Селското въстание от 6 януари във Вашингтон не е „цветна революция“, нито „майдан“
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Валентин Хаджийски
И като всяко селско въстание е обезверено и безнадеждно, само че има действителни корени, които постановат действително лекуване. Америка е трагично разграничена, само че го осъзнава в илюзорна форма.
Въстанието (insurgency), както го назова и определеният президент Байдън в телевизионното си послание в сряда следобяд, към този момент взе първата си (дано да е единствена) жертва – еднa от дамите, щурмували първи Капитолия, улучена в шията или гърдите от полицейски гумен патрон, преди малко умря в болница. Сега оповестиха, че била 14-годишен деец от американските Военновъздушни сили. Застреляна от жена офицер.
Нюйоркският губернатор Андрю Куомо пък назова въстанието „ провален опит за прелом “.
Депутати, залягащи измежду банките с противогази. Агенти на Сикрет сървис и служители на реда с ориентирани револвери за пукотевица по „ терористите “. Полицейска обсада на столицата до 6 сутринта в четвъртък, завладяване на Капитолия от войските на националната армия от двата прилежащи щата Вирджиния и Мериленд, потрес и смут измежду демократичния естаблишмент, изключително от явната отстъпчивост на полицията, позволила въстаниците с голи ръце да си пробият път до двете покои и даже до кабинета на американската Цвета Караянчева – Нанси Пелоси, дето върлували, грабили, трошили и си правили селфита по едно и също време до 400 души (!)...
Вашингтон за няколко часа замязя на Киев 2014 и София 2013. Непривично – най-малко за Вашингтон, в случай че не и за Сиатъл и Уисконсин от предишното лято – и много изнервящо, единствено две седмици преди инаугурацията на Байдън.
Стохилядното голям брой тръмписти, пристигнали в столицата да „ спрат кражбата “ на изборите и да не разрешат на Конгреса да удостовери изборните резултати, въпреки и надъхано от речта на Тръмп (той сподели, че в никакъв случай нямало да признае резултата от изборите) на поляната пред Белия дом в ранния следобяд, бързо се дезинтересира от Оранжевия и, като разбра, че вицепрезидентът Пенс няма власт да анулира избора на Байдън, се люшна към Капитолия. Грамадното болшинство протестиращи бе спокойно, само че се откриха и буйни глави.
Гледах деликатно тв фрагментите с лицата им – лица на непредставената, нечутата Америка. Американците са хора бунтовни и решителни. Каквито и бръмбари да имат в главите си, в съдбоносен миг са подготвени и да умрат за тях. Но в края на краищата през днешния ден победи здравият разсъдък.
Стана тривиално да се написа, че Америка е „ горчиво разграничена “. Въпреки успеха на демократите на президентските избори и на днешните избори за две сенатски места в Джорджия, които им дават мечтаното болшинство и в Сената, спечелилите нямат съображение за празненство. 80% от гласовете „ за “ Доналд бяха „ за “ него, а над 50% от гласовете за Байдън бяха срещу Тръмп.
За Доналд гласоподаваха – и то основно присъствено, не по пощата, висейки часове по опашки – цялата американска работническа класа и всички дребни бизнесмени – и бели, и черни, и латиноамериканци. И 90% от българите и източноевропейците в Съединени американски щати.
Доколкото мога да осъждам по българските обществени медии, такова е и съотношението на благосклонностите на хората в България. Не и на българските управляващи и управляващите в Европейски Съюз и в огромните европейски страни, които ще ни продънят ушите с лицемерни вайкания за американската народна власт – опората на всички демокрации по всички земни кълбета.
Че 100% от американската работническа класа от всички цветове е за Тръмп се признава и от в. „ НЙ Таймс “. Но няма работещи хрумвания по какъв начин това да се промени. Казва се, че било задача за цяло потомство.
Макар че върхушката на републиканската партия като цяло да изостави Оранжевия, 75 милиона американци не престават да имат вяра, че изборите са били откраднати, да се кълнат в св. Тръмп – и той се обрисува неоспорим водач на десните популистки маси – републикански или не – в близко бъдеще.
Демократите имат огромна заслуга за непризнаването на изборите от 75 милиона американци. Те по този начин и не съумяха да ги убедят в тяхната почтеност. Не потвърдиха, че гласуването по пощата и посредством проблематичните софтуери е било напълно безукорно. Не позволиха свободна полемика в обществените медии, постановяваха дива цензура на несъгласните. Както преди този момент цензурираха и известията за корупция на сем. Байдън, раздухваха подправения лов на съветски вещици и иначе водиха същинска медийна война против Тръмп от първия му ден в Белия дом.
Две неща би трябвало добре да се схванат от българската аудитория, въпреки да не е по никакъв начин елементарно. Първо, „ горчивото разделяне “ на Америка напълно не е това, което наподобява. Второ, аргументите за разделянето напълно не са лъжите, дезинформациите и персоналните налудности на Тръмп и крайнодесните, както се заблуждават либералите.
Противниците на Доналд имат вяра, че той е анормален, непредвидим – и жадуват връщане към нормалността и предвидимостта. Поддръжниците му мислят, че тази „ нормалност “ сама по себе си е ненормална – лицемерна, порочна и враждебна за елементарния човек. И го харесват макар всичките му неистини и детски малоумия, макар действителните му дейности в полза на супербогатите и във щета на бедните, доколкото се опълчва на ненормалната „ нормалност “ и самичък е люто ненавиждан от нея.
Прословутото разделяне на Америка, за което се тюхкат либералите, обаче е изцяло илюзорно. Реалното разделяне е сред горната една десета % – супербогатото малцинство – и 99-те и нещо % елементарни американци. Икономическото неравноправие в Съединени американски щати към този момент е над нивото от 1929 година в навечерието на Голямата меланхолия. Това действително разделяне не получи сериозен израз в изборните резултати и няма късмет да бъде съществено адресирано в близко бъдеще макар господството на демократите и на Капитолийския рид.
99-те % американци са горчиво разграничени между тях по начин на живот симптом. Илюзорното разделяне за тръмпистите е: трудова Америка (ние) – служащи, дребни и междинни бизнесмени, и нетрудова Америка (те) – спекулантите-глобалисти от Уолстрийт, либералите-„ комунисти “ и лумпените-хрантутници, които смучат от налозите на работещите и за признателност палят и грабят дюкянчетата им.
За либералите пък светът се състои: горе – от просветен, напредничав хайлайф (ние) и долу – от страдащи прогресивни малцинства по породист, сексуален, етнически, културен, набожен и различен начин на живот симптом: черни и цветни, дами, ЛГБТ... А в средата – консервативни и тиранични болшинства – червеноврати; гузни бели хора/супрематисти; мъже; хетеросексуални; протестанти и католици, отричащи аборта и Дарвин; хора с пушки и гълтащи тонове бензин камиони; енергийни корпорации, разрушаващи природата и точещи петрол за камионите.
И двете половини, и двете „ ние “ обаче са в плен на разнообразни идеологии, т.е. на Марксовото илюзорно схващане. Мнозинството и от двете половини в действителност са елементарни трудови хора със сходни действителни ползи. Те действително би трябвало да са на едно място, а в действителност са горчиво разграничени и постоянно виждат у съперниците си олицетворение на безспорното зло. Това състояние е идеално за елита. И пагубно за народа и за така наречен „ народна власт “.
В действителния свят Джо, водач в Уолмарт в Кентъки (тръмпист), и Джозефин, учителка в частно учебно заведение в Бруклин, Ню Йорк (либерал) имат идентични действителни ползи. „ Медикеър “ за всички, т.е. социализирана медицина – и двамата не са обезпечени здравно от работодателя си и не са членове на синдикат. Платено майчинство и бащинство, налични детски градини, положителни безвъзмездни държавни учебни заведения във всеки, даже безпаричен, квартал и безвъзмездни щатски университети – нямат пари за частни учебни заведения и да остават да гледат децата вкъщи).
Всичко това – финансирано с прогресивни налози, преразпределящи от най-богатите към междинната трудова класа. Имат и общ интерес от постоянни държавни пенсии, ред и правда вкъщи – липса и на брутално полицейско принуждение против почтените, и на лумпенски протести, палежи и грабежи на магазини. И от мир в света – липса на терористични закани вкъщи, провокирани от американски експанзии в чужбина.
Джо и Джозефин в идеалния случай значи би трябвало дружно да гласоподават за социалиста Бърни. И по този начин точно отиваха нещата пролетта на 2016 година преди Хилари и кликата ѝ да се намесят.
Но в илюзорния свят на идеологиите, натрапвани им от медиите и върхушките на двете партии, Джо и Джозефин изцяло не помнят действителната си непосредственост и се трансформират в смъртни врагове по мироглед и жанр на живот.
Джозефин желае Байдън (т.е. анти-Тръмп), аборти, феминизъм, гей бракове и гей осиновяване, колела, веганизъм, комбуча, редуциране или унищожаване на полицията и обича Black Lives Matter (BLM). А ненавижда „ червеновратите “, „ психопатите “ и „ фашистите “, които носят принуждение и ненавист – и лъжливият демагог и инфантил Тръмп им налива масло в огъня.
Джо пък желае св. Тръмп, Бог, мощен джип със знамето на Конфедерацията, пушка, мощна полиция, ред и закон, барбекю с пикантен сос, бърбън и бира. Той ненавижда „ комунистите “, т.е. лицемерните хайверени либерали и яйцеглавите надути прогресисти от бреговете. Те носят високи налози на трудовия човек, пропагандират за „ джендърските “ извратености и подстрекават лумпените от BLM и Антифа към „ комунистическа “ гражданска война.
Селското въстание от 6 януари 2021 година към този момент отшумява. Тръмп прикани последователите си да се разотидат спокойно. Пенс откри още веднъж прекъснатото съвещание на Сената. И той, и Байдън преди него приканиха духовете на „ демокрацията “ и „ свободата “, получиха вяли овации. Байдън ще бъде одобрен за нов президент. Настъпва нервно и кратковременно помирение. Да забележим какво ни ще ни донесе денят на инаугурацията.
Коментар на Валентин Хаджийски
И като всяко селско въстание е обезверено и безнадеждно, само че има действителни корени, които постановат действително лекуване. Америка е трагично разграничена, само че го осъзнава в илюзорна форма.
Въстанието (insurgency), както го назова и определеният президент Байдън в телевизионното си послание в сряда следобяд, към този момент взе първата си (дано да е единствена) жертва – еднa от дамите, щурмували първи Капитолия, улучена в шията или гърдите от полицейски гумен патрон, преди малко умря в болница. Сега оповестиха, че била 14-годишен деец от американските Военновъздушни сили. Застреляна от жена офицер.
Нюйоркският губернатор Андрю Куомо пък назова въстанието „ провален опит за прелом “.
Депутати, залягащи измежду банките с противогази. Агенти на Сикрет сървис и служители на реда с ориентирани револвери за пукотевица по „ терористите “. Полицейска обсада на столицата до 6 сутринта в четвъртък, завладяване на Капитолия от войските на националната армия от двата прилежащи щата Вирджиния и Мериленд, потрес и смут измежду демократичния естаблишмент, изключително от явната отстъпчивост на полицията, позволила въстаниците с голи ръце да си пробият път до двете покои и даже до кабинета на американската Цвета Караянчева – Нанси Пелоси, дето върлували, грабили, трошили и си правили селфита по едно и също време до 400 души (!)...
Вашингтон за няколко часа замязя на Киев 2014 и София 2013. Непривично – най-малко за Вашингтон, в случай че не и за Сиатъл и Уисконсин от предишното лято – и много изнервящо, единствено две седмици преди инаугурацията на Байдън.
Стохилядното голям брой тръмписти, пристигнали в столицата да „ спрат кражбата “ на изборите и да не разрешат на Конгреса да удостовери изборните резултати, въпреки и надъхано от речта на Тръмп (той сподели, че в никакъв случай нямало да признае резултата от изборите) на поляната пред Белия дом в ранния следобяд, бързо се дезинтересира от Оранжевия и, като разбра, че вицепрезидентът Пенс няма власт да анулира избора на Байдън, се люшна към Капитолия. Грамадното болшинство протестиращи бе спокойно, само че се откриха и буйни глави.
Гледах деликатно тв фрагментите с лицата им – лица на непредставената, нечутата Америка. Американците са хора бунтовни и решителни. Каквито и бръмбари да имат в главите си, в съдбоносен миг са подготвени и да умрат за тях. Но в края на краищата през днешния ден победи здравият разсъдък.
Стана тривиално да се написа, че Америка е „ горчиво разграничена “. Въпреки успеха на демократите на президентските избори и на днешните избори за две сенатски места в Джорджия, които им дават мечтаното болшинство и в Сената, спечелилите нямат съображение за празненство. 80% от гласовете „ за “ Доналд бяха „ за “ него, а над 50% от гласовете за Байдън бяха срещу Тръмп.
За Доналд гласоподаваха – и то основно присъствено, не по пощата, висейки часове по опашки – цялата американска работническа класа и всички дребни бизнесмени – и бели, и черни, и латиноамериканци. И 90% от българите и източноевропейците в Съединени американски щати.
Доколкото мога да осъждам по българските обществени медии, такова е и съотношението на благосклонностите на хората в България. Не и на българските управляващи и управляващите в Европейски Съюз и в огромните европейски страни, които ще ни продънят ушите с лицемерни вайкания за американската народна власт – опората на всички демокрации по всички земни кълбета.
Че 100% от американската работническа класа от всички цветове е за Тръмп се признава и от в. „ НЙ Таймс “. Но няма работещи хрумвания по какъв начин това да се промени. Казва се, че било задача за цяло потомство.
Макар че върхушката на републиканската партия като цяло да изостави Оранжевия, 75 милиона американци не престават да имат вяра, че изборите са били откраднати, да се кълнат в св. Тръмп – и той се обрисува неоспорим водач на десните популистки маси – републикански или не – в близко бъдеще.
Демократите имат огромна заслуга за непризнаването на изборите от 75 милиона американци. Те по този начин и не съумяха да ги убедят в тяхната почтеност. Не потвърдиха, че гласуването по пощата и посредством проблематичните софтуери е било напълно безукорно. Не позволиха свободна полемика в обществените медии, постановяваха дива цензура на несъгласните. Както преди този момент цензурираха и известията за корупция на сем. Байдън, раздухваха подправения лов на съветски вещици и иначе водиха същинска медийна война против Тръмп от първия му ден в Белия дом.
Две неща би трябвало добре да се схванат от българската аудитория, въпреки да не е по никакъв начин елементарно. Първо, „ горчивото разделяне “ на Америка напълно не е това, което наподобява. Второ, аргументите за разделянето напълно не са лъжите, дезинформациите и персоналните налудности на Тръмп и крайнодесните, както се заблуждават либералите.
Противниците на Доналд имат вяра, че той е анормален, непредвидим – и жадуват връщане към нормалността и предвидимостта. Поддръжниците му мислят, че тази „ нормалност “ сама по себе си е ненормална – лицемерна, порочна и враждебна за елементарния човек. И го харесват макар всичките му неистини и детски малоумия, макар действителните му дейности в полза на супербогатите и във щета на бедните, доколкото се опълчва на ненормалната „ нормалност “ и самичък е люто ненавиждан от нея.
Прословутото разделяне на Америка, за което се тюхкат либералите, обаче е изцяло илюзорно. Реалното разделяне е сред горната една десета % – супербогатото малцинство – и 99-те и нещо % елементарни американци. Икономическото неравноправие в Съединени американски щати към този момент е над нивото от 1929 година в навечерието на Голямата меланхолия. Това действително разделяне не получи сериозен израз в изборните резултати и няма късмет да бъде съществено адресирано в близко бъдеще макар господството на демократите и на Капитолийския рид.
99-те % американци са горчиво разграничени между тях по начин на живот симптом. Илюзорното разделяне за тръмпистите е: трудова Америка (ние) – служащи, дребни и междинни бизнесмени, и нетрудова Америка (те) – спекулантите-глобалисти от Уолстрийт, либералите-„ комунисти “ и лумпените-хрантутници, които смучат от налозите на работещите и за признателност палят и грабят дюкянчетата им.
За либералите пък светът се състои: горе – от просветен, напредничав хайлайф (ние) и долу – от страдащи прогресивни малцинства по породист, сексуален, етнически, културен, набожен и различен начин на живот симптом: черни и цветни, дами, ЛГБТ... А в средата – консервативни и тиранични болшинства – червеноврати; гузни бели хора/супрематисти; мъже; хетеросексуални; протестанти и католици, отричащи аборта и Дарвин; хора с пушки и гълтащи тонове бензин камиони; енергийни корпорации, разрушаващи природата и точещи петрол за камионите.
И двете половини, и двете „ ние “ обаче са в плен на разнообразни идеологии, т.е. на Марксовото илюзорно схващане. Мнозинството и от двете половини в действителност са елементарни трудови хора със сходни действителни ползи. Те действително би трябвало да са на едно място, а в действителност са горчиво разграничени и постоянно виждат у съперниците си олицетворение на безспорното зло. Това състояние е идеално за елита. И пагубно за народа и за така наречен „ народна власт “.
В действителния свят Джо, водач в Уолмарт в Кентъки (тръмпист), и Джозефин, учителка в частно учебно заведение в Бруклин, Ню Йорк (либерал) имат идентични действителни ползи. „ Медикеър “ за всички, т.е. социализирана медицина – и двамата не са обезпечени здравно от работодателя си и не са членове на синдикат. Платено майчинство и бащинство, налични детски градини, положителни безвъзмездни държавни учебни заведения във всеки, даже безпаричен, квартал и безвъзмездни щатски университети – нямат пари за частни учебни заведения и да остават да гледат децата вкъщи).
Всичко това – финансирано с прогресивни налози, преразпределящи от най-богатите към междинната трудова класа. Имат и общ интерес от постоянни държавни пенсии, ред и правда вкъщи – липса и на брутално полицейско принуждение против почтените, и на лумпенски протести, палежи и грабежи на магазини. И от мир в света – липса на терористични закани вкъщи, провокирани от американски експанзии в чужбина.
Джо и Джозефин в идеалния случай значи би трябвало дружно да гласоподават за социалиста Бърни. И по този начин точно отиваха нещата пролетта на 2016 година преди Хилари и кликата ѝ да се намесят.
Но в илюзорния свят на идеологиите, натрапвани им от медиите и върхушките на двете партии, Джо и Джозефин изцяло не помнят действителната си непосредственост и се трансформират в смъртни врагове по мироглед и жанр на живот.
Джозефин желае Байдън (т.е. анти-Тръмп), аборти, феминизъм, гей бракове и гей осиновяване, колела, веганизъм, комбуча, редуциране или унищожаване на полицията и обича Black Lives Matter (BLM). А ненавижда „ червеновратите “, „ психопатите “ и „ фашистите “, които носят принуждение и ненавист – и лъжливият демагог и инфантил Тръмп им налива масло в огъня.
Джо пък желае св. Тръмп, Бог, мощен джип със знамето на Конфедерацията, пушка, мощна полиция, ред и закон, барбекю с пикантен сос, бърбън и бира. Той ненавижда „ комунистите “, т.е. лицемерните хайверени либерали и яйцеглавите надути прогресисти от бреговете. Те носят високи налози на трудовия човек, пропагандират за „ джендърските “ извратености и подстрекават лумпените от BLM и Антифа към „ комунистическа “ гражданска война.
Селското въстание от 6 януари 2021 година към този момент отшумява. Тръмп прикани последователите си да се разотидат спокойно. Пенс откри още веднъж прекъснатото съвещание на Сената. И той, и Байдън преди него приканиха духовете на „ демокрацията “ и „ свободата “, получиха вяли овации. Байдън ще бъде одобрен за нов президент. Настъпва нервно и кратковременно помирение. Да забележим какво ни ще ни донесе денят на инаугурацията.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ