Ваксинацията при личните лекари: да изброим рисковете
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Изглежда като рецепта за съвършен безпорядък: българските управляващи трансферират цялата отговорност за всеобщата имунизация на персоналните лекари. Тук изброяваме рисковете, които крие тази тактика.
Ваксинацията против ковид в България наподобява на грохнала бабичка с куп хронични болести, която на всичко от горната страна е хванала Ковид-19 и в този момент едва-едва крета. Оправданието е, че получаваните ваксини са малко. Какво ще стане обаче, когато скоро основанията за това опрощение изчезнат?
Оптимизмът на управляващите
За управляващите, естествено, вероятността е светла. При задоволително доставени дози можело да се вършат 50 до 100 хиляди имунизации дневно. В края на февруари или началото на март пък било реалистично да стартира и всеобщата имунизация. Тоест, четвъртата ѝ фаза, в която идва ред на неведнъж повече хора, общо 1,8 милиона души - трансфериралите 65 години и страдащите от хронични болести.
Може и да стартира, само че дали тогава дефицитът на ваксини няма да бъде заменен от недостиг на организация? При българските условия това никак няма да е учудващо.
Засега управляващите считат да възложат отговорността за всеобщата имунизация на милиони хора (от четвъртата фаза и по-нататък) главно на 4500-те общопрактикуващи лекари в страната, като разчитат на насъбрания от години опит във имунизирането против други заболявания. По своята активност и обсег обаче сегашната задача е явно доста по-сложна. И изисква характерна подготовка и организация. Докъде е стигнала тази подготовка, може да се съди по обстоятелството, за който оповестиха самите общопрактикуващи лекари: че би трябвало да стартират да вършат описи с имената и контактите на искащите да се имунизират, те научили не от различен, а от медиите.
Всичко тъне в неопределеност
Въобще, в случай че се съди по личните им свидетелства, двайсетина дни преди да пристигна редът на общопрактикуващите лекари да се включат в акцията по имунизация, всичко тъне в неопределеност.
Не е ясно да вземем за пример те сами ли ще се доставят с ваксини или ще им бъдат доставяни. Има мощни терзания, че „ самообслужването” ще лишава огромна част от времето им. Особено на тези, които не са в огромните градове и за всяка доставка ще би трябвало да пътуват десетки (а в някои случаи стотици) километри. Още повече време ще „ изяде” голямата административна тежест, съпътстваща имунизациите.
Засега общопрактикуващите лекари са оставени сами да търсят отговори и на купчината чисто медицински въпроси. Няма детайлно изложение на процедурите, нито явен протокол, който да пази както пациентите, по този начин и лекарите. Липсва съответна информация във връзка с противопоказанията на имунизациите при обособените групи хора, нито съответни инструкции за пациентите с разнообразни болести. Остава провесен и въпросът за възрастните хора и имунизацията на AstraZeneca, която поради поръчаните огромни количества би трябвало да бъде основна в тази фаза на имунизацията.
Рисковете
Условията, при които работят огромна част от персоналните лекари, също се обрисуват като сериозен проблем. Представете си да вземем за пример какво скупчване на хора ще се получи, като се има поради, че всеки имунизиран ще би трябвало да прекара в много лимитираното пространство на поликлиниките по към 25-30 минути (докато му пристигна редът за премерване на кръвно налягане и снемане на анамнеза, както и 15 минути под наблюдаване след убождането). При такова скупчване рискът да дойдеш здрав и да си тръгнеш болен наподобява прекомерно огромен.
Представете си в този момент този развой и от гледната точка на лекарите, като към изреденото дотук добавите цялото бягане към снабдяването, разпределението, подготовката, слагането и описването на имунизациите, както и съставянето и осъществяването на точни графици със стотици пациенти (при това със наложителни резерви).
Други решения?
Всичко това наподобява като рецепта за съвършен безпорядък, в който персоналните лекари ще би трябвало да зарежат цялата си нормална работа, която така и така е задоволително доста. Като в същото време самата имунизация надали ще се форсира кой знае какъв брой, тъй че крайната цел мъчно ще бъде реализирана в обозримо бъдеще.
Може би към момента не е късно да се намерения и за някакви други решения. В страните, където имунизацията се движи с надалеч по-бързи темпове (дори при недостиг на ваксини), са построени да вземем за пример специфични центрове за всеобща имунизация.
Ето и един образец, изскочил от новините в последните дни. 89-годишен туристически транспортен съд, който стои необработен поради пандемията, бе трансфорат в център за имунизация на хилядите поданици на швейцарските градове, ситуирани към Боденското езеро. Корабът плава от пристанище до пристанище, а някои локални поданици към този момент го назовават " имунизационно вапорето " (от италиански).
България, несъмнено, не е Швейцария. Тук нямаме и Боденско езеро. Но с малко повече въображение евентуално и тук могат да се намерят други, по-ефективни решения.
Изглежда като рецепта за съвършен безпорядък: българските управляващи трансферират цялата отговорност за всеобщата имунизация на персоналните лекари. Тук изброяваме рисковете, които крие тази тактика.
Ваксинацията против ковид в България наподобява на грохнала бабичка с куп хронични болести, която на всичко от горната страна е хванала Ковид-19 и в този момент едва-едва крета. Оправданието е, че получаваните ваксини са малко. Какво ще стане обаче, когато скоро основанията за това опрощение изчезнат?
Оптимизмът на управляващите
За управляващите, естествено, вероятността е светла. При задоволително доставени дози можело да се вършат 50 до 100 хиляди имунизации дневно. В края на февруари или началото на март пък било реалистично да стартира и всеобщата имунизация. Тоест, четвъртата ѝ фаза, в която идва ред на неведнъж повече хора, общо 1,8 милиона души - трансфериралите 65 години и страдащите от хронични болести.
Може и да стартира, само че дали тогава дефицитът на ваксини няма да бъде заменен от недостиг на организация? При българските условия това никак няма да е учудващо.
Засега управляващите считат да възложат отговорността за всеобщата имунизация на милиони хора (от четвъртата фаза и по-нататък) главно на 4500-те общопрактикуващи лекари в страната, като разчитат на насъбрания от години опит във имунизирането против други заболявания. По своята активност и обсег обаче сегашната задача е явно доста по-сложна. И изисква характерна подготовка и организация. Докъде е стигнала тази подготовка, може да се съди по обстоятелството, за който оповестиха самите общопрактикуващи лекари: че би трябвало да стартират да вършат описи с имената и контактите на искащите да се имунизират, те научили не от различен, а от медиите.
Всичко тъне в неопределеност
Въобще, в случай че се съди по личните им свидетелства, двайсетина дни преди да пристигна редът на общопрактикуващите лекари да се включат в акцията по имунизация, всичко тъне в неопределеност.
Не е ясно да вземем за пример те сами ли ще се доставят с ваксини или ще им бъдат доставяни. Има мощни терзания, че „ самообслужването” ще лишава огромна част от времето им. Особено на тези, които не са в огромните градове и за всяка доставка ще би трябвало да пътуват десетки (а в някои случаи стотици) километри. Още повече време ще „ изяде” голямата административна тежест, съпътстваща имунизациите.
Засега общопрактикуващите лекари са оставени сами да търсят отговори и на купчината чисто медицински въпроси. Няма детайлно изложение на процедурите, нито явен протокол, който да пази както пациентите, по този начин и лекарите. Липсва съответна информация във връзка с противопоказанията на имунизациите при обособените групи хора, нито съответни инструкции за пациентите с разнообразни болести. Остава провесен и въпросът за възрастните хора и имунизацията на AstraZeneca, която поради поръчаните огромни количества би трябвало да бъде основна в тази фаза на имунизацията.
Рисковете
Условията, при които работят огромна част от персоналните лекари, също се обрисуват като сериозен проблем. Представете си да вземем за пример какво скупчване на хора ще се получи, като се има поради, че всеки имунизиран ще би трябвало да прекара в много лимитираното пространство на поликлиниките по към 25-30 минути (докато му пристигна редът за премерване на кръвно налягане и снемане на анамнеза, както и 15 минути под наблюдаване след убождането). При такова скупчване рискът да дойдеш здрав и да си тръгнеш болен наподобява прекомерно огромен.
Представете си в този момент този развой и от гледната точка на лекарите, като към изреденото дотук добавите цялото бягане към снабдяването, разпределението, подготовката, слагането и описването на имунизациите, както и съставянето и осъществяването на точни графици със стотици пациенти (при това със наложителни резерви).
Други решения?
Всичко това наподобява като рецепта за съвършен безпорядък, в който персоналните лекари ще би трябвало да зарежат цялата си нормална работа, която така и така е задоволително доста. Като в същото време самата имунизация надали ще се форсира кой знае какъв брой, тъй че крайната цел мъчно ще бъде реализирана в обозримо бъдеще.
Може би към момента не е късно да се намерения и за някакви други решения. В страните, където имунизацията се движи с надалеч по-бързи темпове (дори при недостиг на ваксини), са построени да вземем за пример специфични центрове за всеобща имунизация.
Ето и един образец, изскочил от новините в последните дни. 89-годишен туристически транспортен съд, който стои необработен поради пандемията, бе трансфорат в център за имунизация на хилядите поданици на швейцарските градове, ситуирани към Боденското езеро. Корабът плава от пристанище до пристанище, а някои локални поданици към този момент го назовават " имунизационно вапорето " (от италиански).
България, несъмнено, не е Швейцария. Тук нямаме и Боденско езеро. Но с малко повече въображение евентуално и тук могат да се намерят други, по-ефективни решения.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ