Експерт: Украйна, а не Русия има интерес от изострянето на конфликта в Донбас!
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Тази нощ украинската войска подложи на обстрел позиции в Луганска област на проруските сепаратисти, а те откриха ответен огън, съобщи „ Интерфакс “. Агенцията се базира на военното ведомство на непризнатата Луганска национална република. Това е първият обстрел от въвеждането на спомагателните ограничения за надзор на примирието в Донбас през юли предходната година. Инцидентът като че ли идва да удостовери изказаните през седмицата опасения, че въоръженият спор в Югоизточна Украйна е на път да се разгори с нова мощ.
Междувременно Русия усили военното си наличие по границата с Украйна, а управляващите в Киев призоваваха НАТО да увеличи бойната подготвеност на силите в прилежащите на Украйна страни.
Американският министър на защитата Лойд Остин увери украинския си сътрудник Андрей Таран, че Съединените щати няма да оставят Украйна уединено с съперника и няма да позволен реализация на нападателните планове на Русия. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отговори, че в случай че в Украйна се появят американски войски, Русия ще бъде принудена на предприеме спомагателни ограничения за отбраната си.
Какво в действителност става в Донбас? Защо се основават условия за обновяване на боевете тъкмо в този момент? Какви опасности крие разпалването на спора сред Украйна и проруските сепаратисти?
Отговорите на тези въпроси потърси предаването „ Събота 150 “ от политическия коментатор на радио „ Комерсант “ Максим Юсин.
За последно говорихме с Вас за Донбас след срещата на нормандската четворка в Париж през декември 2019 година Тогава казахте, че се върви към заледяване на спора в Югоизточна Украйна. Година и няколко месеца по-късно в Москва се чуват тревожни гласове, които предизвестяват за заплахата от нова война. Защо тъкмо в този момент и кой има изгода от изострянето на спора?
Това, за което говорихме през декември 2019 година изцяло се оправда, тъй като наблюдавахме заледяване на спора в продължение на цели 15 месеца. През този интервал на практика нямаше смъртоносни обстрели и заради това животът на доста хора беше избавен. Сегашната обстановка обаче е доста напрегната, само че не толкоз поради руско-украинските връзки, колкото поради интернационалния подтекст.
С идването на власт на администрацията на американския президент Джо Байдън у някои политици в Киев се появи чувството, че в този момент е моментът да се опитат да подбуден Русия съм някакви безапелационни дейности в Донбас и по този метод да убият с един патрон няколко заека. Не мисля, че украинците ще стартират широкомащабно нахлуване против Донецк и Луганск. Могат обаче да стартират локално нахлуване под някакъв благовиден претекст като реагиране на обстрел от страна на сепаратистите, да вземем за пример. Правят си сметката, че Русия ще се хване в този капан, ще окаже непосредствена помощ на двете републики, което ще бъде показано на Запада като директна военна експанзия против суверенна страна. От позиция на Киев по този начин биха се решили няколко задания. Киев прави услуга на последователите на твърдата линия по отношение на Русия в администрацията на Байдън. Виктория Нюланд, която сега е третият човек в Държавния департамент, ще получи стоманен мотив за въвеждането на нови строги наказания против Русия. Това е и огромен напън върху Германия по отношение на газопровода „ Северен поток 2 “. И американците, и украинците, и поляците доста се тревожат, че без значение от всичко, строителството продължава. Ако Русия обаче бъде упрекната в директна експанзия против Украйна, продължаването на плана ще бъде доста по-трудно.
Решава се и различен въпрос. Никой към този момент няма да приказва за използването на минските съглашения, които са неизгодни за Киев. Киев дори не крие, че не желае да си връща Донбас при изискванията, които са записани в минските съглашения. Неудобно е обаче просто да разгласи излизането си от споразуменията. Франция и Германия няма да проявят схващане. Все отново тези съглашения са одобрени от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, а една съветска експанзия зачертава всички интернационалните договорености. Възниква нова обстановка и надлежно никой няма да упреква Украйна, че не съблюдава минските съглашения.
От това, което казвате следва, че Русия няма интерес от изострянето на спора в Донбас.
Ако някой сега е заинтригуван от изострянето на обстановката, това е точно Украйна, а не Русия. Поставете се на мястото на Путин. Той си има задоволително проблеми в връзките със Запада. И без това американците непрекъснато вкарват наказания с мотив и без мотив. Той да не би да е самоубиец, че да им дава подобен превъзходен мотив за наказания? До есента „ Газпром “ ще довърши „ Северен поток 2 “. Нима Путин желае да даде на съперниците си мотив срещу завършването на газопровода?
А по какъв начин ще обясните скупчването на съветски войски по границата с Украйна?
Струпването на войски цели да покаже на „ горещите глави “ в Киев, че в случай че извършат тази провокация, стартират нахлуване и удържат някаква местна победа, Русия няма да се ограничи с половинчати ограничения. Ако Украйна фактически нанесе сериозен удар по Донецк и Луганск, където към този момент живеят 600 000 съветски жители, това ще има съществени последствия. Украинските военни доста добре схванаха това обръщение. Защото украинските военни са доста по-адекватни хора от доста политици, чиновници в президентската администрация и депутати от ръководещата партия „ Слуга на народа “. Прогнозата ми е, че без значение от това, че сега наподобява се върви към военна ескалация, в последния миг това ще спре. Даже в случай че последователите на твърдата линия във Вашингтон подбуден украинците към решителни дейности, те някак си ще се измъкнат. От страна на Москва няма да има опити за взривяване на обстановката и за започване на нахлуване. Нямаме безусловно никаква потребност от това.
През седмицата съветският президент Владимир Путин разиска обстановката в Донбас с френския си сътрудник Еманюел Макрон и с немския канцлер Ангела Меркел. Защо на договарянията не беше поканен украинският президент Володимир Зеленски?
Има две аргументи. Едната е, че Путин не желае да поддържа връзка със Зеленски. В Москва не имат вяра, че Зеленски е кадърен да извършва поетите задължения. Киев не извърши нищо от това, за което се договориха през декември 2019 година в Париж. През последните месеци се подхващат демонстративно твърди ограничения по отношение на Русия... Погледнете информацията за тези договаряния на уеб страницата на Кремъл, на уеб страницата на федералния канцлер или на уеб страницата на Елисейския замък. Там са изброени седем или осем сюжета, които са обсъждали. Обсъждали са освен Украйна. На първо място са обсъждали пандемията, имунизацията, по какъв начин да се популяризира имунизацията „ Спутник V “ в Евросъюза. Освен това са обсъждали проблемите в Иран, Сирия, Либия. При разискването на Либия не са взели участие нито маршал Хафтар, нито министър-председателят Сарадж. Имало е още една тематика - Беларус, която, представете си, е обсъждана освен без Лукашенко, само че и без Тихановская. Представете си за каква злополука става дума. Значи, въпреки всичко могат да се разискват едни или други районни рецесии и проблеми в съответни страни без присъединяване на представители на тези страни.
Отношенията сред Русия и Украйна, две прилежащи и доста близки страни, доближиха някакво самобитно дъно. Поне аз не виждам по кое време и при какви условия биха могли да се възстановяват. Не мислите ли, че отговорността за това е освен на Запада, отпред със Съединените щати и Украйна, само че и на самата Русия?
Бяха позволени доста съществени неточности и от страна на Русия, и от страна на Украйна. Вината е взаимна. От самото начало на украинската самостоятелност политиката на Русия по отношение на Украйна беше доста неумела. В Украйна ходеха съветски политолози и политически инженери, работеха на всички избори. Работеха просто извънредно. Отблъснаха киевския политически хайлайф, изгубиха всички вероятни избори, позволиха първия Майдан. След това успяхме да се оправим с последствията от първия Майдан, само че все пак с Украйна се занимаваха такива хора, които не схващат обстановката там. В последна сметка позволихме руско-украинските връзки да стигнат до такова ниво, че към този момент е невероятно да бъдат възобновени, до момента в който ние сме живи, а евентуално и до момента в който са живи децата ни.
Тази нощ украинската войска подложи на обстрел позиции в Луганска област на проруските сепаратисти, а те откриха ответен огън, съобщи „ Интерфакс “. Агенцията се базира на военното ведомство на непризнатата Луганска национална република. Това е първият обстрел от въвеждането на спомагателните ограничения за надзор на примирието в Донбас през юли предходната година. Инцидентът като че ли идва да удостовери изказаните през седмицата опасения, че въоръженият спор в Югоизточна Украйна е на път да се разгори с нова мощ.
Междувременно Русия усили военното си наличие по границата с Украйна, а управляващите в Киев призоваваха НАТО да увеличи бойната подготвеност на силите в прилежащите на Украйна страни.
Американският министър на защитата Лойд Остин увери украинския си сътрудник Андрей Таран, че Съединените щати няма да оставят Украйна уединено с съперника и няма да позволен реализация на нападателните планове на Русия. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отговори, че в случай че в Украйна се появят американски войски, Русия ще бъде принудена на предприеме спомагателни ограничения за отбраната си.
Какво в действителност става в Донбас? Защо се основават условия за обновяване на боевете тъкмо в този момент? Какви опасности крие разпалването на спора сред Украйна и проруските сепаратисти?
Отговорите на тези въпроси потърси предаването „ Събота 150 “ от политическия коментатор на радио „ Комерсант “ Максим Юсин.
За последно говорихме с Вас за Донбас след срещата на нормандската четворка в Париж през декември 2019 година Тогава казахте, че се върви към заледяване на спора в Югоизточна Украйна. Година и няколко месеца по-късно в Москва се чуват тревожни гласове, които предизвестяват за заплахата от нова война. Защо тъкмо в този момент и кой има изгода от изострянето на спора?
Това, за което говорихме през декември 2019 година изцяло се оправда, тъй като наблюдавахме заледяване на спора в продължение на цели 15 месеца. През този интервал на практика нямаше смъртоносни обстрели и заради това животът на доста хора беше избавен. Сегашната обстановка обаче е доста напрегната, само че не толкоз поради руско-украинските връзки, колкото поради интернационалния подтекст.
С идването на власт на администрацията на американския президент Джо Байдън у някои политици в Киев се появи чувството, че в този момент е моментът да се опитат да подбуден Русия съм някакви безапелационни дейности в Донбас и по този метод да убият с един патрон няколко заека. Не мисля, че украинците ще стартират широкомащабно нахлуване против Донецк и Луганск. Могат обаче да стартират локално нахлуване под някакъв благовиден претекст като реагиране на обстрел от страна на сепаратистите, да вземем за пример. Правят си сметката, че Русия ще се хване в този капан, ще окаже непосредствена помощ на двете републики, което ще бъде показано на Запада като директна военна експанзия против суверенна страна. От позиция на Киев по този начин биха се решили няколко задания. Киев прави услуга на последователите на твърдата линия по отношение на Русия в администрацията на Байдън. Виктория Нюланд, която сега е третият човек в Държавния департамент, ще получи стоманен мотив за въвеждането на нови строги наказания против Русия. Това е и огромен напън върху Германия по отношение на газопровода „ Северен поток 2 “. И американците, и украинците, и поляците доста се тревожат, че без значение от всичко, строителството продължава. Ако Русия обаче бъде упрекната в директна експанзия против Украйна, продължаването на плана ще бъде доста по-трудно.
Решава се и различен въпрос. Никой към този момент няма да приказва за използването на минските съглашения, които са неизгодни за Киев. Киев дори не крие, че не желае да си връща Донбас при изискванията, които са записани в минските съглашения. Неудобно е обаче просто да разгласи излизането си от споразуменията. Франция и Германия няма да проявят схващане. Все отново тези съглашения са одобрени от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, а една съветска експанзия зачертава всички интернационалните договорености. Възниква нова обстановка и надлежно никой няма да упреква Украйна, че не съблюдава минските съглашения.
От това, което казвате следва, че Русия няма интерес от изострянето на спора в Донбас.
Ако някой сега е заинтригуван от изострянето на обстановката, това е точно Украйна, а не Русия. Поставете се на мястото на Путин. Той си има задоволително проблеми в връзките със Запада. И без това американците непрекъснато вкарват наказания с мотив и без мотив. Той да не би да е самоубиец, че да им дава подобен превъзходен мотив за наказания? До есента „ Газпром “ ще довърши „ Северен поток 2 “. Нима Путин желае да даде на съперниците си мотив срещу завършването на газопровода?
А по какъв начин ще обясните скупчването на съветски войски по границата с Украйна?
Струпването на войски цели да покаже на „ горещите глави “ в Киев, че в случай че извършат тази провокация, стартират нахлуване и удържат някаква местна победа, Русия няма да се ограничи с половинчати ограничения. Ако Украйна фактически нанесе сериозен удар по Донецк и Луганск, където към този момент живеят 600 000 съветски жители, това ще има съществени последствия. Украинските военни доста добре схванаха това обръщение. Защото украинските военни са доста по-адекватни хора от доста политици, чиновници в президентската администрация и депутати от ръководещата партия „ Слуга на народа “. Прогнозата ми е, че без значение от това, че сега наподобява се върви към военна ескалация, в последния миг това ще спре. Даже в случай че последователите на твърдата линия във Вашингтон подбуден украинците към решителни дейности, те някак си ще се измъкнат. От страна на Москва няма да има опити за взривяване на обстановката и за започване на нахлуване. Нямаме безусловно никаква потребност от това.
През седмицата съветският президент Владимир Путин разиска обстановката в Донбас с френския си сътрудник Еманюел Макрон и с немския канцлер Ангела Меркел. Защо на договарянията не беше поканен украинският президент Володимир Зеленски?
Има две аргументи. Едната е, че Путин не желае да поддържа връзка със Зеленски. В Москва не имат вяра, че Зеленски е кадърен да извършва поетите задължения. Киев не извърши нищо от това, за което се договориха през декември 2019 година в Париж. През последните месеци се подхващат демонстративно твърди ограничения по отношение на Русия... Погледнете информацията за тези договаряния на уеб страницата на Кремъл, на уеб страницата на федералния канцлер или на уеб страницата на Елисейския замък. Там са изброени седем или осем сюжета, които са обсъждали. Обсъждали са освен Украйна. На първо място са обсъждали пандемията, имунизацията, по какъв начин да се популяризира имунизацията „ Спутник V “ в Евросъюза. Освен това са обсъждали проблемите в Иран, Сирия, Либия. При разискването на Либия не са взели участие нито маршал Хафтар, нито министър-председателят Сарадж. Имало е още една тематика - Беларус, която, представете си, е обсъждана освен без Лукашенко, само че и без Тихановская. Представете си за каква злополука става дума. Значи, въпреки всичко могат да се разискват едни или други районни рецесии и проблеми в съответни страни без присъединяване на представители на тези страни.
Отношенията сред Русия и Украйна, две прилежащи и доста близки страни, доближиха някакво самобитно дъно. Поне аз не виждам по кое време и при какви условия биха могли да се възстановяват. Не мислите ли, че отговорността за това е освен на Запада, отпред със Съединените щати и Украйна, само че и на самата Русия?
Бяха позволени доста съществени неточности и от страна на Русия, и от страна на Украйна. Вината е взаимна. От самото начало на украинската самостоятелност политиката на Русия по отношение на Украйна беше доста неумела. В Украйна ходеха съветски политолози и политически инженери, работеха на всички избори. Работеха просто извънредно. Отблъснаха киевския политически хайлайф, изгубиха всички вероятни избори, позволиха първия Майдан. След това успяхме да се оправим с последствията от първия Майдан, само че все пак с Украйна се занимаваха такива хора, които не схващат обстановката там. В последна сметка позволихме руско-украинските връзки да стигнат до такова ниво, че към този момент е невероятно да бъдат възобновени, до момента в който ние сме живи, а евентуално и до момента в който са живи децата ни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ