Машината на Путин тепърва набира обороти и се настройва за дълга работа
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути. Материал от Поглед.инфо
" Всъщност единствено наподобява, че имаме избор " - поразителни по дълбочината и дързостта си думи. Казани преди 15 години, през днешния ден са забравени и не се цитират. Но по законите на логиката на психиката, това, което е забравено от нас, ни въздейства доста по-силно от това, което помним. И тези думи, излизайки надалеч отвън подтекста, в който са прозвучали, в последна сметка се трансфораха в първата аксиома на новата съветска държавност, на която са издигнати всички теории и практики на настоящата политика.
Илюзията за избор е най-важната от илюзиите, коронният номер на западния метод на живот въобще и западната народна власт в частност. Отказът от тази заблуда в интерес на реализма на предопределеността докара нашето общество до размисъл за своя необикновен, върховен вид на демократично развиване, а по-късно и до цялостната загуба на интерес към полемиките на тематика каква би трябвало да бъде демокрацията и би трябвало ли да съществува по принцип.
Разкриха се пътища за свободно държавно строителство, ориентирано не към вноса на химери, а към логиката на историческите процеси, към " изкуството на вероятното ". Невъзможното, противоестествено и вървящо против историята раздробяване на Русия, въпреки и със забавяне, само че беше твърдо спряно. Срутвайки се от равнището на Съюз на съветските социалистически републики до равнището на РФ, Русия престана да се разрушава, стартира да се възвръща и се върна към своето естествено и само допустимо положение на велика, увеличаваща се и " събираща земите си " общественост от нации. Нескромната роля, отредена на нашата страна в международната история, не ѝ разрешава да напусне сцената или да си кротува в тълпата, не ѝ предлага покой и предопределя комплицирания темперамент на съветската държавност.
И ето – страната Русия продължава и в този момент тази страна е от нов вид, каквато до момента не е имало. Оформила се в първото десетилетия на XXI век, към този момент тя е едва изучена, само че нейното чудачество и жизненост са явни. Стрес тестванията, които мина, демонстрират, че точно този, натурален модел на политическо устройство е ефикасното средство за оцеляване и възвисяване на съветската нация освен в околните години, само че и за десетилетия, а най-вероятно и за цялото последващо столетие.
На съветската история са ѝ познати четири съществени модела на държавност, които условно могат да бъдат наречени с имената на техните основатели: страната на Иван Трети (Великото княжество/Царство Московско и на цяла Русия, XV–XVII век); страната на Петър Велики (Руска империя, XVIII–XIX век); страната на Ленин (Съветски Съюз, ХХ век); страната на Путин (Руска федерация, XXI век). Създадени от хора, в случай че цитираме Гумильов, “с дълга воля”, които оставят следите си в столетията, тези огромни политически машини, сменяйки се една с друга, ремонтирайки и адаптирайки се в придвижване, век след век обезпечават на съветския свят настойчиво придвижване нагоре.
Голямата политическа машина на Путин занапред набира обороти и се настройва за дълга, сложна и забавна работа. Времето, когато тя ще проработи с цялостна мощ, е надалеч напред, тъй че и след години Русия ще продължи да бъде страната на Путин, по този начин както модерна Франция и до момента се назовава " Петата република на де Гол ", Турция (въпреки, че в този момент я ръководят антикемалисти) както и преди се опира на идеологията на " Шестте стрели " на Ататюрк, а Съединените щати и до момента се базират на облиците и полезностите на именитите " бащи-основатели ". Необходимо е осъзнаването, осмислянето и описанието на системата на Путин на властване и въобще на целия комплекс от хрумвания и измерения на Путинизма като идеология на бъдещето. Именно на бъдещето, доколкото същинският Путин надали е путинист, както, да вземем за пример, Маркс не е бил болшевик. Но това е нужно да се направи за всички, които не са Путин, а биха желали да са като него. Заради опцията за прехвърлянето на неговите способи и подходи в идните времена.
Описанието не би трябвало да бъде в духа на пропагандата, наша и не наша, а на език, който и съветският официоз и антируският официоз биха възприели като умерено еретичен. Такъв език би могъл да стане допустим за задоволително необятна публика, което е точно нужно, доколкото основаната в Русия политическа система е пригодна освен за съветското бъдеще, тя очевидно има забележителен експортен капацитет, търсенето за нея или за обособени нейни съставни елементи към този момент съществува, нейният опит се учи и възприема, подражават ѝ както ръководещи, по този начин и опозиционни групи в доста страни. Чуждестранните политици приписват на Русия интервенция в избори и референдуми по цялата планета. В реалност, работата е доста по-сериозна: Русия се намесва в мозъците им, и те не знаят какво да вършат със личното си променено схващане. Откакто след 90-те провалени години Русия се отхвърли от идеологическите заемки, тя стартира сама да създава мисли и мина в осведомително контранастъпление против Запада, европейските и американските специалисти започнаха все по-често да бъркат в прогнозите си. Те се изненадват и вбесяват от паранормалните желания на електората. Объркани, те оповестиха настъпление на популизма. Може и по този начин да се каже, в случай че думите не стигат.
Между другото, ползата на чужденците към съветския политически логаритъм е понятен – няма оракул в техните отечества, а всичко, което в този момент им се случва, Русия от дълго време го е предрекла. Когато към момента всички бяха залитнали по глобализацията и шумяха за плоския свят без граници, Москва ясно им подсети, че суверенитетът и националните ползи имат значение. Тогава мнозина ни уличаваха в " наивна обвързаност " към тези остарели неща, които видите ли от дълго време са излезли от мода. Учеха ни, че няма какво да се вкопчваме в полезностите на ХIХ век, а би трябвало самоуверено да пристъпим в ХХI век, където няма да има никакви суверенни народи и националистически страни. Но в ХХI век, обаче, стана по нашия метод: английският Брекзит, американското " Грейт аген ", антиимиграционните огради в Европа са единствено първите точки в дългия лист с проявления на деглобализацията, ресуверенизацията и национализма
Когато на всеки ъгъл възхваляваха интернет като неприкосновено пространство на неограничена независимост, където всичко е допустимо и всички са равни, точно от Русия прозвуча отрезвяващия въпрос към оглупялото човечество: “А кои сме ние в международната мрежа – паяците или мухите?” И в този момент всички се втурнаха да разплитат мрежата, в това число и най-свободолюбивите бюрократи, и да уличават “Фейсбук” в подпомагане на непознатата интервенция. Някога свободното виртуално пространство, рекламирано като прототип на бъдещия парадайс, е превзето и разграничено от киберполиция и киберпрестъпност, кибервойски и кибершпиони, кибертерористи и киберморалисти. Когато хегемонията на " хегемона " не се оспорваше от никого и великата американска фантазия за международно владичество към този момент съвсем се беше сбъднала и на мнозина им се привиждаше края на историята с финалния надпис " народите са безмълвни ", в настъпилата тишина внезапно внезапно прозвуча Мюнхенската тирада. Тогава тя изглеждаше дисидентска, в този момент всичко казано в нея наподобява разбираемо от единствено себе си – от Америка са недоволни всички, в това число и самите американци.
Доскоро незнайният термин от турския политически речник " derin devlet " беше тиражиран от американските медии и преведен на британски като " deep state ". На съветски се превежда като " дълбоката " страна. Терминът отбелязва скритата зад външните, изложени на показ демократични институции жестока, безусловно недемократична мрежова организация на действителната власт на силовите структури. Механизъм, който на процедура работи чрез принуждение, подкупи и операции и прикрит надълбоко под повърхността на гражданското общество, на думи (лицемерно или простодушно) осъдителен операциите, подкупите и насилието. Откривайки неприятната " дълбока страна ", американците не се изненадаха изключително, доколкото от дълго време се досещаха за нейното битие. Ако съществуват “дълбок” и “тъмен” Интернет, за какво да не съществуват “дълбока” и “тъмна” държава”? От дълбините и мрака на тази непублична и неафиширана власт изплуват квалифицираните за необятните маси миражи на демокрацията – илюзията за избора, чувството за независимост, възприятието за предимство и така нататък
Недоверието и завистта, употребявани от демокрацията в качеството им на предпочитани източници на обществена сила, водят до абсолютизация на рецензията и повишението на равнищата на тревога. Критиците, тролове и включилите се към тях " зли ботове " образуваха крещящото болшинство, изтласквайки от преобладаващите и позиции достопочтената междинна класа, която задава напълно различен звук. Днес никой към този момент не има вяра в положителните планове на обществените политици, на тях им завиждат и по тази причина ги считат за порочни и лукави хора, в случай че не и за мерзавци. Знаменитите политически сериали от " Босът " до " Къща от карти " надлежно рисуват натуралистичната картина на мътното всекидневие на елитите.
На мерзавеца не би трябвало да му се разрешава да стига прекомерно надалеч, по простата причина, че е долен човек. А когато в близост (предполага се) са единствено мерзавци, за възпирането на мерзавците се постанова да се употребяват също мерзавци. Клин чеп избива, долен човек мерзавеца изхвърля... Има необятен избор от подлеци и комплицирани правила, призвани да доведат битката сред тях до горе долу еднакъв резултат. Така поражда благодетелната система от противотежести - динамичното равновесие на низостта, баланс на алчността, естетика на мошеничеството. Ако някой въпреки всичко се заиграе и стартира да се държи не като хората, бдителната дълбока страна се втурна на помощ и с невидима ръка завлича отстъпника на дъното.
Няма нищо ужасно в показаното изображение на западната народна власт, задоволително е леко да се промени гледната точка и още веднъж няма да е ужасно. Но усетът остава и западният гражданин стартира да върти глава в търсене на разнообразни облици и способи за битие и вижда Русия. Нашата система, както и всичко съветско, несъмнено, не наподобява изтънчено, по тази причина пък е по-честна. И въпреки че не за всички думата " почтено " е синоним на " по-добро ", то не е лишена от прелест. Държавата при нас не се дели на " дълбока " и " външна ", тя се гради монолитно, в всичките си елементи и прояви на открито. Най-бруталните структури на нейния силов скелет се виждат върху фасадата, без да са прикрити от някакви архитектурни излишества. Бюрокрацията, дори който хитрува, го прави не изключително усърдно, като че ли се управлява от девиза " нали всички са наясно с всичко ".
Високото вътрешно напрежение, обвързвано с удържането на големите нееднородни пространства и непрекъснатото престояване в центъра на геополитическата битка, вършат военно-полицейските функционалности в страната извънредно значими и решаващи. Традиционно не се крият, а в противен случай, показват се, доколкото Русия в никакъв случай не е ръководена от търговци, смятащи, че военното дело е по-долно от търговията и съпътстващите търговците либерали, чието обучение е издигнато на отрицанието на всичко, което даже и малко е " полицейско ". Няма кой да прикрие истината с илюзии, срамежливо скривайки на втори проект и криейки по-дълбоко иманентното свойство на всяка страна – да бъде оръжие за отбрана и нахлуване.
В Русия няма " дълбока страна ", по тази причина пък има бездънен народ.
На гланцовата повърхнина свети елитът, който век след век въвлича народа в някакви свои мероприятия – партийни събрания, войни, избори, стопански опити. Народът взе участие в тях, само че някак си дистанцирано, не се демонстрира на повърхността, живее напълно друг живот в дълбините. Двата национални живота, лекомислен и бездънен, от време на време живеят в противоположни направления, от време на време съответстват, само че в никакъв случай не се сливат. Дълбокият народ постоянно си е знаел интереса, недостижим е за социологическите изследвания, пропагандите, заканите и другите начини за директно проучване и влияние. Разбирането по какъв начин мисли и какво желае, постоянно идва ненадейно и късно, и не при тези, които могат да създадат нещо. Малцина анализатори биха се наели да дефинират тъкмо еднакъв ли е дълбокият народ на популацията или е част от него и в случай че е част, то каква точно? По друго време той е бил определян ту като селски, ту като пролетарски, ту безпартиен, ту хипстърски, ту на държавна хранилка. Понякога вземат решение, че той е фиктивен и не съществува в действителността, започваха някакви галопиращи промени без да се преценяват с него, само че бързо си разрушават главите в него, стигайки до извода, че " въпреки всичко нещо такова има”. Той нееднократно отстъпва под напора на свои или непознати завоеватели, само че постоянно се завръща.
Със своята гигантска супер маса, дълбокият народ основава неопредолимата мощ на културната гравитация, която съединява нацията и притегля (притиска) към земята (към родната земя) елита, който понякога се пробва космополитно да запърха. Народността, каквото и да значи, предшества държавността, предопределя формата ѝ, лимитира фантазиите на теоретиците, води практиците към избрани действия. Тя е мощен магнит, към който неизбежно се скупчват всички без изключение по политическата траектория. В Русия можеш да започнеш с каквото си искаш – с консерватизъм, социализъм, демократизъм, само че постоянно на края има почти едно и също. Тоест, това, което и в този момент съществува. Умението да чуваш и да разбираш народа, да го виждаш, да виждаш дълбочината му и да действаш съгласно с това е неповторимото и основно достолепие на страната на Путин. Тя е съответна на народа, а това значи, че не е подложена на претоварването на насрещните течения на историята. Следователно тя е ефикасна и дълговечна.
В новата система всички институции са подчинени на главната задача – доверително другарство и взаимоотношение на висшия властник с жителите. Различните разклонения на властта се събират в личността на водача, с разбирането, че те не са скъпи сами по себе си, а единствено с това в каква степен обезпечават връзката с него. Освен тях, заобикаляйки формалните структури и елитните групи работят и неофициални способи за връзка. А когато нелепостта, изостаналостта или корупцията основават спънки в линията за връзка с народа, се подхващат енергични ограничения за възобновяване на чуваемостта. Заетите от Запада многостепенни политически структури в Русия се считат частично за ритуални, основани повече поради това, да бъде " като при другите ", с цел да не се набива толкоз на очи спецификата на нашата политическа просвета, да не нервира и да не плаши съседите ни.
По създание, обществото се доверява единствено на първото лице. Новото е, че страната не пренебрегва този факт, а се управлява в дейностите си от него. Би било опростяване да свеждаме тематиката до прословутата " религия в положителния цар ". Дълбокият народ напълно не е доверчив и надали счита добродушието за царско достолепие. По-скоро може да мисли за верния властник същото, което Айнщайн споделя за господ: “Изострен, само че не и злонамерен”. Съвременният модел на съветската страна стартира с доверието и се крепи на него. В него е главната разлика от западния модел, култивиращ съмнение и рецензия. Нашата нова страна ще има дълга и славна история в новия век. Тя няма да бъде сломена. Ще постъпва по своему, ще получава и ще резервира първите места във висшата лига в геополитическата битка. С това ще би трябвало рано и ли късно да се помири всеки, който счита, че " Русия ще би трябвало да промени държанието си ". Защото единствено наподобява, че те имат избор.
създател: Владислав Сурков, превод: В. Сергеев
" Всъщност единствено наподобява, че имаме избор " - поразителни по дълбочината и дързостта си думи. Казани преди 15 години, през днешния ден са забравени и не се цитират. Но по законите на логиката на психиката, това, което е забравено от нас, ни въздейства доста по-силно от това, което помним. И тези думи, излизайки надалеч отвън подтекста, в който са прозвучали, в последна сметка се трансфораха в първата аксиома на новата съветска държавност, на която са издигнати всички теории и практики на настоящата политика.
Илюзията за избор е най-важната от илюзиите, коронният номер на западния метод на живот въобще и западната народна власт в частност. Отказът от тази заблуда в интерес на реализма на предопределеността докара нашето общество до размисъл за своя необикновен, върховен вид на демократично развиване, а по-късно и до цялостната загуба на интерес към полемиките на тематика каква би трябвало да бъде демокрацията и би трябвало ли да съществува по принцип.
Разкриха се пътища за свободно държавно строителство, ориентирано не към вноса на химери, а към логиката на историческите процеси, към " изкуството на вероятното ". Невъзможното, противоестествено и вървящо против историята раздробяване на Русия, въпреки и със забавяне, само че беше твърдо спряно. Срутвайки се от равнището на Съюз на съветските социалистически републики до равнището на РФ, Русия престана да се разрушава, стартира да се възвръща и се върна към своето естествено и само допустимо положение на велика, увеличаваща се и " събираща земите си " общественост от нации. Нескромната роля, отредена на нашата страна в международната история, не ѝ разрешава да напусне сцената или да си кротува в тълпата, не ѝ предлага покой и предопределя комплицирания темперамент на съветската държавност.
И ето – страната Русия продължава и в този момент тази страна е от нов вид, каквато до момента не е имало. Оформила се в първото десетилетия на XXI век, към този момент тя е едва изучена, само че нейното чудачество и жизненост са явни. Стрес тестванията, които мина, демонстрират, че точно този, натурален модел на политическо устройство е ефикасното средство за оцеляване и възвисяване на съветската нация освен в околните години, само че и за десетилетия, а най-вероятно и за цялото последващо столетие.
На съветската история са ѝ познати четири съществени модела на държавност, които условно могат да бъдат наречени с имената на техните основатели: страната на Иван Трети (Великото княжество/Царство Московско и на цяла Русия, XV–XVII век); страната на Петър Велики (Руска империя, XVIII–XIX век); страната на Ленин (Съветски Съюз, ХХ век); страната на Путин (Руска федерация, XXI век). Създадени от хора, в случай че цитираме Гумильов, “с дълга воля”, които оставят следите си в столетията, тези огромни политически машини, сменяйки се една с друга, ремонтирайки и адаптирайки се в придвижване, век след век обезпечават на съветския свят настойчиво придвижване нагоре.
Голямата политическа машина на Путин занапред набира обороти и се настройва за дълга, сложна и забавна работа. Времето, когато тя ще проработи с цялостна мощ, е надалеч напред, тъй че и след години Русия ще продължи да бъде страната на Путин, по този начин както модерна Франция и до момента се назовава " Петата република на де Гол ", Турция (въпреки, че в този момент я ръководят антикемалисти) както и преди се опира на идеологията на " Шестте стрели " на Ататюрк, а Съединените щати и до момента се базират на облиците и полезностите на именитите " бащи-основатели ". Необходимо е осъзнаването, осмислянето и описанието на системата на Путин на властване и въобще на целия комплекс от хрумвания и измерения на Путинизма като идеология на бъдещето. Именно на бъдещето, доколкото същинският Путин надали е путинист, както, да вземем за пример, Маркс не е бил болшевик. Но това е нужно да се направи за всички, които не са Путин, а биха желали да са като него. Заради опцията за прехвърлянето на неговите способи и подходи в идните времена.
Описанието не би трябвало да бъде в духа на пропагандата, наша и не наша, а на език, който и съветският официоз и антируският официоз биха възприели като умерено еретичен. Такъв език би могъл да стане допустим за задоволително необятна публика, което е точно нужно, доколкото основаната в Русия политическа система е пригодна освен за съветското бъдеще, тя очевидно има забележителен експортен капацитет, търсенето за нея или за обособени нейни съставни елементи към този момент съществува, нейният опит се учи и възприема, подражават ѝ както ръководещи, по този начин и опозиционни групи в доста страни. Чуждестранните политици приписват на Русия интервенция в избори и референдуми по цялата планета. В реалност, работата е доста по-сериозна: Русия се намесва в мозъците им, и те не знаят какво да вършат със личното си променено схващане. Откакто след 90-те провалени години Русия се отхвърли от идеологическите заемки, тя стартира сама да създава мисли и мина в осведомително контранастъпление против Запада, европейските и американските специалисти започнаха все по-често да бъркат в прогнозите си. Те се изненадват и вбесяват от паранормалните желания на електората. Объркани, те оповестиха настъпление на популизма. Може и по този начин да се каже, в случай че думите не стигат.
Между другото, ползата на чужденците към съветския политически логаритъм е понятен – няма оракул в техните отечества, а всичко, което в този момент им се случва, Русия от дълго време го е предрекла. Когато към момента всички бяха залитнали по глобализацията и шумяха за плоския свят без граници, Москва ясно им подсети, че суверенитетът и националните ползи имат значение. Тогава мнозина ни уличаваха в " наивна обвързаност " към тези остарели неща, които видите ли от дълго време са излезли от мода. Учеха ни, че няма какво да се вкопчваме в полезностите на ХIХ век, а би трябвало самоуверено да пристъпим в ХХI век, където няма да има никакви суверенни народи и националистически страни. Но в ХХI век, обаче, стана по нашия метод: английският Брекзит, американското " Грейт аген ", антиимиграционните огради в Европа са единствено първите точки в дългия лист с проявления на деглобализацията, ресуверенизацията и национализма
Когато на всеки ъгъл възхваляваха интернет като неприкосновено пространство на неограничена независимост, където всичко е допустимо и всички са равни, точно от Русия прозвуча отрезвяващия въпрос към оглупялото човечество: “А кои сме ние в международната мрежа – паяците или мухите?” И в този момент всички се втурнаха да разплитат мрежата, в това число и най-свободолюбивите бюрократи, и да уличават “Фейсбук” в подпомагане на непознатата интервенция. Някога свободното виртуално пространство, рекламирано като прототип на бъдещия парадайс, е превзето и разграничено от киберполиция и киберпрестъпност, кибервойски и кибершпиони, кибертерористи и киберморалисти. Когато хегемонията на " хегемона " не се оспорваше от никого и великата американска фантазия за международно владичество към този момент съвсем се беше сбъднала и на мнозина им се привиждаше края на историята с финалния надпис " народите са безмълвни ", в настъпилата тишина внезапно внезапно прозвуча Мюнхенската тирада. Тогава тя изглеждаше дисидентска, в този момент всичко казано в нея наподобява разбираемо от единствено себе си – от Америка са недоволни всички, в това число и самите американци.
Доскоро незнайният термин от турския политически речник " derin devlet " беше тиражиран от американските медии и преведен на британски като " deep state ". На съветски се превежда като " дълбоката " страна. Терминът отбелязва скритата зад външните, изложени на показ демократични институции жестока, безусловно недемократична мрежова организация на действителната власт на силовите структури. Механизъм, който на процедура работи чрез принуждение, подкупи и операции и прикрит надълбоко под повърхността на гражданското общество, на думи (лицемерно или простодушно) осъдителен операциите, подкупите и насилието. Откривайки неприятната " дълбока страна ", американците не се изненадаха изключително, доколкото от дълго време се досещаха за нейното битие. Ако съществуват “дълбок” и “тъмен” Интернет, за какво да не съществуват “дълбока” и “тъмна” държава”? От дълбините и мрака на тази непублична и неафиширана власт изплуват квалифицираните за необятните маси миражи на демокрацията – илюзията за избора, чувството за независимост, възприятието за предимство и така нататък
Недоверието и завистта, употребявани от демокрацията в качеството им на предпочитани източници на обществена сила, водят до абсолютизация на рецензията и повишението на равнищата на тревога. Критиците, тролове и включилите се към тях " зли ботове " образуваха крещящото болшинство, изтласквайки от преобладаващите и позиции достопочтената междинна класа, която задава напълно различен звук. Днес никой към този момент не има вяра в положителните планове на обществените политици, на тях им завиждат и по тази причина ги считат за порочни и лукави хора, в случай че не и за мерзавци. Знаменитите политически сериали от " Босът " до " Къща от карти " надлежно рисуват натуралистичната картина на мътното всекидневие на елитите.
На мерзавеца не би трябвало да му се разрешава да стига прекомерно надалеч, по простата причина, че е долен човек. А когато в близост (предполага се) са единствено мерзавци, за възпирането на мерзавците се постанова да се употребяват също мерзавци. Клин чеп избива, долен човек мерзавеца изхвърля... Има необятен избор от подлеци и комплицирани правила, призвани да доведат битката сред тях до горе долу еднакъв резултат. Така поражда благодетелната система от противотежести - динамичното равновесие на низостта, баланс на алчността, естетика на мошеничеството. Ако някой въпреки всичко се заиграе и стартира да се държи не като хората, бдителната дълбока страна се втурна на помощ и с невидима ръка завлича отстъпника на дъното.
Няма нищо ужасно в показаното изображение на западната народна власт, задоволително е леко да се промени гледната точка и още веднъж няма да е ужасно. Но усетът остава и западният гражданин стартира да върти глава в търсене на разнообразни облици и способи за битие и вижда Русия. Нашата система, както и всичко съветско, несъмнено, не наподобява изтънчено, по тази причина пък е по-честна. И въпреки че не за всички думата " почтено " е синоним на " по-добро ", то не е лишена от прелест. Държавата при нас не се дели на " дълбока " и " външна ", тя се гради монолитно, в всичките си елементи и прояви на открито. Най-бруталните структури на нейния силов скелет се виждат върху фасадата, без да са прикрити от някакви архитектурни излишества. Бюрокрацията, дори който хитрува, го прави не изключително усърдно, като че ли се управлява от девиза " нали всички са наясно с всичко ".
Високото вътрешно напрежение, обвързвано с удържането на големите нееднородни пространства и непрекъснатото престояване в центъра на геополитическата битка, вършат военно-полицейските функционалности в страната извънредно значими и решаващи. Традиционно не се крият, а в противен случай, показват се, доколкото Русия в никакъв случай не е ръководена от търговци, смятащи, че военното дело е по-долно от търговията и съпътстващите търговците либерали, чието обучение е издигнато на отрицанието на всичко, което даже и малко е " полицейско ". Няма кой да прикрие истината с илюзии, срамежливо скривайки на втори проект и криейки по-дълбоко иманентното свойство на всяка страна – да бъде оръжие за отбрана и нахлуване.
В Русия няма " дълбока страна ", по тази причина пък има бездънен народ.
На гланцовата повърхнина свети елитът, който век след век въвлича народа в някакви свои мероприятия – партийни събрания, войни, избори, стопански опити. Народът взе участие в тях, само че някак си дистанцирано, не се демонстрира на повърхността, живее напълно друг живот в дълбините. Двата национални живота, лекомислен и бездънен, от време на време живеят в противоположни направления, от време на време съответстват, само че в никакъв случай не се сливат. Дълбокият народ постоянно си е знаел интереса, недостижим е за социологическите изследвания, пропагандите, заканите и другите начини за директно проучване и влияние. Разбирането по какъв начин мисли и какво желае, постоянно идва ненадейно и късно, и не при тези, които могат да създадат нещо. Малцина анализатори биха се наели да дефинират тъкмо еднакъв ли е дълбокият народ на популацията или е част от него и в случай че е част, то каква точно? По друго време той е бил определян ту като селски, ту като пролетарски, ту безпартиен, ту хипстърски, ту на държавна хранилка. Понякога вземат решение, че той е фиктивен и не съществува в действителността, започваха някакви галопиращи промени без да се преценяват с него, само че бързо си разрушават главите в него, стигайки до извода, че " въпреки всичко нещо такова има”. Той нееднократно отстъпва под напора на свои или непознати завоеватели, само че постоянно се завръща.
Със своята гигантска супер маса, дълбокият народ основава неопредолимата мощ на културната гравитация, която съединява нацията и притегля (притиска) към земята (към родната земя) елита, който понякога се пробва космополитно да запърха. Народността, каквото и да значи, предшества държавността, предопределя формата ѝ, лимитира фантазиите на теоретиците, води практиците към избрани действия. Тя е мощен магнит, към който неизбежно се скупчват всички без изключение по политическата траектория. В Русия можеш да започнеш с каквото си искаш – с консерватизъм, социализъм, демократизъм, само че постоянно на края има почти едно и също. Тоест, това, което и в този момент съществува. Умението да чуваш и да разбираш народа, да го виждаш, да виждаш дълбочината му и да действаш съгласно с това е неповторимото и основно достолепие на страната на Путин. Тя е съответна на народа, а това значи, че не е подложена на претоварването на насрещните течения на историята. Следователно тя е ефикасна и дълговечна.
В новата система всички институции са подчинени на главната задача – доверително другарство и взаимоотношение на висшия властник с жителите. Различните разклонения на властта се събират в личността на водача, с разбирането, че те не са скъпи сами по себе си, а единствено с това в каква степен обезпечават връзката с него. Освен тях, заобикаляйки формалните структури и елитните групи работят и неофициални способи за връзка. А когато нелепостта, изостаналостта или корупцията основават спънки в линията за връзка с народа, се подхващат енергични ограничения за възобновяване на чуваемостта. Заетите от Запада многостепенни политически структури в Русия се считат частично за ритуални, основани повече поради това, да бъде " като при другите ", с цел да не се набива толкоз на очи спецификата на нашата политическа просвета, да не нервира и да не плаши съседите ни.
По създание, обществото се доверява единствено на първото лице. Новото е, че страната не пренебрегва този факт, а се управлява в дейностите си от него. Би било опростяване да свеждаме тематиката до прословутата " религия в положителния цар ". Дълбокият народ напълно не е доверчив и надали счита добродушието за царско достолепие. По-скоро може да мисли за верния властник същото, което Айнщайн споделя за господ: “Изострен, само че не и злонамерен”. Съвременният модел на съветската страна стартира с доверието и се крепи на него. В него е главната разлика от западния модел, култивиращ съмнение и рецензия. Нашата нова страна ще има дълга и славна история в новия век. Тя няма да бъде сломена. Ще постъпва по своему, ще получава и ще резервира първите места във висшата лига в геополитическата битка. С това ще би трябвало рано и ли късно да се помири всеки, който счита, че " Русия ще би трябвало да промени държанието си ". Защото единствено наподобява, че те имат избор.
създател: Владислав Сурков, превод: В. Сергеев
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ