Томбола с пипани зарове
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
България потегля още веднъж на избори. Обезверена, както в никакъв случай до момента, само че потегля въпреки всичко. Парламентът, в чиито ръце е съсредоточена цяла власт, с помощта на квотите, се употребява със 14% утвърждение. При едни същински избори, в една действителна демократична система, осемдесетте и шест % недоволни биха помели безапелационно и бързо изхабеното " национално посланичество ". В България нещата обаче са отвън логиката, която управлява политическия живот другаде. Вече 30 години системата не разрешава оформянето на различна съпротива, способна да " обърне масата " и България да влезе в крайник с другите европейски демокрации.
За прощален път непростим брой партии и партийки ще опитат шанса си, макар че множеството от тях осъзнават, че с изключение на да ги видят роднините им по малкия екран, друго няма да реализират. От 39 единствено 5 ще влязат в Народното събрание, още 2 може би, а останалите 32 единствено ще се кръстят за избавителния 1%, който би им дал достъп до партийни дотации. Те ще са идващите извънпарламентарно показани партии. Тази странна единствено българска небивалица не съществува на никое място другаде. Колкото и дребни да са тези дотации, те въпреки всичко се взимат от джоба на данъкоплатеца. Това се правело в името на демокрацията!?
Понеже Франция и Съединени американски щати не подкрепят извънпарламентарни партии, значи ли, че българската система е по-демократична от техните? Отговорът всички го знаем, повода - не. Целта е постоянно една и съща - да се раздроби и разпарчетоса недоволството. Да се сътвори блуждаене пред " чаршафите ", които служат за бюлетини. Представете си братя Пулеви против 37 боксьорчета категория " муха ". Това е актуалната българска политическа действителност. " А-а-а, не били всички " мухи ", имало и " петли ", " пера " и " леки-средни ". Да, само че " тежки няма. Българска социалистическа партия е заела ролята на полу-тежкия Тервел. Това е политически покер, който предлага българската изборна система. Който поставя ръкавици - би трябвало да го знае. Защото по-лесно се качва на кръга, по-трудно се слиза.
Румен Радев удари гонга и седна на първия ред дружно с VIP наблюдаващите. Би било редно президента да се изяви най-малко като рефер, а не като " крупие ". Съветниците му евентуално са решили, че който и да завоюва, без него не може. Втори мандат за какво? " Мандата " не е стратегия. Различни цивилен сдружения събират подписи за " Президентска република ". Увеличаване на пълномощията на президента за сметка на парламентарния максимализъм е желателно, само че по какъв начин ще се осъществя то, в случай че Радев мълчи? И не мислете, че някой от бъдещите претендент депутати ще го каже. И да желае, няма да може. На четири очи евентуално, само че пред камерите - не!
Централната изборна комисия е тази, която раздава парични " пакети " на претендентите и ги задължава да ги похарчат при избрани медии. Това е спомагателна българска специфика. Парите на данъкоплатците се наливат в джоба на частни медии! Дебатите са авансово " обезкостени ". ЦИК също е тази, която диктува тематиките. Не се чудете, в случай че по време на дебатите ви стане скучно от това което виждате и чувате. Въпросът за " Президентска република " надали ще бъде прегледан, тъй като нито ГЕРБ, нито Българска социалистическа партия желаят над тях да стои някой. Теми като - унищожаване на " плоския налог " и лечебните заведения " търговски сдружения ", надали ще изплуват на екрана.
Тогава, къде се крие вярата? Защо да гласуваме въобще? Надеждата може да възкръсне, в случай, че сред новите депутати се намерят мощни фигури, способни да наложат " директната народна власт " с референдума, като средство за разчупване на ледника. Българското общество не се нуждае от безконечен Борисов, нито от безконечен Радев. Вечни са Ким Чен Ун, Путин и Си Дзинпин. В Западното полукълбо системата е друга. Джо Байдън замести самоувереният Тръмп. Саркози още търка подсъдимата пейка, а Макрон няма никаква сигурност в преизбирането си. В Италия Марио Драги взе мястото на Джузепе Конте, без страната да загуби четвъртото си място сред най-развитите европейски стопански системи.
Това са системите, които разрешават на свободните европейски жители да сменят ръководещите, да ги съдят, вкарват в пандиза или оправдават. Изборът, който България към момента не е направила е този. Друг няма!
България потегля още веднъж на избори. Обезверена, както в никакъв случай до момента, само че потегля въпреки всичко. Парламентът, в чиито ръце е съсредоточена цяла власт, с помощта на квотите, се употребява със 14% утвърждение. При едни същински избори, в една действителна демократична система, осемдесетте и шест % недоволни биха помели безапелационно и бързо изхабеното " национално посланичество ". В България нещата обаче са отвън логиката, която управлява политическия живот другаде. Вече 30 години системата не разрешава оформянето на различна съпротива, способна да " обърне масата " и България да влезе в крайник с другите европейски демокрации.
За прощален път непростим брой партии и партийки ще опитат шанса си, макар че множеството от тях осъзнават, че с изключение на да ги видят роднините им по малкия екран, друго няма да реализират. От 39 единствено 5 ще влязат в Народното събрание, още 2 може би, а останалите 32 единствено ще се кръстят за избавителния 1%, който би им дал достъп до партийни дотации. Те ще са идващите извънпарламентарно показани партии. Тази странна единствено българска небивалица не съществува на никое място другаде. Колкото и дребни да са тези дотации, те въпреки всичко се взимат от джоба на данъкоплатеца. Това се правело в името на демокрацията!?
Понеже Франция и Съединени американски щати не подкрепят извънпарламентарни партии, значи ли, че българската система е по-демократична от техните? Отговорът всички го знаем, повода - не. Целта е постоянно една и съща - да се раздроби и разпарчетоса недоволството. Да се сътвори блуждаене пред " чаршафите ", които служат за бюлетини. Представете си братя Пулеви против 37 боксьорчета категория " муха ". Това е актуалната българска политическа действителност. " А-а-а, не били всички " мухи ", имало и " петли ", " пера " и " леки-средни ". Да, само че " тежки няма. Българска социалистическа партия е заела ролята на полу-тежкия Тервел. Това е политически покер, който предлага българската изборна система. Който поставя ръкавици - би трябвало да го знае. Защото по-лесно се качва на кръга, по-трудно се слиза.
Румен Радев удари гонга и седна на първия ред дружно с VIP наблюдаващите. Би било редно президента да се изяви най-малко като рефер, а не като " крупие ". Съветниците му евентуално са решили, че който и да завоюва, без него не може. Втори мандат за какво? " Мандата " не е стратегия. Различни цивилен сдружения събират подписи за " Президентска република ". Увеличаване на пълномощията на президента за сметка на парламентарния максимализъм е желателно, само че по какъв начин ще се осъществя то, в случай че Радев мълчи? И не мислете, че някой от бъдещите претендент депутати ще го каже. И да желае, няма да може. На четири очи евентуално, само че пред камерите - не!
Централната изборна комисия е тази, която раздава парични " пакети " на претендентите и ги задължава да ги похарчат при избрани медии. Това е спомагателна българска специфика. Парите на данъкоплатците се наливат в джоба на частни медии! Дебатите са авансово " обезкостени ". ЦИК също е тази, която диктува тематиките. Не се чудете, в случай че по време на дебатите ви стане скучно от това което виждате и чувате. Въпросът за " Президентска република " надали ще бъде прегледан, тъй като нито ГЕРБ, нито Българска социалистическа партия желаят над тях да стои някой. Теми като - унищожаване на " плоския налог " и лечебните заведения " търговски сдружения ", надали ще изплуват на екрана.
Тогава, къде се крие вярата? Защо да гласуваме въобще? Надеждата може да възкръсне, в случай, че сред новите депутати се намерят мощни фигури, способни да наложат " директната народна власт " с референдума, като средство за разчупване на ледника. Българското общество не се нуждае от безконечен Борисов, нито от безконечен Радев. Вечни са Ким Чен Ун, Путин и Си Дзинпин. В Западното полукълбо системата е друга. Джо Байдън замести самоувереният Тръмп. Саркози още търка подсъдимата пейка, а Макрон няма никаква сигурност в преизбирането си. В Италия Марио Драги взе мястото на Джузепе Конте, без страната да загуби четвъртото си място сред най-развитите европейски стопански системи.
Това са системите, които разрешават на свободните европейски жители да сменят ръководещите, да ги съдят, вкарват в пандиза или оправдават. Изборът, който България към момента не е направила е този. Друг няма!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ