Едно паве, което се отличава от останалите
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Над 75 хиляди паметни плочи – само че с размера на паве, 96х 96 мм, вградени в паважа, ръчно направени от месинг, с името на един човек, чийто живот е бил принудително пресечен от националсоциализма. Това са по този начин наречените “препъни-камъни” (Stolpersteine), които немският актьор Гунтер Демниг стартира да слага от 1995 година първо в Германия, след това в други страни. Проектът не стопира до през днешния ден и се трансформира в най-големия децентрализиран мемориал в света, написа " Свободна Европа " в публикация, озаглавена " Препъни-камъните " на паметта. Автор е Диана Иванова.
“Графикът ни е цялостен. Не одобряваме повече поръчки за церемонии по полагане на камъните преди 2022”, може да се прочете на уеб страницата на плана. Поръчаните мемориални камъни ще бъдат доставени тази година по проект, само че актьорът няма да пътува, както нормално, при тяхното слагане в паважа – тази гала трябват да извършат на място самите поръчители на камъните. Всъщност това е единствената смяна, която пандемията от ковид внася в плана на Демниг. Желанието на обособени хора и общини в цяла Европа и по света точно по този метод да отбележат жертвите на националсоциализма в местата, където те последно са живели, не понижава. До няколко месеца тази година и Сърбия ще има своите първи мемориални камъни.
Индивидуално препъване
Виждаш нещо ослепително в паважа, с надпис, и би трябвало да се наведеш, с цел да го прочетеш. Едно паве, което се отличава от останалите. Именно в това самостоятелно “препъване”, прекъсване и навеждане е смисълът на плана на Демниг. Както и в превръщането на номерата, в които жертвите на националсоциализма са били просто отбелязвани, още веднъж в имена. На хора. Живели на улиците, по които през днешния ден вървим. В началото самият актьор въобще не допуска, че ще се стигне до подобен световен отзив. През май 1990 година той рисува по паважа в Кьолн пътя, по който са били депортирани 1000 синти и рома – генералната проба за последвалата депортация на евреите. Първият камък, който слага, е пред кметството в Кьолн - на 16 декември 1992 година – по този начин той документира 50-та годишнина от заповедта на Хайнрих Химлер за депортиране на “циганите” в Аушвиц. Самата заповед е изписана върху повърхността на камъка, както и в кухината на павето.
По-късно Демниг създава концепцията за “препъни-камъните” – като метод за припомняне на всички групи, преследвани и унищожени от националсоциалистите – евреите, синти и рома, душевен болните хора, хората с друга полова ориентировка, последователи на разнообразни религиозни групи, като “Свидетелите на Йехова”, хората, определяни като “асоциални” – бездомни, проституиращи… Демниг развива плана си в началото единствено като доктрина, тъй като му се коства невероятно да се слагат над 6 милиона мемориални павета за всички жертви. Но един кьолнски духовник го убеждава да създаде и сложи няколко, с цел да даде действителен знак. Така първо евангелистката черква Antoniterkirche в Кьолн става мястото, където той прави галерия с 230 камъка. Първите камъни на публични места в града са сложени през 1995 година. Първоначално Демниг слага камъните, без да желае позволение от общинските управляващи. Но от 1997 година това е неизменима част от цялостната идея.
Снимка: БГНЕС/ EPA
Всеки може да бъде спонсор
Идеята печели известност доста бързо. Един мемориален камък коства 120 евро. Всеки, в който и да било град или село по света, който желае да документира по този метод съществуването и изличаването на хора поради националсоциалистическата концепция за тяхната различност, може да поеме спонсорство и да поръча подобен камък. Разбира се, нужна е доста точна изследователска работа и съдействие с архиви и общини. Камъните са слагат пред последния адрес, където хората по лично предпочитание са живели – не да вземем за пример на местата, където са били наложително изселени. Обикновено надписът е елементарен: “Тук живя…”Или от време на време – “Тук работи, тук преподава ". Следва името, датата на раждане, датата и мястото на депортиране. И малко известие за ориста – погубен, бягство в заточение, незнаен край.
Създателите на плана имат свои думи, с цел да отбележат насилствената орис. Самоубийството се отбелязва като “ бягство в смъртта”, емиграцията като “ бягство в изгнание”. От 2005 година, заради големия интерес, Демниг стартира да създава камъните дружно със статуя Михаел Фридрихс-Фриландер. През 2015 година основава фондацията “Следи-Гунтер Демниг”, която поема организацията по поръчването, изработването и ритуалното слагане на камъните. От над 75 000 направени и сложени мемориални камъни в Германия има към 7000. От 2013 няколко начинания създават и особено мобилно приложение, което документира с подробна карта всички места, както и биографиите на хората. Единственият град, който не приема слагането на камъните на публични места и даже го не разрешава със особено решение от 2015 година, е Мюнхен.
Критиката
Критиката там, изключително от страна на еврейската общественост, е, че това потъпкване с крайници на имената на жертвите, няма нищо общо с почитането на паметта им, а по-скоро продължава делото на причинителите. Има и рецензии, че езикът в надписите, припомня езика на националсоциализма. Мюнхен избира собствен метод за отбелязване на жертвите – още веднъж с самостоятелни табелки за всяка жертва, само че не в земята, а на равнището на погледа – на стените на постройките. Въпреки това Демниг вгражда през 2018 година 32 мемориални павета в разнообразни региони на града - върху частни парцели – по избор на фамилиите. Досега по този метод в Мюнхен има 90, а още 240 към този момент са поръчани. Освен камъни, Демниг създава още по този начин наречените “прагове”(Stolperschwellen). С тях се напомнят имената на по-голяма група хора. Такъв предел, да вземем за пример, е подложен през 2017 година в Аржентина – на прага на учебното заведение Песталоци в Буенос Айрес, което макар националсоциалистическата агитация, дава заслон и хуманистично обучение на политически преследваните от режима.
Снимка: БГНЕС/ EPA
Над 75 хиляди паметни плочи – само че с размера на паве, 96х 96 мм, вградени в паважа, ръчно направени от месинг, с името на един човек, чийто живот е бил принудително пресечен от националсоциализма. Това са по този начин наречените “препъни-камъни” (Stolpersteine), които немският актьор Гунтер Демниг стартира да слага от 1995 година първо в Германия, след това в други страни. Проектът не стопира до през днешния ден и се трансформира в най-големия децентрализиран мемориал в света, написа " Свободна Европа " в публикация, озаглавена " Препъни-камъните " на паметта. Автор е Диана Иванова.
“Графикът ни е цялостен. Не одобряваме повече поръчки за церемонии по полагане на камъните преди 2022”, може да се прочете на уеб страницата на плана. Поръчаните мемориални камъни ще бъдат доставени тази година по проект, само че актьорът няма да пътува, както нормално, при тяхното слагане в паважа – тази гала трябват да извършат на място самите поръчители на камъните. Всъщност това е единствената смяна, която пандемията от ковид внася в плана на Демниг. Желанието на обособени хора и общини в цяла Европа и по света точно по този метод да отбележат жертвите на националсоциализма в местата, където те последно са живели, не понижава. До няколко месеца тази година и Сърбия ще има своите първи мемориални камъни.
Индивидуално препъване
Виждаш нещо ослепително в паважа, с надпис, и би трябвало да се наведеш, с цел да го прочетеш. Едно паве, което се отличава от останалите. Именно в това самостоятелно “препъване”, прекъсване и навеждане е смисълът на плана на Демниг. Както и в превръщането на номерата, в които жертвите на националсоциализма са били просто отбелязвани, още веднъж в имена. На хора. Живели на улиците, по които през днешния ден вървим. В началото самият актьор въобще не допуска, че ще се стигне до подобен световен отзив. През май 1990 година той рисува по паважа в Кьолн пътя, по който са били депортирани 1000 синти и рома – генералната проба за последвалата депортация на евреите. Първият камък, който слага, е пред кметството в Кьолн - на 16 декември 1992 година – по този начин той документира 50-та годишнина от заповедта на Хайнрих Химлер за депортиране на “циганите” в Аушвиц. Самата заповед е изписана върху повърхността на камъка, както и в кухината на павето.
По-късно Демниг създава концепцията за “препъни-камъните” – като метод за припомняне на всички групи, преследвани и унищожени от националсоциалистите – евреите, синти и рома, душевен болните хора, хората с друга полова ориентировка, последователи на разнообразни религиозни групи, като “Свидетелите на Йехова”, хората, определяни като “асоциални” – бездомни, проституиращи… Демниг развива плана си в началото единствено като доктрина, тъй като му се коства невероятно да се слагат над 6 милиона мемориални павета за всички жертви. Но един кьолнски духовник го убеждава да създаде и сложи няколко, с цел да даде действителен знак. Така първо евангелистката черква Antoniterkirche в Кьолн става мястото, където той прави галерия с 230 камъка. Първите камъни на публични места в града са сложени през 1995 година. Първоначално Демниг слага камъните, без да желае позволение от общинските управляващи. Но от 1997 година това е неизменима част от цялостната идея.
Снимка: БГНЕС/ EPA
Всеки може да бъде спонсор
Идеята печели известност доста бързо. Един мемориален камък коства 120 евро. Всеки, в който и да било град или село по света, който желае да документира по този метод съществуването и изличаването на хора поради националсоциалистическата концепция за тяхната различност, може да поеме спонсорство и да поръча подобен камък. Разбира се, нужна е доста точна изследователска работа и съдействие с архиви и общини. Камъните са слагат пред последния адрес, където хората по лично предпочитание са живели – не да вземем за пример на местата, където са били наложително изселени. Обикновено надписът е елементарен: “Тук живя…”Или от време на време – “Тук работи, тук преподава ". Следва името, датата на раждане, датата и мястото на депортиране. И малко известие за ориста – погубен, бягство в заточение, незнаен край.
Създателите на плана имат свои думи, с цел да отбележат насилствената орис. Самоубийството се отбелязва като “ бягство в смъртта”, емиграцията като “ бягство в изгнание”. От 2005 година, заради големия интерес, Демниг стартира да създава камъните дружно със статуя Михаел Фридрихс-Фриландер. През 2015 година основава фондацията “Следи-Гунтер Демниг”, която поема организацията по поръчването, изработването и ритуалното слагане на камъните. От над 75 000 направени и сложени мемориални камъни в Германия има към 7000. От 2013 няколко начинания създават и особено мобилно приложение, което документира с подробна карта всички места, както и биографиите на хората. Единственият град, който не приема слагането на камъните на публични места и даже го не разрешава със особено решение от 2015 година, е Мюнхен.
Критиката
Критиката там, изключително от страна на еврейската общественост, е, че това потъпкване с крайници на имената на жертвите, няма нищо общо с почитането на паметта им, а по-скоро продължава делото на причинителите. Има и рецензии, че езикът в надписите, припомня езика на националсоциализма. Мюнхен избира собствен метод за отбелязване на жертвите – още веднъж с самостоятелни табелки за всяка жертва, само че не в земята, а на равнището на погледа – на стените на постройките. Въпреки това Демниг вгражда през 2018 година 32 мемориални павета в разнообразни региони на града - върху частни парцели – по избор на фамилиите. Досега по този метод в Мюнхен има 90, а още 240 към този момент са поръчани. Освен камъни, Демниг създава още по този начин наречените “прагове”(Stolperschwellen). С тях се напомнят имената на по-голяма група хора. Такъв предел, да вземем за пример, е подложен през 2017 година в Аржентина – на прага на учебното заведение Песталоци в Буенос Айрес, което макар националсоциалистическата агитация, дава заслон и хуманистично обучение на политически преследваните от режима.
Снимка: БГНЕС/ EPA
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ