Парчета живот
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Преди години работех като основен редактор на новините на „ Евроком “. Телевизията беше на „ Тодор Александров “ и съвсем всяка заран пиехме кафе на „ Александър Стамболийски “, на тротоара, пред денонощен магазин за алкохол, кафе и цигари, против Министерството на културата, имаше масички начело.
И един прекрасен летен ден, както си пиехме кафето, на масата тупна парче бетон, може би към кило. Разчупи се и едно от частите ме удари по ръката и я разкървави.
Ако ме беше блъснало по главата, нищо че е дебела драгошинска, а не по ръката, нямах огромни шансове да оцелея. Погледнах нагоре и видях, че постройката – другояче прелестна, отпреди войната, може би дори още отпреди Първата, се разрушава и още части са подготвени да поемат към тротоара.
Не помня хубаво, направихме май тогава репортаж, на който реакциите бяха елементарни. Сградата е частна, издали сме наставления, повече няма какво да създадем.
Наскоро гледах сходен репортаж по една от огромните малките екрани. За някогашния „ Син сити “, още по-бивш спектакъл „ Ренесанс “, малко по на запад по същия бул. „ Стамболийски “. Парче от фасадата беше паднало и пробило паркираната изпод кола.
За шанс собственичката и детето ѝ пристигнали по-късно.
Отговорите – същите.
Сега – това дете против болничното заведение. Ток на улицата.
И същият репертоар. Не знаем, не ни стигат пълномощия, там едни други хора.
Парчета камъни. Парчета живот.
Нещата в никакъв случай не са толкоз елементарни, колкото ни наподобяват в профил.
Но има класификация.
Във всяка цивилизована страна най-отпред е човешкият живот.
73-има чилийски миньори да вземем за пример бяха извадени живи от мината „ Сан Хосе “. В същото време – или малко по-късно десетки миньори в Донбас, под контрола на съветските сепаратисти, бяха оставени да умрат. Сепаратистите нямали техника да ги извадят.
Имат техника да убиват, нямат – да избавят хора.
Между другото, земетресението в Чили преди години беше 9 по Рихтер. Загинаха към 450 души. А в земетресението в Хаити, 7 по Рихтер, малко по-рано – стотици хиляди.
Та.
Ако човешкият живот е полезност №1, всевъзможни бла-бла за пълномощия, отговорности и други такива губят смисъл.
Разбира се, в тази ситуация с изгорялото момче оставките са наложителни. В огромната община, в дребната община, в ЧЕЗ.
Закони, в които индивидът е на първо време – също.
Преди години работех като основен редактор на новините на „ Евроком “. Телевизията беше на „ Тодор Александров “ и съвсем всяка заран пиехме кафе на „ Александър Стамболийски “, на тротоара, пред денонощен магазин за алкохол, кафе и цигари, против Министерството на културата, имаше масички начело.
И един прекрасен летен ден, както си пиехме кафето, на масата тупна парче бетон, може би към кило. Разчупи се и едно от частите ме удари по ръката и я разкървави.
Ако ме беше блъснало по главата, нищо че е дебела драгошинска, а не по ръката, нямах огромни шансове да оцелея. Погледнах нагоре и видях, че постройката – другояче прелестна, отпреди войната, може би дори още отпреди Първата, се разрушава и още части са подготвени да поемат към тротоара.
Не помня хубаво, направихме май тогава репортаж, на който реакциите бяха елементарни. Сградата е частна, издали сме наставления, повече няма какво да създадем.
Наскоро гледах сходен репортаж по една от огромните малките екрани. За някогашния „ Син сити “, още по-бивш спектакъл „ Ренесанс “, малко по на запад по същия бул. „ Стамболийски “. Парче от фасадата беше паднало и пробило паркираната изпод кола.
За шанс собственичката и детето ѝ пристигнали по-късно.
Отговорите – същите.
Сега – това дете против болничното заведение. Ток на улицата.
И същият репертоар. Не знаем, не ни стигат пълномощия, там едни други хора.
Парчета камъни. Парчета живот.
Нещата в никакъв случай не са толкоз елементарни, колкото ни наподобяват в профил.
Но има класификация.
Във всяка цивилизована страна най-отпред е човешкият живот.
73-има чилийски миньори да вземем за пример бяха извадени живи от мината „ Сан Хосе “. В същото време – или малко по-късно десетки миньори в Донбас, под контрола на съветските сепаратисти, бяха оставени да умрат. Сепаратистите нямали техника да ги извадят.
Имат техника да убиват, нямат – да избавят хора.
Между другото, земетресението в Чили преди години беше 9 по Рихтер. Загинаха към 450 души. А в земетресението в Хаити, 7 по Рихтер, малко по-рано – стотици хиляди.
Та.
Ако човешкият живот е полезност №1, всевъзможни бла-бла за пълномощия, отговорности и други такива губят смисъл.
Разбира се, в тази ситуация с изгорялото момче оставките са наложителни. В огромната община, в дребната община, в ЧЕЗ.
Закони, в които индивидът е на първо време – също.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ