Половината българи не искат да се ваксинират срещу COVID-19. Какъв е проблемът?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Половината българи са твърдо срещу имунизациите против Ковид-19. А близо 37% споделят, че ще изчакат и ще се имунизират на по-късен стадий. Защо? Какъв е казусът?
От Веселин Стойнев.
В България имунизациите против ковид са малко, само че и искащите да се имунизират не са доста. Според национални представителни изследвания на " Галъп " и " Алфа Рисърч ", половината българи изрично не желаят да се имунизират. Нищо чудно, когато някой ден разполагаме с доста ваксини, да се наложи да ги изхвърляме.
Но не сме сами. Почти половината французи през декември са били твърдо срещу имунизациите против Ковид-19, както и близо една трета от германците. Социолозите от " Галъп " настояват, че България е на междинни места в Европа по отричане на имунизациите, покрай доста други източноевропейци. Според " Алфа Рисърч ", в България са се ваксинирали към този момент 1,5%, а измежду останалите твърдите покровители за имунизациите - хората, които желаят допустимо най-бързо да се имунизират - са под 10% (при 14% през декември), изчакващите да се имунизират на по-късен стадий са близо 37%.
Една трета към този момент са изкарали Ковид-19. Затова ли не желаят ваксина?
Според откривателите от " Галъп ", една трета от популацията към този момент е преболедувало вируса - от безсимптомно до тежко, заради което е обикновено да не желае да се имунизира или да изчаква. За социолозите от " Алфа Рисърч " пък организацията и връзката, свързани с имунизационната акция, са слаби и това води до отлив на искащи да се ваксинират.
Тези хипотези са безапелационни, само че надали обясняват изцяло за какво толкоз доста българи са резервирани към имунизациите. А преди по-малко от година имунизациите се чакаха като панацея, без въобще да има огромни очаквания, че ще се появят толкоз скоро и с такова многообразие.
Може би една от предпоставките за имунизационната принуда е, че свикнахме да живеем с вируса, овсекидневихме го, както се споделя на социологически език. За пандемията се приказва от заран до вечер както в обществената, по този начин и в частната сфера. Ковид-19 към този момент не е нещо сакрално и непознато, а опитомено и даже втръснало; първичният под паника боязън е сменен от неизбежна, само че преодолима опасност. За съпоставяне, бойците, обстрелвани за пръв път на фронта, се стряскат от всеки избухнал снаряд, само че с времето сетивата и душeвността им привикват и реакцията им е овладяна. Ваксината пък към този момент не е манна небесна, каквато щеше да е, в случай че я имаше през април предходната година - към нея към този момент може да се подхожда пресметливо.
Неин ред е да бъде овсекидневена и опитомена. За задачата първо би трябвало да паднат незнайните - в действителност ли е доста ефикасна и изцяло ли е безвредна. После на кантара на полезността от медикамента може да има разсъждения от рода - аз съм нулева кръвна група, при която, нали е най-защитена, в случай че ме пипне ковидът, ще го изкарам като грип, защо ми е ваксина, която кой знае какво може да ми отключи. Или - ще се имунизирам, с цел да отида на море в Гърция, че май готвят имунни паспорти, само че другояче нямам потребност. В пресметливата модернизация влиза и самото многообразие от ваксини - за какво тогава да не изчакам да видя коя е най-най добра и да е налична у нас. А може да изчакам да се появят и други ваксини, което отсрочва още повече избора ми.
Тази рационална калкулация обаче е сложна до неспособност в изискванията си. От една страна, информацията е море - стига да имаш време и да поназнайваш непознат език, с цел да ползваш повече източници в интернет. Сега не е като при социализма - преди време нямаше къде да се информираш в детайли, хеле пък да чуеш сериозно мнение, а и нямаше необикновен смисъл, тъй като така и така никой не те питаше искаш ли, не искаш ли - имунизираха наред. А през днешния ден освен не можеш да обхванеш изобилието от информация, само че тя е и несигурна. Едно, че демократичният достъп до нея и неограничената независимост на мненията принизяват и даже декласират престижите, друго, че тези престижи - учени, лекари, сами се детронират в очите на редовия консуматор на информация, като постоянно застават на противоположни позиции или не настояват нищо с безспорна сигурност.
Така изборът в последна сметка зависи от образоваността и умеенето за сериозно отсяване и обработка на информацията, само че в множеството случаи - заради когнитивни дефицити - той е плод на вътрешен глас, благосклонност или на последното признато за правилно мнение. А тези, които не съумяват, чак до девиантност, да понесат необятния и спорен информативен свят, го смаляват и подреждат по най-вулгарен метод - да вземем за пример с вярването, че посредством имунизациите ще бъдат чипирани.
Можем ли да направляваме всички опасности?
Да се ваксинираш или не? И в случай че да - по кое време и с каква ваксина? Този избор в действителност е видимо разумен и за хора със съществени когнитивни активи. И те като всички живеят в свят на всевъзможни опасности и се мъчат да ги ръководят в кръгова защита. И те, сякаш по-рационално, свиват света до смилаеми размери, не смогвайки да приоритизират вариантите, които изскачат от тях: няма да разреша да вземат антигенен тест на детето ми, тъй като за тестът се бърка прекомерно надълбоко в носа и това може да е мъчително за него; няма да употребявам ваксина от второ потомство, тъй като даже да е сигурна против ковида, на следващия ден може да ми аргументи вероятно рак.
В желанието си да изтрият всички опасности от живота си като в компютърна игра, този вид хора трансформират екзистенциалния си боязън от опасности в най-големия риск в живота си. Пропускат да отстраняват или управляват напълно обозрими опасности, като слагат паралелно до тях изцяло хипотетични закани. Така те са единствено на ръка разстояние от тези, които като безпомощни хуманоиди, захвърлени в скрапа на цивилизацията, считат, че задачата на имунизирането е чипирането на популацията.
Всъщност казусът с разсъдъка - и при едните, които го нямат доста, и при другите, при които той даже е допълнително, идва от неналичието на примирение. Както и от давност на главните ни ориентири - непрекъснатото запитване за смисъла на живота и за това до каква степен могат да стигнат границите на човешката природа. На езика на ковидния дневен ред това значи - можем ли да живеем свястно и щастливо, без да се реем хазартно по течението на рисковете, само че и без да си фантазираме, че можем да управляваме всички вероятни опасности.
Половината българи са твърдо срещу имунизациите против Ковид-19. А близо 37% споделят, че ще изчакат и ще се имунизират на по-късен стадий. Защо? Какъв е казусът?
От Веселин Стойнев.
В България имунизациите против ковид са малко, само че и искащите да се имунизират не са доста. Според национални представителни изследвания на " Галъп " и " Алфа Рисърч ", половината българи изрично не желаят да се имунизират. Нищо чудно, когато някой ден разполагаме с доста ваксини, да се наложи да ги изхвърляме.
Но не сме сами. Почти половината французи през декември са били твърдо срещу имунизациите против Ковид-19, както и близо една трета от германците. Социолозите от " Галъп " настояват, че България е на междинни места в Европа по отричане на имунизациите, покрай доста други източноевропейци. Според " Алфа Рисърч ", в България са се ваксинирали към този момент 1,5%, а измежду останалите твърдите покровители за имунизациите - хората, които желаят допустимо най-бързо да се имунизират - са под 10% (при 14% през декември), изчакващите да се имунизират на по-късен стадий са близо 37%.
Една трета към този момент са изкарали Ковид-19. Затова ли не желаят ваксина?
Според откривателите от " Галъп ", една трета от популацията към този момент е преболедувало вируса - от безсимптомно до тежко, заради което е обикновено да не желае да се имунизира или да изчаква. За социолозите от " Алфа Рисърч " пък организацията и връзката, свързани с имунизационната акция, са слаби и това води до отлив на искащи да се ваксинират.
Тези хипотези са безапелационни, само че надали обясняват изцяло за какво толкоз доста българи са резервирани към имунизациите. А преди по-малко от година имунизациите се чакаха като панацея, без въобще да има огромни очаквания, че ще се появят толкоз скоро и с такова многообразие.
Може би една от предпоставките за имунизационната принуда е, че свикнахме да живеем с вируса, овсекидневихме го, както се споделя на социологически език. За пандемията се приказва от заран до вечер както в обществената, по този начин и в частната сфера. Ковид-19 към този момент не е нещо сакрално и непознато, а опитомено и даже втръснало; първичният под паника боязън е сменен от неизбежна, само че преодолима опасност. За съпоставяне, бойците, обстрелвани за пръв път на фронта, се стряскат от всеки избухнал снаряд, само че с времето сетивата и душeвността им привикват и реакцията им е овладяна. Ваксината пък към този момент не е манна небесна, каквато щеше да е, в случай че я имаше през април предходната година - към нея към този момент може да се подхожда пресметливо.
Неин ред е да бъде овсекидневена и опитомена. За задачата първо би трябвало да паднат незнайните - в действителност ли е доста ефикасна и изцяло ли е безвредна. После на кантара на полезността от медикамента може да има разсъждения от рода - аз съм нулева кръвна група, при която, нали е най-защитена, в случай че ме пипне ковидът, ще го изкарам като грип, защо ми е ваксина, която кой знае какво може да ми отключи. Или - ще се имунизирам, с цел да отида на море в Гърция, че май готвят имунни паспорти, само че другояче нямам потребност. В пресметливата модернизация влиза и самото многообразие от ваксини - за какво тогава да не изчакам да видя коя е най-най добра и да е налична у нас. А може да изчакам да се появят и други ваксини, което отсрочва още повече избора ми.
Тази рационална калкулация обаче е сложна до неспособност в изискванията си. От една страна, информацията е море - стига да имаш време и да поназнайваш непознат език, с цел да ползваш повече източници в интернет. Сега не е като при социализма - преди време нямаше къде да се информираш в детайли, хеле пък да чуеш сериозно мнение, а и нямаше необикновен смисъл, тъй като така и така никой не те питаше искаш ли, не искаш ли - имунизираха наред. А през днешния ден освен не можеш да обхванеш изобилието от информация, само че тя е и несигурна. Едно, че демократичният достъп до нея и неограничената независимост на мненията принизяват и даже декласират престижите, друго, че тези престижи - учени, лекари, сами се детронират в очите на редовия консуматор на информация, като постоянно застават на противоположни позиции или не настояват нищо с безспорна сигурност.
Така изборът в последна сметка зависи от образоваността и умеенето за сериозно отсяване и обработка на информацията, само че в множеството случаи - заради когнитивни дефицити - той е плод на вътрешен глас, благосклонност или на последното признато за правилно мнение. А тези, които не съумяват, чак до девиантност, да понесат необятния и спорен информативен свят, го смаляват и подреждат по най-вулгарен метод - да вземем за пример с вярването, че посредством имунизациите ще бъдат чипирани.
Можем ли да направляваме всички опасности?
Да се ваксинираш или не? И в случай че да - по кое време и с каква ваксина? Този избор в действителност е видимо разумен и за хора със съществени когнитивни активи. И те като всички живеят в свят на всевъзможни опасности и се мъчат да ги ръководят в кръгова защита. И те, сякаш по-рационално, свиват света до смилаеми размери, не смогвайки да приоритизират вариантите, които изскачат от тях: няма да разреша да вземат антигенен тест на детето ми, тъй като за тестът се бърка прекомерно надълбоко в носа и това може да е мъчително за него; няма да употребявам ваксина от второ потомство, тъй като даже да е сигурна против ковида, на следващия ден може да ми аргументи вероятно рак.
В желанието си да изтрият всички опасности от живота си като в компютърна игра, този вид хора трансформират екзистенциалния си боязън от опасности в най-големия риск в живота си. Пропускат да отстраняват или управляват напълно обозрими опасности, като слагат паралелно до тях изцяло хипотетични закани. Така те са единствено на ръка разстояние от тези, които като безпомощни хуманоиди, захвърлени в скрапа на цивилизацията, считат, че задачата на имунизирането е чипирането на популацията.
Всъщност казусът с разсъдъка - и при едните, които го нямат доста, и при другите, при които той даже е допълнително, идва от неналичието на примирение. Както и от давност на главните ни ориентири - непрекъснатото запитване за смисъла на живота и за това до каква степен могат да стигнат границите на човешката природа. На езика на ковидния дневен ред това значи - можем ли да живеем свястно и щастливо, без да се реем хазартно по течението на рисковете, само че и без да си фантазираме, че можем да управляваме всички вероятни опасности.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ