток. По-интересното обаче е дали Руската федерация също няма да се ангажира с някакви посреднически функционалности. Така да вземем за пример Хамас избра точно съветската страна, с цел да изложи условията си за деескалация. Това стана в диалог сред Муса Абу Марзук и Михаил Богданов. А на политическия фронт, несъмнено, турската изпълнителна власт към този момент бие тъпаните на войната.
- A oчаквате ли още по-голяма ескалация?
- Опитът от предходни ескалации сред Израел и Хамас сочи, че те могат да продължат със седмици. Последната такава през 2014 година търпя съвсем 50 дни. Към този миг обаче наподобява по-скоро сякаш пикът на ескалацията да е отминал. За извод в тази посока свидетелстват количеството и траекторията на изстрелваните от Ивицата Газа ракети. Днес просто те са по-малко, в сравнение с бяха през вчерашния ден и таргетират най-вече Южен Израел, само че не и централните елементи на страната, какъвто бе казусът преди този момент. Разбира се, когато става дума за спора сред Хамас и Израел, всичко е предпоследно. Нещата са прекомерно леснозапалими, с цел да се облягаме комфортно на дълготрайни прогнози.
- Като погледнем в историята - смятате ли, че има нещо, което би могло да позволи спора сред Израел и Хамас, в случай че не вечно, то най-малко за дълго?
- Уви, песимистичен съм, че е допустимо такова дефинитивно разрешаване на този спор. По-скоро дипломатическите фактори, които имат отношение към израелско-палестинския проблем, би трябвало да си слагат по-реалистични цели: не толкоз разрешаването му, доколкото това не наподобява допустимо, колкото основаване на условия за управлението му. В противоположен случай ще се случи нещо като в спора сред Армения и Азербайджан, чието развиване пристигна от разгръщането на боен сюжет на терен. Ако мога да се завърна на метафората, с която започнахме, то би трябвало да се примирим с това, че евреите и арабите в никакъв случай няма да реализират консенсус кое е първото – кокошката или яйцето, само че би трябвало да пожелаваме от тях нито да колят кокошката, нито да чупят яйцето.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ