Защо директорът на Pfizer Алберт Бурла напусна Гърция
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Никога няма да не помни от кое място съм тръгнал и на кого съм длъжен ", споделя Алберт Бурла, основен изпълнителен шеф на Pfizer. Той е грък, само че сходно на доста свои сънародници прави кариера в чужбина.
В Гърция живеят към 10 милиона души. И още 7-8 милиона гърци живеят в чужбина. На този декор не е чудно, че в родината им се гордеят с техните достижения - изключително в случай че някой взе участие в решаването на световни проблеми.
Случаят с Алберт Бурла е тъкмо подобен - той е роден в Солун в семейство на гръцки евреи, а през днешния ден е основен изпълнителен шеф на фармацевтичния колос Pfizer. Американската компания стана една от първите в света, създали ваксина против ковид - взаимно с немския тръст BioNTech. Гръцките медии означават събитието като народен триумф.
Алберт Бурла е следвал в университета " Аристотел " в Солун и до през днешния ден поддържа локалния футболен тим " Арис " и избира да прекарва отпуската си на Халкидики. " Никога няма да не помни от кое място съм тръгнал и на кого съм длъжен ", споделя мениджърът, който има милиони.
Бурла не е изолиран случай: приключването на висококвалифицирана работна ръка от Гърция е реалност от десетилетия. Времената на финансовата рецесия укрепиха наклонността.
Работа за учените няма
Икономистът Луис Лабрианидис изследва въпроса с приключването на мозъци от години и е наясно, че това не е феномен, провокиран от рецесията. " Проблемът съществува от 1980-те години - когато броят на студентите в университетите се усилва внезапно. Но не високият брой абитуриенти е проблем. А това, че на гръцкия пазар просто няма търсене на учени. Икономиката не се базира на артикули или услуги, за чието основаване са нужни учени. "
Подобно на Алберт Бурла, и невропсихоложката Стела Цоци е приключила университета в Солун. Тя не е намерила работа в Гърция и е напуснала страната. Междувременно работи в Осло, където изследва предаването на душевен болести от родителите на децата. Цоци отбелязва, че в родината ѝ освен не доближават пари за сходни проучвания, само че липсва и изследователска просвета.
" Работила съм в Сингапур и в Норвегия. И на двете места имаше система за оценка и поощряване на сътрудниците на годишна база. Това оказва помощ при планирането на по-нататъшните кариерни стъпки и на професионалното развиване. "
В един по-късен стадий Цоци би се върнала в Гърция - само че в случай че заплащането е положително и бъде открито решение за отдавнашните проблеми. " Администрацията и данъчната система би трябвало да станат доста по-стабилни, с цел да могат учени като мен да се посветят на работата си. "
От страната се желае повече
И Луис Лабрианидис се надява изискванията за младите учени да се подобрят, само че се надява и на преосмисляне от страна на младите фрагменти: " През последните шест-седем години стана съвременно да се напуща страната. Тези хора се концентрират върху проблемите на Гърция и си мислят, че в страните, за които желаят да заминат, всичко е наред. Това е доста огромен проблем. "
Икономистът е на мнението, че гръцката страна би трябвало да сътвори тласъци за младите, тъй че да не отпътуват директно след края на следването си. За задачата може да вземем за пример в университетите да бъдат разкрити стратегии за по-нататъшна подготовка и проучвателен стратегии, подкрепени от страната.
В това отношение могат да оказват помощ и гърците, създали кариера в чужбина. " Трябва да свържем гръцките учени в чужбина с сътрудниците им в Гърция ", приканва Лабрианидис. А Алберт Бурла разказва обстановката в родината си по този начин: " Познавам проблемите, с които се сблъсквате - както тези, свързани с инфраструктурата, по този начин и с насърчителните средства ". По неговите думи, Pfizer възнамерява откриването на цифров софтуерен център в Солун. И евентуално Бурла е съдействал значително за това.
" Никога няма да не помни от кое място съм тръгнал и на кого съм длъжен ", споделя Алберт Бурла, основен изпълнителен шеф на Pfizer. Той е грък, само че сходно на доста свои сънародници прави кариера в чужбина.
В Гърция живеят към 10 милиона души. И още 7-8 милиона гърци живеят в чужбина. На този декор не е чудно, че в родината им се гордеят с техните достижения - изключително в случай че някой взе участие в решаването на световни проблеми.
Случаят с Алберт Бурла е тъкмо подобен - той е роден в Солун в семейство на гръцки евреи, а през днешния ден е основен изпълнителен шеф на фармацевтичния колос Pfizer. Американската компания стана една от първите в света, създали ваксина против ковид - взаимно с немския тръст BioNTech. Гръцките медии означават събитието като народен триумф.
Алберт Бурла е следвал в университета " Аристотел " в Солун и до през днешния ден поддържа локалния футболен тим " Арис " и избира да прекарва отпуската си на Халкидики. " Никога няма да не помни от кое място съм тръгнал и на кого съм длъжен ", споделя мениджърът, който има милиони.
Бурла не е изолиран случай: приключването на висококвалифицирана работна ръка от Гърция е реалност от десетилетия. Времената на финансовата рецесия укрепиха наклонността.
Работа за учените няма
Икономистът Луис Лабрианидис изследва въпроса с приключването на мозъци от години и е наясно, че това не е феномен, провокиран от рецесията. " Проблемът съществува от 1980-те години - когато броят на студентите в университетите се усилва внезапно. Но не високият брой абитуриенти е проблем. А това, че на гръцкия пазар просто няма търсене на учени. Икономиката не се базира на артикули или услуги, за чието основаване са нужни учени. "
Подобно на Алберт Бурла, и невропсихоложката Стела Цоци е приключила университета в Солун. Тя не е намерила работа в Гърция и е напуснала страната. Междувременно работи в Осло, където изследва предаването на душевен болести от родителите на децата. Цоци отбелязва, че в родината ѝ освен не доближават пари за сходни проучвания, само че липсва и изследователска просвета.
" Работила съм в Сингапур и в Норвегия. И на двете места имаше система за оценка и поощряване на сътрудниците на годишна база. Това оказва помощ при планирането на по-нататъшните кариерни стъпки и на професионалното развиване. "
В един по-късен стадий Цоци би се върнала в Гърция - само че в случай че заплащането е положително и бъде открито решение за отдавнашните проблеми. " Администрацията и данъчната система би трябвало да станат доста по-стабилни, с цел да могат учени като мен да се посветят на работата си. "
От страната се желае повече
И Луис Лабрианидис се надява изискванията за младите учени да се подобрят, само че се надява и на преосмисляне от страна на младите фрагменти: " През последните шест-седем години стана съвременно да се напуща страната. Тези хора се концентрират върху проблемите на Гърция и си мислят, че в страните, за които желаят да заминат, всичко е наред. Това е доста огромен проблем. "
Икономистът е на мнението, че гръцката страна би трябвало да сътвори тласъци за младите, тъй че да не отпътуват директно след края на следването си. За задачата може да вземем за пример в университетите да бъдат разкрити стратегии за по-нататъшна подготовка и проучвателен стратегии, подкрепени от страната.
В това отношение могат да оказват помощ и гърците, създали кариера в чужбина. " Трябва да свържем гръцките учени в чужбина с сътрудниците им в Гърция ", приканва Лабрианидис. А Алберт Бурла разказва обстановката в родината си по този начин: " Познавам проблемите, с които се сблъсквате - както тези, свързани с инфраструктурата, по този начин и с насърчителните средства ". По неговите думи, Pfizer възнамерява откриването на цифров софтуерен център в Солун. И евентуално Бурла е съдействал значително за това.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ