Какво се случи в Нагорни Карабах?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В края на септември имахме дежавю. В Нагорни Карабах бе обявено за нова ескалация на спора, който тлее от дълги години и продължава да е неуреден. Подобно на други войни в разнообразни точки на планетата, войната в Нагорни Карабах съставлява комплициран възел от геополитически и стопански ползи, в който са забъркани и други страни, а освен директните участници. Защо обаче би трябвало да ни пука за този планински регион в Южен Кавказ?
Докато Западна Европа вкарваше локдауни поради ковид и правеше тактики по какъв начин да понижи броя на умрелите, а Съединените щати бяха насочили цялото си внимание към президентския двубой сред Джо Байдън и Доналд Тръмп, в Нагорни Карабах в продължение на седмици се водеха яростни боеве, при които и двете страни в спора дадоха хиляди жертви, в това число цивилни. Азербайджан нанесе тежки провали на арменските окупационни сили и освободи Шуша – градът, който азербайджанците считат за собствен исторически и културен център в Нагорни Карабах. Така се стигна до 10 ноември, когато в ранните часове бе оповестено, че съветският президент Владимир Путин, министър председателят на Армения Никол Пашинян и президентът на Азербайджан Илхам Алиев са подписали съглашение за цялостното преустановяване на огъня и на всички военни дейности. Азербайджан си върна огромна част от териториите в Нагорни Карабах, Ереван призна военния си колапс, а като част от съглашението Москва изпрати мироопазващи сили, които да съблюдават спазването на мира.
Мирът в Нагорни Карабах обаче е единствено измамлив. През последните 30 години интернационалните институции не направиха нищо осезаемо, с цел да сложат завършек на тази война, което сътвори вакуум, от който се възползва Русия. В привидната роля на миротворци съветските военни в Нагорни Карабах ще ползват съветската външна политика, както сметнат за добре по отношение на личните си ползи. Москва ще има опция да прави операция на неразрешения спор, с цел да упражнява въздействие. За да манипулира войната по свое предпочитание, Русия може да прибегне и до добре позната тактика, изпращайки елементи военни компании на място, които да се ангажират в „ обезпечаването на сигурността”, само че в реалност да ползват политическата тактика на Кремъл.
Още от първия ден на ескалацията Турция, различен районен състезател в тази шахматна партия, заявява поддръжката си към Азербайджан. Армения, която във военно отношение е доста по-слаба от Азербайджан, очакваше поддръжката на Русия, само че не получи такава. Арменците бяха предадени от Москва, която разгласи, че е дала гаранция за военна поддръжка на Ереван при положение на нахлуване против Армения, само че в този случай не може да окаже такава, тъй като сраженията не се водят на нейна територия.
Остава отворен въпросът дали съглашението в действителност е триумф за Азербайджан, тъй като на бойното поле азерските сили бяха покрай цялостна победа. Кремъл попречи на Азербайджан да превземе целия район, принуждавайки арменския министър председател Никол Пашинян да подпише съглашението за преустановяване на огъня. Вмешателството на Русия в мирния развой може да бъде обсъждано като проекция на мощ и въздействие и това към този момент беше разбрано от мнозина в Баку. В столицата на Азербайджан имаше демонстрации против съветските мироопазващи сили. Местните не желаят съветски бойци на своя територия.
Войната в Нагорни Карабах докара и до други огромни промени в геополитическата карта на района. За първи път междудържавен боен спор беше извоюван благодарение на бойни безпилотни летателни апарати. Военните дронове, с които Анкара оказа помощ на своите съдружници, наклониха везните и изведоха на напред във времето новите военни технологии в стандартната война. Турция съумя дейно да ограничи въздействието на Русия над Баку. Макар да наподобява, че Анкара и Москва са сътрудници в мирния развой, то това е следващият ребус, в който двете страни са принудени да седнат на масата за договаряния с едно мислено. Заради спорната външна политика на Съединени американски щати и вакуума, оставен от администрациите на Барак Обама и Доналд Тръмп, Турция бе принудена да сближи позициите си с Москва, само че това видимо партньорство е договорка с дявола, сходно на обстановката в Сирия и Либия. Мироопазващата задача на Русия в Южен Кавказ би трябвало да сигнализира Запада, че губи способността си да реагира навреме на рецесии.
А Нагорни Карабах е рецесия, която е единствено видимо позволена.
В края на септември имахме дежавю. В Нагорни Карабах бе обявено за нова ескалация на спора, който тлее от дълги години и продължава да е неуреден. Подобно на други войни в разнообразни точки на планетата, войната в Нагорни Карабах съставлява комплициран възел от геополитически и стопански ползи, в който са забъркани и други страни, а освен директните участници. Защо обаче би трябвало да ни пука за този планински регион в Южен Кавказ?
Докато Западна Европа вкарваше локдауни поради ковид и правеше тактики по какъв начин да понижи броя на умрелите, а Съединените щати бяха насочили цялото си внимание към президентския двубой сред Джо Байдън и Доналд Тръмп, в Нагорни Карабах в продължение на седмици се водеха яростни боеве, при които и двете страни в спора дадоха хиляди жертви, в това число цивилни. Азербайджан нанесе тежки провали на арменските окупационни сили и освободи Шуша – градът, който азербайджанците считат за собствен исторически и културен център в Нагорни Карабах. Така се стигна до 10 ноември, когато в ранните часове бе оповестено, че съветският президент Владимир Путин, министър председателят на Армения Никол Пашинян и президентът на Азербайджан Илхам Алиев са подписали съглашение за цялостното преустановяване на огъня и на всички военни дейности. Азербайджан си върна огромна част от териториите в Нагорни Карабах, Ереван призна военния си колапс, а като част от съглашението Москва изпрати мироопазващи сили, които да съблюдават спазването на мира.
Мирът в Нагорни Карабах обаче е единствено измамлив. През последните 30 години интернационалните институции не направиха нищо осезаемо, с цел да сложат завършек на тази война, което сътвори вакуум, от който се възползва Русия. В привидната роля на миротворци съветските военни в Нагорни Карабах ще ползват съветската външна политика, както сметнат за добре по отношение на личните си ползи. Москва ще има опция да прави операция на неразрешения спор, с цел да упражнява въздействие. За да манипулира войната по свое предпочитание, Русия може да прибегне и до добре позната тактика, изпращайки елементи военни компании на място, които да се ангажират в „ обезпечаването на сигурността”, само че в реалност да ползват политическата тактика на Кремъл.
Още от първия ден на ескалацията Турция, различен районен състезател в тази шахматна партия, заявява поддръжката си към Азербайджан. Армения, която във военно отношение е доста по-слаба от Азербайджан, очакваше поддръжката на Русия, само че не получи такава. Арменците бяха предадени от Москва, която разгласи, че е дала гаранция за военна поддръжка на Ереван при положение на нахлуване против Армения, само че в този случай не може да окаже такава, тъй като сраженията не се водят на нейна територия.
Остава отворен въпросът дали съглашението в действителност е триумф за Азербайджан, тъй като на бойното поле азерските сили бяха покрай цялостна победа. Кремъл попречи на Азербайджан да превземе целия район, принуждавайки арменския министър председател Никол Пашинян да подпише съглашението за преустановяване на огъня. Вмешателството на Русия в мирния развой може да бъде обсъждано като проекция на мощ и въздействие и това към този момент беше разбрано от мнозина в Баку. В столицата на Азербайджан имаше демонстрации против съветските мироопазващи сили. Местните не желаят съветски бойци на своя територия.
Войната в Нагорни Карабах докара и до други огромни промени в геополитическата карта на района. За първи път междудържавен боен спор беше извоюван благодарение на бойни безпилотни летателни апарати. Военните дронове, с които Анкара оказа помощ на своите съдружници, наклониха везните и изведоха на напред във времето новите военни технологии в стандартната война. Турция съумя дейно да ограничи въздействието на Русия над Баку. Макар да наподобява, че Анкара и Москва са сътрудници в мирния развой, то това е следващият ребус, в който двете страни са принудени да седнат на масата за договаряния с едно мислено. Заради спорната външна политика на Съединени американски щати и вакуума, оставен от администрациите на Барак Обама и Доналд Тръмп, Турция бе принудена да сближи позициите си с Москва, само че това видимо партньорство е договорка с дявола, сходно на обстановката в Сирия и Либия. Мироопазващата задача на Русия в Южен Кавказ би трябвало да сигнализира Запада, че губи способността си да реагира навреме на рецесии.
А Нагорни Карабах е рецесия, която е единствено видимо позволена.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ